ОТНОСНО:Прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ..... постъпи запитване с вх. № 55-0002-203/04.06.2025 г. относно прилагане на ЗДДС.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Основната дейност на дружеството е свързана с покупка на пелети от Украйна и последващата им продажба на клиенти, които са данъчно задължени лица, регистрирани за целите на ДДС в друга държава членка. Дружеството не е комисионер.
Стоките се доставят от Украйна, като се транспортират директно до клиентите без да се транспортират до България. Транспортът се извършва от различни транспортни фирми и се заплаща от купувачите. Стоката се обмитява и се заплаща ДДС в съответната държава членка.
Дружеството притежава фактури и митнически декларации за покупка на стоките от Украйна. Митническите декларации са издадени на името на клиентите, както и фактурите за транспорт.
Дружество ще закупува пелети от данъчно задължено лице от държава членка. Стоката няма да се транспортира до България. Пелетите ще бъдат транспортирани директно от другата държава членка до купувач - друго данъчно задължено лице.
Поставен е следният въпрос:
Доставките на тези стоки формират ли оборот за регистрация за вътреобщностно придобиване?
В отговор на поставения от Вас въпрос, съобразявайки действащото данъчно законодателство, изразявам следното становище:
Съгласно чл. 99, ал. 1 от ЗДДС на регистрация по този закон подлежи всяко данъчно незадължено юридическо лице и данъчно задължено лице, което не е регистрирано на основание чл. 96, 97, чл. 100, ал. 1 и чл. 102 и което извършва вътреобщностно придобиване на стоки. Прагът за регистрация на основание чл. 99, ал. 2 от ЗДДС е сумата от 20 000 лв. за текущата календарна година. В този случай, на основание чл. 99, ал. 3 от ЗДДС, за лицата, извършващи вътреобщностното придобиване, възниква задължение за подаване на заявление за регистрация по този закон не по-късно от 7 дни преди датата на възникване на данъчното събитие за придобиването, с което общата стойност на облагаемите вътреобщностни придобивания надвиши прага от 20 000 лв., като вътреобщностното придобиване, с което се надхвърли посочения праг, подлежи на облагане с данък върху добавената стойност.
Предвид разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от ЗДДС, тази стойност се формира от общата сума на облагаемите вътреобщностни придобивания, с изключение на придобиването на нови превозни средства и на стоки, подлежащи на облагане с акциз, без данъка върху добавената стойност, дължим или платен в държавата членка, от която стоките са транспортирани или изпратени.
Задължението за регистрация по реда на чл. 99, ал. 1 от ЗДДС не се отнася за нерегистрираните лица, които придобиват нови превозни средства, както и за данъчно задължени лица или данъчно незадължени юридически лица, които не са регистрирани по този закон и придобиват акцизни стоки, съгласно чл. 99, ал. 5 от ЗДДС.
Предвид цитираните разпоредби, за да се прецени дали стойността на получените доставки на стоки следва да се включи в сумата за регистрация за целите на чл. 99, ал. 1 от ЗДДС, е необходимо да се установи налице ли е вътреобщностно придобиване на стоки.
В чл. 13, ал. 1 - 3, ал. 5 и 6 от ЗДДС изчерпателно са посочени отделните хипотези, при които е налице вътреобщностно придобиване, като следва да се имат предвид изброените изключения в чл. 13, ал. 4 от ЗДДС, при които, независимо че са изпълнени общите характеристики на режима на вътреобщностното придобиване, не е налице вътреобщностно придобиване. По смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗДДС вътреобщностно придобиване е придобиването на правото на собственост върху стока и на всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик, както и фактическото получаване на стока в случаите по чл. 6, ал. 2, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.
Мястото на изпълнение на вътреобщностното придобиване се определя п реда на чл. 62, ал. 1 от ЗДДС. Мястото на изпълнение на вътреобщностното придобиване е на територията на страната, когато стоките пристигат и превозът им завършва на територията на страната.
Предвид гореизложеното за българското дружество не възниква задължение за регистрация на основание чл. 99 от ЗДДС, тъй като не са изпълнени условията, визирани в чл. 13, ал. 1 във връзка с чл. 62, ал. 1 от закона.
В допълнение следва да имате предвид, че съгласно чл. 31 от Директива 2006/112/ЕО, транспониран в разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от ЗДДС, когато стоките не се изпращат или превозват, мястото на доставка се счита, че е мястото, където стоките са намират по време на извършване на доставката. В чл. 32 от директивата (транспониран в чл. 17, ал. 2 от ЗДДС) е указано, че когато стоките се изпращат или превозват от доставчика или от клиента, или от трето лице, мястото на доставка се счита, че е мястото, където стоките се намират към момента, когато започва изпращането или превоза на стоките към клиента.
В тази връзка, доколкото не са ясни условията за доставка по Инкотермс, е необходимо да се запознаете със законодателството както на държавата членка на изпращане на стоката, така и на държавата членка на пристигане на същата, тъй като би могло да възникне задължение за регистрация за целите на ДДС на българското дружество в някоя от двете държави.
Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Основната дейност на дружеството е покупка на пелети от Украйна и последваща продажба на клиенти - данъчно задължени лица, регистрирани за целите на ДДС в друга държава членка. Дружеството не е комисионер. Стоките се доставят от Украйна и се транспортират директно до клиентите, без да се транспортират до България. Транспортът се извършва от различни транспортни фирми и се заплаща от купувачите. Стоката се обмитява и се заплаща ДДС в съответната държава членка. Дружеството притежава фактури и митнически декларации за покупка на стоките от Украйна. Митническите декларации са издадени на името на клиентите, както и фактурите за транспорт.
Дружеството ще закупува пелети и от данъчно задължено лице от държава членка. Стоката няма да се транспортира до България. Пелетите ще бъдат транспортирани директно от другата държава членка до купувач - друго данъчно задължено лице.
Въпрос: Доставките на тези стоки формират ли оборот за регистрация за вътреобщностно придобиване?
В отговор, при съобразяване с действащото данъчно законодателство, се излага следното становище:
Съгласно чл. 99, ал. 1 от ЗДДС на регистрация по този закон подлежи всяко данъчно незадължено юридическо лице и данъчно задължено лице, което не е регистрирано на основание чл. 96, чл. 97, чл. 100, ал. 1 и чл. 102 и което извършва вътреобщностно придобиване на стоки.
Съгласно чл. 99, ал. 2 от ЗДДС прагът за регистрация на това основание е сумата от 20 000 лв. за текущата календарна година.
На основание чл. 99, ал. 3 от ЗДДС за лицата, извършващи вътреобщностно придобиване, възниква задължение за подаване на заявление за регистрация по закона не по-късно от 7 дни преди датата на възникване на данъчното събитие за придобиването, с което общата стойност на облагаемите вътреобщностни придобивания надвиши прага от 20 000 лв. Вътреобщностното придобиване, с което се надхвърля този праг, подлежи на облагане с данък върху добавената стойност.
Съгласно чл. 99, ал. 4 от ЗДДС тази стойност се формира от общата сума на облагаемите вътреобщностни придобивания, с изключение на придобиването на нови превозни средства и на стоки, подлежащи на облагане с акциз, без данъка върху добавената стойност, дължим или платен в държавата членка, от която стоките са транспортирани или изпратени.
Съгласно чл. 99, ал. 5 от ЗДДС задължението за регистрация по реда на чл. 99, ал. 1 не се отнася за нерегистрираните лица, които придобиват нови превозни средства, както и за данъчно задължени лица или данъчно незадължени юридически лица, които не са регистрирани по този закон и придобиват акцизни стоки.
Предвид цитираните разпоредби, за да се прецени дали стойността на получените доставки на стоки следва да се включи в сумата за регистрация за целите на чл. 99, ал. 1 от ЗДДС, е необходимо да се установи дали е налице вътреобщностно придобиване на стоки.
В чл. 13, ал. 1 - 3, ал. 5 и 6 от ЗДДС са посочени изчерпателно отделните хипотези, при които е налице вътреобщностно придобиване, като следва да се имат предвид и изключенията по чл. 13, ал. 4 от ЗДДС, при които, независимо че са изпълнени общите характеристики на режима на вътреобщностното придобиване, не е налице вътреобщностно придобиване.
По смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗДДС вътреобщностно придобиване е придобиването на правото на собственост върху стока и на всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик, както и фактическото получаване на стока в случаите по чл. 6, ал. 2, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчно задължено лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.
Мястото на изпълнение на вътреобщностното придобиване се определя по реда на чл. 62, ал. 1 от ЗДДС. Мястото на изпълнение на вътреобщностното придобиване е на територията на страната, когато стоките пристигат и превозът им завършва на територията на страната.
Предвид гореизложеното се приема, че за българското дружество не възниква задължение за регистрация на основание чл. 99 от ЗДДС, тъй като не са изпълнени условията, визирани в чл. 13, ал. 1 във връзка с чл. 62, ал. 1 от закона.
Извод: Доставките на описаните стоки не формират оборот за регистрация за вътреобщностно придобиване по чл. 99 от ЗДДС, тъй като не е налице вътреобщностно придобиване с място на изпълнение на територията на страната.
В допълнение следва да се има предвид, че съгласно чл. 31 от Директива 2006/112/ЕО, транспониран в чл. 17, ал. 1 от ЗДДС, когато стоките не се изпращат или превозват, мястото на доставка се счита мястото, където стоките се намират по време на извършване на доставката.
Съгласно чл. 32 от Директива 2006/112/ЕО, транспониран в чл. 17, ал. 2 от ЗДДС, когато стоките се изпращат или превозват от доставчика, от клиента или от трето лице, мястото на доставка се счита мястото, където стоките се намират към момента, когато започва изпращането или превозът на стоките към клиента.
В тази връзка, доколкото не са ясни условията за доставка по Инкотермс, е необходимо да се запознаете със законодателството както на държавата членка на изпращане на стоката, така и на държавата членка на пристигане на стоката, тъй като е възможно да възникне задължение за регистрация за целите на ДДС на българското дружество в някоя от тези държави.
Извод: За целите на определяне на евентуални задължения за регистрация за ДДС в други държави членки следва да се съобразят правилата за място на доставка по чл. 17 от ЗДДС и съответното законодателство на държавата членка на изпращане и на държавата членка на пристигане на стоките.
Настоящото становище е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Становището е обвързващо само при идентичност между описаната и действително установената фактическа обстановка и не може да се ползва по чл. 17, ал. 3 от ДОПК при различни факти.
