ОТНОСНО:Прилагане на чл. 204 и чл. 209 от Закон за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО)
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ..... е постъпило запитване с вх. № 96-00-86/06.04.2022 г.
Изложена е следната фактическа обстановка:
Дружество ".........." ООД обмисля приемане на решение за предоставяне на социална придобивка в натура - ваучери за храна на работниците, служителите и лицата, заети по договор за управление и контрол, чрез лицензиран за това оператор. В дружеството, освен заети на 8-часов работен ден, работят и специалисти, заети за 2 и 4 часа дневно. Някои от тези лица са заявили, че не желаят да получат ваучери за храна. Дружеството желае да приложи правилно ЗКПО и разходите, направени за ваучери за храна, да бъдат признати като необлагаеми "социални разходи, предоставени в натура" по чл. 209 от ЗКПО до размера по § 1, ал. 7 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г.
Поставени са следните въпроси:
- Допустимо ли е социалната придобивка в натура - ваучери за храна да бъде определена като еднаква сума за отработен час на еднаква база - реално отработени часове?
- По какъв начин следва да се оформи нежеланието на дадено лице да ползва социалната придобивка? Достатъчно ли е същото да заяви писмено за съответния месец, че няма да се ползва от социалната придобивка? Може ли лицето, натоварено с предоставянето на ваучерите на заетите лица, да оформи документално в протокол кои лица са се явили за получаването им съобразно утвърдените правила и срокове?
С оглед така изложената фактическа обстановка и действащото законодателство, изразявам следното становище:
Съгласно чл. 204, ал. 1, т. 2 от ЗКПО с данък върху разходите се облагат документално обоснованите социални разходи, предоставени в натура на работниците и служители и лицата по договор за управление и контрол (наети лица). Социалните разходи, предоставени в натура, включват и разходите за ваучери за храна (чл. 204, ал. 1, т. 2 от ЗКПО).
Според разпоредбата на чл. 294, т. 1 от Кодекса на труда (КТ) в рамките на социално-битовото и културно обслужване в предприятието, работодателят може самостоятелно или съвместно с други органи и организации да осигурява на работниците и служителите организирано хранене съобразно рационалните норми и специфичните условия на труд, като тук се включва и възможността работодателят да предоставя ваучери за храна.
Социално-битовото и културно обслужване на работниците и служителите в предприятието се финансира със средства на работодателя. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № 7 от 09.07.2003 г. за условията и реда за издаване и отнемане на разрешение за извършване на дейност като оператор на ваучери за храна и осъществяване на дейност като оператор, чрез ваучерите за храна работодателите предоставят на лица, работещи по трудови правоотношения и по договори за управление, средства за храна отделно от възнаграждението им.
За целите на данъчното облагане в § 1, т. 34 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗКПО е дадена дефиниция за социални разходи, предоставени в натура, в която се съдържат критериите, които трябва да са изпълнени едновременно, за да могат определени социални придобивки да се третират по реда на чл. 204, ал. 1, т. 2 от ЗКПО.
Според текста на дефиницията "социални разходи, предоставени в натура" са отчетени като разходи социални придобивки по чл. 294 от КТ и предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от КТ или от ръководството на предприятието. Социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол, т.е. да може да се ползват по право от всички тях.
При преценката дали даден разход попада в обхвата на § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО и по-конкретно дали е изпълнено изискването за общодостъпност на дадена социална придобивка, е необходимо да се анализира дали тя попада сред посочените в чл. 294 от КТ и как е взето решение за нейното ползване.
В определението от закона са посочени две възможности за реда и начина, по които се предоставят съответните придобивки:
- по реда и начина, предвидени в чл. 293 от КТ, или
- по ред и начин, определени от ръководството на предприятието.
Изпълнението на критерия "общодостъпност" е в пряка зависимост от естеството на предоставяната придобивка. При предоставяне на ваучери за храна се касае за социална придобивка, която поради своето естество (свързана е с храненето) предполага наетите лица да се явяват на работа, т.е. тя би изпълнила своята цел и ако получаването ѝ е съобразено с отработените дни. В описания случай се касае за предоставяне на един и същ вид социални придобивки (ваучери за храна), но размерът на придобивката е различен в зависимост от отработените часове. След като е приемливо придобивките, свързани с хранене, да се предоставят на база отработени дни, то е допустимо техният размер да е различен за лицата, работещи на непълен работен ден. В случай че лицето работи няколко часа на ден, то няма пречка на същото да се предоставят ваучери за храна на стойност, обвързана с отработените часове.
Следва да се има предвид, че предоставянето на социалната придобивка трябва да се базира на ясен критерий. За да се спази принципът на общодостъпност, ваучерите за храна трябва да са в еднакъв размер (т.е. да се определи сума за отработен час) и на еднаква база (реално отработени часове). Взетото от работодателя решение ваучерите за храна да се предоставят като еднаква сума за отработен час на еднаква база - реално отработени часове през месеца, е показател за общодостъпност на социалната придобивка.
В този случай ще е налице изпълнение на изискването за общодостъпност на социалната придобивка, т.е. разходите за ваучери за храна могат да се третират като социални разходи по смисъла на § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО, при едновременно изпълнение и на останалите критерии.
По втория въпрос, когато дадено лице не желае да получи социалната придобивка, за да се удостовери този отказ, е необходимо да има документална следа за това - писмен отказ или протокол кои лица не са се явили за получаване на ваучери съобразно утвърдените правила и срокове.
Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Изложена е следната фактическа обстановка: дружество ".........." ООД обмисля да приеме решение за предоставяне на социална придобивка в натура - ваучери за храна на работниците, служителите и лицата, заети по договор за управление и контрол, чрез лицензиран оператор. В дружеството, освен лица на 8-часов работен ден, работят и специалисти, заети за 2 и 4 часа дневно. Някои от тези лица са заявили, че не желаят да получат ваучери за храна. Дружеството желае да приложи правилно ЗКПО и разходите за ваучери за храна да бъдат признати като необлагаеми "социални разходи, предоставени в натура" по чл. 209 от ЗКПО до размера по § 1, ал. 7 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Допустимо ли е социалната придобивка в натура - ваучери за храна да бъде определена като еднаква сума за отработен час на еднаква база - реално отработени часове?
Въпрос 2: По какъв начин следва да се оформи нежеланието на дадено лице да ползва социалната придобивка? Достатъчно ли е същото да заяви писмено за съответния месец, че няма да се ползва от социалната придобивка? Може ли лицето, натоварено с предоставянето на ваучерите на заетите лица, да оформи документално в протокол кои лица са се явили за получаването им съобразно утвърдените правила и срокове?
С оглед изложената фактическа обстановка и действащото законодателство се изразява следното становище:
Съгласно чл. 204, ал. 1, т. 2 от ЗКПО с данък върху разходите се облагат документално обоснованите социални разходи, предоставени в натура на работниците и служителите и лицата по договор за управление и контрол (наети лица). Социалните разходи, предоставени в натура, включват и разходите за ваучери за храна по чл. 204, ал. 1, т. 2 от ЗКПО.
Според чл. 294, т. 1 от Кодекса на труда (КТ), в рамките на социално-битовото и културно обслужване в предприятието, работодателят може самостоятелно или съвместно с други органи и организации да осигурява на работниците и служителите организирано хранене съобразно рационалните норми и специфичните условия на труд, като тук се включва и възможността работодателят да предоставя ваучери за храна. Социално-битовото и културно обслужване на работниците и служителите в предприятието се финансира със средства на работодателя.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № 7 от 09.07.2003 г. за условията и реда за издаване и отнемане на разрешение за извършване на дейност като оператор на ваучери за храна и осъществяване на дейност като оператор, чрез ваучерите за храна работодателите предоставят на лица, работещи по трудови правоотношения и по договори за управление, средства за храна отделно от възнаграждението им.
За целите на данъчното облагане в § 1, т. 34 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗКПО е дадена дефиниция за "социални разходи, предоставени в натура", в която са посочени критериите, които трябва да са изпълнени едновременно, за да могат определени социални придобивки да се третират по реда на чл. 204, ал. 1, т. 2 от ЗКПО. Според тази дефиниция "социални разходи, предоставени в натура" са отчетени като разходи социални придобивки по чл. 294 от КТ и предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от КТ или от ръководството на предприятието. Социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол, т.е. да могат да се ползват по право от всички тях.
При преценката дали даден разход попада в обхвата на § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО и по-конкретно дали е изпълнено изискването за общодостъпност на дадена социална придобивка, е необходимо да се анализира дали тя попада сред посочените в чл. 294 от КТ и как е взето решение за нейното ползване. В определението от закона са посочени две възможности за реда и начина, по които се предоставят съответните придобивки: по реда и начина, предвидени в чл. 293 от КТ, или по ред и начин, определени от ръководството на предприятието.
Изпълнението на критерия "общодостъпност" е в пряка зависимост от естеството на предоставяната придобивка. При предоставяне на ваучери за храна се касае за социална придобивка, която поради своето естество (свързана е с храненето) предполага наетите лица да се явяват на работа, т.е. тя би изпълнила своята цел и ако получаването ѝ е съобразено с отработените дни.
В описания случай се касае за предоставяне на един и същ вид социални придобивки (ваучери за храна), но размерът на придобивката е различен в зависимост от отработените часове. След като е приемливо придобивките, свързани с хранене, да се предоставят на база отработени дни, то е допустимо техният размер да е различен за лицата, работещи на непълен работен ден. В случай че лицето работи няколко часа на ден, няма пречка на същото да се предоставят ваучери за храна на стойност, обвързана с отработените часове.
Следва да се има предвид, че предоставянето на социалната придобивка трябва да се базира на ясен критерий. За да се спази принципът на общодостъпност, ваучерите за храна трябва да са в еднакъв размер (т.е. да се определи сума за отработен час) и на еднаква база (реално отработени часове). Взетото от работодателя решение ваучерите за храна да се предоставят като еднаква сума за отработен час на еднаква база - реално отработени часове през месеца, е показател за общодостъпност на социалната придобивка. В този случай ще е налице изпълнение на изискването за общодостъпност на социалната придобивка, т.е. разходите за ваучери за храна могат да се третират като социални разходи по смисъла на § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО, при едновременно изпълнение и на останалите критерии.
Извод: Допустимо е социалната придобивка - ваучери за храна, да бъде определена като еднаква сума за отработен час на еднаква база - реално отработени часове, като при това решение е налице изпълнение на изискването за общодостъпност и разходите могат да се третират като социални разходи по § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО, при спазване и на останалите критерии.
По втория въпрос, когато дадено лице не желае да получи социалната придобивка, за да се удостовери този отказ, е необходимо да има документална следа за това - писмен отказ или протокол кои лица не са се явили за получаване на ваучери съобразно утвърдените правила и срокове.
Извод: Нежеланието на лице да ползва социалната придобивка следва да бъде удостоверено с документална следа - писмен отказ или протокол, в който се отразяват лицата, които не са се явили за получаване на ваучерите съобразно утвърдените правила и срокове.
Настоящото становище е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
