Изх. № М-94-И-405
Дата: 31. 05. 2022 год.
ЗДДФЛ, чл. 13, ал. 1, т. 29;
КСО, чл. 4, ал. 3, т. 1;
КСО, чл. 5, ал. 4;
КСО, чл. 6, ал. 8;
КСО, чл. 6, ал. 9;
КСО, чл. 10, ал. 1;
ЗЗО, чл. 40, ал. 1, т. 2;
НООСЛБГРЧМЛ, чл. 1, ал. 5, т. 1;
НЕВДПОВ, чл. 3, ал. 3.
ОТНОСНО:прилагане разпоредбата на чл. 6, ал. 9 отКодекса за социално осигуряване(КСО)
Във Ваше писмено запитване, постъпило в Централно управление на Националната агенция за приходите с вх. №М-94-И-405/2022 г., е изложена следната фактическа обстановка:
Физическо лице, регистрирано като упражняващо свободна професия, осъществява дейност по таксиметров превоз на пътници от името на регистриран превозвач, но за негова сметка, като за автомобила, с който се извършва дейността, е платен данък върху таксиметров превоз на пътници по реда на Закона за местните данъци и такси(ЗМДТ). Полученият доход е необлагаем на основание на чл. 13, ал. 1, т. 29 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
- Полученият от тази дейност доход попада ли в обхвата на годишния осигурителен доход по смисъла на чл.6 ал.9 отКСОи съответно чл.3, ал.3 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски(НЕВДПОВ)?
- Следва ли самоосигуряващото се лице да довнесе осигурителни вноски върху този доход, ако същият е по-висок от минималния осигурителен доход, върху който са внасяни авансово осигурителни вноскипрез годината?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Упражняването на трудова дейност е основополагащо за възникване на основание за осигуряване за държавното обществено осигуряване. На основание чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от кодекса и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й.
Кръгът на лицата, които задължително подлежат на държавно обществено осигуряване, е определен в чл. 4 от КСО.
На основание чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт.
В Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ) е регламентирано кои лица се считат за упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност. В чл. 1, ал. 5, т. 1 от НООСЛБГРЧМЛ е посочено, че за лица, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност по регистрация, се считат тези, които упражняват дейност на основание на предварителна регистрация, определена с нормативен акт - нотариуси, адвокати, експерт-счетоводители; лицензирани оценители, експерти към съда и прокуратурата, медицински специалисти, застрахователни агенти по чл. 164, ал. 1 от Кодекса за застраховането и други.
За лицата, извършващи таксиметров превоз на пътници, във връзка с разпоредбите на чл. 24, ал. 3 от Закона за автомобилните превози (ЗАП) и Наредба №34 от 6 декември 1999г. за таксиметров превоз на пътници, условие за извършване на тази дейност е предварителна регистрация на водачите на лек таксиметров превоз. Предвид разпоредбата на чл. 1, ал. 5, т. 1 от НООСЛБГРЧМЛ водачите на лек таксиметров автомобил, когато упражняват дейността за своя сметка са лица, които упражняват дейност на основание на предварителна регистрация, определена с нормативен акт. Следователно, попадат в хипотезата на чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО и са самоосигуряващи се лица по смисъла на чл. 5, ал. 2 от същия кодекс.
Осигурителните вноски за самоосигуряващите се лица са изцяло за тяхна сметка и се внасят авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година(чл. 6, ал. 8 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за здравно осигуряване-ЗЗО). Окончателният размер на месечния си осигурителен доход тези лица определят по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО - за периода, през който са упражнявали трудова дейност през предходната година, и въз основа на доходите, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ.
Съгласно чл. 50, ал. 1, т. 2 от ЗДДФЛ водачите на таксиметров превоз на пътници подават годишна данъчна декларация по образец за доходите по чл. 13, ал. 1, т. 2, независимо че са необлагаеми. Същите се декларират в Приложение №7, част II, с код 741.
На основание чл. 3, ал. 3 от НЕВДПОВ годишният осигурителен доход се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност от самоосигуряващите се лица през предходната година, като разлика между декларирания в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ или установения от органа по приходите при условията и по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) облагаем доход от упражняване на трудова дейност и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски.
Според разпоредбите на т. 1, 2, 3 и 4 на чл. 3, ал. 3 при определяне на годишния осигурителен доход се вземат предвид облагаемия доход по ЗДДФЛ, получен от упражнената трудова дейност, и дохода, получен от упражнена патентна дейност по ЗМДТ. Водачите на таксиметров превоз на пътници не определят окончателен размер на осигурителния доход, тъй като доходът им от тази дейност е необлагаем, но подават Справката за окончателния размер на осигурителния доход с попълнен в колона 4 на Таблица 1 и Таблица 2 авансов месечен осигурителен доход, върху който са внасяли задължителните месечни осигурителни вноски.
