Изх. № 24-39-16
Дата: 07.06.2018 год.
ЗДДС, чл. 116;
ЗДДС, чл. 127;
ЗДДС: чл. 176в, ал. 1;
ЗДДС, чл. 176в, ал. 8;
ЗДДС, чл. 176в, ал. 13;
ЗДДС, чл. 176в, ал. 14;
ЗДДС, чл. 176в, ал. 15;
ОТНОСНО:Предоставяне на обезпечение на основание чл. 176в, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
Във Ваше писмо, постъпило в Централно управление на Националната агенция за приходите и заведено с вх. №.......................2018 г., е изложена следната фактическа обстановка:
Дружество, регистрирано по ЗДДС, има намерение да разпространява, срещу възнаграждение, карти за зареждане с гориво, които са собственост на верига бензиностанции - "................." ЕООД .......... Възнаграждението на дружеството разпространител е определено на базата на подписан между страните договор и е калкулирано като отстъпка от цената на зареденото от клиентите гориво.
От своя страна дружеството разпространител също ще предоставя на своите клиенти отстъпка от цената на горивото.
Документирането на доставките между дружеството разпространител и "......................" ЕООД ще се извършва посредством издаване на фактура от................., в която подробно ще са описани вида и количеството заредено гориво по всяка карта. Размерът на отстъпката ще бъде посочен на отделен ред.
Документирането на доставките между дружеството разпространител и неговите клиенти ще се извършва посредством издаване на фактура, в която подробно ще са описани видът и количеството заредено гориво по всяка карта. Размерът на отстъпката ще бъде посочен на отделен ред.
Количеството гориво, посочено в издадената от ............... към разпространителя на карти фактура, ще бъде равно на количеството гориво, отразено във фактурата, издадена от дружеството разпространител към клиентите му, като в края на всеки отчетен период балансовата му стойност ще бъде равна на нула. В писмото сочите, че според Вас дружеството не става собственик на зареденото от клиентите му гориво и няма на практика контрол върху него.
Във връзка с изложената фактическа обстановка, поставяте следния въпрос:
Следва ли дружеството разпространител на карти за зареждане с гориво да предоставя обезпечение съгласно разпоредбата на чл. 176в от ЗДДС?
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, изразявам следното становище по направеното запитване:
Съгласно чл. 176в, ал. 1 от ЗДДС задължението за предоставяне на обезпечение възниква, когато данъчно задълженото лице за текущия данъчен период:
1. е извършило облагаеми доставки на течни горива със ставка на данъка 20 на сто и с обща стойност на данъчните им основи над 25 000 лв., или
2. общата стойност на данъчните основи при вътреобщностни придобивания на течни горива надвиши 25 000 лв., или
3. са получи течни горива, освободени за потребление по чл. 20, ал. 2, т. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове(ЗАДС), с обща стойност на данъчните им основи над 25 000 лв., ако не е възникнало основание за обезпечение на друго основание.
Според регламентираното с чл. 176в, ал. 8 от ЗДДС лицензиран складодържател по смисъла на ЗАДС, лице, което извършва доставки по чл. 24, ал. 1, т. 1 и чл. 26, ал. 2 от ЗАДС, както и лице, което е изпълнило изискванията на чл. 118, ал. 6 само за доставките му, отчетени по реда на същата разпоредба, са освободени от задължението за предоставяне на обезпечение.
Регистриран земеделски производител, който извършва зареждане с течни горива на превозни средства, машини, съоръжения или друга техника, регистрирана по Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, или бюджетна организация, когато осъществяват вътреобщностно придобиване на течни горива или получават течни горива, освободени за потребление по чл. 20, ал. 2, т. 1 от ЗАДС, предназначени за собствено потребление, също са освободени от задължението за предоставяне на обезпечение на основание чл. 176в, ал. 13 от ЗДДС.
Съгласно ал. 14 от същата разпоредба, лице, различно от лицата по ал. 13, осъществило вътреобщностно придобиване на течни горива или получило течни горива, освободени за потребление по чл. 20, ал. 2, т. 1 от ЗАДС, които са предназначени за собствено потребление, е освободено от задължението за предоставяне на обезпечение, в случай че е вписано в публичния електронен регистър по чл. 176в, ал. 15 на ЗДДС.
