Изх. № 08-Д-11
Дата: 29.05.2020 год.
ДОПК, чл. 128, ал. 1;
ДОПК, чл. 162;
ДОПК, чл. 168;
ДОПК, чл. 171, ал. 1;
ДОПК, чл. 171, ал. 2;
ДОПК, чл. 172, ал. 1;
ДОПК, чл. 172, ал. 2;
ДОПК, чл. 174;
ЗМДТ, чл. 4, ал. 1;
ЗМДТ, чл. 4, ал. 2;
ЗМДТ, чл. 4, ал. 3;
ЗМДТ, чл. 4, ал. 6.
ОТНОСНО:погасителна давност на публично общинско вземане
С Ваше писмо, заведено в Националната агенция за приходите (НАП) с вх. №........... сте изложили следната фактическа обстановка:
През 2013 г. е издаден е акт за установяване на публично общинско вземане, обхващащ периода от 2008 г. до 2012 г. Актът е връчен на лицето и е влязъл в сила през 2014 г., и през същата година е предаден за принудително събиране на съдебен изпълнител, който е образувал изпълнително дело.
Във връзка с изложеното поставяте следните въпроси:
- От кога започва да тече давностният срок - от възникване на задължението или от датата на образуване на изпълнителното дело, ако няма искане за отсрочване или разсрочване?
- Кога следва да изтече 10-годишният давностен срок за задълженията за 2008 г. - към 2018 г. или към 2023 г. - спрямо датата на издаване на акта за установяване на публични общински вземания?
- При постъпили плащания от лицето през 2020 г. по акта, към коя година следва да се отнесат плащанията - към 2008 г. или към 2010 г. при положение, че е образувано изпълнително дело пред съдебен изпълнител по реда на Гражданския процесуален кодекс?
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба по зададените от Вас въпроси на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите(ЗНАП),изразявам следното становище:
С оглед смисловата обвързаност на въпрос № 1 и въпрос № 2, изразеното становище разглежда общо двата въпроса.
По въпрос № 1 и въпрос № 2:
Разпоредбата на чл. 168 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) посочва различни основания за погасяване на публичните задължения, едно от които е погасяването по давност - т. 3 от същия член.
Погасяване по давност е относимо за всички публични вземания, посочени в разпоредбата на чл. 162 от ДОПК, независимо от кой орган са установени. Правото на възражение за изтекла погасителна давност е процесуално право на длъжника, което той може да упражни дори и при започнало производство по принудително изпълнение. Няма пречка погасяването на публични задължения по давност да бъде приложено от общината като взискател при съобразяване наличието на основания за спиране и прекъсване на давността. Най-общо давността е период от време, с изтичането на който, съответният нормативен акт свързва настъпването на определени правни последици. С изтичането на погасителната давност, в полза на длъжника възниква правото същият да се позове на давността и да откаже изпълнение. След изтичане на давността субективното право не може да бъде принудително осъществено.С изтичането на давностните срокове по чл. 171 от ДОПК, публичното вземане остава дължимо и може, както да бъде платено доброволно (чл. 174 от ДОПК), така и да бъде прихванато (чл. 128, ал. 1 от ДОПК) при определени условия.
Съгласно разпоредбата на чл. 171, ал. 1 от ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането на 5 - годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Публичните задължения за местни данъци и такси възникват по силата на материалния закон - Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ),в сроковете за внасяне, определени в същия закон, а не с издаването на акта за установяването им. Въз основа на изложеното и съгласно разпоредбата на чл. 171, ал. 1 от ДОПК, може да направи извод, че давността на публичните задължения за местни данъци и такси започва да тече от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати задължението, а не от датата на издаване на акта за установяване на публично вземане.
В разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ДОПК са посочени основанията за спиране на давността, а именно: когато е започнало производство по установяване на публичното вземане - до издаването на акта, но за не повече от една година; когато изпълнението на акта, с който е установено вземането, бъде спряно - за срока на спирането; когато е дадено разрешение за разсрочване или отсрочване на плащането - за срока на разсрочването или отсрочването; когато актът, с който е определено задължението, се обжалва; с налагането на обезпечителни мерки; когато е образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение. По силата на чл. 172, ал. 2 от ДОПК с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение давността се прекъсва, след което започва да тече нова давност.
