Изх. № 94-Ф-25#2 / 21.06.2024 СИДДО с Италия
ОТНОСНО:Ваше писмено запитване, касаещоприложението на Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци върху дохода и имуществото (СИДДО) между България и Италия
Във Ваше писмо отправяте молба за помощ за разрешаване на проблем, който по същество представлява облагането с данък на вашата пенсия с източник Италия, от страна на италианската осигурителна институция. Считате, че такова облагане на дохода Ви не следва да бъде извършвано, защото сте се установили да живеете на територията на Република България и покривате критериите за местно лице, съобразно вътрешното ни законодателство.
С оглед на горното и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Национална агенция за приходите, изразявам следното становище:
Квалифицирането на едно физическо лице като местно или като чуждестранно има първостепенно значение за определяне на данъчните му задължения в страната. Това е така, тъй като на основание чл. 6 и 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина, докато чуждестранните физически лица са носители на задължението само за данъци за придобити доходи от източници в Република България.
Критериите за определяне на едно физическо лице като местно лице за данъчни цели на Република България са регламентирани с разпоредбата на чл. 4 от ЗДДФЛ. Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице, което има постоянен адрес в България, или което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период, или което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или чийто център на жизнени интереси се намира в България.
Видно от цитираната разпоредба гражданството не е критерий, въз основа на който едно физическо лице се определя като местно или като чуждестранно по смисъла на ЗДДФЛ. Попадайки в една от хипотезите, изброени в чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ, независимо от гражданството си, физическото лице се счита за местно по смисъла на този закон, с изключение на случаите по чл. 4, ал. 5 от ЗДДФЛ, а именно - не е местно физическо лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната.
Следва да се имат предвид, че съгласно чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, с предимство се прилагат разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор. На практика това означава, че между правилата на ЗДДФЛ и на СИДДО има определено взаимодействие и взаимовръзка, като последните се прилагат с приоритет и могат да изменят правилата на българското вътрешно законодателство, като в крайна сметка променят данъчния статут на лицето за целите на прилагане на Спогодбата.
В тази връзка за целите на прилагането на СИДДО между България и Италия е важно да се има предвид, че тя съдържа и едно особено изискване по отношение на статута на българско местно физическо лице. По-конкретно това изискване е уредено в чл. 1, ал. 2, б. "а" от СИДДО и предвижда, че за България терминът "местно лице на едната договаряща държава" означава "всяко физическо лице, което притежава българско гражданство". Казано с други думи, ако едно лице не е български гражданин, то не може да придобие статут на българско местно лице по смисъла на СИДДО и съответно да ползва предвидените в нея данъчни облекчения като такова.
Спогодбата между България и Италия е договаряна преди 1990 г., когато критерият "гражданство" е бил водещ критерий, използван в българските данъчни спогодби, показващ връзката между едно физическо лице и страната. Такива разпоредби съществуват също в СИДДО с Испания, Франция и Швеция. Впоследствие в българския модел на данъчна спогодба критерият "гражданство" отпада и при сключването на СИДДО България следва международно установените стандарти в тази област.
Между България и Италия през 2020 г. се проведоха консултации по отношение на критерия "гражданство", предвиден в чл. 1, ал. 2, б. "а" от СИДДО. Консултациите бяха инициирани от България на основание чл. 24, ал. 3 от Спогодбата в контекста на въпроса с облагането на пенсиите на италианските граждани, които се установяват трайно в България. След разменени позиции на двете държави се стигна до резултат, който не бе в полза на италианските граждани, пребиваващи в България. Италианската позиция бе, че местните лица на България, които не са български граждани, не могат да ползват облекченията по СИДДО между България и Италия, което се базира на стриктното спазване на разпоредбите на чл. 1, ал. 2, б. "а" от СИДДО между нашите две държави. Италианската позиция бе изразена, независимо от изложените от българската страна аргументи, че тези лица се облагат за световния си доход в България наравно с всички останали български местни лица, което гарантира, че няма да се стигне до злоупотреби с данъчното облагане. Италия не е склонна да приеме тълкуване различно от стриктното придържане към нормата на чл. 1, ал. 2, б. "а" от Спогодбата и консултациите приключиха без да бъде намерено благоприятно решение за засегнатите лица. В резултата, критерият "гражданство" продължава да има ключово значение за квалифицирането на едно физическо лице за местно на България по смисъл на СИДДО с Италия.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
ВЕНЦИСЛАВА ПЕТКОВА
В запитването е поставен въпрос относно данъчното облагане на пенсия с източник Италия от италианската осигурителна институция. Посочва се, че лицето е установено да живее в Република България и счита, че покрива критериите за местно лице по вътрешното българско законодателство, поради което смята, че не следва да бъде облагано по начина, по който се облага в Италия.
