ОТНОСНО: Прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ......постъпи Ваше запитване с вх. № 96-00-15/29.01.2025 г., относно прилагане на ЗДДС.
Изложена е следната фактическа обстановка:
Дружеството, регистрирано по ЗДДС лице, е с основна дейност международен транспорт, за което притежава лиценз. Извършва транспортни услуги основно по релации България - Турция и обратно. Реализираният оборот от тези услуги е 100 % от целия оборот. Дружеството планира да закупи нова товарна композиция и лек автомобил, пет местен, с които ще обслужва дейността си. Лекият автомобил няма да се ползва за лични нужди, ще се ползва за придвижване при смяна на шофьор по време на курс, авария или придвижване на друго място и други.
Към запитването е приложена разпечатка от документ на чужд език и разпечатки от снимки на автомобила, който вероятно ще бъде закупен.
Поставен е следният въпрос:
За дружеството ще възникне ли право на приспадане на данъчен кредит при покупката на лекия автомобил, предвид разпоредбата на чл. 70, ал. 2, т. 5 от ЗДДС ?
С оглед на изложената фактическа обстановка и въз основа на относимата нормативна уредба, изразявам следното становище:
На основание чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, регистрирано лице има право да приспадне начисления данък за стоките или услугите, които доставчикът-регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от него облагаеми доставки.
Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗДДС право на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 и 74 от закона, когато:
- е придобит, внесен или е нает мотоциклет или лек автомобил;
- стоките или услугите са свързани с поддръжката, ремонта, подобрението или експлоатацията на превозните средства по т. 4, както и за получените транспортни услуги или таксиметровите превози с превозни средства по т. 4.
В чл. 70, ал. 2 от ЗДДС са предвидени случаите, в които ограниченията на ал. 1, т. 4 и 5 от същата разпоредба не се прилагат. Според чл. 70, ал. 2, т. 1 от ЗДДС право на приспадане на данъчен кредит е налице, когато превозните средства по ал. 1, т. 4, се използват единствено за транспортни и охранителни услуги, таксиметрови превози, отдаване под наем, куриерски услуги или подготовка на водачи на моторни превозни средства, включително при последващата им продажба. Предвиденият алтернативен случай в чл. 70, ал. 2, т. 5 е, когато превозните средства по ал. 1, т. 4 (лекият автомобил) и стоките или услугите по ал. 1, т. 5 се използвати за дейности,различни от посочените в т. 1 - 4,когато една или повече от изброените в т. 1 - 4 дейности (по т. 1 транспортни услуги и охранителни услуги, таксиметрови превози, отдаване под наем, куриерски услуги или подготовка на водачи на моторни превозни средства, включително при последващата им продажба) са основна дейност за лицето; в тези случаи правото на приспадане на данъчен кредит е налице от началото на месеца, следващ месеца, за който е изпълнено изискването за основна дейност.
Видно от използвания съюз "и" в тази точка 5, законовото изискване е с превозното средство да се извършват и дейности, за които възниква право на данъчен кредит (като транспортните услуги), освен че тази дейност следва да формира основна дейност на лицето.
Понятието "основна дейност" е дефинирано в § 1, т. 18а от ДР на ЗДДС. "Основна дейност" по смисъла на чл. 70, ал. 2, т. 5 е дейността на регистрираното лице, когато общата стойност на извършените от лицето доставки по една или повече от изброените в чл. 70, ал. 2, т. 1 - 4 дейности представлява повече от 50 на сто от общата стойност на всички изпълнени от лицето доставки през последните 12 месеца преди текущия месец, независимо дали са изтекли 12 месеца от регистрацията по този закон.
В Закона за данък върху добавената стойност липсва легално определение за "транспортна услуга", но при тълкуване на това понятие са относими разпоредби от Търговския закон (ТЗ). Съгласно чл. 367 от него, с договора за превоз превозвачът се задължава срещу възнаграждение да превози до определено място лице, багаж или товар. Следователно "транспортна услуга" за целите на ЗДДС е услугата по превоз на стоки или пътници по определен маршрут и срещу възнаграждение, дължимо от получателя на услугата.
В конкретния случай такива услуги не се осъществяват с лекия автомобил. Видно от цитираните разпоредби, право на данъчен кредит за "Б......." ЕООД няма да е налице за лекия автомобил, тъй като не е изпълнено условието, предвидено в чл. 70, ал. 2, т. 5 от ЗДДС.
Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Изложена е следната фактическа обстановка:
Дружеството е регистрирано по ЗДДС лице с основна дейност международен транспорт, за която притежава лиценз. Извършва транспортни услуги основно по релации България - Турция и обратно. Реализираният оборот от тези услуги е 100 % от целия оборот на дружеството.
Дружеството планира да закупи нова товарна композиция и лек автомобил, петместен, с които ще обслужва дейността си. Лекият автомобил няма да се ползва за лични нужди, а за придвижване при смяна на шофьор по време на курс, при авария, при придвижване на друго място и други подобни.
Към запитването е приложена разпечатка от документ на чужд език и разпечатки от снимки на автомобила, който вероятно ще бъде закупен.
Въпрос: За дружеството ще възникне ли право на приспадане на данъчен кредит при покупката на лекия автомобил, предвид разпоредбата на чл. 70, ал. 2, т. 5 от ЗДДС?
На основание чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС регистрирано лице има право да приспадне начисления данък за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от него облагаеми доставки.
Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗДДС право на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 и чл. 74 от закона, когато:
- е придобит, внесен или е нает мотоциклет или лек автомобил;
- стоките или услугите са свързани с поддръжката, ремонта, подобрението или експлоатацията на превозните средства по т. 4, както и за получените транспортни услуги или таксиметровите превози с превозни средства по т. 4.
В чл. 70, ал. 2 от ЗДДС са предвидени случаите, в които ограниченията на ал. 1, т. 4 и т. 5 не се прилагат. Според чл. 70, ал. 2, т. 1 от ЗДДС право на приспадане на данъчен кредит е налице, когато превозните средства по ал. 1, т. 4 се използват единствено за транспортни и охранителни услуги, таксиметрови превози, отдаване под наем, куриерски услуги или подготовка на водачи на моторни превозни средства, включително при последващата им продажба.
Предвиденият алтернативен случай в чл. 70, ал. 2, т. 5 е, когато превозните средства по ал. 1, т. 4 (лекият автомобил) и стоките или услугите по ал. 1, т. 5 се използват и за дейности, различни от посочените в т. 1 - 4, когато една или повече от изброените в т. 1 - 4 дейности (по т. 1 транспортни услуги и охранителни услуги, таксиметрови превози, отдаване под наем, куриерски услуги или подготовка на водачи на моторни превозни средства, включително при последващата им продажба) са основна дейност за лицето. В тези случаи правото на приспадане на данъчен кредит е налице от началото на месеца, следващ месеца, за който е изпълнено изискването за основна дейност.
От използвания съюз "и" в чл. 70, ал. 2, т. 5 следва, че законовото изискване е с превозното средство да се извършват и дейности, за които възниква право на данъчен кредит (като транспортните услуги), освен това тази дейност следва да формира основна дейност на лицето.
Понятието "основна дейност" е дефинирано в § 1, т. 18а от допълнителните разпоредби на ЗДДС. "Основна дейност" по смисъла на чл. 70, ал. 2, т. 5 е дейността на регистрираното лице, когато общата стойност на извършените от лицето доставки по една или повече от изброените в чл. 70, ал. 2, т. 1 - 4 дейности представлява повече от 50 на сто от общата стойност на всички изпълнени от лицето доставки през последните 12 месеца преди текущия месец, независимо дали са изтекли 12 месеца от регистрацията по този закон.
В ЗДДС липсва легално определение за "транспортна услуга", но при тълкуване на това понятие са относими разпоредби от Търговския закон. Съгласно чл. 367 от ТЗ с договора за превоз превозвачът се задължава срещу възнаграждение да превози до определено място лице, багаж или товар. Следователно "транспортна услуга" за целите на ЗДДС е услугата по превоз на стоки или пътници по определен маршрут и срещу възнаграждение, дължимо от получателя на услугата.
В конкретния случай такива услуги не се осъществяват с лекия автомобил.
Извод: За "Б......." ЕООД право на данъчен кредит за лекия автомобил няма да е налице, тъй като не е изпълнено условието, предвидено в чл. 70, ал. 2, т. 5 от ЗДДС.
Настоящото становище е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прилага разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
