Изх. №94-00-30/06.06.2022 г.
КСО - чл. 4, ал. 3, т. 5 и т. 6
КСО - чл. 6, ал. 4
КСО - чл. 127, ал. 1
ЗЗО - чл. 33, ал. 1, т. 3
ЗЗО - чл. 34, ал.1, т. 2
В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №94-00-30/12.04.2022 г., относно прилагането на разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (КСО)и Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).
Фактическата обстановка, изложена в запитването, е следната:
"С" АД възнамерява да сключи граждански договор (договор за изработка) за срок от 3 календарни месеца с руски гражданин (роден 1978 г.), който временно пребивава на територията на Република България.
Във връзка с изложената фактическа обстановка поставяте следните въпроси:
- За кои осигурени социални рискове ще подлежи на осигуряване лицето, полагащо труд без трудово правоотношение?
- Дължат ли се здравноосигурителни вноскивърху възнагражденията, които дружеството ще изплаща на руския гражданин за работа без трудово правоотношение?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос:
Съгласно на чл. 4, ал. 3, т. 5 от КСО, задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт (т. е. за фонд "Пенсии") са лицата, които полагат труд без трудово правоотношение и получават месечно възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата, след намаляването му с разходите за дейността, ако не са осигурени на друго основание през съответния месец. За работещите без трудово правоотношение, които през съответния месец са осигурени на друго основание по КСО, се дължат осигурителни вноски за фонд "Пенсии", независимо от размера на полученото възнаграждение (чл. 4, ал. 3, т. 6 от КСО).
На основание чл. 6, ал. 4 от КСО възнаграждението за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 5 и 6 от кодекса, върху което се дължат осигурителни вноски, се определя след намаляването му с разходите за дейността, определени по реда на Закона за данъците върху доходите нафизическителица(ЗДДФЛ). Осигурителните вноски се внасят от осигурителя до 25-о число на месеца, следващ месеца на изплащане на възнаграждението (чл. 7, ал. 6 от КСО).
Лицата, родени след 31.12.1959 г., които са осигурени във фонд "Пенсии" на държавното обществено осигуряване, с изключение на лицата, осигуряващи се по реда на чл. 4б от КСО, задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд (аргумент чл. 127, ал. 1 от КСО). Осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване се внасят върху доходите, върху които се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване в сроковете по чл. 7 от КСО (чл. 157, ал. 6 и чл. 158 от КСО).
Важно е да се отбележи, че по въпросите в областта на социалното осигуряване, Република България и Руската федерация прилагат Договор между Република България и Руската федерация за социална сигурност (Договора), който е в сила че от 20 март 2010 г.
Договорът се прилага на територията на Република България и Руската федерация само по отношение на законодателството, което е посочено в чл. 2 от него.
Съгласно тази разпоредба по отношение на България, договорът се отнася до:
- обезщетения за временна неработоспособност;
- обезщетения за майчинство;
- семейни помощи за деца;
- пенсии за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест;
- пенсии за осигурителен стаж и възраст и за инвалидност паради общо заболяване;
- наследствени пенсии;
- пенсии, несвързани с трудова дейност (пенсия за военна инвалидност, пенсия за гражданска инвалидност, социална пенсия за старост, социална пенсия за инвалидност, пенсия за особени заслуги, персонални пенсии);
- помощ при смърт.
А по отношение на Руската федерация договорът се отнася до:
- обезщетения за временна неработоспособност;
- обезщетения за майчинство и обезщетение за семейства с деца;
- обезщетения за погребение;
- трудови пенсии за старост (в т. ч. предсрочни трудови пенсии), за инвалидност и наследствени пенсии;
- социална пенсия;
- плащания на осигуреното лице вследствие на трудова злополука или професионална болест или на член на семейството в случай на смърт на осигуреното лице по тези причини.
Договорът регулира социалната сигурност и задължителното (държавното) обществено осигуряване на лицата с местоживеене на територията на договарящите страни, които са и техни граждани, а също и на членовете на семействата на посочените лица, които са се подчинявали или се подчиняват на действието на законодателството на една от договарящите страни.
Приложимото законодателство се определя съгласно разпоредбите на Част II от Договора (чл. 6 - чл. 7), при условие че е налице трансгранична ситуация (движение по повод трудова активност между договарящите държави, извършвано от лица, попадащи в персоналния обхват на Договора).
