Изх. №23-22-406
20.04.2018 г.
КСО - чл. 4, ал. 1, т. 7
КСО - чл. 4, ал. 3, т. 2
КСО - чл. 6, ал. 12
НООСЛБГРЧМЛ - чл. 1, ал. 2
В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ..... е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №23-22-406/14.03.2018 г. и допълнение към него с вх. №23-22-406/23.03.2018 г., относно прилагането на разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Фактическата обстановка, изложена в запитването, е следната:
Физическо лице е вписано за съдружник и управител в новорегистрирано дружество с ограничена отговорност В качеството на управител няма определено възнаграждение.
Във връзка с изложената фактическа обстановка поставяте следният въпрос:
По какъв ред следва да се осигурява лицето?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното принципно становище:
Упражняването на трудова дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване на основание за осигуряване за държавното обществено осигуряване. На основание чл. 10 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й.
Фактът, че едно лице е управител на търговско дружество не е достатъчен, за да възникне задължение за осигуряване. Видно от разпоредбата на чл. 10 от КСО, това задължение ще възникне от момента, в който лицето започне да упражнява трудова дейност.
Дейността по управление на търговско дружество се различава по своя характер и същност от упражняваната трудова дейност в търговските дружества от съдружниците в качеството на самоосигуряващи се лица. Именно поради това, в КСО са предвидени отделни, самостоятелни основания за осигуряване на лицата, упражняващи тези две дейности.
Управителите на търговски дружества подлежат на задължително осигуряване по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица. Осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване за тези лица се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии, и не повече от максималния месечен размер на осигурителния с доход, определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година (основание чл. 6, ал. 3 от КСО).
"Неначислени възнаграждения" за лица, упражняващи трудова дейност като управители на търговски дружества са дължими възнаграждения, които не са намерили отражение в счетоводството на дружеството, в противоречие с някои от основните приципи, залегнали в Закона за счетоводството (ЗСч). Дължими възнаграждения са тези, които са договорени или определени по съответния ред съобразно вида на търговското дружество. Възнаграждението може да е определено с договора за управление, да е посочено в дружествения договор, съответно учредителния акт, да е определено с решение на съответния орган на дружеството или по друг начин.
В случаите, в които с договора за управление и контрол, учредителния акт, с решение или по друг начин не е договорено възнаграждение, вноски по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО не се дължат.
В хипотезата, в която съдружници в търговски дружества извършват трудова дейност с личен труд в дружествата, те подлежат на задължително осигуряване по реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. По свой избор могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО). Осигурителните вноски са изцяло за тяхна сметка и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със ЗБДОО за съответната година (чл. 6, ал. 8 от КСО). Тези лица определят и окончателен размер на осигурителния доход по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО.
Самоосигуряващите се лица се осигуряват по ред, определен с Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица(НООСЛБГРЧМЛ). Задължението за осигуряване възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване (чл. 1, ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ). При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от него, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството (чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМ).
За лицата, които получават доходи от дейности на различни основания по чл. 4 от КСО, чл. 6, ал. 11 от кодекса регламентира, че осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, по следния ред:
1. доходи от дейности на лицата съгласно последователността, посочена в чл. 4, ал. 1 и ал. 10 от КСО;
2. доходи от обезщетения, изплащани по КТ или по специални закони, върху които се дължат осигурителни вноски;
3. осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, упражняващи свободна професия и/ или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители;
4. доходи за работа без трудово правоотношение.
В заключение следва да се отбележи, че упражняването на трудова дейност от лицата по смисъла на чл. 4 от КСО се установява за всеки конкретен случай в хода на административното производство по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
При последваща кореспонденция с приходната администрация следва да имате предвид, че на основание чл. 85 от ДОПК и в съответствие с разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за Националната агенция за приходите(ЗНАП) в кореспонденцията си с НАП лицата са задължени да посочват данни за идентификация -име и ЕГН/ЛНЧ, съответно наименование/фирма и ЕИК/БУЛСТАТ, както иидентификацията на лицата, с чиито права и задължения е свързано запитването.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Физическо лице е вписано като съдружник и управител в новорегистрирано дружество с ограничена отговорност. В качеството си на управител няма определено възнаграждение.
