ОТНОСНО:Прилагане на осигурителното законодателство
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ...... постъпи Ваше запитване с вх. № 96-00-20/02.02.2023 г., в което е изложена следната фактическа обстановка:
През м. октомври 2019 г. по т.д. № 192/2019 г. по описа на Окръжен съд - .......... е открито производство по несъстоятелност на "А" ООД. Съдът по това дело е назначил за постоянен синдик И.К.. По делото синдикът е представил документи, че е ликвидатор на две дружества и синдик на други две дружества, в които Събранието на кредиторите му е определило фиксирано месечно възнаграждение. Лицето, като управител, синдик и ликвидатор би следвало да се осигурява по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО.
Поставяте следните въпроси:
- Как се формира месечният осигурителен доход на това лице, така че да бъде спазено изискването за осигуряване до максималния осигурителен доход за съответния месец по съответната икономическа дейност?
- Има ли регламентирана поредност на дружествата, в които се осигурява това лице, при формиране на месечния осигурителен доход?
- Има ли документи, които следва да се представят от това лице пред дружествата, за да е видно какъв е месечният му осигурителен доход?
- Когато производството е спряно от съда веднъж поради образувано досъдебно производство и втори път е спряно за срок от една година по чл. 632 от Търговския закон (ТЗ) и през тези периоди няма изрично определено възнаграждение на синдика от Събранието на кредиторите, то следва ли да му се дължи такова?
- При спряно производство дължат ли се осигурителни вноски, ако не следва да му се дължи възнаграждение, и на каква база се изчисляват?
- През месеците на спряно производство следва ли да се подават Декларации обр. № 1 и обр. № 6?
- Как се определя размерът на минималния осигурителен доход, ако дружеството е с прекратена дейност?
С оглед така изложената фактическа обстановка и действащото законодателство, изразявам следното становище:
По първи, втори и трети въпрос:
Синдиците и ликвидаторите са задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица на основание чл. 4, ал. 1, т. 7 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност (чл. 6, ал. 2 от КСО).
Осигурителните вноски за тези лица (чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО) се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии и върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход.
Когато синдикът упражнява и друг вид трудова дейност и получава доходи, на основание чл. 6, ал. 11 от КСО, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, по следния ред:
1. доходи от дейности на лицата съгласно последователността, посочена в чл. 4, ал. 1 и 10 (в т. ч. доходи на синдици);
2. доходи от обезщетения, изплащани по КТ или по специални закони, върху които се дължат осигурителни вноски;
3. осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, лица, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители;
4. доходи за работа без трудово правоотношение.
Във връзка с определяне поредността на доходите, с оглед ограничаването до максималния месечен осигурителен доход, при извършване на дейности на различни основания, изброени в една и съща точка на чл. 6, ал. 11 от КСО, се взема предвид последователността, определена в чл. 4, ал. 1 от КСО, а когато дейностите са от една и съща точка на ал. 1 (например по т. 7 - синдик и ликвидатор на едно или няколко дружества) - последователността на възникване на правоотношенията.
В тази връзка, разпоредбата на чл. 4 от Наредбата за елементите на възнаграждението и доходите, върху които се дължат осигурителни вноски (НЕВДПОВ), въвежда задължение за лицата, които упражняват дейност на повече от едно основание по чл. 4, ал. 1 и/или ал. 3, т. 5 и т. 6 и/или ал. 10 от КСО, да декларират пред всеки следващ осигурител дохода, върху който се дължат осигурителни вноски като са спазва поредността, определена в чл. 6, ал. 11 от КСО.
Следователно, в хипотезата на упражняване на трудова дейност с определено възнаграждение като синдик и ликвидатор, той следва да декларира пред осигурителите дохода, върху който се дължат осигурителни вноски по всеки един от договорите, съблюдавайки последователността на възникване на правоотношението с оглед ограничаване на осигурителния доход до максималния месечен размер.
При определяне поредността на доходите, върху които се дължат вноски за ДОО, при дейност като синдик и/или ликвидатор на повече от едно дружество, се взема предвид последователността на възникване на правоотношенията. По този начин се изключват редица субективни фактори като избор и желание на осигурения, или неравнопоставеност на осигурителите, предвид факта, че единият от тях ще дължи осигурителни вноски върху по-малък доход (или няма да дължи), когато извършва ограничаване на осигурителния доход до максималния месечен размер, независимо от размера на изплатеното възнаграждение.
