Осигуряване на председател на фондация и задължение за подаване на годишна данъчна декларация по ЗКПО при финансиране чрез дарения

Изх. №55-0001-615#1

В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ..... е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №55-0001-615/20.10.2025 г., относно прилагането на разпоредбите наКодекса за социално осигуряване (КСО), Закона за корпоративното подоходно облагане(ЗКПО) и Наредба №Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин(Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г.).

В запитването е изложена следната фактическа обстановка:

ФОНДАЦИЯ "Х" е новоучредено юридическо лице с нестопанска цел. Съгласно учредителния акт, фондацията има за предмет на дейност развитието и утвърждаването на гражданското общество, културата и науката. В бъдеще е предвидено извършването на спомагателна стопанска дейност, но за момента се очаква единственият източник на финансиране да бъдат дарения. Не се очаква да възникнат разходи, които да са обект на данък върху разходите по ЗКПО.

Фондацията се представлява от председател, като не е договорено възнаграждение.

Разработва се интернет страница на фондацията, в която ще съществува възможност за направата на доброволни, безвъзмездни и безусловни дарения чрез виртуален ПОС терминал. На платеца не се предоставят насрещни стоки или услуги. След успешна транзакция за направено дарение и след последващото му постъпване по банковата сметка на фондацията на дарителя ще бъде издавано и изпращано по електронен път удостоверение за дарение с уникален номер. Копие на същото ще бъде съхранявано и отразявано във вътрешните регистри на Фондацията. Не се предвижда да се приемат дарения в брой.

Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:

1. Подлежи ли председателят на фондацията на осигуряване и върху какъв осигурителен доход следва да бъдат внесени осигурителни вноски?
2. Следва ли фондацията да подава годишна данъчна декларация(ГДД)по реда на ЗКПО, при положение че няма да извършва стопанска дейност, от която да формира финансов резултат?
3. Налице ли е задължение за наличие на фискално устройство и/или задължение за издаване на документ съгласно чл. 52о от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г., при условие че операциите, осъществявани чрез виртуален ПОС терминал ще имат характер само на дарения, а не на продажби?

Предвид описаната фактическа обстановка, поставените въпроси и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:

По прилагането на ЗКПО:

Съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗКПО годишна данъчна декларация за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък подават данъчно задължените лица, които се облагат с корпоративен данък.

Юридическите лица с нестопанска цел (ЮЛНЦ) са данъчно задължени на основание чл. 2, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 1, т. 2 от ЗКПО в случаите, когато извършват сделки по чл. 1 от Търговския закон (ТЗ), както и когато отдават под наем движимо и недвижимо имущество.

В чл. 1, ал. 1 от ТЗ са изброени абсолютните търговски сделки. Същевременно според ал. 3 на чл. 1 от ТЗ за търговец се смята и всяко лице, образувало предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин, даже ако дейността му не е посочена в чл. 1, ал. 1 от ТЗ. Доколкото изброяването на сделките в чл. 1, ал. 1 от ТЗ е неизчерпателно, а понятието "стопанска дейност" се разбира в широк смисъл (предлагане на стоки или услуги на определен пазар), за да се определи една дейност, осъществявана от ЮЛНЦ, като търговска/стопанска в данъчната и съдебна практика са възприети следните критерии:

1. дейността да се извършва по занятие, да е източник на постоянен, регулярен доход и дейността да се осъществява с цел печалба /не е необходимо печалбата фактически да е реализирана/ или дейността да се осъществява в частен интерес на юридическото лице;

1. цените на предоставените услуги или стоки да се формират на пазарен принцип.

Предвид специфичния характер на взаимоотношенията, които се формират при осъществяване дейността на ЮЛНЦ, квалификацията на приходите, не винаги е еднозначна. По принцип се приема, че за тези лица приходи от нестопанска дейност са приходите от дарения, членски внос и грантове (лихви по депозити в зависимост от обстоятелствата), а като такива от стопанска дейност възнагражденията за услуги, таксите за обучения и дейностите по обществени поръчки. Казано най-общо, всяка дейност на ЮЛНЦ, чрез която от тях се предоставя услуга на външно лице срещу заплащане, представлява стопанска дейност.

