Изх. № 94-М-676
Дата: 03.10.2016 год.
Регламент (ЕО) № 883/2004, чл. 11(3)(д)
ОТНОСНО: удостоверяване на периоди на здравно осигуряване
Във връзка с Вашето запитване относно удостоверяване на периоди на здравно осигуряване, заведено в Централно управление на Националната агенция за приходите (НАП) с вх. № .............../01.09.2016 г., Ви уведомявам следното:
- Периода на стаж в Европейската централна банка (ЕЦБ)
Всяка година ЕЦБ приема стажанти в рамките на обучителен курс във връзка с дейността на банката и по специално финанси и икономика. Стажантите подлежат на здравно застраховане, но тази застрахователна схема е извън материалния обхват на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност на държавите-членки на ЕС.
В случай, че за периода на стажа в ЕЦБ не придобива статут на заето или самостоятелно заето лице по смисъла на чл. 1(а) и (б) от Регламент (ЕО) № 883/2004 (основен регламент), лицето се разглежда като неактивно лице.
Регламент (ЕО) № 883/2004 се прилага и по отношение неактивните лица, като приложимата спрямо тях система за социална сигурност се определя в зависимост от държавата в която пребивават по смисъла на основния регламент (основание чл. 11(3)(д) от този регламент).
Това означава, че ако за периода на стажа лицето пребивава по смисъла на Регламент (ЕО) № 883/2004 в България, същото остава обхванато от българската система за социална сигурност и дължи здравни вноски по българското законодателство (ЗЗО).
Под държава по пребиваване се има предвид държавата на чиято територия се намира центъра на интересите на лицето, който се определя въз основа продължителността на пребиваване на лицето в съответните държави-членки, на територията на коя държава-членка се намира постоянното му жилище, в коя държава-членка живеят членовете на семейството му и др.
- Периода, през който лицето е служител на ЕЦБ
Правото на свободно движение на гражданите на Европейския съюз (ЕС) е гарантирано с Договора за функционирането на Съюза (Договора). Затова в ЕС се прилагат правила за координация на системите за социална сигурност на държавите-членки, които са въведени с Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009.
Целта е да се предотвратяват ситуациите на двойно осигуряване или липса на осигуряване, за да се гарантира и стимулира свободното движение на гражданите на ЕС.
Системата за здравно застраховане на служителите на ЕЦБ не се регулира от европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, тъй като въпросната система е самостоятелна и независима от системите за социална сигурност на държавите-членки.
Когато лице подлежи на задължително осигуряване по законодателството на две или повече държави-членки, европейските регламенти предвиждат определяне на само едно приложимо законодателство. По този начин се предотвратяват възможни затруднения за лицето да се движи свободно в рамките на ЕС.
Ако бъдат задължени да превеждат здравноосигурителни вноски в България, служителите обхванати от системата за здравно застраховане на ЕЦБ ще попаднат в ситуация, при която са двойно осигурени. Това би могло да затрудни свободното движение на въпросните лица. В тези ситуации европейските регламенти не се прилагат, но правото на свободно движение е гарантирано с Договора, който е нормативен акт от най-висока степен в правото на Съюза. Именно поради това, служителите обхванати от системата за здравно застраховане на ЕЦБ не са задължени да внасят здравни вноски в България. Налагане на такова задължение по българското законодателство (Закона за здравното осигуряване) би било в противоречие с разпоредбите от Договора, които гарантират правото на свободно движение на гражданите на ЕС. В подкрепа на това становище са решенията на Съда на Европейския съюз по дела C-185/04, C-137/04 и C-293/03.
Периодите, през които служителят е обхванат от системата за здравно застраховане на ЕЦБ се взимат предвид при изясняване и коригиране на здравноосигурителния статус след завръщане на лицето в България. За да се покрият съответните месеци без данни за здравно осигуряване лицето представя пред НАП удостоверение за периодите на принадлежност към системата за здравно застраховане на ЕЦБ.
ЗАМЕСТНИК ИЗПЪЛНИТЕЛЕН
ДИРЕКТОР НА НАП:
/ГАЛЯ ДИМИТРОВА/
ОТНОСНО: удостоверяване на периоди на здравно осигуряване
Период на стаж в Европейската централна банка (ЕЦБ)
Европейската централна банка ежегодно приема стажанти в рамките на обучителен курс, свързан с дейността на банката, по-специално в областта на финансите и икономиката. Стажантите подлежат на здравно застраховане, но тази застрахователна схема е извън материалния обхват на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност на държавите-членки на ЕС.