Съгласно разпоредбата на чл. 171, ал. 2 с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено, изпълнението е спряно по искане на длъжника или е подадена жалба за разрешаване на спор по глава шестнадесета, раздел IIa. Ако в конкретния случай, са налице предпоставките, регламентирани в разпоредбата на чл. 171, ал. 2 от ДОПК, погасителната давност на задължението за 2008 г. следва да изтече след изтичането на 10-годишен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която задължението за 2008 г. е следвало да се плати.
Следва да се обърне внимание на обстоятелството, че при произнасяне по подадено възражение за изтекла погасителна давност на вземания, за които са били предприети действия по принудително събиране от съдебен изпълнител, следва да бъдат съобразявани както действията на органите на общината като взискател, така и действията на съдебния изпълнител по спиране и/или прекъсване на давността по отношение на тези вземания.
По въпрос № 3:
Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местни данъци се извършва от служителите на общинската администрация по реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Според чл. 4, ал. 3 от ЗМДТ в производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения - на публични изпълнители. Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 2, изр. 2 от ЗМДТ принудителното събиране се извършва от публични изпълнители по реда на ДОПК или от съдебни изпълнители по реда на ГПК.
Необходимо е да се посочи, че изпълнителният директор на НАП разполага с компетентност по издаването на методологически указания по прилагането на ЗМДТ, съгласно чл. 4, ал. 6 от ЗМДТ. В конкретния случай е посочено, че процесният акт за установяване на публично общинско вземане е изпратен за принудително събиране на съдебен изпълнител, който осъществява производството по реда на ГПК. Ето защо, изпълнителният директор на НАП не разполага с правомощия по оказване на методологическо съдействие по прилагане на разпоредбите на ГПК, по който ред се провежда образуваното изпълнително производство пред съдебния изпълнител. При възникнали плащания пред публичния взискател, в случая общината и при образувано пред съдебен изпълнител изпълнително дело за събиране на публични общински вземания, последващите действия, които ще предприеме общината следва да бъдат уточнявани със съдебния изпълнител.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ПЛАМЕН ДИМИТРОВ/
ОТНОСНО: погасителна давност на публично общинско вземане
Изложена е следната фактическа обстановка: през 2013 г. е издаден акт за установяване на публично общинско вземане за период от 2008 г. до 2012 г. Актът е връчен на лицето и е влязъл в сила през 2014 г., като през същата година е предаден за принудително събиране на съдебен изпълнител, който е образувал изпълнително дело.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: От кога започва да тече давностният срок - от възникване на задължението или от датата на образуване на изпълнителното дело, ако няма искане за отсрочване или разсрочване?
Въпрос 2: Кога следва да изтече 10-годишният давностен срок за задълженията за 2008 г. - към 2018 г. или към 2023 г. - спрямо датата на издаване на акта за установяване на публични общински вземания?
Въпрос 3: При постъпили плащания от лицето през 2020 г. по акта, към коя година следва да се отнесат плащанията - към 2008 г. или към 2010 г., при положение че е образувано изпълнително дело пред съдебен изпълнител по реда на Гражданския процесуален кодекс?
На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, се изразява следното становище.
По въпрос № 1 и въпрос № 2
Съгласно чл. 168 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) са предвидени различни основания за погасяване на публичните задължения, едно от които е погасяването по давност - т. 3. Погасяването по давност е приложимо за всички публични вземания по чл. 162 от ДОПК, независимо от органа, който ги е установил.
Правото на възражение за изтекла погасителна давност е процесуално право на длъжника, което може да бъде упражнено и при вече започнало производство по принудително изпълнение. Няма пречка общината като взискател да приложи погасяването по давност, като съобрази основанията за спиране и прекъсване на давността.
