Изх. №55-30-17997#1
17.11.2025 г.
Чл. 1, ал. 1 от ТЗ
Чл. 3, ал. 2 от ЗДДС
Чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО
Чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО
Чл. 6, ал. 3 от КСО
В дирекция ,,Обжалване и данъчно-осигурителна практика" .... е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №55-30-17997/22.10.2025 г., в което поставяте въпроси относно прилагане на разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване(КСО) и Законаза здравно осигуряване (ЗЗО).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
До момента дружеството не е извършвало дейност и не са начислявани осигурителни вноски за лицето - едноличен собственик на капитала, който е вписан в Търговския регистър и като управител на дружеството. Предстои да бъде подписан договор за отдаване под наем на недвижим имот, собственост на юридическото лице.
Във връзка с описаната фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Отдаването под наем на недвижим имот, собственост на дружеството представлява ли извършване на дейност и подлежи ли собственикът и управител на осигуряване по реда на КСО?
Предвид описаната фактическа обстановка, въпросът и относимата нормативна уредба, изразявам следното становище:
В чл. 1, ал. 1 от Търговския закон (ТЗ) са изброени сделките, придаващи качеството на търговец на всяко лице. В чл. 1, ал. 2 от ТЗ са посочени лица, които се считат за търговци по други критерии, а не по видовете сделки, които извършват, като е посочено изрично, че търговци са търговските дружества, т.е. в случаите, когато търговските дружества извършват дейност, то тя винаги е търговска дейност.
Определение на понятието "икономическа дейност" е дадено в разпоредбата на чл. 9, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (Директива 2006/112), с която е отменена Директива 67/227/ЕИО на Съвета от 11 април 1967 г. за хармонизиране на законодателството на държавите членки относно данъка върху оборота(Директива 67/227). Съгласно цитираната разпоредба, всяка дейност на производители, търговци или лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и земеделието, и дейностите на свободните професии се счита за "икономическа дейност". Експлоатацията на материална и нематериална вещ с цел получаване на доход от нея на постоянна основа се счита по-специално за икономическа дейност.
Аналогично по съдържание e и определението за независима икономическа дейност, дадено в чл. 3, ал. 2 от Закона за данъка върху добавената стойност(ЗДДС), което дефинира като такава всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него.
Отдаването под наем на собствени недвижими имоти изрично е посочено като икономическа дейност и в Делегиран регламент (ЕС) 2023/137 на Комисията от 10 октомври 2022 година за изменение на Регламент (ЕО) №1893/2006 на Европейския парламент и на Съвета за установяване на статистическа класификация на икономическите дейности(Регламент 2023/137), където на ред 68.20 е включена дейността "Даване под наем и експлоатация на собствени недвижими имоти".
Видно от цитираните разпоредби, отдаването под наем на собствен недвижим имот представлява извършване на икономическа дейност от страна на дружеството.
Упражняването на трудова дейност е основна предпоставка за възникване на задължение за осигуряване в държавното обществено осигуряване (ДОО). На основание чл. 10, ал. 1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
В цитирания кодекс няма легална дефиниция за понятието "трудова дейност". В практиката е прието, че за "упражняване на трудова дейност" по отношение на лице, на което е възложено управление на дружество, се счита всяко действие, имащо отношение към функционирането му, например сключване на договори, подписване на финансови документи, издаване на разпореждания по организацията на работата и т.н.
Лицата, които упражняват трудова дейност поуправление иконтрол на търговски дружества, подлежат на задължително осигуряване по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО. Осигуряването по този ред е за четирите фонда на държавното обществено осигуряване: "Пенсии", "Общо заболяване и майчинство", "Трудова злополука и професионална болест" и "Безработица". Съгласно чл. 6, ал. 3 от КСО, осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии съгласно приложение №1 къмЗакона за бюджета на държавното обществено осигуряване(ЗБДОО) за съответната година и върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход.
Управителите на търговски дружества, които нямат сключен договор за управление и контрол с определено възнаграждение, са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт (основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО). По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (аргумент чл. 4, ал. 4 от КСО).
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина и морските лица(НООСЛБГРЧМЛ), задължението за осигуряване за самоосигуряващите се лица възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване.
При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП до компетентната териториална дирекция на НАП в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството (основание чл. 1, ал. 2 от същата наредба).
