Осигуряване на едноличен собственик и управител на ЕООД по договор за управление и като самоосигуряващо се лице

ОТНОСНО:Задължително осигуряване на едноличен собственик и управител в ЕООД

В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ...... постъпи Ваше запитване с вх. № 55-26-847/30.04.2025 г., препратено за отговор по компетентност от ТД на НАП ....., офис ........

Поставяте следните въпроси:

1. При осигуряване на управител по договор за управление и контрол в дружество ЕООД, следва ли той да се осигурява задължително и като самоосигуряващо се лице на база минимален/максимален осигурителен праг в същото дружество или това може да се случи само ако той е изявил изрично желание и за двата типа осигуряване? Приложена е справка, от която е видно, че за месеците от август до декември 2009 г. сте осигурена по договор за управление и контрол в "К" ЕООД с ЕИК ........

2. При осигуряване на управител по договор за управление и контрол в дружество ЕООД, може ли той да се осигурява и като самоосигуряващо се лице, съобразявайки минимален/максимален осигурителен праг в друго дружество ЕООД, на което той отново е собственик? Приложена е справка, от която е видно, че за месец януари 2025 г. сте осигурена по договор за управление и контрол в "С" ЕООД с ЕИК ....... и като самоосигуряващо се лице в "М" ЕООД с ЕИК .........

С оглед изложената фактическа обстановка и действащото осигурително законодателство, изразявам следното становище:

Обвързването на осигуряването с полагането на труд е основополагащо за държавното обществено осигуряване (ДОО). За да възникне задължение за осигуряване, е достатъчно лицето да извършва трудова дейност по смисъла на Кодекса за социално осигуряване (КСО). Основание за това е разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО, съгласно която осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за която са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.

Легална дефиниция на "осигурено лице" за целите на държавното обществено осигуряване е въведена с § 1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО. "Осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и 4а, ал.1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Видно от посочената разпоредба, за да се счита едно лице за осигурено по смисъла на КСО е необходимо да са налице едновременно следните условия:

- да извършва трудова дейност, която е основание за осигуряване по чл. 4 или 4а от КСО;

- да са внесени или дължими осигурителни вноски.

Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност (основание чл. 6, ал. 2 от КСО).

Дейността по управление на търговско дружество се различава по своя характер и същност от извършваната трудова дейност в търговските дружества от съдружниците в качеството на самоосигуряващи се лица. Именно поради това, в КСО са предвидени отделни, самостоятелни основания за осигуряване на лицата, упражняващи тези две различни дейности. Въпросните основания са съответно чл. 4, ал. 1, т. 7 и чл. 4, ал. 3, т. 2 от кодекса.

Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО управителите на търговски дружества подлежат на задължително осигуряване за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица. Разпоредбата не изключва от задължително осигуряване на това основание съдружниците/едноличните собственици на търговските дружества, които осъществяват трудова дейноств тях и в качеството им на самоосигуряващи се лица. Прилага се спрямо всички лица, които извършват трудова дейност по управление и контрол на търговските дружества.

Осигурителните вноски за тях се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените брутни месечни възнаграждения, или неначислени месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния месечен осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година (чл. 6, ал. 3 от КСО).

По отношение дължимите задължителни осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване върху неначислени възнаграждения за лицата, упражняващи трудова дейност по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО, е издадено Указание № 24-00-10/10.03.2010 г. на Изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП), според което "неначислени възнаграждения" са дължими възнаграждения, които са договорени или определени по съответния ред, но не са начислени в нарушение на Закона за счетоводството. Възнаграждението може да е посочено в дружествения договор, съответно учредителния акт, да е определено с решение на съответния орган на дружеството или по друг начин.

Лицата, родени след 31 декември 1959 г., задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд, ако са осигурени във фонд "Пенсии", съответно във фонд "Пенсии за лицата по чл. 69", на държавното обществено осигуряване, с изключение на лицата, осигуряващи се по реда на чл. 4б (чл. 127, ал. 1 от КСО). Осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, с изключение на чл. 9, ал. 6 и 7 (чл. 157, ал. 6 от КСО).

Задължителното здравно осигуряване на управителите на търговски дружества се извършва по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) - върху доход, върху който се дължат вноски за държавно обществено осигуряване, определен съгласно КСО.

Когато лицето упражнява трудова дейност като управител на търговско/и дружество/а, и за тази дейност има определено по основание и размер възнаграждение, то следва да се осигурява по описания по-горе ред.