Освен горното обаче следва да се има предвид, че местните юридически лица, които не са търговци подават годишна данъчна декларация по чл. 92, ал. 1 от ЗКПО в случаите, в които дължат данък върху разходите по чл. 204, ал. 1, т. 2 и т. 4 от същия закон, включително и когато не извършват стопанска дейност. На основание чл. 207, ал. 2 от ЗКПО данъчно задължени лица за данъка върху разходите по чл. 204, ал. 1, т. 2 от закона са всички работодатели или възложители по договори за управление и контрол (чл. 207, ал. 2 от ЗКПО). Данъчно задължени лица за данъка по чл. 204, ал. 1, т. 4 са всички работодатели или възложители по договори за управление и контрол (чл. 207, ал. 3 от ЗКПО). На основание чл. 217, ал. 1 от ЗКПО данъкът върху разходите се декларира с годишната данъчна декларация, подавана от данъчно задълженото лице.

При условие че, както е посочено в запитването, фондацията не извършва стопанска дейност, а получените дарения ще използва във връзка с реализиране на нестопанските си цели и не начислява разходи по чл. 204, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗКПО, то същата няма задължение за подаване на годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО.

Следва да се има предвид, че обективна проверка и конкретна преценка може да се извърши в хода на административно производство по реда на чл. 110 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс(ДОПК), когато органът по приходите извършва съвкупен и цялостен анализ, съобразно установените факти и обстоятелства като съобразява правните им последици в съответствие с принципите на законност, обективност, самостоятелност и независимост.

По прилагането на осигурителното законодателство:

Трудовата дейност е основна предпоставка за възникване на задължението за социално осигуряване. Основание за това е разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО, съгласно която осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за която са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.

На основание чл. 6, ал. 2 от КСО доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност. Видно от чл. 13, ал. 1, т. 7 от учредителния акт, настоятелският съвет определя и назначава/освобождава председател на фондацията, с изключение на първия председател, който се определя от учредителите.

В учредителния акт на фондацията по чл. 34, ал. 1 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел(ЗЮЛНЦ) е посочено, че председателят на фондацията се определя от органите на управление. В случай, че определянето има характер на избор, предвид проведеното гласуване за приемане на решение №10 от учредителния протокол от заседанието на учредителите на ФОНДАЦИЯ "Х", следва да се има предвид, че съгласно чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО лицата, упражняващи трудова дейност на изборни длъжности, с изключение на лицата по т. 1, т. 5 и т. 7, са задължително осигурени за четирите фонда на държавното обществено осигуряване - фонд "Общо заболяване и майчинство", фонд "Пенсии", фонд "Трудова злополука и професионална болест" и фонд "Безработица".

Месечните осигурителни вноски се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените брутни месечни възнаграждения или върху неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии, съгласно приложение №1 към чл. 9, т. 1 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО), а за лицата, за които не е определен минимален осигурителен доход - минималната работна заплата за страната и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход.

С оглед гореизложеното, за да възникне основание за осигуряване на председателя на сдружение с нестопанска цел следва да са изпълнени кумулативнои двете условия на разпоредбите:

1. лицето да упражнява трудова дейност на изборна длъжност - в конкретния случай като председател на сдружение с нестопанска цел и

2. лицето да има определено/договорено възнаграждение за дейността си от съответното сдружение.

В случай, че правоотношението с председателя на фондацията не е възникнало по избор, осигуряването му се провежда като работещ без трудово правоотношение.

Редът за осигуряване на лицата, работещи без трудово правоотношение, е регламентиран в чл. 4, ал. 3, т. 5 и т. 6 от КСО и чл. 5 и чл. 6 от Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ).

Съгласно цитираните разпоредби, за лицата, работещи без трудово правоотношение, които през съответния месец не са осигурени на друго основание по КСО, се дължат осигурителни вноски върху полученото възнаграждение, ако месечният размер на възнаграждението е равен или по-голям от една минимална работна заплата за страната, след намаляването му с разходите за дейността, определени по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица(ЗДДФЛ).

За лицата, работещи без трудово правоотношение, които през съответния месец са осигурени на друго основание по КСО, се дължат осигурителни вноски върху полученото възнаграждение, независимо от неговия размер след намаляването му с разходите за дейността, определени по реда на ЗДДФЛ, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен в ЗБДОО за съответната година.