В конкретния случай дружеството разпространител на карти за зареждане с гориво не попада сред изрично освободените по смисъла на чл. 176в, ал. 8, 13 и 14 от ЗДДС лица. За да бъде извършена преценка дали извършваните от дружеството доставки пораждат задължение за предоставяне на обезпечение по реда на чл. 176в от ЗДДС, следва да се определи характерът на тези доставки и да се установи дали е налице прехвърляне на собственост върху гориво.
Поради непредставяне на договор, сключен между контрагентите, с настоящото становище са разгледани следните възможни хипотези:
1. Дружеството разпространител има качеството на посредник и действа от чуждо име и за чужда сметка, за което получава възнаграждение за посредническата услуга без да е налице прехвърляне на собствеността върху горивото. Дружеството може да извършва посредническа услуга от името и за сметка на доставчика на гориво ................ или посредническа услуга от името и за сметка на получателите. В тази хипотеза дружеството ще предоставя само посредническа услуга, а няма да изпълнява ролята на търговец на горива по смисъла на ЗДДС и не следва да издава фактура за продажба на гориво, вкл. и на база предоставена електронна карта за зареждане на гориво. В случай че е налице некоректно документиране на доставките, погрешно съставените документи се анулират и се издават нови по реда на чл. 116 от ЗДДС.
2. Дружеството разпространител на карти за зареждане с гориво действа като посредник от свое име и за чужда сметка.
Редът за облагане на доставките, възникващи при комисионни продажби, осъществявани от името на едно лице, но за сметка на друго, е регламентиран в чл. 127 от ЗДДС и в тези случаи се приема, че дружеството е получило и предоставило стоките (горивото).
Предвид изложеното в писмото Ви считам, че дружеството попада във втората хипотеза, а именно действа от свое име и за чужда сметка. В следствие на това, когато са изпълнени условията на чл. 176в, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, за дружеството разпространител на карти за зареждане с гориво ще възникне задължение за предоставяне на обезпечение.
ЗАМ. Изпълнителен Директор на НАП:
/АЛЕКСАНДЪР ГЕОРГИЕВ/
Изложена е следната фактическа обстановка: Дружество, регистрирано по ЗДДС, възнамерява срещу възнаграждение да разпространява карти за зареждане с гориво, които са собственост на верига бензиностанции "................." ЕООД. Възнаграждението на дружеството разпространител е определено в договор между страните и е формирано като отстъпка от цената на зареденото от клиентите гориво. Дружеството разпространител също ще предоставя на своите клиенти отстъпка от цената на горивото.
Документирането на доставките между дружеството разпространител и "......................" ЕООД ще се извършва чрез фактура, издадена от "......................" ЕООД, в която подробно ще са описани видът и количеството заредено гориво по всяка карта, а размерът на отстъпката ще бъде посочен на отделен ред.
Документирането на доставките между дружеството разпространител и неговите клиенти ще се извършва чрез фактура, издадена от дружеството разпространител, в която подробно ще са описани видът и количеството заредено гориво по всяка карта, като размерът на отстъпката ще бъде посочен на отделен ред.
Количеството гориво, посочено във фактурата, издадена от "................" към разпространителя на карти, ще бъде равно на количеството гориво, отразено във фактурата, издадена от дружеството разпространител към неговите клиенти, като в края на всеки отчетен период балансовата стойност на горивото при разпространителя ще бъде равна на нула.
В писмото е посочено становище на запитващия, че дружеството не става собственик на зареденото от клиентите гориво и на практика няма контрол върху него.
Въпрос: Следва ли дружеството разпространител на карти за зареждане с гориво да предоставя обезпечение съгласно разпоредбата на чл. 176в от ЗДДС?
Съгласно чл. 176в, ал. 1 от ЗДДС задължението за предоставяне на обезпечение възниква, когато данъчно задълженото лице за текущия данъчен период:
- 1. е извършило облагаеми доставки на течни горива със ставка на данъка 20 на сто и с обща стойност на данъчните им основи над 25 000 лв., или
- 2. общата стойност на данъчните основи при вътреобщностни придобивания на течни горива надвиши 25 000 лв., или
- 3. са получи течни горива, освободени за потребление по чл. 20, ал. 2, т. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС), с обща стойност на данъчните им основи над 25 000 лв., ако не е възникнало основание за обезпечение на друго основание.