Ако за периода на стажа в ЕЦБ лицето не придобива статут на заето или самостоятелно заето лице по смисъла на чл. 1, букви (а) и (б) от Регламент (ЕО) № 883/2004 (основен регламент), то се разглежда като неактивно лице.
Регламент (ЕО) № 883/2004 се прилага и по отношение на неактивните лица. Приложимата спрямо тях система за социална сигурност се определя в зависимост от държавата, в която те пребивават по смисъла на основния регламент, на основание чл. 11, параграф 3, буква (д) от този регламент.
Това означава, че ако за периода на стажа лицето пребивава по смисъла на Регламент (ЕО) № 883/2004 в България, то остава обхванато от българската система за социална сигурност и дължи здравноосигурителни вноски по българското законодателство - Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).
Под "държава по пребиваване" се разбира държавата, на чиято територия се намира центърът на интересите на лицето. Той се определя въз основа на продължителността на пребиваване на лицето в съответните държави-членки, държавата-членка, на чиято територия се намира постоянното му жилище, държавата-членка, в която живеят членовете на семейството му, и други подобни обстоятелства.
Извод: За периода на стаж в ЕЦБ, ако лицето е неактивно по смисъла на Регламент (ЕО) № 883/2004 и пребивава в България по смисъла на този регламент, то остава подчинено на българската система за социална сигурност и дължи здравноосигурителни вноски по ЗЗО.
Период, през който лицето е служител на ЕЦБ
Правото на свободно движение на гражданите на Европейския съюз е гарантирано с Договора за функционирането на Европейския съюз (Договора). В тази връзка в ЕС се прилагат правила за координация на системите за социална сигурност на държавите-членки, въведени с Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009. Целта е да се предотвратят ситуации на двойно осигуряване или липса на осигуряване и по този начин да се гарантира и стимулира свободното движение на гражданите на ЕС.
Системата за здравно застраховане на служителите на ЕЦБ не се регулира от европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, тъй като е самостоятелна и независима от системите за социална сигурност на държавите-членки.
Когато лице подлежи на задължително осигуряване по законодателството на две или повече държави-членки, европейските регламенти предвиждат определяне на само едно приложимо законодателство, за да се избегнат затруднения за лицето при свободното му движение в рамките на ЕС.
Ако служителите, обхванати от системата за здравно застраховане на ЕЦБ, бъдат задължени да превеждат здравноосигурителни вноски и в България, те биха се оказали в ситуация на двойно осигуряване, което би могло да затрудни свободното им движение.
В тези случаи европейските регламенти за координация не се прилагат, но правото на свободно движение е гарантирано от Договора, който е нормативен акт от най-висока степен в правото на Съюза. Поради това служителите, обхванати от системата за здравно застраховане на ЕЦБ, не са задължени да внасят здравноосигурителни вноски в България. Налагането на такова задължение по българското законодателство (Закона за здравното осигуряване) би било в противоречие с разпоредбите на Договора, гарантиращи правото на свободно движение на гражданите на ЕС.
В подкрепа на това становище са решенията на Съда на Европейския съюз по дела C-185/04, C-137/04 и C-293/03.
Извод: За периода, през който лицето е служител на ЕЦБ и е обхванато от системата за здравно застраховане на ЕЦБ, то не е задължено да внася здравноосигурителни вноски в България, тъй като такова задължение би противоречало на гарантираното от Договора право на свободно движение.
Удостоверяване на периодите на здравно осигуряване след завръщане в България
Периодите, през които служителят е обхванат от системата за здравно застраховане на ЕЦБ, се вземат предвид при изясняване и коригиране на здравноосигурителния му статус след завръщането му в България.
За да бъдат покрити съответните месеци, за които в България липсват данни за здравно осигуряване, лицето представя пред НАП удостоверение за периодите на принадлежност към системата за здравно застраховане на ЕЦБ.
Извод: След завръщане в България лицето следва да представи пред НАП удостоверение за периодите на принадлежност към системата за здравно застраховане на ЕЦБ, като тези периоди се зачитат при изясняване и коригиране на здравноосигурителния му статус и покриване на месеци без данни за здравно осигуряване.