Квалифицирането на физическо лице като местно или чуждестранно е от първостепенно значение за определяне на данъчните му задължения в страната. На основание чл. 6 и чл. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) местните физически лица дължат данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина, а чуждестранните физически лица - само за доходи от източници в Република България.
Критериите за определяне на едно физическо лице като местно лице за данъчни цели на Република България са уредени в чл. 4 от ЗДДФЛ. Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице, което:
- има постоянен адрес в България, или
- пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период, или
- е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, както и членовете на неговото семейство, или
- чийто център на жизнени интереси се намира в България.
От тази разпоредба следва, че гражданството не е критерий за определяне на едно физическо лице като местно или чуждестранно по смисъла на ЗДДФЛ. Ако физическото лице попада в една от хипотезите на чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ, то се счита за местно по смисъла на закона, независимо от гражданството му, с изключение на случаите по чл. 4, ал. 5 от ЗДДФЛ, според който не е местно физическо лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната.
Съгласно чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, с предимство се прилагат разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор. Това означава, че между правилата на ЗДДФЛ и на Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО) съществува взаимодействие, като разпоредбите на СИДДО имат приоритет и могат да изменят правилата на вътрешното законодателство, включително да променят данъчния статут на лицето за целите на прилагане на спогодбата.
За целите на прилагането на СИДДО между България и Италия следва да се отчете, че тя съдържа особено изискване относно статута на българско местно физическо лице. Това изискване е уредено в чл. 1, ал. 2, б. "а" от СИДДО, според който за България терминът "местно лице на едната договаряща държава" означава "всяко физическо лице, което притежава българско гражданство".
От тази разпоредба следва, че ако едно лице не е български гражданин, то не може да придобие статут на българско местно лице по смисъла на СИДДО и съответно не може да ползва предвидените в нея данъчни облекчения като такова лице.
Спогодбата между България и Италия е договаряна преди 1990 г., когато критерият "гражданство" е бил водещ критерий в българските данъчни спогодби за определяне на връзката между физическо лице и държавата. Подобни разпоредби съществуват и в СИДДО с Испания, Франция и Швеция. Впоследствие, в българския модел на данъчна спогодба критерият "гражданство" отпада и при сключването на нови СИДДО България следва международно установените стандарти в тази област.
През 2020 г. между България и Италия са проведени консултации относно критерия "гражданство", предвиден в чл. 1, ал. 2, б. "а" от СИДДО. Консултациите са инициирани от България на основание чл. 24, ал. 3 от Спогодбата във връзка с въпроса за облагането на пенсиите на италианските граждани, които се установяват трайно в България.
След размяна на позиции между двете държави се стига до резултат, който не е в полза на италианските граждани, пребиваващи в България. Италианската позиция е, че местните лица на България, които не са български граждани, не могат да ползват облекченията по СИДДО между България и Италия, като това становище се основава на стриктното прилагане на чл. 1, ал. 2, б. "а" от СИДДО.
Тази позиция е поддържана от Италия независимо от аргументите на българската страна, че тези лица се облагат за световния си доход в България наравно с всички останали български местни лица, което гарантира, че няма да се стигне до злоупотреби с данъчното облагане. Италия не приема тълкуване, различно от стриктното придържане към нормата на чл. 1, ал. 2, б. "а" от Спогодбата, и консултациите приключват без да бъде намерено благоприятно решение за засегнатите лица.
Извод: Критерият "гражданство" по чл. 1, ал. 2, б. "а" от СИДДО между България и Италия продължава да има ключово значение за квалифицирането на едно физическо лице като местно на България по смисъла на тази спогодба, поради което лица, които не притежават българско гражданство, не могат да ползват данъчните облекчения по СИДДО като български местни лица.