По четвърти, пети, шести и седми въпрос:
На основание чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и 4а, ал. 1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й. Разпоредбата императивно посочва две предпоставки, които следва да са налице кумулативно, за да възникне задължение за осигуряване:
- трудова дейност, и
- правно основание по чл. 4 и 4а, ал. 1 от КСО.
Ако не е налице трудова дейност на съответното правно основание, това задължение отпада.
Правомощията на синдика в производството по несъстоятелност са регламентирани в чл. 658 от ТЗ и произтичат от съдебното решение за откриване на процедурата по несъстоятелност и от назначаването му като орган на несъстоятелността. В чл. 661 от ТЗ е регламентирано правото на синдика да получава за своята работа възнаграждение - текущо и окончателно, чийто размер се определя от събранието на кредиторите. Решение за начина на определяне на окончателното възнаграждение може да бъде взето и преди приключване на дейността на синдика.
По отношение правомощията на синдика при спиране на производството по несъстоятелност в Тълкувателно решение № 2 от 13.07.2020 г. по тълкувателно дело №2/2018 г. на ОСТК на ВКС е посочено, че "при последващо спиране на производството по несъстоятелност по чл. 632, ал. 5 ТЗ не се прекратяват правомощията на синдика и същият не може да бъде заличен с решението по чл. 632, ал. 5 ТЗ. При спиране на производството по несъстоятелност се запазват извършените до този момент процесуални действия, вкл. за назначаване на синдика. Последният, подобно на съда по несъстоятелност, е орган по делото по несъстоятелност, поради което той не се десезира със спиране на делото. Спирането на делото по несъстоятелност не рефлектира върху правомощията на синдика, упражнявани в отделни производства - по чл. 658, ал. 1, т. 7 ТЗ и по исковете по чл. 694 и чл. 649 ТЗ. Този извод следва и от използвания от законодателя подход при уреждане на правомощията на синдика в част Четвърта на ТЗ. В хипотезите, в които правомощията на синдика са ограничени или прекратени, това е изрично уредено от закона - чл. 635, ал. 3 ТЗ и чл. 736, ал. 2 ТЗ. Безспорно, липсата на средства е пречка вземането на синдика за текущо възнаграждение да бъде удовлетворено съобразно изискването на чл. 661, ал. 3 ТЗ, но не препятства правото на синдика да получи възнаграждението си в по - късен момент след предвнасяне на разноски от кредитор/кредитори в хипотезите на чл. 629 ТЗ вр. чл. 632, ал. 5 ТЗ, респ. след попълване на масата на несъстоятелност."
Синдиците попадат в кръга на осигурените лица, които подлежат на задължително осигуряване по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО.
В тази връзка, упражняването на трудова дейност от лицата, които подлежат на задължително осигуряване, се установява по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) в хода на съответното производство.
Съгласно чл. 6, ал. 3 от КСО и чл. 1, ал. 5 от НЕВДПОВ, осигурителните вноски за управителите, прокуристите и контрольорите на търговски дружества и на едноличните търговци, синдиците и ликвидаторите, членовете на управителните, надзорните и контролните съвети на търговските дружества, както и лицата, работещи по договори за управление на неперсонифицираните дружества, се внасят върху полученото, начисленото, но неизплатено или неначислено възнаграждение, но върху не по-малко от минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя. Когато лицето не е работило през целия месец, минималният месечен осигурителен доход се определя пропорционално на дните, през които е работило, и дните по чл. 40, ал. 5 от КСО през месеца.
Основната икономическа дейност на осигурителя се определя съгласно Класификацията на икономическите дейности (КИД-2008), утвърдена със заповед на председателя на Националния статистически институт, по икономическите дейности, посочени в Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за всяка календарна година. Когато осигурителят осъществява две или повече икономически дейности, основната му икономическа дейност се определя от дейността, в която са заети най-голям брой лица, работещи по трудово правоотношение. В този случай при определянето й не се вземат предвид работниците и служителите, които са общофункционално свързани с всички дейности на осигурителя. При равен брой работещи по трудови правоотношения в отделните дейности основната икономическа дейност на осигурителя се определя по негов избор (§ 1, ал. 1-3 от НЕВДПОВ и т. 3 от забележките към Приложение № 1А от ЗБДОО за 2022 г.).
Следователно, ако преди и след обявяването му в несъстоятелност и спирането на производството, дружеството не е осъществявало друга икономическа дейност, основната му икономическа дейност по смисъла на чл. 6, ал. 3 от КСО и чл. 1, ал. 5 от НЕВДПОВ е тази, която то само е определило по гореописания ред.
