Изх. №23-22-1344
08.10. 2021г.
Наредба Н-9 от 16 декември 2009 г
Изложена е следната фактическа обстановка:
Дружеството е данъчно задължено лице, установено и регистрирано за целите на ДДС във Франция, което предлага услуги в качеството на агент по ДДС на лица установени в различни държави членки.
Приложено е извлечение от Търговския регистър на Франция, според което дружеството е с променено наименование и с назначен нов директор и законен представител.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Налице ли са формални изисквания, които дружеството следва да извърши във връзка с направените промени в наименованието и представителната му власт?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Производството по възстановяване на платен данък върху добавената стойност е регламентирано с Наредба Н-9 от 16 декември 2009 г. за възстановяването на данъка върху добавената стойност на данъчно задължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяване, но установени в друга държава - членка на Европейския съюз(Наредба № Н-9/16.12.2009 г.), издадена от Министерство на финансите на основание чл. 81, ал.1, т. 1 и ал. 2 от ЗДДС и стартира след иницииране на искане за възстановяване на начислен данък върху добавената стойност на данъчно задължени лица, установени и регистрирани за целите на данък върху добавената стойност в друга държава - членка на Европейския съюз, за закупени от тях стоки, получени услуги и осъществен внос на територията на страната, като правото на възстановяване се упражнява лично или чрез упълномощено лице /чл. 5, ал. 2 от Наредба №Н-9/2009г. /.
Съгласно изискванията на Наредбата в обема на представителната власт на упълномощеното лице следва да са включени, както дадените конкретни права за извършване на правни действия, така и актуалната легитимация на упълномощеното лице и правоимащите лица. С други думи, за да е налице правомощие на упълномощеното лице по смисъла на Наредба №Н-9/2009г., същото следва да притежава редовно упълномощаване от своите клиенти, след настъпилите промени по отношение на наименование и представляващ дружеството.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Изложена е следната фактическа обстановка: дружеството е данъчно задължено лице, установено и регистрирано за целите на ДДС във Франция, което предлага услуги в качеството на агент по ДДС на лица, установени в различни държави членки. Приложено е извлечение от Търговския регистър на Франция, според което дружеството е с променено наименование и с назначен нов директор и законен представител.
Въпрос: Налице ли са формални изисквания, които дружеството следва да извърши във връзка с направените промени в наименованието и представителната му власт?
Производството по възстановяване на платен данък върху добавената стойност е регламентирано с Наредба Н-9 от 16 декември 2009 г. за възстановяването на данъка върху добавената стойност на данъчно задължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяване, но установени в друга държава - членка на Европейския съюз (Наредба № Н-9/16.12.2009 г.), издадена от Министерство на финансите на основание чл. 81, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗДДС. Производството стартира след иницииране на искане за възстановяване на начислен данък върху добавената стойност на данъчно задължени лица, установени и регистрирани за целите на данък върху добавената стойност в друга държава - членка на Европейския съюз, за закупени от тях стоки, получени услуги и осъществен внос на територията на страната, като правото на възстановяване се упражнява лично или чрез упълномощено лице, съгласно чл. 5, ал. 2 от Наредба № Н-9/2009 г.
Съгласно изискванията на Наредба № Н-9/2009 г. в обема на представителната власт на упълномощеното лице следва да са включени както дадените конкретни права за извършване на правни действия, така и актуалната легитимация на упълномощеното лице и правоимащите лица. Тоест, за да е налице правомощие на упълномощеното лице по смисъла на Наредба № Н-9/2009 г., същото следва да притежава редовно упълномощаване от своите клиенти след настъпилите промени по отношение на наименование и представляващ дружеството.
Извод: Формалното изискване е упълномощеното лице да разполага с редовно, актуализирано пълномощно от клиентите си, отразяващо настъпилите промени в наименованието и представляващия дружеството, за да има валидни правомощия по Наредба № Н-9/2009 г.
Настоящото становище е принципно и е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Становището не поражда защитно действие по чл. 17, ал. 3 от ДОПК, ако при конкретно производство по ДОПК се установи различна фактическа обстановка от описаната в запитването.
