ОТНОСНО:Социално и здравно осигуряване на лице, което ще полага труд за български работодател на територията на друга държава членка
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ...... постъпи Ваше запитване с вх. № 96-00-58/08.03.2022 г., в което е изложена следната фактическа обстановка:
Възнамерявате да наемете румънски гражданин, който да извършва определена административна дейност на територията на Румъния за управляваното от Вас дружество.
Поставяте следните въпроси:
- Как следва да бъде назначен румънският гражданин и необходимо ли да се сключва трудов договор между дружеството и него?
- Къде следва да бъде осигуряван, какви осигурителни декларации и къде следва да се подават в Румъния или в България?
С оглед описаната фактическа обстановка и действащото законодателство, изразявам следното становище:
По първи въпрос:
Националната агенция за приходите (НАП) е компетентна да изразява становище единствено по прилагането на материалните и процесуални данъчни и осигурителни закони, действащи на територията на Р България. Как следва да се назначат физически лица - местни за Р Румъния за извършване на работа на територията на Р Румъния, е въпрос, който не е от компетентността на НАП.
По втори въпрос:
Относно задълженията на българското дружество в качеството му на работодател/осигурител спрямо румънския гражданин приложение намират европейските регламенти в сферата на социалната сигурност - Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета за координация на системите за социална сигурност и регламент за неговото прилагане (Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета).
"Определяне на приложимото законодателство" е един от основните принципи, установени с Регламент № 883/2004. Според този принцип, лицата, за които се прилага регламентът, са подчинени на законодателството на само една държава членка (основание чл. 11(1) от Регламент № 883/2004).
Основното следствие от определяне на приложимото законодателство според Дял II от Регламент № 883/2004 са:
1. определя се държавата членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски и/или данъци за социална сигурност, съгласно законодателството на тази държава, включително за дейностите и доходите от други държави членки;
2. определя се от коя държава следва да се заплатят всички обезщетения и услуги по регламента.
Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата членка, на чиято територия полагат труда си ("lex loci laboris"). Лицата, осъществяващи дейност като заети или самостоятелно заети в една държава членка, са подчинени на законодателството на тази държава (чл. 11(3)(а) от Регламент № 883/2004).
При определяне на приложимото законодателство по отношение на трудово активните лица е от съществено значение да се определи дали същите осъществяват трудова дейност като заети или самостоятелно заети лица на територията на съответните държави членки. Квалифицирането на лице като заето или самостоятелно заето се извършва въз основа третирането на съответната дейност според осигурителното законодателство на държавата членка, на чиято територия подлежащият на осигуряване полага труда си или съществува еквивалентно положение (основание чл. 1(а) и (б) от Регламент № 883/2004).
На основание горецитираните разпоредби, ако румънски гражданин сключи договор за работа с български работодател, като трудът ще се полага единствено на територията на друга държава членка (Румъния), в съответствие с основното правило на Регламента, за него ще е приложимо законодателството за социална сигурност на тази държава - държавата, в която се полага трудът.
Важно е да се подчертае, че националното законодателство на компетентната държава членка се прилага в неговата цялост с всички произтичащи задължения, които освен превеждане на осигурителни вноски могат да включват задължителни регистрации, подаване на данни за лицата и други задължения в зависимост от спецификата на въпросното законодателство.
Работодателите със седалище или място на дейност извън държавата членка, чието законодателство е определено като приложимо спрямо наето от тях лице, изпълняват всички задължения, произтичащи от въпросното законодателство, включително по отношение плащане на задължителните осигурителни вноски, така както, ако седалището или мястото им на дейност се намираше в държавата членка, чието законодателство е определено като приложимо. Работодател, чието място на дейност не е в държавата членка, чието законодателство се прилага, и заетото лице могат да се договорят последното да изпълнява от свое име задълженията на работодателя по плащането на вноски без да се засягат основните задължения на работодателя. Работодателят изпраща известие за тази договореност на компетентната институция на тази държава членка (чл. 21(1) и (2) от Регламент №987/2009).
В допълнение Ви уведомявам, че определени факти и обстоятелства, които не са описани в запитването, могат да бъдат основание за становище, различно от изложеното. В този случай Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и при производство, възложено по реда на ДОПК, конкретната преценка кое е приложимото законодателство е на компетентния орган по приходите.
ОТНОСНО: Социално и здравно осигуряване на лице, което ще полага труд за български работодател на територията на друга държава членка
Изложена е следната фактическа обстановка: възнамерявате да наемете румънски гражданин, който да извършва определена административна дейност на територията на Румъния за управляваното от Вас дружество.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Как следва да бъде назначен румънският гражданин и необходимо ли да се сключва трудов договор между дружеството и него?
