Изх. №20-00-564
07.12.2015 г.
чл. 21, ал. 2 от ЗДДС
чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС
МСС 38
чл. 51, ал. 1 от ЗКПО
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
По изискване на дружеството - майка данъчнозадължено лице установено в Германия и собственик на капитала на "Х БЪЛГАРИЯ" ЕООД, е взето решение за въвеждане на нов софтуер ERP - система SAP. За целта дружеството-майка ползва услугите на данъчнозадължено лице установено в Германия /конкретно О АД/ за внедряване и поддържане на софтуера на всички дружества от групата Х.
В запитването е уточнено, че "Х БЪЛГАРИЯ" ЕООД няма лиценз за права върху продукта, няма да плаща абонамент или наем за ползването му, като базата данни от системата е част от базата за цялата група и софтуера ще се ползва във времето и за независимата икономическа дейност на дружеството в България.
Дружеството ще заплати на чуждестранния доставчик услугата по внедряване на системата и последващи технически услуги свързани с месечна поддръжка, за което доставчикът ще издаде фактура. Приблизителната стойност на услугата по внедряване на системата е 100 хил. евро.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Разходите по услугата за внедряване на системата, нематериален актив ли са за дружеството?
2. Разходите свързани с поддръжка на системата, признати ли са за данъчни цели?
3.За целите на ЗДДС, какви документи следва да се издадат от дружеството, като получател на услуги по внедряване и поддръжка на софтуер?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи и втори въпрос:
От представените в запитването факти е видно, че дружеството ще разходва средства за внедряване на нов софтуер ERP - система САП, но няма да плаща за получаване на правото за ползване на този софтуер, т. е. безвъзмездно ще придобие правото на ползване на ERP системата от дружеството - майка. Дружеството ще плати сума за внедряването на новия софтуер (еднократно) и суми за месечна поддръжка на системата.
За целите на счетоводното отчитане, следва да бъдат съобразени приложимите счетоводни стандарти съгласно приетата база за отчитане - Национални стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия (НСФОМСП) или Международни счетоводни стандарти (МСС). В случая следва да бъде направен анализ дали придобитото право на ползване на ERP системата отговаря на критериите за признаване на нематериален актив. Основен критерий при тази преценка е дали активът е установим и дали дружество има контрол над него, има ли споразумение между страните и какви клаузи съдържа. Ако в резултат на преценката се установи, че активът отговаря на определението за нематериален актив, същият следва да се третира като придобит по безвъзмезден начин. В този случай за счетоводни цели дружеството, следва да признае безвъзмездно придобит нематериален актив - право на ползване на софтуер, както и свързани с неговото придобиване допълнителни разходи по внедряването, които са част от историческата цена на придобиване на актива. В зависимост от базата за отчитане, безвъзмездно придобитият актив следва да бъде оценен по справедлива стойност съгласно т. 4.9 от СС 38 "Нематериални активи" (първоначалната оценка на нематериален актив, получен в резултата на безвъзмездна сделка, се определя по справедливата му стойност) или съгласно пар. 44 от МСС 38 "Нематериални активи" в съответствие с МСС 20 "Счетоводно отчитане на правителствени дарения и оповестяване на правителствена помощ" предприятието /дружеството/ може да избере да признае първоначално по справедлива стойност както нематериалния актив, така и дарението. Ако предприятието избере да не признава актива първоначално по справедлива стойност, то го признава първоначално по номинална стойност (другото третиране, допустимо от МСС 20) заедно с всякакви разходи, които могат да бъдат отнесени директно към подготвянето на актива за неговото използване по предназначение - пар. 44 от МСС 38.
При формиране на данъчен дълготраен нематериален актив по смисъла на чл. 51, ал. 1 от ЗКПО, същият се отразява в данъчния амортизационен план с данъчна амортизируема стойност. Съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗКПО данъчната амортизируема стойност е историческата цена на актива, намалена с включените в нея начислени провизии и дарения, свързани с актива. Това означава, че данъчната амортизируема стойност на актива - безвъзмездно придобитото право на ползване на софтуера следва да бъде сумата на разходите по внедряване на ERP системата, която ще плати дружеството.
