НАП: Осигурителни вноски в България за дейност като самоосигуряващо се лице в друга държава членка при приложим Регламент (ЕО) №883/2004

Изх. №53-00-87

23.05.2017 г.

Регламент 883/2004 - 13-5

КСО - чл. 4, ал. 3, т. 2

ЗЗО - чл. 40, ал. 1, т. 2

В дирекция ,,Обжалване и данъчно-осигурителна практика" .... е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №53-00-87/11.04.2017 г., относно прилагането на Кодекса за социално осигуряване (КСО), Закона за здравното осигуряване (ЗЗО),Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския парламент и на Съвета (Регламент (ЕО) №883/2004) и Регламент (ЕО) №987/2009 на Европейския парламент и на Съвета (Регламент (ЕО) №987/2009).

Фактическата обстановка, изложена в запитването, е следната:

Работите по трудов договор в "Т" ЕООД с ЕИК . От месец ноември 2016 г. сте едноличен собственик на дружество, регистрирано в държава членка на Европейския съюз (ЕС)- Белгия и извършвате дейност на територията на Белгия.

В телефонен разговор е уточнено, че като лице, упражняващо дейности в две страни-членки на ЕС, сте уведомили Националната агенция за приходите (НАП), в качеството й на компетентна институция. Въз основа на подадено искане за издаване на удостоверение за приложимо законодателство на лице осъществяващо дейност като заето лице в Република България и като самостоятелно заето лице в Белгия (обр. Окд-240), Ви е издавено удостоверение А1, в което е определено като приложимо българското законодателство.

Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:

Дължите ли социални и здравни вноски в България във връзка с упражняваната дейност в Белгия и по какъв ред следва да се осигурявате за тази си дейност?

Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:

При проверка в информационната система на НАП се установи, че имате регистрация като самоосигуряващо се лице - едноличен собственик на Б..... (чуждестранно нефизическо лице със служебен №....) и декларирана дата на започване на трудова дейност от 01.11.2016 г. със заявен вид на осигуряване - за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. Вкачеството Ви на самоосигуряващо се лице не са подадени данни по реда на Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и за самоосигуряващите се лица(Наредба № Н-8/2005 г.).

От 01.05.2010 г. с цел координация на системите за социална сигурност на държавите членки на Европейския съюз се прилагат Регламент №883/2004 и Регламент №987/2009. Като източник на вторичното право на ЕС регламентите се прилагат пряко и с приоритет в случаи на противоречие с националното законодателство на държавите членки.

"Определяне на приложимото законодателство" е един от основните принципи, установени с Регламент № 883/2004, според който лицата, за които се прилага регламента са подчинени на законодателството на само една държава членка (основание чл. 11(1) от Регламент №883/2004).

Следва да имате предвид, че за целите на законодателството, което е определено като приложимо лицата, обичайно осъществяващи дейност като заети или самостоятелно заети на територията на две или повече държави членки се разглеждат като упражняващи цялата си трудова дейност и получаващи всичките си доходи в държавата членка, чието законодателство е определено като приложимо (основание чл. 13(5) от Регламент №883/2004).

Приложимото законодателство се удостоверява с формуляр А1 "Удостоверение относно законодателството в областта на социалната сигурност, което се прилага по отношение на притежателя", издаден от компетентната институция на държавата, чието законодателство е определено като приложимо за съответното лице. Формулярът удостоверява, че лицето е подчинено на законодателството на съответната държава и е освободено от прилагане па законодателствата на съответните други държави членки за посочения в него период.

Следва да имате предвид, че при отпадане на основанието за издаване на формуляр А1 (например прекратяване на трудовия договор, не упражняване на трудова дейност в България, прекъсване на дейност в Белгия или др.), оригиналите А1 се връщат в НАП.

Важно е да се подчертае, че националното законодателство на компетентната държава членка се прилага в неговата цялост с всички произтичащи задължения, които освен превеждане на осигурителни вноски включват подаване на данни, деклариране на обстоятелства и други задължения.

С оглед на гореизложеното, дължимите вноски за дейност като самоосигуряващо се лице на територията на Белгия следва да се внасят в България, съгласно българското законодателство.

На основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт (т. е. за фонд "Пенсии") са лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, и физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО).

Лицата, които упражняват трудова дейност като собственици на търговски дружества, са самоосигуряващи се по смисъла на КСО и се осигуряват по ред определен с Наредбата за обществено осигуряване на само осигуряващите се лица.българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ).

Съгласно чл. 1, ал. 2 от цитираната наредба, при започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството. Редът и начина за определяне и промяна на вида осигуряване от самоосигуряващите се лица е регламентиран в чл. 1, ал. 3 и ал. 4 от НООСЛБГРЧМЛ.

Осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО са за сметка на осигурените лица и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година (основание чл. 6, ал. 8 от КСО).

Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗБДОО за 2016 г. минималният месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица за 2016 г. се определя съобразно облагаемия им доход за 2014 г. като самоосигуряващи се лица:

а) до 5400,00 лв. - 420,00 лв.;

б) от 5400,01 лв. до 6500,00 лв. - 450,00 лв.;

в) от 6500,01 лв. до 7500,00 лв. - 500,00 лв.;

г) над 7500,00 лв. - 550,00 лв.;

Минималният месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, които не са упражнявали дейност през 2014 г., както и за започналите дейност през 2015 г. и 2016 г. е в размер на 420,00 лв. (чл. 9, ал. 2 от ЗБДОО за 2016 г.).

За 2017 година минималният месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица се определя съобразно облагаемия им доход за 2015 г. като самоосигуряващи се лица (основание чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗБДОО за 2017 г. ):

а) до 5400,00 лв. - 460,00 лв.;

б) от 5400,01 лв. до 6500,00 лв. - 500,00 лв.;

в) от 6500,01 лв. до 7500,00 лв. - 550,00 лв.;

г) над 7500,00 лв. - 600,00 лв.;

Максималният месечен размер на осигурителния доход за 2016 г. и 2017 г. е 2600,00 лв. (чл. 9, ал. 1, т. 4 от ЗБДОО за 2016 г. и чл. 9, ал. 1, т. 4 от ЗБДОО за 2017 г.).

Окончателният размер на месечния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход.

Окончателните осигурителни вноски се дължат от осигурените лица върху годишния осигурителен доход в размерите за фонд "Пенсии" и за допълнително задължително пенсионно осигуряване и в размерите за фонд "Общо заболяване и майчинство" за самоосигуряващите се лица, които са избрали да се осигуряват в този фонд в срока за подаване на данъчната декларация. Годишният осигурителен доход се определя като разлика между декларирания или установения от органа по приходите при условията и по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) облагаем доход от упражняване на трудова дейност и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски (чл. 6, ал. 9 от КСО). При определяне на годишния осигурителен доход за физическите лица, упражняващи трудова дейност като собственици или съдружници в търговски дружества се вземат предвид възнагражденията, изплащани от дружествата, без получените дивиденти (основание чл. 3, ал. 3, т. 2 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски(НЕВДПОВ).

Съгласно чл. 4, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ, за самоосигуряващите се лица, които работят и по трудово правоотношение, осигурителните вноски за дейността им като самоосигуряващи се лица се внасят авансово върху осигурителен доход не по малък от минималния осигурителния доход, определен със ЗБДОО за съответната година. Сборът от възнаграждението и осигурителния доход, върху който се внасят месечните осигурителни вноски, не може да бъде по-голям от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със ЗБДОО за съответната година.

На основание чл. 6, ал. 11 от КСО, редът за определяне на максималния месечен размер на осигурителния доход е следния:

1) доходи от дейности на лицата съгласно последователността, посочена в чл. 4, ал. 1 и ал. 10 от кодекса;

2) доходи от обезщетения изплащани по Кодекса на труда (КТ) или по специални закони, върху които се дължат осигурителни вноски;

3) осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители;

4) доходи за работа без трудово правоотношение.

Лицата, родени след 31.12.1959 г., които са осигурени във фонд "Пенсии" на държавното обществено осигуряване, се осигуряват задължително за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд (основание чл. 127, ал. 1 от КСО). Осигурителните вноски се определят на база доходите, върху които се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, съгласно разпоредбата на чл. 157, ал. 6 от КСО.

Здравното осигуряване на самоосигуряващите се лица се извършва по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО. Те се осигуряват авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със ЗБДОО, и окончателно върху доходите от дейността и доходите, получени за работа без трудово правоотношение, през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО.

Освен задължението за определяне и внасяне на осигурителни вноски, самоосигуряващите се лица имат задължение да подават данни, съгласно чл. 5, ал. 4 от КСО. Данните се подават в компетентната Териториална дирекция на НАП по реда на Наредба №Н-8/2005 г.

Самоосигуряващите се лица подават данни с декларация образец №1 "Данни за осигуреното лице" (приложение №1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба №Н-8/2005 г.) в срок до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните за тях (чл. 3, ал. 1, т. 2, буква "а" от Наредба №Н-8/2005 г.) и декларация образец №6 "Данни за дължими вноски и данък по чл. 42 от ЗДДФЛ" (приложение №4 към чл. 2, ал. 2 от Наредба №Н-8/29.12.2005 г.) - еднократно до 30 април за дължимите осигурителни вноски за предходната календарна година и за задължителните осигурителни вноски върху осигурителен доход, формиран по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО, от получени доходи за извършена дейност през минали години, различни от предходната (чл. 3, ал. 3, т. 2 от Наредба №Н-8/2005 г.).

Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.