НАП: Осигуряване на общинските съветници и председателите на общински съвети по КСО и ЗЗО

За възникване на задължение за социално осигуряване е достатъчно лицето да извършва трудова дейност по смисъла на Кодекса за социално осигуряване (КСО). Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, за която са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й.

В § 1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО е дадена легална дефиниция на "осигурено лице" за целите на държавното обществено осигуряване (ДОО). "Осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски.

От тази разпоредба следва, че за да се счита едно лице за осигурено по смисъла на КСО и да има право на съответните престации по кодекса, трябва едновременно да са налице:

• извършване на трудова дейност, която е основание за осигуряване по чл. 4 или чл. 4а от КСО;
• внесени или дължими осигурителни вноски върху възнаграждение/доход.

С други думи, в основата на възникване на осигуряването е осъществяването на трудова дейност по КСО, срещу която лицата получават доходи за положения труд.

Извод: Задължението за осигуряване възниква при наличие на трудова дейност по КСО и доход за тази дейност, върху който са внесени или са дължими осигурителни вноски.

Съгласно чл. 18 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) правоотношенията на общинските съветници възникват в резултат на избор. Лицата, упражняващи трудова дейност на изборни длъжности, са задължително осигурени за всички рискове по КСО на основание чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО.

Съгласно чл. 6, ал. 3 от КСО във връзка с чл. 1, ал. 6 от Наредбата за елементите на възнаграждението и доходите, върху които се дължат осигурителни вноски (НЕВД), осигурителните вноски за лицата, упражняващи трудова дейност и получаващи доходи на изборни длъжности, с изключение на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1, 5 и 7 от КСО, както и служителите с духовно звание на Българската православна църква и други регистрирани вероизповедания по Закона за вероизповеданията, се внасят върху:

• полученото или начисленото, но неизплатено брутно възнаграждение, или
• неначислено възнаграждение,

но върху не по-малко от минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя, а за лицата, за които не е определен минимален осигурителен доход - минималната месечна работна заплата за страната, и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход. Когато лицето не е работило през целия месец, минималният месечен осигурителен доход се определя пропорционално на отработените дни и дните по чл. 40, ал. 5 от КСО през месеца.

На основание т. 4 от забележката към таблицата на Приложение № 1 към чл. 9, т. 1 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за 2020 г. минималните осигурителни доходи по основни икономически дейности и квалификационни групи професии не се прилагат за общинските съветници. За тях минималният месечен осигурителен доход е минималната месечна работна заплата за страната.

Лицата по чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО, родени след 31.12.1959 г., подлежат на задължително осигуряване за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, съгласно чл. 127, ал. 1 и чл. 157, ал. 6 от КСО.

Здравното осигуряване на лицата, получаващи доходи за работа на изборни длъжности, се провежда по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Здравноосигурителните вноски се определят на база дохода, върху който се дължат осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване.

Извод: Общинските съветници като лица на изборни длъжности подлежат на задължително осигуряване за всички рискове по КСО, допълнително задължително пенсионно осигуряване (за родените след 31.12.1959 г.) и здравно осигуряване, върху доходите им от изборната длъжност, при спазване на минималния осигурителен доход - за тях това е минималната работна заплата за страната.

Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗМСМА общинският съветник получава възнаграждение за участието си в заседанията на общинския съвет и на неговите комисии. Размерът на възнаграждението се определя с решение на общинския съвет, прието с мнозинство повече от половината от общия брой съветници, т.е. определянето на възнаграждението на общинските съветници е в компетентността и оперативната самостоятелност на съответния общински съвет.

В чл. 34, ал. 2 от ЗМСМА е предвидено, че общият размер на възнаграждението на общинския съветник за един месец не може да бъде повече от 70 на сто от:

• брутната работна заплата на председателя на общинския съвет за съответния месец - в общините с население над 100 000 души;
• средната брутна работна заплата на общинската администрация за съответния месец - в общините с население до 100 000 души.

Възнаграждението по ал. 2 не включва възнаграждението, което общинските съветници могат да получават за участието си в специализирани органи на общинския съвет.

Предвид разпоредбите на чл. 34 от ЗМСМА и чл. 10 от КСО общинските съветници подлежат на задължително осигуряване за периода, в който се считат за осигурени лица по смисъла на КСО. Месечният осигурителен доход на общинските съветници се определя пропорционално на отработените дни и дните по чл. 40, ал. 5 от КСО през месеца.

Ако възнаграждението им за месеца е по-малко от минималната месечна работна заплата за страната, определено пропорционално на отработените дни, вноска се дължи и внася върху доход, пропорционален на минималната работна заплата. Когато възнаграждението е по-голямо от минималната работна заплата за страната, определено пропорционално на отработените дни и дните по чл. 40, ал. 5 от КСО, вноската се дължи и внася върху възнаграждението.

Извод: Осигурителният доход на общинските съветници за целите на ДОО и здравното осигуряване се определя на база полученото възнаграждение за заседания, но не по-ниско от пропорционалната част от минималната работна заплата за страната за отработените дни.

На основание чл. 24 от ЗМСМА председателят на общинския съвет се избира от състава на общинския съвет и също попада в кръга на задължително осигурените лица по чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО. Общинският съвет определя размера на възнаграждението му в зависимост от определената продължителност на работното му време, като това възнаграждение не може да надвишава 90 на сто от възнаграждението на кмета на общината.

В чл. 26, ал. 3, т. 1 от ЗМСМА е посочено, че председателят на общинския съвет има право на обществено осигуряване и допълнително социално осигуряване при условията и по реда на КСО и на здравно осигуряване при условията и по реда на ЗЗО.

За председателя на общинския съвет задължителни осигурителни вноски се дължат върху полученото или начисленото, но неизплатено брутно възнаграждение, или неначислено възнаграждение, но върху не по-малко от минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход. Когато лицето не е работило през целия месец, минималният месечен осигурителен доход се определя пропорционално на отработените дни и дните по чл. 40, ал. 5 от КСО през месеца.

Извод: Председателят на общинския съвет, като лице на изборна длъжност, подлежи на задължително обществено, допълнително пенсионно и здравно осигуряване върху възнаграждението си, но не по-ниско от минималния осигурителен доход за съответната професия, определен пропорционално при непълен месец.

Сроковете за внасяне на осигурителните вноски са регламентирани, както следва:

• за държавното обществено осигуряване - в чл. 7 от КСО;
• за допълнително задължително пенсионно осигуряване - в чл. 158 от КСО;
• за здравно осигуряване - в чл. 40, ал. 1, буква "в" от ЗЗО.

Осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, за допълнително задължително пенсионно осигуряване и за здравно осигуряване се внасят от осигурителите до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът.

Върху допълнителни доходи от трудова дейност, възникнали след срока по ал. 1, осигурителните вноски за месеца, през който е положен трудът, се внасят от осигурителите до 25-о число на месеца, следващ месеца на начисляването или изплащането на доходите.

До 25-о число на месеца, следващ този, през който е положен трудът от осигурените лица, се внасят и осигурителните вноски в случаите, в които възнагражденията им са начислени, но не са изплатени или не са начислени. В случаите, когато възнагражденията не са начислени, вноските се изчисляват най-малко върху минималните...

Извод: Осигурителните вноски за ДОО, допълнително задължително пенсионно осигуряване и здравно осигуряване за общинските съветници и председателите на общински съвети се внасят от осигурителите до 25-о число на месеца, следващ месеца на полагане на труда, включително при допълнителни доходи и при начислени, но неизплатени или неначислени възнаграждения, като при неначислени възнаграждения вноските се изчисляват най-малко върху минималните размери, предвидени в закона.