Съгласно текста на чл. 6, ал. 1 от Договора, осигурените лица, спрямо които се прилага този Договор, се подчиняват изключително на законодателството на тази договаряща се страна, на територията на която за Република България са наети лица или са самоосигуряващи се, а за Руската федерация - извършват трудова и/или друга дейност.
От разпоредбите на алинея 1 на чл. 6 се правят изключения към осигурените лица, които осъществяват трудова дейност на територията на двете договарящи страни, се разпростира законодателството на тази договаряща страна, на територията на която се намира местоживеенето на лицето (аргумент чл. 6, ал. 2, т. 2.1 от Договора).
Националната агенция за приходите (НАП) е компетентна да определя и удостоверява приложимото законодателство по Договора между Република България и Руската федерация за социална сигурност.
Вследствие от определяне на приложимото законодателство се определя договарящата страна, в която се дължат задължителните осигурителни вноски съобразно рисковете, попадащи в материалния обхват на договора.
В случай, че възникнат конкретни въпроси относно определяне на приложимото законодателство, писмено запитване следва да подадете на адрес: 1000 София, бул. "Княз Ал. Дондуков" №52, Национална агенция за приходите, Централно управление, дирекция "Данъчно-осигурителна методология", отдел "Осигурителна методология".
С оглед на гореизложеното, руският гражданин, който полага труд без трудово правоотношение, ще подлежи на задължително осигуряване за държавното обществено осигуряване по реда на чл. 4, ал. 5 или ал. 6 от КСО и за допълнителното задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд, само ако за него е приложимо българското осигурително законодателство.
По втори въпрос:
За да възникне задължение за здравно осигуряване за дадено лице то следва да е в обхвата на задължително осигурените по ЗЗО лица. Кръгът на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) е определен в чл. 33 от ЗЗО.
На основание чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЗО задължително осигурени в НЗОК са чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна. Задължението за осигуряване на тези лица възниква от датата на получаването на разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България (чл. 34, ал. 1, т. 2 от ЗЗО).
Доколкото законодателството, регламентиращо задължителното здравно осигуряване, не е включено в приложното поле на Договора между Република България и Руската федерация за социална сигурност и предвид обстоятелството, че руският гражданин не е с дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, за него не се дължат здравноосигурителни вноски върху изплатеното възнаграждение за работа без трудово правоотношение.
Настоящето становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" е постъпило писмено запитване относно прилагането на разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (КСО) и Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).
Фактическата обстановка е следната: "С" АД възнамерява да сключи граждански договор (договор за изработка) за срок от 3 календарни месеца с руски гражданин (роден 1978 г.), който временно пребивава на територията на Република България.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: За кои осигурени социални рискове ще подлежи на осигуряване лицето, полагащо труд без трудово правоотношение?
Въпрос 2: Дължат ли се здравноосигурителни вноски върху възнагражденията, които дружеството ще изплаща на руския гражданин за работа без трудово правоотношение?
По първи въпрос
Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 5 от КСО задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт (фонд "Пенсии") са лицата, които полагат труд без трудово правоотношение и получават месечно възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата, след намаляването му с разходите за дейността, ако не са осигурени на друго основание през съответния месец.
Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 6 от КСО за работещите без трудово правоотношение, които през съответния месец са осигурени на друго основание по КСО, се дължат осигурителни вноски за фонд "Пенсии", независимо от размера на полученото възнаграждение.
На основание чл. 6, ал. 4 от КСО възнаграждението за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 5 и т. 6 от кодекса, върху което се дължат осигурителни вноски, се определя след намаляването му с разходите за дейността, определени по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).
Осигурителните вноски се внасят от осигурителя до 25-о число на месеца, следващ месеца на изплащане на възнаграждението - чл. 7, ал. 6 от КСО.
Лицата, родени след 31.12.1959 г., които са осигурени във фонд "Пенсии" на държавното обществено осигуряване, с изключение на лицата, осигуряващи се по реда на чл. 4б от КСО, задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд - аргумент от чл. 127, ал. 1 от КСО.
Осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване се внасят върху доходите, върху които се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, в сроковете по чл. 7 от КСО - чл. 157, ал. 6 и чл. 158 от КСО.
Посочва се, че по въпросите в областта на социалното осигуряване Република България и Руската федерация прилагат Договор между Република България и Руската федерация за социална сигурност (Договорът), в сила от 20 март 2010 г.
Договорът се прилага на територията на Република България и Руската федерация само по отношение на законодателството, посочено в чл. 2 от него.
