Прилагане на СИДДО при доходи от лихви над 500 000 лв. и договори с продължително действие по чл. 140 ДОПК

В запитването е изложена следната фактическа обстановка:

Дружеството има сключени два договора за заем с австрийска банка - несвързано лице, по които е платец на доходи от лихви. През 2023 г. общият размер на реализираните доходи от лихви в рамките на данъчната година надхвърля прага от 500 000,00 лв. по чл. 142, ал. 2 от ДОПК. Дружеството е подало искане за прилагане на спогодба за избягване на двойно данъчно облагане (СИДДО). Издадено е становище от Национална агенция за приходите, приложено към запитването, което потвърждава наличието на основания за прилагане на СИДДО между България и Австрия.

През 2024 г. единият от двата договора е променен - удължен е срокът с две години и е увеличен лихвеният процент. За 2024 г. отново общият размер на реализираните доходи от лихви в рамките на данъчната година надхвърля прага от 500 000,00 лв.

Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:

Въпрос 1: Може ли да се счита, че двата договора са с продължително действие и да не се подава отново искане за прилагане на СИДДО за 2024 г. и последващите данъчни години?

Въпрос 2: С какви документи следва да разполага дружеството - платец на дохода по отношение на прилагането на СИДДО през 2024 г. и следващите данъчни години, в случай че се приема, че договорите са с продължително действие?

По първи въпрос

Спогодбите за избягване на двойно данъчно облагане се прилагат след удостоверяване на основанията за това. Процедурата по прилагане на данъчните облекчения за чуждестранни лица, предвидени във влезли в сила СИДДО, е уредена като особено производство в раздел III на глава шестнадесета от ДОПК.

За да ползва предвидените в съответната СИДДО облекчения след възникване на данъчно задължение за доход от източник в страната, чуждестранното лице удостоверява наличието на основания за прилагане на СИДДО. Съгласно чл. 135, ал. 2 от ДОПК данъчното облекчение, предвидено в съответната СИДДО, се прилага едва след удостоверяване на основанията, посочени в чл. 136 от кодекса.

Когато годишният размер на начисления от платеца на чуждестранното лице доход е с общ размер над 500 000,00 лв., обстоятелствата по чл. 136 се удостоверяват пред орган по приходите от компетентната териториална дирекция по регистрация на платеца на дохода по реда на чл. 137 - 139 от ДОПК. Контролът се осъществява чрез проверка или ревизия.

Производството се инициира чрез подаване на искане по образец, утвърден от изпълнителния директор на НАП, към което се прилагат документи, удостоверяващи наличието на основанията, както и писмени доказателства относно вида, основанието за реализиране, бенефициента и размера на съответния доход, съгласно чл. 136 - чл. 139 от ДОПК. Въз основа на извършена проверка органът по приходите издава в 60-дневен срок от подаване на искането становище за наличие или липса на основания за прилагане на СИДДО. Контролът се осъществява чрез проверка или ревизия.

Съгласно чл. 140 от ДОПК, когато доходът се реализира въз основа на договори с продължително действие или се реализира от едно и също лице на еднакво основание, искането по чл. 137, ал. 1 от ДОПК се подава еднократно, но чуждестранното лице се задължава да уведомява териториалната дирекция за всяка промяна на обстоятелствата по чл. 136 и чл. 138 в 30-дневен срок от настъпването им.

От изложеното следва, че за да се изрази становище за наличие или липса на основание за прилагане на СИДДО, както и за наличие на договори с продължително действие, е необходима обективна преценка на редица факти и обстоятелства, които подлежат на удостоверяване по описания ред. Настоящата инстанция не разполага с процесуални правомощия за изискване и преценка на необходимите доказателства. Такава компетентност имат контролните органи по приходите в териториалната дирекция по регистрация на платеца на дохода на чуждестранното лице.

Поради това разяснението е принципно и се основава на описаните в запитването факти и обстоятелства. В запитването е посочено, че българското дружество има договори за заем с чуждестранна банка и съгласно издадено становище от компетентната териториална дирекция е налице основание по чл. 11, ал. 3, б. "г" от СИДДО с Австрия за освобождаване от облагане на дохода от лихви.

Предвид това, че договорите за заем предполагат периодично плащане на погасителни вноски, съдържащи и лихва, би могло да се направи извод, че се касае за договори с продължително действие. При наличие на договор с продължително действие разпоредбата на чл. 140, ал. 2 от ДОПК поставя изрично изискване чуждестранното лице да уведомява териториалната дирекция за всяка промяна на обстоятелствата по чл. 136 и чл. 138 в 30-дневен срок от настъпването им, както вече е пояснено.

Извод: Възможността договорите да се третират като договори с продължително действие и да се подаде искане по чл. 137, ал. 1 от ДОПК еднократно зависи от фактическа преценка, която е в компетентността на контролните органи по приходите; при договори с продължително действие чуждестранното лице е длъжно да уведомява териториалната дирекция за всяка промяна на обстоятелствата по чл. 136 и чл. 138 в 30-дневен срок от настъпването им.

По втори въпрос

Съгласно чл. 140 от ДОПК законодателят не е поставил специфични изисквания по отношение на документите, с които чуждестранното лице следва да удостовери обстоятелствата във визираните хипотези.

Следва да се има предвид, че независимо от становището по чл. 141, ал. 1 от ДОПК и в случаите по чл. 142 от същия кодекс законосъобразното прилагане на СИДДО подлежи на последващ контрол при извършване на ревизия, ако становището не е обжалвано самостоятелно, съгласно чл. 141, ал. 6 от ДОПК.

Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се ползва защитата по чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

Извод: Законът не предвижда специални изисквания към документите за удостоверяване на обстоятелствата по чл. 140 от ДОПК, но прилагането на СИДДО подлежи на последващ контрол при ревизия по реда на ДОПК, а на становището не може да се позовавате по чл. 17, ал. 3 от ДОПК, ако при производство по ДОПК се установи различна фактическа обстановка от описаната в запитването.