НАП: Данъчно и осигурително третиране на доходи на физическо лице от създаване на съдържание в социална платформа

Изх. № ВК-30-1796

Дата: 28. 01. 2025 год.

ЗДДФЛ, чл. 10, ал. 1;

ЗДДФЛ, чл. 26, ал. 7;

ЗДДФЛ, чл. 28;

ЗДДФЛ, чл. 29, ал. 1, т. 2, буква "б";

ЗДДФЛ, § 1, т. 8 от ДР на ЗДДФЛ.

ОТНОСНО: Прилагане на данъчното и осигурителното законодателство

В Централно управление на Национална агенция за приходите (НАП) е постъпило Ваше запитване с вх. № М-24-02-782, в което е изложена следната фактическа обстановка:

Физическо лице с регистрация в ... е получило по банковата си сметка парични средства, изплатени от платформата за участието му в ... LIVE Battles. Социалната платформа ... предлага услуги, даващи възможност български лица да придобиват доходи, в т.ч. от виртуални подаръци, получавани при излъчвания на живо и при ... LIVE Battles. Виртуалните подаръци се дават доброволно от фенове и последователи на определен създател на видео съдържание (т. нар. "...-ър"). Това е функция на ..., която позволява на потребителите да изпращат виртуални подаръци за конкретни видеоклипове към харесвани от тях "...-ъри". Подаръците може да се получават, както в излъчване на живо, така и при ... битка (... battle) - последното е функция на приложението, при която двама "...-ъри" излъчват на живо в споделен екран, като техните фенове харесват дадения участник или пък му "подаряват" даден подарък. Стойността на различните подаръци (емотикони) е в номинална стойност от виртуалната валута на приложението (... coins). Потребителите могат да закупуват виртуалната валута на .... След като се изпратят подаръци потребителят, за който са насочени, получава диаманти за тях (... diamonds), като диамантите са на стойност приблизително 50 на сто от разходваните виртуални пари за получените подаръци. Създателят на съдържание може да обмени (cash out) диамантите в реални парични средства, като паричната стойност, която ... предлага за diamonds се визуализира преди започване на процеса по изплащане. С тези средства лицето може да закупи нови coins, които да използва за изпращане на подаръци или да ги изтегли в PayPal сметка, при което му се удържат такси.

Посочено е, че лицето в случая получава подаръци по посочения по-горе ред, които обръща в пари - с част от които купува coins, за да изпраща подаръци на други "тикток-ъри", а останалите изтегля в PayPal сметката си.

В тази връзка са поставени въпроси, свързани с прилагането на данъчното и осигурителното законодателство, които могат да бъдат обобщени по следния начин:

1. По какъв ред следва да се определи облагаемият доход на физическото лице от така описаната дейност в социалната платформа ...?

2. Дължат ли се осигурителни вноски и в какъв размер?

Предвид описаната фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, изразявам следното принципно становище по поставените въпроси:

По прилагане на данъчното законодателство:

Определящо значение за коректното облагане на физическото лице има квалифицирането на дохода според неговия източник, тъй като на основание чл. 16, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица(ЗДДФЛ) облагаемият доход и данъчната основа се определят за всеки източник на доход поотделно съгласно разпоредбите на този закон. Видовете доходи в зависимост от източника са регламентирани в разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗДДФЛ.

На основание чл. 29, ал. 1, т. 2, б. "б" от ЗДДФЛ облагаемият доход от стопанска дейност на физическите лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон(ТЗ), се определя, като придобитият доход се намалява с разходи за дейността в размер на 40 на сто за авторски и лицензионни възнаграждения, включително за доходи от продажба на изобретения, произведения на науката, културата и изкуството от техните автори, както и за възнаграждения за изпълнения на артисти-изпълнители. По отношение на понятието "авторски и лицензионни възнаграждения" § 1, т. 8 от ДР на ЗДДФЛ препраща към ЗКПО, където в § 1, т. 8 от ДР на закона е указано, че "авторски и лицензионни възнаграждения" са плащанията от всякакъв вид, получени за: използването или за правото на използване на всяко авторско право за литературно, художествено или научно произведение, включително кинофилми, записи на радио- или телевизионно предаване или софтуер; на всеки патент, топологии на интегралните схеми, марка, промишлен дизайн или полезен модел, план, секретна формула или процес или за използване на или за правото на използване на промишлено, търговско или научно оборудване, или за информация, отнасяща се до промишлен, търговски или научен опит. Не се смятат за авторски и лицензионни възнаграждения плащанията за придобиване на право на ползване на софтуер, в който е инкорпорирано само копие от съответната програма, в случай че не се предоставят правата по копиране, размножаване, разпространяване, видоизменяне, публично представяне или други форми на търговско използване.

В конкретния случай лицето прави излъчвания на живо и създава съдържание в социалната платформа ... като придобива доходи, в т.ч. виртуални подаръци, безспорно свързани с извършваната от него дейност. Доколкото доходите могат да бъдат дефинирани като доходи от авторско възнаграждение по смисъла на цитираната разпоредба, при определянето на облагаемия доход ще се приспадат 40 на сто разходи, на основание чл. 29, ал. 1, т. 2, б. "б" от ЗДДФЛ.