Въпрос: По какъв ред следва да се осигурява лицето?
Упражняването на трудова дейност е основната предпоставка за възникване на основание за осигуряване за държавното обществено осигуряване. Съгласно чл. 10 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването на тази дейност.
Самото обстоятелство, че едно лице е управител на търговско дружество, не е достатъчно, за да възникне задължение за осигуряване. На основание чл. 10 от КСО задължението за осигуряване възниква от момента, в който лицето започне да упражнява трудова дейност.
Дейността по управление на търговско дружество се различава по характер и същност от трудовата дейност, която съдружниците упражняват в търговските дружества като самоосигуряващи се лица. Поради това в КСО са предвидени отделни, самостоятелни основания за осигуряване на лицата, упражняващи тези две дейности.
Управителите на търговски дружества подлежат на задължително осигуряване по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица. Съгласно чл. 6, ал. 3 от КСО осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване за тези лица се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.
"Неначислени възнаграждения" за лица, упражняващи трудова дейност като управители на търговски дружества, са дължими възнаграждения, които не са намерили отражение в счетоводството на дружеството, в противоречие с основни принципи, залегнали в Закона за счетоводството. Дължими възнаграждения са тези, които са договорени или определени по съответния ред според вида на търговското дружество. Възнаграждението може да бъде определено с договора за управление, да е посочено в дружествения договор или учредителния акт, да е определено с решение на съответния орган на дружеството или по друг начин.
Когато с договора за управление и контрол, учредителния акт, с решение или по друг начин не е договорено възнаграждение, осигурителни вноски по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО не се дължат.
Извод: Ако за управителя не е договорено възнаграждение по какъвто и да е предвиден ред, не възниква задължение за осигуряване по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО.
Когато съдружници в търговски дружества извършват трудова дейност с личен труд в дружествата, те подлежат на задължително осигуряване по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. По свой избор могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство съгласно чл. 4, ал. 4 от КСО.
Осигурителните вноски за тези лица са изцяло за тяхна сметка и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година, съгласно чл. 6, ал. 8 от КСО. Те определят и окончателен размер на осигурителния доход по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО.
Самоосигуряващите се лица се осигуряват по реда, определен с Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ). Съгласно чл. 1, ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ задължението за осигуряване възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване.
Съгласно чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ, при започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от него, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството.
Извод: Ако съдружникът упражнява личен труд в дружеството, той подлежи на осигуряване като самоосигуряващо се лице по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, при спазване на реда и сроковете по НООСЛБГРЧМЛ.
За лицата, които получават доходи от дейности на различни основания по чл. 4 от КСО, чл. 6, ал. 11 от КСО предвижда, че осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, по следния ред:
- доходи от дейности на лицата съгласно последователността, посочена в чл. 4, ал. 1 и ал. 10 от КСО;
- доходи от обезщетения, изплащани по Кодекса на труда или по специални закони, върху които се дължат осигурителни вноски;
- осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители;
- доходи за работа без трудово правоотношение.
Извод: При наличие на доходи от различни основания по чл. 4 от КСО осигурителните вноски се дължат върху сбора от доходите по реда на чл. 6, ал. 11 от КСО, до максималния осигурителен доход.
Упражняването на трудова дейност от лицата по смисъла на чл. 4 от КСО се установява за всеки конкретен случай в хода на административно производство по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
При последваща кореспонденция с приходната администрация, на основание чл. 85 от ДОПК и във връзка с чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за Националната агенция за приходите, лицата са задължени да посочват данни за идентификация - име и ЕГН/ЛНЧ, съответно наименование/фирма и ЕИК/БУЛСТАТ, както и идентификацията на лицата, с чиито права и задължения е свързано запитването.
Настоящото становище е принципно и е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Становището има принципен характер и не поражда защита по чл. 17, ал. 3 от ДОПК, ако при последващо производство се установи различна фактическа обстановка.
