Относно:Регистрация по Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/ във връзка с внос на стоки
В Дирекция ОДОП ..... постъпи писмено запитване с вх. № 96-00-256 от 14.10.2021 г., относно прилагане на ЗДДС във връзка с внос.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Българско дружество закупува стоки от Китай, които минават през митница и за осъществения внос се заплаща ДДС. Стоките, които се внасят са части и аксесоари за мобилни устройства.
В запитването е поставен следният въпрос: Дружеството подлежи ли на регистрация по ЗДДС във връзка с осъществяване на внос на стоки?
Поради недостатъчно изяснената фактическа обстановка, в отговор на поставения от Вас въпрос, съобразявайки относимата нормативна уредба, изразявам следното принципно становище:
В глава девета /регистрация/ от ЗДДС са разписани различни видове хипотези за регистрация по ЗДДС. Съгласно чл. 94, ал. 3 от ЗДДС, регистрацията по този закон е два вида - задължителна и по избор.
Според разпоредбата на чл. 95, ал. 1 от ЗДДС, на регистрация по този закон подлежи всяко данъчно задължено лице, което е установено на територията на страната и извършва облагаеми доставки на стоки или услуги по чл. 12 от закона.
В чл. 96 от ЗДДС са посочени законовите предпоставки, при наличието на които всяко данъчно задължено лице, което е установено на територията на страната, с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. Когато оборотът е достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, лицето е длъжно да подаде заявлението в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът.
Облагаем оборот по смисъла на ал. 2 е сумата от данъчните основи на извършените от лицето:
1. облагаеми доставки, включително облагаемите с нулева ставка;
2. доставки на финансови услуги по чл. 46 от ЗДДС и
3. доставки на застрахователни услуги по чл. 47 от ЗДДС.
В чл. 97 - 99 от ЗДДС /с изключение на чл. 97б и чл. 98 - отм. с ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.07.2021 г./, законодателят е уредил някои специфични случаи, в които данъчно задълженото лице има задължение за регистрация.
Чл. 100 от ЗДДС урежда регистрацията по избор. Според ал. 1 на цитираната разпоредба, всяко данъчно задължено лице, за което не са налице условията за задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1, има право да се регистрира по този закон.
В чл. 154, чл. 156 и чл. 157а от ЗДДС, законодателят е уредил регистрацията на лицата, които извършват доставки по глава осемнадесета /услуги, вътреобщностни дистанционни продажби на стоки с получатели данъчно незадължени лица и дистанционни продажби на стоки внасяни от трети страни или територии/.
Предвид гореизложеното, законът посочва при наличието на кои законови предпоставки данъчно задълженото лице е длъжно да се регистрира по ЗДДС. Когато не са налице тези предпоставки, лицето има право да се регистрира по избор.
Доколкото за дружеството не се налице предпоставките за задължителна регистрация по ЗДДС, същото може да се регистрира по избор.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка: българско дружество закупува стоки от Китай, които преминават през митница и за осъществения внос се заплаща ДДС. Внасяните стоки са части и аксесоари за мобилни устройства.
Въпрос: Дружеството подлежи ли на регистрация по ЗДДС във връзка с осъществяване на внос на стоки?
Поради недостатъчно изяснената фактическа обстановка, се дава принципно становище, съобразено с относимата нормативна уредба.
В глава девета "Регистрация" от ЗДДС са уредени различните хипотези за регистрация по закона. Съгласно чл. 94, ал. 3 от ЗДДС регистрацията по този закон е два вида - задължителна и по избор.
Съгласно чл. 95, ал. 1 от ЗДДС на регистрация по закона подлежи всяко данъчно задължено лице, което е установено на територията на страната и извършва облагаеми доставки на стоки или услуги по чл. 12 от закона.
В чл. 96 от ЗДДС са посочени законовите предпоставки, при които всяко данъчно задължено лице, установено на територията на страната, с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец, е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по закона. Когато оборотът е достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, лицето е длъжно да подаде заявлението в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът.
Облагаем оборот по смисъла на чл. 96, ал. 2 от ЗДДС е сумата от данъчните основи на извършените от лицето:
- облагаеми доставки, включително облагаемите с нулева ставка;
- доставки на финансови услуги по чл. 46 от ЗДДС;
- доставки на застрахователни услуги по чл. 47 от ЗДДС.
В чл. 97 - 99 от ЗДДС (с изключение на чл. 97б и чл. 98 - отменен с ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.07.2021 г.) законодателят е уредил специфични случаи, при които данъчно задълженото лице има задължение за регистрация.
Чл. 100 от ЗДДС урежда регистрацията по избор. Съгласно ал. 1 на тази разпоредба всяко данъчно задължено лице, за което не са налице условията за задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1, има право да се регистрира по този закон.
В чл. 154, чл. 156 и чл. 157а от ЗДДС е уредена регистрацията на лицата, които извършват доставки по глава осемнадесета - услуги, вътреобщностни дистанционни продажби на стоки с получатели данъчно незадължени лица и дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии.
Предвид изложеното, законът определя при кои законови предпоставки данъчно задълженото лице е длъжно да се регистрира по ЗДДС. Когато тези предпоставки не са налице, лицето има право да се регистрира по избор.
Доколкото за дружеството не са налице предпоставките за задължителна регистрация по ЗДДС, то може да се регистрира по избор.
Извод: Самото осъществяване на внос на стоки не поражда само по себе си задължение за регистрация по ЗДДС; при липса на предпоставки за задължителна регистрация дружеството може да се регистрира по избор по чл. 100 от ЗДДС.
Становището е принципно и е изготвено въз основа на изложената във запитването фактическа обстановка. В случай че в производство по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Становището не е задължително за органите по приходите при установяване на различна фактическа обстановка в производство по ДОПК и в такъв случай не може да се прилага чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