Определянето на групата професии се извършва по структурата на Националната класификация на професиите и длъжностите (НКПД) - приложение № 2 към Заповед № РД-01-931 на министъра на труда и социалната политика от 27 декември 2010 г. (т. 3 от забележките към Приложение № 1А от ЗБДОО за 2022 г.). Според НКПД, длъжността "синдик" е в клас 2 "Специалисти", група 241 "Финансови специалисти", с код 24116013.
На основание чл. 5, ал. 4 от КСО осигурителите периодично представят в Националната агенция по приходите (НАП) данни за осигурителния доход и стаж и други персонални данни за всяко лице, подлежащо на осигуряване (декларация образец № 1) и за дължимите от осигурителя задължителни осигурителни вноски и данък по ЗДДФЛ (декларация образец № 6). Данните по чл. 5, ал. 4 от КСО се подават по ред, определен в Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (Наредба № Н-13/2019 г.).
Видно от цитираните разпоредби, задължението за внасяне на осигурителни вноски и подаването на осигурителни декларации възниква в зависимост от упражняване на трудова дейност от синдика в качеството му на лице по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка и поставените в същото въпроси. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
ОТНОСНО: Прилагане на осигурителното законодателство
Изложена е следната фактическа обстановка: през месец октомври 2019 г. по т.д. № 192/2019 г. по описа на Окръжен съд - .......... е открито производство по несъстоятелност на "А" ООД. Съдът е назначил за постоянен синдик И.К. По делото синдикът е представил документи, че е ликвидатор на две дружества и синдик на други две дружества, в които събранието на кредиторите му е определило фиксирано месечно възнаграждение. Посочено е, че лицето, като управител, синдик и ликвидатор, би следвало да се осигурява по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Как се формира месечният осигурителен доход на това лице, така че да бъде спазено изискването за осигуряване до максималния осигурителен доход за съответния месец по съответната икономическа дейност?
Въпрос 2: Има ли регламентирана поредност на дружествата, в които се осигурява това лице, при формиране на месечния осигурителен доход?
Въпрос 3: Има ли документи, които следва да се представят от това лице пред дружествата, за да е видно какъв е месечният му осигурителен доход?
Въпрос 4: Когато производството е спряно от съда веднъж поради образувано досъдебно производство и втори път е спряно за срок от една година по чл. 632 от Търговския закон (ТЗ) и през тези периоди няма изрично определено възнаграждение на синдика от събранието на кредиторите, то следва ли да му се дължи такова?
Въпрос 5: При спряно производство дължат ли се осигурителни вноски, ако не следва да му се дължи възнаграждение, и на каква база се изчисляват?
Въпрос 6: През месеците на спряно производство следва ли да се подават декларации обр. № 1 и обр. № 6?
Въпрос 7: Как се определя размерът на минималния осигурителен доход, ако дружеството е с прекратена дейност?
По първи, втори и трети въпрос
Синдиците и ликвидаторите са задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица на основание чл. 4, ал. 1, т. 7 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Съгласно чл. 6, ал. 2 от КСО доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените, и други доходи от трудова дейност.
Осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии и върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход.
Когато синдикът упражнява и друг вид трудова дейност и получава доходи, на основание чл. 6, ал. 11 от КСО осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, по следния ред:
- доходи от дейности на лицата съгласно последователността, посочена в чл. 4, ал. 1 и 10 от КСО (в това число доходи на синдици);
- доходи от обезщетения, изплащани по Кодекса на труда или по специални закони, върху които се дължат осигурителни вноски;
- осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, лица, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители;
- доходи за работа без трудово правоотношение.
При определяне поредността на доходите, с оглед ограничаването до максималния месечен осигурителен доход при извършване на дейности на различни основания, изброени в една и съща точка на чл. 6, ал. 11 от КСО, се взема предвид последователността, определена в чл. 4, ал. 1 от КСО. Когато дейностите са от една и съща точка на ал. 1 (например по т. 7 - синдик и ликвидатор на едно или няколко дружества), се прилага последователността на възникване на правоотношенията.
В тази връзка чл. 4 от Наредбата за елементите на възнаграждението и доходите, върху които се дължат осигурителни вноски (НЕВДПОВ), въвежда задължение за лицата, които упражняват дейност на повече от едно основание по чл. 4, ал. 1 и/или ал. 3, т. 5 и т. 6 и/или ал. 10 от КСО, да декларират пред всеки следващ осигурител дохода, върху който се дължат осигурителни вноски, като се спазва поредността, определена в чл. 6, ал. 11 от КСО.