Давността представлява период от време, с изтичането на който съответният нормативен акт свързва настъпването на определени правни последици. С изтичането на погасителната давност в полза на длъжника възниква правото да се позове на давността и да откаже изпълнение. След изтичане на давността субективното право не може да бъде принудително осъществено. Въпреки това, след изтичане на давностните срокове по чл. 171 от ДОПК публичното вземане остава дължимо и може да бъде платено доброволно (чл. 174 от ДОПК) или да бъде прихванато (чл. 128, ал. 1 от ДОПК) при определени условия.
Съгласно чл. 171, ал. 1 от ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок.
Публичните задължения за местни данъци и такси възникват по силата на Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) в сроковете за внасяне, определени в този закон, а не с издаването на акта за установяването им.
От това и на основание чл. 171, ал. 1 от ДОПК следва, че давността за публичните задължения за местни данъци и такси започва да тече от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати задължението, а не от датата на издаване на акта за установяване на публично вземане.
В чл. 172, ал. 1 от ДОПК са посочени основанията за спиране на давността:
- когато е започнало производство по установяване на публичното вземане - до издаването на акта, но за не повече от една година;
- когато изпълнението на акта, с който е установено вземането, бъде спряно - за срока на спирането;
- когато е дадено разрешение за разсрочване или отсрочване на плащането - за срока на разсрочването или отсрочването;
- когато актът, с който е определено задължението, се обжалва;
- с налагането на обезпечителни мерки;
- когато е образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение.
Съгласно чл. 172, ал. 2 от ДОПК с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение давността се прекъсва и започва да тече нова давност.
Съгласно чл. 171, ал. 2 от ДОПК с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността, освен когато задължението е отсрочено или разсрочено, изпълнението е спряно по искане на длъжника или е подадена жалба за разрешаване на спор по глава шестнадесета, раздел IIa.
Ако в конкретния случай са налице предпоставките по чл. 171, ал. 2 от ДОПК, погасителната давност на задължението за 2008 г. следва да изтече след изтичането на 10-годишен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която задължението за 2008 г. е следвало да се плати.
При произнасяне по възражение за изтекла погасителна давност на вземания, за които са предприети действия по принудително събиране от съдебен изпълнител, следва да се съобразяват както действията на органите на общината като взискател, така и действията на съдебния изпълнител по спиране и/или прекъсване на давността по отношение на тези вземания.
Извод: Давността за местните данъци и такси започва да тече от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати задължението, а не от датата на издаване на акта или на образуване на изпълнителното дело. 10-годишната давност по чл. 171, ал. 2 от ДОПК за задължението за 2008 г. изтича след изтичане на 10 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която това задължение е следвало да се плати, при съобразяване на изключенията, предвидени в същата алинея.
По въпрос № 3
Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местни данъци се извършва от служителите на общинската администрация по реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред.
Съгласно чл. 4, ал. 3 от ЗМДТ в производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения - на публични изпълнители.
Съгласно чл. 4, ал. 2, изр. 2 от ЗМДТ принудителното събиране се извършва от публични изпълнители по реда на ДОПК или от съдебни изпълнители по реда на Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Съгласно чл. 4, ал. 6 от ЗМДТ изпълнителният директор на НАП има компетентност да издава методологически указания по прилагането на ЗМДТ.
В конкретния случай актът за установяване на публично общинско вземане е изпратен за принудително събиране на съдебен изпълнител, който провежда производството по реда на ГПК. Поради това изпълнителният директор на НАП не разполага с правомощия да оказва методологическо съдействие по прилагане на разпоредбите на ГПК, по който се провежда образуваното изпълнително производство пред съдебния изпълнител.
При постъпили плащания пред публичния взискател - общината, и при образувано пред съдебен изпълнител изпълнително дело за събиране на публични общински вземания, последващите действия, които общината ще предприеме, следва да бъдат уточнявани със съдебния изпълнител.
Извод: НАП не е компетентна да дава методологически указания по прилагане на ГПК относно разпределението на постъпилите плащания при висящо изпълнително производство пред съдебен изпълнител; действията на общината при такива плащания следва да се съгласуват със съдебния изпълнител.
