Изх. №53-04-618
04.09.2023 г.
Чл. 204, ал. 1,т. 2 от ЗКПО
§1, т. 34 от ДР на ЗКПО
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
"А" АД е местно юридическо лице, което в качеството си на работодател предоставя ваучери за храна на всички работници и служители, включително и на лицата в платен и неплатен отпуск, временна неработоспособност и майчинство, както и на лицата, наети по договори за управление и контрол.
Ръководството на предприятието желае да промени начина на предоставяне на социалната придобивка, като вземе решение тя да се предоставя на база "реално отработен ден" и при точно определена сума за ден. Ваучери ще се предоставят на всички наети лица, и на лицата в платен отпуск. Няма да се полагат на лицата в неплатен отпуск, временна неработоспособност и майчинство.
В тази връзка са поставени следните въпроси:
- Допустимо ли е ваучерите за храна да се предоставят на лицата в платен годишен отпуск, без това да се отразява на третирането им като социални разходи или трябва да има реално положен труд?
- Възможно ли е ваучерите за храна да не се предоставят на лицата по договор за управление и контрол, тъй като същите са управители в няколко дружества?
Предвид описаната фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос:
Според дефиницията, дадена в §1, т. 34 от ДР на ЗКПО, като социални могат да бъдат определени отчетените като разходи социални придобивки по чл. 294 от Кодекса на труда (КТ) и предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от КТ или от ръководството на предприятието, при условие, че придобивките са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол. Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и наетите лица са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.
В описания случай се касае за социална придобивка, която поради своето естество (свързана е с храненето) предполага наетото лице да се явява на работа, т.е. тя би изпълнила своята цел и ако получаването ѝ е съобразено с отработените дни. Становище в този смисъл е изразено в писма с изх. №24-34-90/29.09.2014 г. и изх. №26-Ш-10/10.01.2020 г., които са публикувани в системата "Въпроси и отговори" на интернет страницата на НАП.
За да се счита за достъпна дадена социална придобивка, тя трябва да е на разположение на всички наети лица, т.е. да може да се ползва по право от всички тях.
Следва да се има предвид, че предоставянето на социалната придобивка трябва да се базира на ясен критерий. За да се спази принципът на общодостъпност, ваучерите за храна трябва да са в еднакъв размер (т.е. да се определи сума за отработен ден) и на еднаква база (реално отработени дни). Това означава, че изискването за общодостъпност е спазено, когато предоставянето на ваучерите за храна се обвърже с отработените дни през месеца и не се предоставят на лица в отпуск по болест, майчинство или неплатен отпуск, самоотлъчки и други.
Съгласно становище изх. №М-26-С-699/18.01.2021 г. на ЦУ на НАП, се приема, че предоставянето на ваучерите за храна може да се обвърже и с отработени часове. След като е приемливо придобивките, свързани с хранене, да се предоставят на база отработени дни, то е допустимо техният размер да е различен за лицата, работещи на непълен работен ден. В случай че лицето работи няколко часа на ден, няма пречка на същото да се предоставят ваучери за храна на стойност, обвързана с отработените часове. При прилагане на този критерий всички лица в дългосрочен отпуск няма да получават ваучери, а стойността на ваучерите за храна за останалите наети лица ще зависи от отработените дни/часове в рамките на месеца.
Понеже необходимостта от посочените придобивки възниква когато наетото лице се явява на работа, това означава, че неосигуряването на ваучери за храна при липса на отработени дни/часове, не компрометира критерия за "общодостъпност".
При условие че въз основа на ясен критерий на всички наети лица се предоставя възможност да ползват социални придобивки в еднакъв/съпоставим размер, е налице социален разход по смисъла на §1, т. 34 от ДР на ЗКПО.
Според писменото запитване, ваучери ще се предоставят и на лицата в платен отпуск. Следва да се отбележи, че по смисъла на трудовото законодателство "реално отработени дни" не включват дните в отпуск. Съгласно §1, т. 11 от ДР на КТ, "работно време" е всеки период, през който работникът или служителят е длъжен да изпълнява работата, за която се е уговорил. Следователно реално отработени дни означава времето, установено със закон, друг нормативен акт, с колективен трудов договор или индивидуален трудов договор, през което работникът или служителят е длъжен да бъде на разположение на работодателя на територията на предприятието или в друго определено от него място. През това време работникът или служителят осъществява различни видове работа и изпълнява задължения съобразно професията, специалността и квалификацията си в съответствие с клаузите на индивидуалния трудов договор, правилника за вътрешния трудов ред на предприятието и колективния трудов договор. При платения отпуск наетото лице се възползва от правото си на отсъствие от работа като получава същия размер заплата, който е посочен в трудовия му договор.
