НАП: Деклариране и облагане с данък върху превозните средства при лизинг с чуждестранен собственик по ЗМДТ

НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

ЦЕНТРАЛНО УПРАВЛЕНИЕ

1000 София, бул. "Княз Дондуков" № 52, тел: 0700 18 700, факс: (02) 9859 3099

Изх. № 08-Б-7

Дата: 01.04.2015 год.

ЗМДТ, чл. 54, ал. 1;

ЗМДТ, чл. 54, ал. 3;

ЗМДТ, чл. 54, ал. 5.

Относно:Отговор на писмено запитване по прилагането на разпоредбите на Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ).

Във връзка с Ваше писмо до Централно управление на НАП с вх. № .............от ..............2015 г., касаещо прилагането на разпоредбите на ЗМДТ, моля да имате предвид следното становище:

Видно от изложените в писмото Ви обстоятелства българско юридическо лице , в качеството си на лизингополучател, е сключило договор за лизинг на превозно средство с лизингодател - чуждестранно юридическо лице, което няма търговско представителство в Република България, съответно няма регистрация в Търговския регистър или Регистър БУЛСТАТ. Според приложените от Вас документи за отдаденото на лизинг превозно средство е издадено свидетелство за регистрация от сектор "Пътна полиция" на МВР - гр. Бургас, в което като собственик на превозното средство е посочено българското дружество, лизингополучател по договора.

Поставения от Вас въпрос е следния:

В конкретния случай, кое е лицето, което следва да декларира превозното средство пред органите на общината за целите на ЗМДТ?

На основание чл. 52, т. 1 от ЗМДТ с данък върху превозните средства се облагат превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Република България, а според чл. 53 от същия закон данъкът се заплаща от собствениците на превозните средства.

Съгласно чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ (Нова - ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) размерът на данъка се определя от служител на общинската администрация въз основа на данни от регистъра на пътните превозни средства, поддържан от Министерството на вътрешните работи, и се съобщава на данъчно задълженото лице. Разпоредбата на чл. 54, ал. 1 не се прилага в случаите, когато собственикът/собствениците на пътното превозно средство няма/нямат постоянен адрес, съответно седалище на територията на страната (чл. 54, ал. 3 от ЗМДТ), като законът предвижда, че когато собствениците на превозни средства нямат постоянен адрес, съответно седалище на територията на страната, декларации се подават пред общината по регистрация на превозното средство (чл. 54, ал. 5 от ЗМДТ).

Според текста на чл. 61 от ЗМДТ данъкът върху превозните средства се внася в приход на бюджета на общината, по постоянния адрес, съответно седалището на собственика, подал декларацията, а когато не е подадена такава и в случаите по чл. 54, ал. 5 от ЗМДТ - в приход на общината, в която е регистрирано превозното средство.

С оглед на така зададения от Вас въпрос е необходимо изрично да се отбележи, че данъчно задължено лице за дължимия данък върху превозните средства, по смисъла на ЗМДТ и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), е лицето, което е собственик на превозното средство. Ето защо, собственикът на превозното средство е лицето, което следва да го декларира пред общината по реда на чл. 54 от ЗМДТ.

В случаите по чл. 54, ал. 3 и ал. 5 от ЗМДТ, когато собствениците на превозни средства нямат постоянен адрес, съответно седалище на територията на страната, не съществува правна пречка, декларацията по чл. 54 от ЗМДТ да бъде подадена пред общината по регистрация на превозното средство и от друго лице, в качеството му на представител или пълномощник на задълженото лице - собственик на превозното средство. Ако в тези случаи декларация не бъде подадена, компетентните органи на общината по регистрация на превозното средство следва да установят данъчните задължения с акт за установяване на задължението по чл. 107, ал. 3 от ДОПК или с ревизионен акт по чл. 118 от ДОПК.

ЗАМ. Изпълнителен Директор на нап:

/ГАЛЯ ДИМИТРОВА/