Съгласно чл. 176в, ал. 8 от ЗДДС от задължението за предоставяне на обезпечение са освободени:
- лицензиран складодържател по смисъла на ЗАДС,
- лице, което извършва доставки по чл. 24, ал. 1, т. 1 и чл. 26, ал. 2 от ЗАДС,
- лице, което е изпълнило изискванията на чл. 118, ал. 6 от ЗДДС - само за доставките му, отчетени по реда на същата разпоредба.
Съгласно чл. 176в, ал. 13 от ЗДДС регистриран земеделски производител, който извършва зареждане с течни горива на превозни средства, машини, съоръжения или друга техника, регистрирана по Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, или бюджетна организация, когато осъществяват вътреобщностно придобиване на течни горива или получават течни горива, освободени за потребление по чл. 20, ал. 2, т. 1 от ЗАДС, предназначени за собствено потребление, също са освободени от задължението за предоставяне на обезпечение.
Съгласно чл. 176в, ал. 14 от ЗДДС лице, различно от лицата по ал. 13, осъществило вътреобщностно придобиване на течни горива или получило течни горива, освободени за потребление по чл. 20, ал. 2, т. 1 от ЗАДС, които са предназначени за собствено потребление, е освободено от задължението за предоставяне на обезпечение, ако е вписано в публичния електронен регистър по чл. 176в, ал. 15 от ЗДДС.
В конкретния случай дружеството разпространител на карти за зареждане с гориво не попада сред изрично освободените лица по смисъла на чл. 176в, ал. 8, 13 и 14 от ЗДДС.
За да се прецени дали извършваните от дружеството доставки пораждат задължение за предоставяне на обезпечение по чл. 176в от ЗДДС, следва да се определи характерът на тези доставки и да се установи дали е налице прехвърляне на собственост върху горивото.
Поради непредставяне на договора между контрагентите, в становището се разглеждат следните възможни хипотези:
1. Дружеството разпространител действа като посредник от чуждо име и за чужда сметка
В тази хипотеза дружеството разпространител има качеството на посредник и действа от чуждо име и за чужда сметка, за което получава възнаграждение за посредническата услуга, без да е налице прехвърляне на собствеността върху горивото. Дружеството може да извършва посредническа услуга от името и за сметка на доставчика на гориво "................" или посредническа услуга от името и за сметка на получателите.
В този случай дружеството ще предоставя само посредническа услуга и няма да изпълнява ролята на търговец на горива по смисъла на ЗДДС и не следва да издава фактура за продажба на гориво, включително и на база предоставена електронна карта за зареждане на гориво.
При некоректно документиране на доставките погрешно съставените документи се анулират и се издават нови по реда на чл. 116 от ЗДДС.
Извод: При хипотеза, в която дружеството действа от чуждо име и за чужда сметка и предоставя само посредническа услуга без прехвърляне на собственост върху горивото, то не следва да издава фактури за продажба на гориво, а при неправилно документиране документите се коригират по чл. 116 от ЗДДС.
2. Дружеството разпространител действа като посредник от свое име и за чужда сметка
В тази хипотеза дружеството разпространител на карти за зареждане с гориво действа като посредник от свое име и за чужда сметка.
Редът за облагане на доставките при комисионни продажби, осъществявани от името на едно лице, но за сметка на друго, е регламентиран в чл. 127 от ЗДДС. В тези случаи се приема, че дружеството е получило и предоставило стоките (горивото).
Предвид изложеното в писмото на запитващия, в становището се приема, че дружеството попада във втората хипотеза, а именно действа от свое име и за чужда сметка.
В резултат на това, когато са изпълнени условията на чл. 176в, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, за дружеството разпространител на карти за зареждане с гориво възниква задължение за предоставяне на обезпечение.
Извод: При хипотеза, в която дружеството действа от свое име и за чужда сметка и по силата на чл. 127 от ЗДДС се счита, че получава и доставя горивото, за него възниква задължение за предоставяне на обезпечение по чл. 176в, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, когато са налице посочените в тази норма прагове и условия.
Краен извод: Дружеството разпространител на карти за зареждане с гориво не е сред изрично освободените лица по чл. 176в, ал. 8, 13 и 14 от ЗДДС. Приемайки, че действа от свое име и за чужда сметка по смисъла на чл. 127 от ЗДДС, за него възниква задължение за предоставяне на обезпечение по чл. 176в, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, когато са изпълнени условията на тази разпоредба.