Разходите за поддръжка на системата, които ще се плащат месечно или ежегодно, не се включват в стойността на нематериалния актив, а се отчитат като текущ разход. За да бъдат данъчно признати, разходите следва да отговарят на общите изисквания на ЗКПО, вкл. и за документална обоснованост по смисъла на чл. 10 от с. з.
По трети въпрос:
Общото правило за определяне мястото на изпълнение на доставка на услуга, когато получател по същата е данъчно задължено лице, се съдържа в разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС и това е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Изключение от това правило се съдържа в чл. 21, ал. 4, т. 1, б. "а" от ЗДДС, съгласно която мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където се намира недвижимият имот, когато услугата е свързана с недвижим имот, включително при предоставянето на права за ползване, на експертни услуги или услуги на посредници, свързани с недвижимия имот.
По смисъла на чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, в сила от 01.01.2010 год., когато доставчикът е данъчно задължено лице, което нее установено на територията на страната и доставката е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема, данъкът е изискуем от получателя при доставка на услуги - когато получателят е данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6.
В конкретния случай, доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната, доставката по внедряване и поддръжка на софтуер се определя като доставка на услуга, поради което данъкът ще е изискуем от дружеството получател. Начисляването на данъка се извършва по реда на чл. 86 от ЗДДС чрез издаване на протокол по чл. 117 от закона и данъчна ставка 20%.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
По изискване на дружеството - майка, данъчно задължено лице, установено в Германия и собственик на капитала на "Х БЪЛГАРИЯ" ЕООД, е взето решение за въвеждане на нов софтуер ERP - система SAP. За целта дружеството - майка ползва услугите на данъчно задължено лице, установено в Германия (конкретно О АД), за внедряване и поддържане на софтуера на всички дружества от групата Х.
Уточнено е, че "Х БЪЛГАРИЯ" ЕООД няма лиценз за права върху продукта, няма да плаща абонамент или наем за ползването му, базата данни от системата е част от базата за цялата група и софтуерът ще се ползва във времето за независимата икономическа дейност на дружеството в България.
Дружеството ще заплати на чуждестранния доставчик услугата по внедряване на системата и последващи технически услуги, свързани с месечна поддръжка, за което доставчикът ще издаде фактура. Приблизителната стойност на услугата по внедряване на системата е 100 000 евро.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Разходите по услугата за внедряване на системата, нематериален актив ли са за дружеството?
Въпрос 2: Разходите, свързани с поддръжка на системата, признати ли са за данъчни цели?
Въпрос 3: За целите на ЗДДС, какви документи следва да се издадат от дружеството, като получател на услуги по внедряване и поддръжка на софтуер?
По първи и втори въпрос
От изложените факти е видно, че дружеството ще разходва средства за внедряване на нов софтуер ERP - система SAP, но няма да плаща за получаване на правото за ползване на този софтуер, т.е. безвъзмездно ще придобие правото на ползване на ERP системата от дружеството - майка. Дружеството ще плати сума за внедряването на новия софтуер (еднократно) и суми за месечна поддръжка на системата.
За целите на счетоводното отчитане следва да бъдат съобразени приложимите счетоводни стандарти съгласно приетата база за отчитане - Национални стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия (НСФОМСП) или Международни счетоводни стандарти (МСС).
Следва да бъде направен анализ дали придобитото право на ползване на ERP системата отговаря на критериите за признаване на нематериален актив. Основен критерий при тази преценка е дали активът е установим и дали дружеството има контрол над него, има ли споразумение между страните и какви клаузи съдържа.