Следователно, при упражняване на трудова дейност с определено възнаграждение като синдик и ликвидатор, лицето следва да декларира пред осигурителите дохода, върху който се дължат осигурителни вноски по всеки един от договорите, съблюдавайки последователността на възникване на правоотношенията с оглед ограничаване на осигурителния доход до максималния месечен размер.
При определяне поредността на доходите, върху които се дължат вноски за държавното обществено осигуряване при дейност като синдик и/или ликвидатор на повече от едно дружество, се взема предвид последователността на възникване на правоотношенията. По този начин се изключват субективни фактори като избор и желание на осигурения или неравнопоставеност на осигурителите, предвид факта, че единият от тях би дължил осигурителни вноски върху по-малък доход (или не би дължил), когато се извършва ограничаване на осигурителния доход до максималния месечен размер, независимо от размера на изплатеното възнаграждение.
Извод: Месечният осигурителен доход на лицето като синдик и ликвидатор се формира от всички брутни месечни възнаграждения по отделните правоотношения, но не по-малко от минималния и не повече от максималния осигурителен доход, като се спазва поредността по чл. 6, ал. 11 от КСО и, при дейности по една и съща точка, последователността на възникване на правоотношенията; лицето е длъжно да декларира пред всеки следващ осигурител дохода по предходните правоотношения съгласно чл. 4 от НЕВДПОВ.
По четвърти, пети, шести и седми въпрос
На основание чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и 4а, ал. 1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й. Разпоредбата императивно посочва две предпоставки, които следва да са налице кумулативно, за да възникне задължение за осигуряване: наличие на трудова дейност и наличие на правно основание по чл. 4 и 4а, ал. 1 от КСО. Ако не е налице трудова дейност на съответното правно основание, задължението за осигуряване отпада.
Правомощията на синдика в производството по несъстоятелност са регламентирани в чл. 658 от ТЗ и произтичат от съдебното решение за откриване на процедурата по несъстоятелност и от назначаването му като орган на несъстоятелността.
В чл. 661 от ТЗ е регламентирано правото на синдика да получава за своята работа възнаграждение - текущо и окончателно, чийто размер се определя от събранието на кредиторите. Решение за начина на определяне на окончателното възнаграждение може да бъде взето и преди приключване на дейността на синдика.
По отношение правомощията на синдика при спиране на производството по несъстоятелност в Тълкувателно решение № 2 от 13.07.2020 г. по тълкувателно дело № 2/2018 г. на ОСТК на ВКС е посочено, че "при последващо спиране на производството по несъстоятелност по чл. 632, ал. 5 ТЗ не се прекратяват правомощията на синдика и същият не може да бъде заличен с решението по чл. 632, ал. 5 ТЗ. При спиране на производството по несъстоятелност се запазват извършените до този момент процесуални действия, вкл. за назначаване на синдика. Последният, подобно на съда по несъстоятелност, е орган по делото по несъстоятелност, поради което той не се десезира със спиране на делото. Спирането на делото по несъстоятелност не рефлектира върху правомощията на синдика, упражнявани в отделни производства - по чл. 658, ал. 1, т. 7 ТЗ и по исковете по чл. 694 и чл. 649 ТЗ. Този извод следва и от използвания от законодателя подход при уреждане на правомощията на синдика в част Четвърта на ТЗ. В хипотезите, в които правомощията на синдика са ограничени или прекратени, това е изрично уредено от закона - чл. 635, ал. 3 ТЗ и чл. 736, ал. 2 ТЗ. Безспорно, липсата на средства е пречка вземането на синдика за текущо възнаграждение да бъде удовлетворено съобразно изискването на чл. 661, ал. 3 ТЗ, но не препятства ...".
(Текстът на становището в предоставената част прекъсва след цитата от тълкувателното решение и не съдържа по-нататъшни мотиви и изводи по четвърти, пети, шести и седми въпрос.)
Извод: В предоставения откъс от становището са изложени само общите правила за възникване и прекратяване на осигуряването по чл. 10, ал. 1 от КСО, правомощията и правото на възнаграждение на синдика по чл. 658 и чл. 661 от ТЗ, както и тълкувателните изводи на ВКС относно запазване правомощията на синдика при спиране на производството по несъстоятелност; конкретен отговор на въпроси 4, 5, 6 и 7 в цитирания откъс не е формулиран.