В случая реализираният от физическото лице доход ще бъде стойността на получените диаманти, без да са приспаднати закупените нови coins, както и таксите, които му се удържат при прехвърлянето на сумите в PayPal сметка.

В случай че доходите могат да се определят като доход от стопанска дейност като търговец по смисъла на ТЗ, е необходимо да се има предвид следното:

По отношение на понятието търговец данъчният закон препраща към ТЗ, като съгласно чл. 1, ал. 1 от ТЗ търговец по смисъла на този закон е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва дейностите, изброени в посочената разпоредба. Освен това според чл. 1, ал. 3 от ТЗ за търговец се смята и всяко лице, образувало предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин даже ако дейността му не е посочена в ал. 1, т.е. дори да не извършва някоя от дейностите по чл. 1, ал. 1 от ТЗ. Когато спрямо физическото лице се установи, че то е образувало предприятие, чийто предмет и обем изисква делата на предприятието да се водят по търговски начин, е допустимо да бъде приравнено на търговец, независимо че няма съответната регистрация.

На основание чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ по реда, регламентиран за едноличните търговци, се облагат и доходите от стопанска дейност на физическо лице, което е търговец по смисъла на ТЗ, но не е регистрирано като едноличен търговец, т.е., когато дейността на едно физическо лице може да се квалифицира като такава, присъща за търговец по смисъла на ТЗ, облагаемият доход и годишната данъчна основа следва да се формират по реда на чл. 26 и чл. 28 от ЗДДФЛ, независимо от обстоятелството, че лицето не е регистрирано като едноличен търговец.

С разпоредбата на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ се цели физическите лица да се облагат като търговци, когато действат като такива, включително когато нямат съответната регистрация по реда на ТЗ. Важно е да се поясни, че изискването лицето да бъде приравнено на търговец е образуването на предприятие, тоест то целенасочено да е структурирало дейността си като стопанска дейност, предоставяна в свободен пазар, с цел формиране на печалба/доход. На следващо място като предпоставка за определянето на едно физическо лице като търговец по смисъла на ТЗ е условието предприятието по предмет и обем да изисква неговите дела да се водят по търговски начин, при степен на организираност на предприятието, характерна за търговците.

Когато едно лице е образувало предприятие, чиито дела се водят по търговски начин, доходите от стопанската дейност, следва да се разглеждат като доходи от стопанска дейност на едноличен търговец.

По прилагане на осигурителното законодателство:

Упражняването на трудовата дейност е основна предпоставка за възникване на задължение за осигуряване по смисъла на Кодекса за социално осигуряване (КСО). Като основен принцип е изведена в чл. 10, ал. 1 от КСО, а именно осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО, и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването на тази дейност.

Лицата, които упражняват трудова дейност като търговци, които не са регистрирани по ТЗ, и получават доходи, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ, попадат в обхвата на разпоредбата на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО. Те са самоосигуряващи се лица по смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО и подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт.

Осигурителните вноски за самоосигуряващите се лица са изцяло за тяхна сметка и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване(ЗБДОО) - чл. 6, ал. 8 от КСО. Тези лица определят и окончателен размер на осигурителния доход по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО.

Лицата, родени след 31.12.1959 г., подлежат на задължително осигуряване за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд, ако не са направили избор да се осигуряват по реда на чл. 4б. Осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване (чл. 127, ал. 1 и чл. 157, ал. 6 от КСО).

В случай че лицето е в кръга на задължително осигурените по Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) лица, определен в чл. 33 от ЗЗО, следва да се приложи реда на чл. 40, ал. 1, ал. 2 от същия закон.

Съгласно цитираната разпоредба лицата по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО се осигуряват авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със ЗБДОО, и окончателно върху доходите от дейността и доходите от работа без трудово правоотношение, през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО.

В случай че лицето не попада в гореизложената хипотеза и получава доход от използване или от преотстъпено право за използване на дадено произведение, обект на авторско право, то този доход не е доход от трудова дейност и не e осигурителен доход, върху който се правят осигурителни вноски за социално осигуряване.

При условие че лицето е в кръга на задължително осигурените по ЗЗО лица и не е здравно осигурено на друго основание по ЗЗО, е задължено да се осигурявате по реда на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО. В този случай облагаемите доходи от последващо използване на произведение следва да се включат при годишно изравняване на осигурителния доход за здравно осигуряване и да се внесат окончателни здравноосигурителни вноски.

Обръщам внимание, че е необходимо ясно да се разграничи използването на произведението от самата творческа дейност по създаването на същото. Основание за внасяне на осигурителни вноски възниква, когато авторът получава възнаграждение за изработване на самото произведение (доход от трудова дейност).

В заключение е важно да се отбележи, че всеки конкретен случай следва да се разглежда самостоятелно и въз основа на конкретните факти и обстоятелства, за да се установи дали конкретното възнаграждение или доход е получен в резултат на извършена трудова дейност, която е основание за осигуряване по реда на чл. 4 от КСО.

Упражняването на трудова дейност на лицата по чл. 4 от КСО се установява в хода на административно производство по реда наДанъчно-осигурителния процесуален кодекс(ДОПК). В тази връзка, органите по приходите осъществяват производствата самостоятелно, като при изпълнение на правомощията си те са независими и действат само въз основа на закона.

ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:

/ВЕНЦИСЛАВА ПЕТКОВА/