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка и приложимата нормативна уредба към датата на изготвянето му. В случаите на последващи изменения в приложимата нормативна уредба, както и когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс(ДОПК), се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
В запитването е посочено, че до момента дружеството не е извършвало дейност и не са начислявани осигурителни вноски за лицето - едноличен собственик на капитала, който е вписан в Търговския регистър и като управител на дружеството. Предстои подписване на договор за отдаване под наем на недвижим имот, собственост на юридическото лице.
Въпрос: Отдаването под наем на недвижим имот, собственост на дружеството, представлява ли извършване на дейност и подлежи ли собственикът и управител на осигуряване по реда на КСО?
Съгласно чл. 1, ал. 1 от Търговския закон (ТЗ) са изброени сделките, които придават качеството на търговец на всяко лице. В чл. 1, ал. 2 от ТЗ са посочени лицата, които се считат за търговци по други критерии, а не по видовете сделки, които извършват, като изрично е посочено, че търговци са търговските дружества. Следователно, когато търговските дружества извършват дейност, тази дейност винаги е търговска дейност.
Определение на понятието "икономическа дейност" е дадено в чл. 9, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, с която е отменена Директива 67/227/ЕИО на Съвета от 11 април 1967 г. за хармонизиране на законодателството на държавите членки относно данъка върху оборота. Съгласно тази разпоредба, за "икономическа дейност" се счита всяка дейност на производители, търговци или лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и земеделието, както и дейностите на свободните професии. По-специално за икономическа дейност се счита експлоатацията на материална и нематериална вещ с цел получаване на доход от нея на постоянна основа.
Аналогично по съдържание е и определението за независима икономическа дейност в чл. 3, ал. 2 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС), където като такава се дефинира всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него.
Отдаването под наем на собствени недвижими имоти изрично е посочено като икономическа дейност и в Делегиран регламент (ЕС) 2023/137 на Комисията от 10 октомври 2022 година за изменение на Регламент (ЕО) №1893/2006 на Европейския парламент и на Съвета за установяване на статистическа класификация на икономическите дейности, където на ред 68.20 е включена дейността "Даване под наем и експлоатация на собствени недвижими имоти".
Видно от цитираните разпоредби, отдаването под наем на собствен недвижим имот представлява извършване на икономическа дейност от страна на дружеството.
Извод: Отдаването под наем на недвижим имот, собственост на дружеството, е икономическа (търговска) дейност на дружеството.
Упражняването на трудова дейност е основна предпоставка за възникване на задължение за осигуряване в държавното обществено осигуряване (ДОО. На основание чл. 10, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването на тази дейност.
В КСО няма легална дефиниция на понятието "трудова дейност". В практиката е прието, че по отношение на лице, на което е възложено управление на дружество, за "упражняване на трудова дейност" се счита всяко действие, имащо отношение към функционирането на дружеството, като например сключване на договори, подписване на финансови документи, издаване на разпореждания по организацията на работата и др.
Лицата, които упражняват трудова дейност по управление и контрол на търговски дружества, подлежат на задължително осигуряване по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО. Осигуряването по този ред е за четирите фонда на държавното обществено осигуряване: "Пенсии", "Общо заболяване и майчинство", "Трудова злополука и професионална болест" и "Безработица".
Съгласно чл. 6, ал. 3 от КСО, осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии съгласно приложение №1 към Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година и върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход.
Управителите на търговски дружества, които нямат сключен договор за управление и контрол с определено възнаграждение, са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт на основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство, съгласно чл. 4, ал. 4 от КСО.
Съгласно чл. 1, ал. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ), задължението за осигуряване за самоосигуряващите се лица възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване.
При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП до компетентната териториална дирекция на НАП в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството, на основание чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ.
Извод: При започване на дейност по отдаване под наем на недвижим имот, собственост на дружеството, едноличният собственик на капитала, вписан и като управител, упражнява трудова дейност по управление на дружеството и подлежи на задължително осигуряване по реда на КСО - или като лице по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО (при договор за управление и контрол с възнаграждение), или като самоосигуряващо се лице по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО (при липса на такъв договор), при спазване на изискванията на НООСЛБГРЧМЛ относно възникване и деклариране на осигуряването.
Настоящото становище е принципно и е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка и приложимата нормативна уредба към датата на изготвянето му. В случай на последващи изменения в приложимата нормативна уредба, както и когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
