НАП: Приложение на ЗДДС и Наредба Н-18 при доставки на стоки с място на изпълнение извън територията на страната

В "ХХХ" ООД, регистрирано по ЗДДС и занимаващо се с преработка на минерали, се планират пътувания до Турция и Гърция за срещи с потенциални клиенти, с които е осъществен контакт чрез интернет, с цел представяне на продуктите. При проявен интерес е възможно да се извършат незабавни продажби на минералите. Посочва се, че плащането ще бъде в брой, тъй като сумите не надхвърлят 15 000 лв.

В тази връзка са поставени следните въпроси:

Въпрос 1: Как ще се издаде касов бон към фактурата?

Въпрос 2: Ако не се издаде касов бон, какъв друг приходен документ е необходимо да придружава фактурата?

Въпрос 3: Как ще се заприходят парите в касата и ще се отчете продаденото количество?

Въпрос 4: Какви документи са необходими като основание за начисляване на ДДС с нулева ставка за доставките в Турция и Гърция?

По първи, втори и четвърти въпрос

Съгласно чл.118, ал.1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по закона лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да го съхранява до напускане на обекта.

Редът и начинът за отчитане на продажбите е уреден в Наредба Н-18/13.12.2006 г. на министъра на финансите за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства (обн. ДВ, бр. 106/2006 г.).

ЗДДС и Наредба Н-18/13.12.2006 г. имат териториален обхват и се прилагат за доставки с място на изпълнение на територията на страната.

Мястото на изпълнение на доставките на стоки се определя по чл.17 от ЗДДС в зависимост от това дали стоката се превозва или не.

• Съгласно чл.17, ал.1 от ЗДДС мястото на изпълнение на доставка на стока, която не се изпраща/превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността.
• Съгласно чл.17, ал.2 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща/превозва от доставчика, получателя или трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който започва превозът ѝ към получателя.

Съгласно Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за определяне момента на прехвърляне на собствеността е от значение дали стоката е родово определена или индивидуално определена вещ:

• При индивидуално определена вещ собствеността се прехвърля по силата на самия договор, без да е необходимо предаване на вещта - чл.24, ал.1 от ЗЗД.
• При родово определени вещи собствеността се прехвърля, щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова - когато бъдат предадени - чл.24, ал.2 от ЗЗД.

В запитването е посочено, че при проявен интерес от страна на потенциалните клиенти ще се осъществят незабавни продажби на минералите, т.е. ще се постигне съгласие за извършване на доставката и ще се предаде вещта на място извън територията на страната. От това следва, че мястото на изпълнение на доставката ще се определи по реда на чл.17, ал.1 от ЗДДС.

За доставки с място на изпълнение извън територията на страната не се прилага ЗДДС, а данъчното законодателство на държавата по местоизпълнение. За тези доставки не се начислява ДДС на основание чл.86, ал.3 от ЗДДС.

Независимо от това, съгласно чл.121, ал.2 от ППЗДДС регистрираното лице е длъжно да води документация и отчетност за доставките с място на изпълнение извън територията на страната.

В ЗДДС не са предвидени специални доказателства за тези доставки. Доказателства могат да бъдат всички относими и налични при доставчика документи, като:

• договори;
• фактури;
• приемо-предавателни протоколи;
• бизнес кореспонденция;
• транспортни документи;
• митническа декларация за временно изнесените стоки;
• и други относими документи.

За тези доставки не възниква задължение за издаване на фискален бон, предвид териториалния обхват на Наредба Н-18/13.12.2006 г.

По отношение на доставките, които биха възникнали на територията на Гърция, следва да се има предвид чл.6, ал.3, т.3 от ЗДДС, съгласно който за облагаема доставка на стока се счита изпращането/транспортирането на стоката за целите на икономическата дейност на данъчно задължено лице до територията на друга държава членка.

Данъчната основа на доставката по чл.6, ал.3, т.3 от ЗДДС се определя по реда на чл.27, ал.1 от ЗДДС и е равна на данъчната основа при придобиването на стоката или на нейната себестойност.

Данъчното събитие за тази доставка възниква на датата на отделянето или предоставянето на стоката - чл.25, ал.3, т.2 от ЗДДС.

Данъкът се начислява чрез издаване на протокол по чл.117, ал.1, т.3 от ЗДДС.

Тъй като ще се извършват доставки с място на изпълнение на територията на друга държава членка, следва да се съобразите със съответното данъчно законодателство на тази държава.

Извод: За продажбите на минерали, при които прехвърлянето на собствеността и предаването на стоката се извършват извън територията на страната, мястото на изпълнение е извън България по чл.17, ал.1 от ЗДДС, за тях не се прилага ЗДДС и не се начислява данък по чл.86, ал.3 от ЗДДС, не се издава фискален бон по Наредба Н-18, но се води документация по чл.121, ал.2 от ППЗДДС с всички относими документи; при изпращане на стоката до Гърция за целите на икономическата дейност възниква облагаема доставка по чл.6, ал.3, т.3 от ЗДДС, с данъчна основа по чл.27, ал.1 от ЗДДС, данъчно събитие по чл.25, ал.3, т.2 от ЗДДС и начисляване на данъка с протокол по чл.117, ал.1, т.3 от ЗДДС, като следва да се спазва и гръцкото данъчно законодателство.

По трети въпрос

Относно заприхождаването на паричните средства в касата и отчитането на свързаните с тях приходи следва да се спазват изискванията на чл.4, ал.3 от Закона за счетоводството, според който предприятията осъществяват счетоводството на основата на документалната обоснованост на стопанските операции и факти, като спазват изискванията за съставяне на документите съгласно действащото законодателство.

За възникнала за първи път стопанска операция се издава първичен счетоводен документ, който съдържа реквизитите, регламентирани в чл.7, ал.1 от Закона за счетоводството.

За внасяне на парични средства в касата обичайно се съставя приходен касов ордер.

Посочва се, че НАП не е компетентна да изразява становище по прилагането на счетоводното законодателство. При възникнали въпроси може да се отправи писмено запитване до Дирекция "Данъчна политика" в Министерство на финансите.

Извод: Заприхождаването на паричните средства в касата и отчитането на приходите следва да се извършват при спазване на изискванията на Закона за счетоводството за документална обоснованост и реквизити на първичните счетоводни документи, като обичайно се използва приходен касов ордер, а по въпроси на счетоводното законодателство компетентен орган за становища е Дирекция "Данъчна политика" при Министерство на финансите.