Самоосигуряващите се лица, включително водачите на таксиметров превоз на пътници, освен внасяне на задължителни осигурителни вноски, имат задължение и периодично да представят в НАП данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, дните в осигуряване и др. Данните се подават с декларации обр. №1 или обр. №5, приложение №1, съответно №3 към чл. 2, ал. 1 от Наредба №Н-13 от 17 декември 2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. По реда на същата наредба се представят и данните за дължимите осигурителни вноски за съответната година с декларация обр. №6 "Данни за дължими вноски и данък по чл. 42 ЗДДФЛ" - приложение №4 към наредбата.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ГЕОРГИ АРНАУДОВ/
Изложена е следната фактическа обстановка: физическо лице, регистрирано като упражняващо свободна професия, извършва дейност по таксиметров превоз на пътници от името на регистриран превозвач, но за своя сметка. За автомобила, с който се извършва дейността, е платен данък върху таксиметров превоз на пътници по реда на Закона за местните данъци и такси. Полученият доход е необлагаем на основание чл. 13, ал. 1, т. 29 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
Във връзка с тази фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
Въпрос 1: Полученият от тази дейност доход попада ли в обхвата на годишния осигурителен доход по смисъла на чл. 6, ал. 9 от КСО и съответно чл. 3, ал. 3 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски?
Въпрос 2: Следва ли самоосигуряващото се лице да довнесе осигурителни вноски върху този доход, ако същият е по-висок от минималния осигурителен доход, върху който са внасяни авансово осигурителни вноски през годината?
Упражняването на трудова дейност е основно условие за възникване на основание за осигуряване за държавното обществено осигуряване. Съгласно чл. 10, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от кодекса и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването на тази дейност.
Кръгът на лицата, които подлежат на задължително държавно обществено осигуряване, е определен в чл. 4 от КСО. На основание чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт.
В Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица е уредено кои лица се считат за упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност. Съгласно чл. 1, ал. 5, т. 1 от тази наредба за лица, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност по регистрация, се считат тези, които упражняват дейност на основание предварителна регистрация, определена с нормативен акт - нотариуси, адвокати, експерт-счетоводители, лицензирани оценители, експерти към съда и прокуратурата, медицински специалисти, застрахователни агенти по чл. 164, ал. 1 от Кодекса за застраховането и други.
За лицата, извършващи таксиметров превоз на пътници, във връзка с чл. 24, ал. 3 от Закона за автомобилните превози и Наредба № 34 от 6 декември 1999 г. за таксиметров превоз на пътници, условие за извършване на тази дейност е предварителна регистрация на водачите на лек таксиметров превоз. С оглед чл. 1, ал. 5, т. 1 от НООСЛБГРЧМЛ водачите на лек таксиметров автомобил, когато упражняват дейността за своя сметка, са лица, които упражняват дейност на основание предварителна регистрация, определена с нормативен акт. Поради това те попадат в хипотезата на чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО и са самоосигуряващи се лица по смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО.
Осигурителните вноски за самоосигуряващите се лица са изцяло за тяхна сметка и се внасят авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година, съгласно чл. 6, ал. 8 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за здравното осигуряване.
Окончателният размер на месечния осигурителен доход тези лица определят по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО - за периода, през който са упражнявали трудова дейност през предходната година, въз основа на доходите, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ.
Съгласно чл. 50, ал. 1, т. 2 от ЗДДФЛ водачите на таксиметров превоз на пътници подават годишна данъчна декларация по образец за доходите по чл. 13, ал. 1, т. 2, независимо че тези доходи са необлагаеми. Те се декларират в Приложение № 7, част II, с код 741.
На основание чл. 3, ал. 3 от НЕВДПОВ годишният осигурителен доход се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност от самоосигуряващите се лица през предходната година, като разлика между:
- декларирания в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ или установения от органа по приходите при условията и по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс облагаем доход от упражняване на трудова дейност, и
- сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски.
Съгласно т. 1, 2, 3 и 4 на чл. 3, ал. 3 от НЕВДПОВ при определяне на годишния осигурителен доход се вземат предвид облагаемият доход по ЗДДФЛ, получен от упражнената трудова дейност, и доходът, получен от упражнена патентна дейност по ЗМДТ.
Водачите на таксиметров превоз на пътници не определят окончателен размер на осигурителния доход, тъй като доходът им от тази дейност е необлагаем, но подават справката за окончателния размер на осигурителния доход с попълнен в колона 4 на Таблица 1 и Таблица 2 авансов месечен осигурителен доход, върху който са внасяли задължителните месечни осигурителни вноски.
Самоосигуряващите се лица, включително водачите на таксиметров превоз на пътници, освен задължението да внасят осигурителни вноски, имат и задължение периодично да представят в НАП данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, дните в осигуряване и други. Данните се подават с декларации образец № 1 или образец № 5, приложение № 1, съответно № 3 към чл. 2, ал. 1 от Наредба № Н-13 от 17 декември 2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.
По реда на същата наредба се представят и данните за дължимите осигурителни вноски за съответната година с декларация образец № 6 "Данни за дължими вноски и данък по чл. 42 ЗДДФЛ" - приложение № 4 към наредбата.
Извод: Доходът от таксиметров превоз на пътници, който е необлагаем по чл. 13, ал. 1, т. 29 от ЗДДФЛ и се декларира по реда на чл. 50, ал. 1, т. 2 от ЗДДФЛ, не участва при определяне на годишния осигурителен доход по чл. 6, ал. 9 от КСО и чл. 3, ал. 3 от НЕВДПОВ, поради което водачите на таксиметров превоз на пътници не определят окончателен размер на осигурителния доход и не дължат довнасяне на осигурителни вноски върху този доход, но са длъжни да подават справката за окончателния размер на осигурителния доход с попълнен авансов месечен осигурителен доход и да изпълняват задълженията си за подаване на декларации по Наредба № Н-13.