В случая предоставянето на ваучерите за храна се базира на смесен критерий, представляващ комбинация от критериите "отработени дни" и "платен отпуск". С подобно решение, което не се опира на ясен единен критерий (отработен ден) се създава възможност въз основа на субективни преценки да се определи достъпа до дадена социална придобивка. Така, в зависимост от вида на ползвания отпуск наетите лица получават ваучери в различен размер, което представлява неизпълнение на изискването за общодостъпност, предвидено в §1, т. 34 от ДР на ЗКПО и изключва извършените разходи за ваучери за храна от кръга на социалните разходи в натура. Предоставеното от работодателя (ваучери за храна) носи белезите на възнаграждение, чието данъчно третиране е уредено в Закона за данъците върху доходите на физическите лица(ЗДДФЛ).
По втори въпрос:
Кръгът от лицата, за които са изпълнени изискванията за предоставяне на социални разходи под формата на ваучери за храна са определени в чл. 204, ал. 1, т. 2 от ЗКПО, а именно "на работници и служители и лица, наети по договор за управление и контрол (наети лица)".
Липсва законова норма, която да ограничава получаването на ваучери за храна от няколко работодатели. Всеки един работодател е данъчно задължено лице и разходите, които той понася във връзка с предоставянето на ваучери за храна, са негови разходи и по никакъв начин не могат да бъдат обвързани с разходите, които понася друг работодател на съответното физическо лице.
Ако всеки един от работодателите изпълнява изискванията на ЗКПО, не следва да облагат с данък върху разходите социалните разходи под формата на ваучери за храна до 200,00 лв. месечно за всяко наето лице. Това не се влияе от обстоятелството, че дадено физическо лице, което работи при повече от един работодател, ще получи ваучери за храна на обща стойност над 200,00 лв.
Ако ръководството на предприятието вземе решение да не се предоставят ваучери за храна на лицата, наети по договор за управление и контрол, то няма да е изпълнено изискването за общодостъпност на социалната придобивка. В този случай разходите за ваучери за храна се квалифицират като доходи от възнаграждение на физически лица.
Тук е важно е да се отбележи, че когато наетите лица имат различни потребности и интереси, може да им се предостави възможност за избор между алтернативни социални придобивки с една и съща стойност, което също не противоречи на изискванията на §1, т. 34 от ДР на ЗКПО.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс(ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
В запитването е посочено, че "А" АД е местно юридическо лице, което като работодател предоставя ваучери за храна на всички работници и служители, включително на лицата в платен и неплатен отпуск, временна неработоспособност и майчинство, както и на лицата, наети по договори за управление и контрол. Ръководството възнамерява да промени начина на предоставяне на социалната придобивка, като я обвърже с "реално отработен ден" и точно определена сума за ден. Ваучери ще се предоставят на всички наети лица и на лицата в платен отпуск, но няма да се предоставят на лицата в неплатен отпуск, временна неработоспособност и майчинство.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Допустимо ли е ваучерите за храна да се предоставят на лицата в платен годишен отпуск, без това да се отразява на третирането им като социални разходи или трябва да има реално положен труд?
Въпрос 2: Възможно ли е ваучерите за храна да не се предоставят на лицата по договор за управление и контрол, тъй като същите са управители в няколко дружества?
По първи въпрос
Съгласно дефиницията в §1, т. 34 от ДР на ЗКПО, като социални могат да бъдат определени отчетените като разходи социални придобивки по чл. 294 от Кодекса на труда (КТ), предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от КТ или от ръководството на предприятието, при условие че придобивките са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол. Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и наетите лица съществуват парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.
В конкретния случай се касае за социална придобивка, свързана с храненето, която по своето естество предполага наетото лице да се явява на работа. Тя би изпълнила своята цел и ако получаването ѝ е съобразено с отработените дни. В този смисъл са становищата в писма с изх. №24-34-90/29.09.2014 г. и изх. №26-Ш-10/10.01.2020 г., публикувани в системата "Въпроси и отговори" на интернет страницата на НАП.
За да се счита за достъпна дадена социална придобивка, тя трябва да е на разположение на всички наети лица, т.е. да може да се ползва по право от всички тях. Предоставянето на социалната придобивка трябва да се базира на ясен критерий. За спазване на принципа на общодостъпност ваучерите за храна трябва да са в еднакъв размер (определена сума за отработен ден) и на еднаква база (реално отработени дни).
Това означава, че изискването за общодостъпност е спазено, когато предоставянето на ваучерите за храна се обвърже с отработените дни през месеца и не се предоставят на лица в отпуск по болест, майчинство или неплатен отпуск, самоотлъчки и други. Съгласно становище изх. №М-26-С-699/18.01.2021 г. на ЦУ на НАП се приема, че предоставянето на ваучерите за храна може да се обвърже и с отработени часове.