Необходимо е да се отбележи, че лицата, работещи по допълнителен или по втори трудов договор или без трудово правоотношение по договори с повече от един възложител/работодател, следва да декларират за всеки месец поотделно сумата, върху която са направени осигурителните вноски за месеца по всеки от договорите. На основание чл. 4 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски(НЕВДКПОВ) декларирането е месечно, тъй като доходът се отнася за месеците, през които е положен трудът, и с оглед ограничаване до максималния месечен размер на осигурителния доход.

В случаите, когато лицата, полагащи труд без трудово правоотношение, са самоосигуряващи се лица по смисъла на КСО, се прилага разпоредбата на чл. 11 от НООСЛБГРЧМЛ. Самоосигуряващи по смисъла на КСО са лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност; лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества, лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 отЗДДФЛ, регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители. Съгласно цитираната разпоредба при изплащане на възнаграждение на самоосигуряващите се лица за работа без трудово правоотношение осигурителни вноски не се внасят от възложителя на работата и не се удържат от възнаграждението. Същите внасят осигурителни вноски върху доходите от работа без трудово правоотношение при определянето на окончателния размер на осигурителния си доход, като декларират пред платеца на доходи, че са самоосигуряващи се лица.

Когато лицата упражняват дейности на различни основания по чл. 4 от КСО подлежат на държавно обществено осигуряване за всяка една от тях, като осигурителните вноски се внасят върху осигурителния доход в поредността, определена в чл. 6, ал. 11 от КСО кодекса, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход за съответната година, по следния ред:

1. доходи от дейности на лицата съгласно последователността, посочена в чл. 4, ал. 1 и 10;

2. доходи от обезщетения, изплащани по Кодекса на труда (КТ) или по специални закони, върху които се дължат осигурителни вноски;

3. осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, лица, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 отЗДДФЛ, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители;

4. доходи за работа без трудово правоотношение.

По прилагането на Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г.:

Общото правило, заложено в чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е, че всяко лице (регистрирано и нерегистрирано по реда на закона) е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начинът за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез издаване на фискална касова бележка (фискален бон) от фискално устройство са определени в Наредба №Н‑18/2006 г.

В общия случай, при извършване на продажба/доставка, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, е налице задължение за регистриране и отчитане на извършваните продажби на стоки чрез издаване на фискална касова бележка. В случай че плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС) или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор, по смисъла на Закона за пощенските услуги (ЗПУ) фискална касова бележка не се издава.

Създадена е алтернативна възможност, която при определени условия се допуска вместо фискален/системен бон да се издаде друг документ за продажба. По силата на чл. 3, ал. 17 от Наредба №Н-18/2006 г., лице, което извършва продажби на стоки и/или услуги чрез електронен магазин, може да регистрира и отчита тези продажби вместо с фискален или системен бон чрез документ за регистриране на продажбата, който не е издаден от ФУ или ИАСУТД, когато е извършено неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта и при условие че:

1. софтуерът/софтуерите за управление на продажбите, отговаря/т на изискванията по чл. 52с от наредбата; и

2. за продажбите, извършвани чрез електронния магазин, лицето приема неприсъствени плащания, извършвани с кредитна и дебитна карта.

В този случай е необходимо лице, изпълняващо условията и желаещо да приложи посочената алтернативна възможност за отчитане на продажбите чрез електронен магазин, да се запознае подробно с разпоредбите в членове 51о - 52у от Наредба №Н-18/2006 г.

Същевременно предвид изложеното в запитването, следва да се отбележи, че ако паричните средства имат характер на дарения, т.е. са предоставяни не като насрещна престация срещу получени стоки или услуги, а единствено с благотворителна цел в определен от самите дарители размер, то тези парични приходи за фондацията няма да имат характер на такива от осъществявана търговска дейност, съответно не биха били третирани като приходи от продажби на стоки и/или услуги в търговски обект, което означава, че тази дейност не би подлежала на регистриране и отчитане чрез фискално устройство при условията и по реда на Наредба №Н-18/2006 г. В този случай не съществуват пречки фондацията да регистрира виртуално ПОС терминално устройство за събиране на даренията, като последното не се налага да е обвързано с издаването на фискални касови бележки от фискално устройство или с издаването на документ по реда чл. 52о от Наредба №Н-18/2006 г.

Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка и приложимата нормативна уредба към датата на изготвянето му. В случаите на последващи изменения в приложимата нормативна уредба, както и когато в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.