Ако в резултат на преценката се установи, че активът отговаря на определението за нематериален актив, същият следва да се третира като придобит по безвъзмезден начин. В този случай за счетоводни цели дружеството следва да признае безвъзмездно придобит нематериален актив - право на ползване на софтуер, както и свързаните с неговото придобиване допълнителни разходи по внедряването, които са част от историческата цена на придобиване на актива.
В зависимост от базата за отчитане, безвъзмездно придобитият актив следва да бъде оценен по справедлива стойност съгласно т. 4.9 от СС 38 "Нематериални активи" (първоначалната оценка на нематериален актив, получен в резултат на безвъзмездна сделка, се определя по справедливата му стойност) или съгласно пар. 44 от МСС 38 "Нематериални активи" във връзка с МСС 20 "Счетоводно отчитане на правителствени дарения и оповестяване на правителствена помощ". Съгласно пар. 44 от МСС 38 предприятието може да избере да признае първоначално по справедлива стойност както нематериалния актив, така и дарението. Ако предприятието избере да не признава актива първоначално по справедлива стойност, то го признава първоначално по номинална стойност (другото третиране, допустимо от МСС 20), заедно с всякакви разходи, които могат да бъдат отнесени директно към подготвянето на актива за неговото използване по предназначение - пар. 44 от МСС 38.
При формиране на данъчен дълготраен нематериален актив по смисъла на чл. 51, ал. 1 от ЗКПО, същият се отразява в данъчния амортизационен план с данъчна амортизируема стойност. Съгласно чл. 53, ал. 1 от ЗКПО данъчната амортизируема стойност е историческата цена на актива, намалена с включените в нея начислени провизии и дарения, свързани с актива.
От това следва, че данъчната амортизируема стойност на актива - безвъзмездно придобитото право на ползване на софтуера - е сумата на разходите по внедряване на ERP системата, която ще плати дружеството.
Разходите за поддръжка на системата, които ще се плащат месечно или ежегодно, не се включват в стойността на нематериалния актив, а се отчитат като текущ разход. За да бъдат данъчно признати, тези разходи следва да отговарят на общите изисквания на ЗКПО, включително и за документална обоснованост по смисъла на чл. 10 от закона.
Извод: Ако придобитото право на ползване на ERP системата отговаря на критериите за нематериален актив, дружеството признава безвъзмездно придобит нематериален актив - право на ползване на софтуер, чиято данъчна амортизируема стойност е сумата на разходите по внедряване на системата, а разходите за поддръжка се третират като текущи разходи, данъчно признати при спазване на общите изисквания на ЗКПО и документална обоснованост.
По трети въпрос
Общото правило за определяне мястото на изпълнение на доставка на услуга, когато получател е данъчно задължено лице, се съдържа в чл. 21, ал. 2 от ЗДДС - мястото е там, където получателят е установил независимата си икономическа дейност.
Изключение от това правило е предвидено в чл. 21, ал. 4, т. 1, б. "а" от ЗДДС, съгласно който мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където се намира недвижимият имот, когато услугата е свързана с недвижим имот, включително при предоставянето на права за ползване, на експертни услуги или услуги на посредници, свързани с недвижимия имот.
Съгласно чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, в сила от 01.01.2010 г., когато доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната, и доставката е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема, данъкът е изискуем от получателя при доставка на услуги, когато получателят е данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6.
В конкретния случай доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната, а доставката по внедряване и поддръжка на софтуер се определя като доставка на услуга. Поради това данъкът ще е изискуем от дружеството - получател.
Начисляването на данъка се извършва по реда на чл. 86 от ЗДДС чрез издаване на протокол по чл. 117 от закона, като се прилага данъчна ставка 20%.
Извод: За целите на ЗДДС, при получаване на услугите по внедряване и поддръжка на софтуера от чуждестранен доставчик, дружеството - получател следва да начисли ДДС по реда на чл. 86 от ЗДДС чрез издаване на протокол по чл. 117 от ЗДДС с данъчна ставка 20%, тъй като данъкът е изискуем от получателя по чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС.
Настоящото становище е принципно и е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че в производство по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прилага разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