След като е приемливо придобивките, свързани с хранене, да се предоставят на база отработени дни, допустимо е техният размер да е различен за лицата, работещи на непълен работен ден. Ако лицето работи няколко часа на ден, няма пречка да му се предоставят ваучери за храна на стойност, обвързана с отработените часове. При прилагане на този критерий всички лица в дългосрочен отпуск няма да получават ваучери, а стойността на ваучерите за храна за останалите наети лица ще зависи от отработените дни/часове в рамките на месеца.
Тъй като необходимостта от тези придобивки възниква, когато наетото лице се явява на работа, неосигуряването на ваучери за храна при липса на отработени дни/часове не компрометира критерия за "общодостъпност". При условие че въз основа на ясен критерий на всички наети лица се предоставя възможност да ползват социални придобивки в еднакъв/съпоставим размер, е налице социален разход по смисъла на §1, т. 34 от ДР на ЗКПО.
Според запитването ваучери ще се предоставят и на лицата в платен отпуск. Следва да се отбележи, че по смисъла на трудовото законодателство "реално отработени дни" не включват дните в отпуск. Съгласно §1, т. 11 от ДР на КТ, "работно време" е всеки период, през който работникът или служителят е длъжен да изпълнява работата, за която се е уговорил. Следователно "реално отработени дни" означава времето, установено със закон, друг нормативен акт, с колективен трудов договор или индивидуален трудов договор, през което работникът или служителят е длъжен да бъде на разположение на работодателя на територията на предприятието или в друго определено от него място и през което осъществява различни видове работа и изпълнява задължения съобразно професията, специалността и квалификацията си, в съответствие с индивидуалния трудов договор, правилника за вътрешния трудов ред и колективния трудов договор.
При платения отпуск наетото лице се възползва от правото си на отсъствие от работа, като получава същия размер заплата, посочен в трудовия му договор. В разглеждания случай предоставянето на ваучерите за храна се базира на смесен критерий - комбинация от "отработени дни" и "платен отпуск". Подобно решение, което не се опира на ясен единен критерий (отработен ден), създава възможност въз основа на субективни преценки да се определи достъпът до социалната придобивка. В зависимост от вида на ползвания отпуск наетите лица получават ваучери в различен размер, което представлява неизпълнение на изискването за общодостъпност по §1, т. 34 от ДР на ЗКПО и изключва разходите за ваучери за храна от кръга на социалните разходи в натура.
В този случай предоставеното от работодателя (ваучери за храна) носи белезите на възнаграждение, чието данъчно третиране е уредено в Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).
Извод: Не е допустимо ваучерите за храна да се предоставят на лицата в платен годишен отпуск при едновременно обвързване с критерий "реално отработен ден", без това да се отрази на третирането им като социални разходи; при смесен критерий разходите за ваучери за храна не се третират като социални разходи в натура по §1, т. 34 от ДР на ЗКПО, а като възнаграждение по ЗДДФЛ.
По втори въпрос
Кръгът на лицата, за които са изпълнени изискванията за предоставяне на социални разходи под формата на ваучери за храна, е определен в чл. 204, ал. 1, т. 2 от ЗКПО, а именно "на работници и служители и лица, наети по договор за управление и контрол (наети лица)". Липсва законова норма, която да ограничава получаването на ваучери за храна от няколко работодатели.
Всеки работодател е данъчно задължено лице и разходите, които понася във връзка с предоставянето на ваучери за храна, са негови разходи и не могат да бъдат обвързани с разходите, които понася друг работодател на същото физическо лице. Ако всеки от работодателите изпълнява изискванията на ЗКПО, те не следва да облагат с данък върху разходите социалните разходи под формата на ваучери за храна до 200,00 лв. месечно за всяко наето лице. Това не се влияе от обстоятелството, че физическо лице, работещо при повече от един работодател, може да получи ваучери за храна на обща стойност над 200,00 лв.
Ако ръководството на предприятието вземе решение да не предоставя ваучери за храна на лицата, наети по договор за управление и контрол, няма да е изпълнено изискването за общодостъпност на социалната придобивка. В този случай разходите за ваучери за храна се квалифицират като доходи от възнаграждение на физически лица.
Отбелязва се, че когато наетите лица имат различни потребности и интереси, може да им се предостави възможност за избор между алтернативни социални придобивки с една и съща стойност, което също не противоречи на изискванията на §1, т. 34 от ДР на ЗКПО.
Извод: Не е допустимо по преценка на ръководството да се изключват лицата по договор за управление и контрол от получаване на ваучери за храна, ако придобивката се третира като социален разход; при такова изключване не е налице общодостъпност по §1, т. 34 от ДР на ЗКПО и разходите за ваучери за храна се третират като доходи от възнаграждение на физически лица.
Настоящото становище е принципно и е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се позовава на това становище.