Въпрос 2: Къде следва да бъде осигуряван, какви осигурителни декларации и къде следва да се подават - в Румъния или в България?
По първи въпрос
Националната агенция за приходите е компетентна да изразява становище единствено по прилагането на материалните и процесуални данъчни и осигурителни закони, действащи на територията на Република България.
Как следва да се назначат физически лица - местни за Република Румъния, за извършване на работа на територията на Република Румъния, е въпрос извън компетентността на НАП.
Извод: НАП не е компетентна да се произнесе по начина на назначаване и необходимостта от трудов договор с румънския гражданин за работа на територията на Румъния.
По втори въпрос
Относно задълженията на българското дружество в качеството му на работодател/осигурител спрямо румънския гражданин приложение намират европейските регламенти в сферата на социалната сигурност - Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета за координация на системите за социална сигурност и регламентът за неговото прилагане - Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета.
"Определяне на приложимото законодателство" е един от основните принципи, установени с Регламент № 883/2004. Съгласно този принцип лицата, за които се прилага регламентът, са подчинени на законодателството на само една държава членка (основание чл. 11(1) от Регламент № 883/2004).
Основните последици от определяне на приложимото законодателство съгласно Дял II от Регламент № 883/2004 са:
- определя се държавата членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски и/или данъци за социална сигурност, съгласно законодателството на тази държава, включително за дейностите и доходите от други държави членки;
- определя се от коя държава следва да се заплатят всички обезщетения и услуги по регламента.
Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата членка, на чиято територия полагат труда си ("lex loci laboris"). Лицата, осъществяващи дейност като заети или самостоятелно заети в една държава членка, са подчинени на законодателството на тази държава (основание чл. 11(3)(а) от Регламент № 883/2004).
При определяне на приложимото законодателство по отношение на трудово активните лица е съществено да се установи дали те осъществяват трудова дейност като заети или като самостоятелно заети лица на територията на съответните държави членки. Квалифицирането на лице като заето или самостоятелно заето се извършва въз основа на третирането на съответната дейност според осигурителното законодателство на държавата членка, на чиято територия подлежащият на осигуряване полага труда си или съществува еквивалентно положение (основание чл. 1(а) и (б) от Регламент № 883/2004).
На основание горепосочените разпоредби, ако румънски гражданин сключи договор за работа с български работодател, като трудът ще се полага единствено на територията на друга държава членка (Румъния), в съответствие с основното правило на Регламента за него ще е приложимо законодателството за социална сигурност на тази държава - държавата, в която се полага трудът.
Подчертава се, че националното законодателство на компетентната държава членка се прилага в неговата цялост с всички произтичащи задължения. Тези задължения, освен превеждане на осигурителни вноски, могат да включват задължителни регистрации, подаване на данни за лицата и други задължения в зависимост от спецификата на съответното законодателство.
Работодателите със седалище или място на дейност извън държавата членка, чието законодателство е определено като приложимо спрямо наето от тях лице, изпълняват всички задължения, произтичащи от това законодателство, включително по отношение на плащането на задължителните осигурителни вноски, така както ако седалището или мястото им на дейност се намираше в държавата членка, чието законодателство е определено като приложимо.
Работодател, чието място на дейност не е в държавата членка, чието законодателство се прилага, и заетото лице могат да се договорят последното да изпълнява от свое име задълженията на работодателя по плащането на вноски, без да се засягат основните задължения на работодателя. Работодателят изпраща известие за тази договореност на компетентната институция на тази държава членка (основание чл. 21(1) и (2) от Регламент № 987/2009).
Извод: При положение че румънският гражданин полага труд единствено на територията на Румъния, приложимо е румънското законодателство за социална сигурност, като българското дружество следва да изпълнява всички произтичащи от това законодателство задължения (включително осигурителни вноски, регистрации и подаване на данни), както ако беше установено в Румъния, с възможност по договореност лицето да изпълнява от свое име задълженията по плащане на вноските при уведомяване на компетентната институция.
Допълнително уточнение
Посочва се, че определени факти и обстоятелства, които не са описани в запитването, могат да бъдат основание за становище, различно от изложеното. В такъв случай не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), като при производство, възложено по реда на ДОПК, конкретната преценка кое е приложимото законодателство е на компетентния орган по приходите.
Извод: Настоящото становище е обусловено от описаните във запитването факти и при различни или допълнителни обстоятелства компетентният орган по приходите може да определи друго приложимо законодателство в производство по ДОПК.