Съгласно чл. 2 от Договора, по отношение на Република България той се отнася до:
- обезщетения за временна неработоспособност;
- обезщетения за майчинство;
- семейни помощи за деца;
- пенсии за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест;
- пенсии за осигурителен стаж и възраст и за инвалидност поради общо заболяване;
- наследствени пенсии;
- пенсии, несвързани с трудова дейност (пенсия за военна инвалидност, пенсия за гражданска инвалидност, социална пенсия за старост, социална пенсия за инвалидност, пенсия за особени заслуги, персонални пенсии);
- помощ при смърт.
По отношение на Руската федерация Договорът се отнася до:
- обезщетения за временна неработоспособност;
- обезщетения за майчинство и обезщетение за семейства с деца;
- обезщетения за погребение;
- трудови пенсии за старост (в т.ч. предсрочни трудови пенсии), за инвалидност и наследствени пенсии;
- социална пенсия;
- плащания на осигуреното лице вследствие на трудова злополука или професионална болест или на член на семейството в случай на смърт на осигуреното лице по тези причини.
Договорът регулира социалната сигурност и задължителното (държавното) обществено осигуряване на лицата с местоживеене на територията на договарящите страни, които са и техни граждани, както и на членовете на семействата на тези лица, които са се подчинявали или се подчиняват на действието на законодателството на една от договарящите страни.
Приложимото законодателство се определя съгласно разпоредбите на Част II от Договора (чл. 6 - чл. 7), при наличие на трансгранична ситуация - движение по повод трудова активност между договарящите държави, извършвано от лица, попадащи в персоналния обхват на Договора.
Съгласно чл. 6, ал. 1 от Договора осигурените лица, спрямо които се прилага този Договор, се подчиняват изключително на законодателството на тази договаряща се страна, на чиято територия за Република България са наети лица или са самоосигуряващи се, а за Руската федерация - извършват трудова и/или друга дейност.
От разпоредбите на чл. 6, ал. 1 се правят изключения. За осигурените лица, които осъществяват трудова дейност на територията и на двете договарящи страни, се разпростира законодателството на тази договаряща страна, на чиято територия се намира местоживеенето на лицето - аргумент от чл. 6, ал. 2, т. 2.1 от Договора.
Националната агенция за приходите (НАП) е компетентна да определя и удостоверява приложимото законодателство по Договора между Република България и Руската федерация за социална сигурност. Вследствие от определяне на приложимото законодателство се определя договарящата страна, в която се дължат задължителните осигурителни вноски съобразно рисковете, попадащи в материалния обхват на Договора.
При възникване на конкретни въпроси относно определяне на приложимото законодателство следва да се подаде писмено запитване на адрес: 1000 София, бул. "Княз Ал. Дондуков" №52, Национална агенция за приходите, Централно управление, дирекция "Данъчно-осигурителна методология", отдел "Осигурителна методология".
С оглед на изложеното се посочва, че руският гражданин, който полага труд без трудово правоотношение, ще подлежи на задължително осигуряване за държавното обществено осигуряване по реда на чл. 4, ал. 3, т. 5 или т. 6 от КСО и за допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд, само ако за него е приложимо българското осигурително законодателство.
Извод: Лицето, полагащо труд без трудово правоотношение, подлежи на задължително осигуряване за фонд "Пенсии" по чл. 4, ал. 3, т. 5 или т. 6 от КСО и за допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд, само при условие, че спрямо него е приложимо българското осигурително законодателство, определено по реда на Договора между Република България и Руската федерация за социална сигурност.
По втори въпрос
За да възникне задължение за здравно осигуряване за дадено лице, то следва да е в обхвата на задължително осигурените по ЗЗО лица.
Кръгът на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), е определен в чл. 33 от ЗЗО.
На основание чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЗО задължително осигурени в НЗОК са чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна.
Съгласно чл. 34, ал. 1, т. 2 от ЗЗО задължението за осигуряване на тези лица възниква от датата на получаването на разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България.
Посочва се, че законодателството, регламентиращо задължителното здравно осигуряване, не е включено в приложното поле на Договора между Република България и Руската федерация за социална сигурност. Предвид това и с оглед обстоятелството, че руският гражданин не е с дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, за него не се дължат здравноосигурителни вноски върху изплатеното възнаграждение за работа без трудово правоотношение.
Извод: За руския гражданин, който временно пребивава в Република България и няма разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване, не възниква задължение за здравно осигуряване в НЗОК и не се дължат здравноосигурителни вноски върху възнаграждението по гражданския договор.
Настоящото становище е принципно и е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, направените изводи не се прилагат.
