2_225/02.04.2018г.
ЗКПО Чл.11
ЗКПО чл.204, ал.1, т.2
ЗДДФЛ чл.24, ал.2, т.9
В писмено запитване ваш изх.№.........., заведено в регистъра на ТД на НАП , офис ....... с вх.№..........., препратено с изх.№..........., постъпило по регистъра на Дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика Варна с вх.№.......... е посочено, че в детската градина има назначени педагогически специалисти и служители, които пътуват ежедневно от гр. ........ и им се възстановяват транспортните разходи по реда на Наредба №1 на МОН от 16.01.2017г.
Поставяте въпроса подлежат ли тези разходи на задължителни осигурителни вноски?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпроса и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Възстановяването на транспортните разходи на педагогическите специалисти се извършва при спазването на Наредба №1 на МОН от 16.01.2017г. С тези разпоредби се предоставят права на физическите лица, съответно се задължава предприятието - работодател да възстанови транспортните разходи от местоживеене до месторабота в друго населено място /и обратно/ на персонала. В този смисъл, въпросните разходи попадат в обхвата на чл.11 от ЗКПО, съгласно който разходите, определени като задължителни с нормативен акт, се признават за данъчни цели и не се облагат с данък върху разходите, освен когато в ЗКПО е предвидено друго. На това основание разходите за транспорт не се облагат с данък по чл.204, ал.1, т.2 от ЗКПО.
Съгласно чл.24, ал.2, т.9 от ЗДДФЛ разходите за транспорт от местоживеенето до месторабота и обратно за сметка на работодателя, които не подлежат на облагане по ЗКПО, не се включват в облагаемия доход от трудови правоотношения.
В детската градина има назначени педагогически специалисти и служители, които пътуват ежедневно от гр. "..." и им се възстановяват транспортните разходи по реда на Наредба №1 на МОН от 16.01.2017 г.
Въпрос: Подлежат ли тези разходи на задължителни осигурителни вноски?
Възстановяването на транспортните разходи на педагогическите специалисти се извършва при спазване на Наредба №1 на МОН от 16.01.2017 г. С разпоредбите на тази наредба се предоставят права на физическите лица и се задължава предприятието - работодател да възстанови транспортните разходи от местоживеене до месторабота в друго населено място и обратно на персонала.
Тези разходи попадат в обхвата на чл. 11 от ЗКПО, съгласно който разходите, определени като задължителни с нормативен акт, се признават за данъчни цели и не се облагат с данък върху разходите, освен когато в ЗКПО е предвидено друго. На това основание разходите за транспорт не се облагат с данък по чл. 204, ал. 1, т. 2 от ЗКПО.
Съгласно чл. 24, ал. 2, т. 9 от ЗДДФЛ разходите за транспорт от местоживеенето до месторабота и обратно за сметка на работодателя, които не подлежат на облагане по ЗКПО, не се включват в облагаемия доход от трудови правоотношения.
Извод: Възстановените по Наредба №1 на МОН транспортни разходи, които не се облагат по реда на ЗКПО, не се включват в облагаемия доход по ЗДДФЛ и съответно не подлежат на задължителни осигурителни вноски.
