Изх. №20-00-402
|
30.11. 2017 г. |
чл. 6, ал. 4, т. 2 от ЗДДС
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
"К" АД е производител на няколко търговски марки бира и лицензиран складодържател, съгласно Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС). За да поддържа своята конкурентноспособност и пазарен дял дружеството предприема и провежда различни маркетингови активности, промоции, събития, насочени пряко към своите консуматори. Във връзка с това "К" АД предвижда да бъде раздадена безплатна бира на консуматорите, като за това всеки от тях трябва да закупи промоционална бутилка, на капачката на която може да открие печеливш символ, който дава право на безплатната бира. Стойността на всяка раздадена безплатна бира е по-ниска от размера, определен в §1, т. 9 от ДР на ЗДДС.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Счита ли се, че раздадената безплатна бира попада в хипотезата на чл. 6, ал. 4, т. 2 от ЗДДС?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Съгласно чл. 2, т. 1 от ЗДДС с данък върху добавената стойност се облага всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга.
Разпоредбата на чл. 6, ал. 3, т. 2 от ЗДДС определя като възмездна доставка и безвъзмездното прехвърляне на собственост върху стоката на трети лица, когато при производството, вноса или придобиването й е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит. В този случай доставчикът е длъжен да начисли ДДС, като данъчната основа не може да е по-ниска от данъчната основа при придобиването на стоката или от себестойността й, а в случаите на внос, от данъчната основа при вноса (чл. 82, ал. 1 и чл. 27, ал. 1 от ЗДДС).
Изключение от това правило е предвидено в чл. 6, ал. 4, т. 2 от ЗДДС, според което ал. 3 от същата разпоредба не се прилага при безвъзмездното предоставяне на стока с незначителна стойност с рекламна цел или при предоставяне на мостри. Нормата следва де се тълкува във връзка със съответстващия ú чл. 16, пар. 2 от Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност(Директива 2006/112/ЕО), съгласно който употребата на стоки за стопански цели, като мостри или подаръци с малка стойност, не се третира като възмездна доставка на стоки.
В тази насока следва да се има предвид използването на относително широкото понятие "рекламна цел" в разпоредбата на чл. 6, ал. 4, т. 2 от ЗДДС. От анализа на разпоредбата следва, че използването на стоки с рекламна цел ще е налице във всички случаи, когато дори косвено предоставянето им служи за популяризирането на предлаганите от данъчно задълженото лице стоки или служат за увеличаване или задържане на клиентите.
В този смисъл, ако "К" АД предоставя безвъзмездно с рекламна цел своите продукти на реални потребители - консуматорите на продукта и пазарната цена на продукта е с незначителна стойност, по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗДДС, следва да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 6, ал. 4, т. 2 от ЗДДС, поради което безвъзмездното предоставяне на стоката не следва да се счита за приравнена на възмездна доставка.
В този случай при преценка на стойността следва да се има предвид разпоредбата на т. 9 на § 1 от ДР на ЗДДС, съгласно която "Стоки с незначителна стойност" са стоките, чиято пазарна цена е под 30,00 лв. и доставката им не е част от серия доставки, по които получател е едно и също лице.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Изложена е следната фактическа обстановка: "К" АД е производител на няколко търговски марки бира и е лицензиран складодържател по Закона за акцизите и данъчните складове. За поддържане на конкурентоспособност и пазарен дял дружеството осъществява различни маркетингови активности, промоции и събития, насочени пряко към консуматорите. Предвижда се раздаване на безплатна бира на консуматорите, като всеки от тях трябва да закупи промоционална бутилка, на чиято капачка може да открие печеливш символ, даващ право на безплатна бира. Стойността на всяка раздадена безплатна бира е по-ниска от размера, определен в § 1, т. 9 от допълнителните разпоредби на ЗДДС.
Въпрос: Счита ли се, че раздадената безплатна бира попада в хипотезата на чл. 6, ал. 4, т. 2 от ЗДДС?
Съгласно чл. 2, т. 1 от ЗДДС с данък върху добавената стойност се облага всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга.
По силата на чл. 6, ал. 3, т. 2 от ЗДДС за възмездна доставка се счита и безвъзмездното прехвърляне на собственост върху стока на трети лица, когато при производството, вноса или придобиването на стоката е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит. В тези случаи доставчикът е длъжен да начисли ДДС, като данъчната основа не може да бъде по-ниска от данъчната основа при придобиването на стоката или от нейната себестойност, а при внос - от данъчната основа при вноса, съгласно чл. 82, ал. 1 и чл. 27, ал. 1 от ЗДДС.
Изключение от това правило е предвидено в чл. 6, ал. 4, т. 2 от ЗДДС, според който ал. 3 на същата разпоредба не се прилага при безвъзмездното предоставяне на стока с незначителна стойност с рекламна цел или при предоставяне на мостри.
Тази норма следва да се тълкува във връзка с чл. 16, пар. 2 от Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност, съгласно който употребата на стоки за стопански цели като мостри или подаръци с малка стойност не се третира като възмездна доставка на стоки.
В тази връзка следва да се отчете използването на относително широкото понятие "рекламна цел" в чл. 6, ал. 4, т. 2 от ЗДДС. От анализа на разпоредбата се приема, че използване на стоки с рекламна цел е налице във всички случаи, когато дори косвено предоставянето им служи за популяризиране на предлаганите от данъчно задълженото лице стоки или за увеличаване или задържане на клиентите.
В разглеждания случай, ако "К" АД предоставя безвъзмездно с рекламна цел своите продукти на реални потребители - консуматорите на продукта, и пазарната цена на продукта е с незначителна стойност по смисъла на § 1, т. 9 от допълнителните разпоредби на ЗДДС, следва да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 6, ал. 4, т. 2 от ЗДДС. Поради това безвъзмездното предоставяне на стоката не следва да се счита за приравнено на възмездна доставка.
При преценка на стойността следва да се приложи § 1, т. 9 от допълнителните разпоредби на ЗДДС, според който "стоки с незначителна стойност" са стоките, чиято пазарна цена е под 30,00 лв. и доставката им не е част от серия доставки, по които получател е едно и също лице.
Настоящото становище е принципно и е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прилага разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Раздадената безплатна бира попада в хипотезата на чл. 6, ал. 4, т. 2 от ЗДДС и безвъзмездното ѝ предоставяне не се счита за приравнено на възмездна доставка, при условие че е с рекламна цел, предоставя се на реални потребители и пазарната ѝ цена е под 30,00 лв., като доставката не е част от серия доставки към едно и също лице.