Вписаният за управител собственик (съдружник) може да извършва и друг вид трудова дейност в дружеството извън тази, регламентирана в неговите задължения и функции на управител (да полага личен труд, за който може да получава или да не получава възнаграждение). В този случай осигуряването на лицето следва да се извършва по реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, т.е. по реда, определен за самоосигуряващите се лица. Цитираната разпоредба не изключва от задължително осигуряване на това основание собствениците и съдружниците, които упражняват трудова дейност и по управление и контрол на търговските дружества. Прилага се спрямо всички съдружници/еднолични собственици, които осъществяват трудова дейност в качеството им на самоосигуряващи се лица в търговските дружества.

Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества и лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 3 и 4 от КСО).

Осигурителните вноски за самоосигуряващите се лица са за тяхна сметка и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със ЗБДОО за съответната година (чл. 6, ал. 8 от КСО). Те определят и окончателен размер на месечния осигурителен доход по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ, като този доход не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход.

Когато собственикът на ЕООД и/или съдружникът в ООД получава доходи за положен личен труд, същите се включват при определяне на окончателния размер наосигурителния му доход, съгласно чл. 6, ал. 9 от КСО. В практиката е прието, че самоосигуряващите се съдружници/собственици упражняват трудова дейност, само когато дружеството, в което имат дялово участие, развива стопанска дейност.

Задължението за осигуряване на самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване (чл. 1, ал. 1 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ)). При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП (образец ОкД-5 "Декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице"), до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството (чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ). Под израза "всяка трудова дейност" в текста на цитираната разпоредба следва да се разбират дейностите, изброени в чл. 4, ал. 3, т. 1, т. 2 и т. 4 от КСО.

Упражняването на трудова дейност от самоосигуряващото се лице, не се установява само с декларацията по чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ. Ето защо, когато самоосигуряващото се лице не е подало декларация в компетентната ТД на НАП за започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на дейност, наличието или липсата на трудова дейност по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, която е основание за осигуряването му, следва да бъде правилно декларирана и твърдените обстоятелства да бъдат доказани.

Упражняването на трудова дейност от лицата по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО се установява за всеки конкретен случай в хода на съответното административно производство с всички допустими доказателства и доказателствени средства.

Предвид изложеното, собствениците и съдружниците в търговски дружества (ЕООД и ООД) подлежат на задължително осигуряване за ДОО съобразно осъществяваната трудова дейност. Когато упражняват дейност по управление и контрол на дружествата те са задължително осигурени по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО. За лицата по тази точка осигурителни вноски върху неначислени възнаграждения са дължими само при наличие на договорени или определени по съответния ред възнаграждения. Ако извън дейността по управление и контрол полагат и личен труд като самоосигуряващи се, то тогава следва да се осигуряват и по реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО. Това означава, че в зависимост от вида на извършваната трудова дейност (управление и контрол или като самоосигуряващи се), посочените лица са задължително осигурени на едното, на другото или едновременно на двете основания.

Важно е да се подчертае, че управителната и представителната власт на управителя произтича от вписването му в търговския регистър, поради което за трудова дейност се приема всяко действие, имащо отношение към функционирането на дружеството след вписването му в регистъра. За управляващите собственици на търговските дружества (ЕООД и ООД) в практиката по прилагане на осигурителното законодателство е в сила правилото, че когато не са прехвърлили управлението на дружеството на друго лице чрез надлежно вписване в търговския регистър, и дружеството развива стопанска дейност, е налице упражняване на трудова дейност от самия собственик. В случаите, когато управляващите собственици на търговски дружества, ще изпълняват задълженията на управители, произтичащи от закона и от вписването в търговския регистър, без изрично сключен договор за възлагане на управлението и/или без определено възнаграждение за полагания управленски труд, остава приложим редът по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, т.е. редът, определен за самоосигуряващите се лица.

В заключение, посочвам, че следва да се съобрази и разпоредбата на чл. 6, ал. 11 от КСО, съгласно която лицата, които извършват дейности на различни основания подлежат на осигуряване за всяка една от тях, като осигурителните вноски се внасят върху осигурителния доход по всяка една от тях в определената поредност, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход за съответната година, а именно:

1. доходи от дейности на лицата съгласно последователността, посочена в чл. 4, ал. 1 и 10;
2. доходи от обезщетения, изплащани по Кодекса на труда или по специални закони, върху които се дължат осигурителни вноски;
3. осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, лица, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители;
4. доходи за работа без трудово правоотношение.

Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.