НАП: Изисквания към използването на СУПТО и ERP системи и задължение за фискално устройство при плащания по банков път

Изх. № М-94-В-460

Дата: 15.01.2020 год.

ДР на ЗДДС, § 1, т. 41;

Наредба №Н-18/2006 г., чл. 31, ал. 2;

Наредба №Н-18/2006 г., чл. 52з, ал. 3;

ДР на Наредба №Н-18/2006 г., § 1, т. 19;

Наредба №Н-18/2006 г. - Приложение №29.

ОТНОСНО: прилагане на Наредба №Н-18/2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин(Наредба №Н-18/2006 г.)

Предоставям Ви отговори на въпроси, свързани с измененията в Наредба №Н-18/2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин(Наредба №Н-18/2006 г.), които сте поставили във Ваши писма, заведени с вх. №М-94-В-460/01.08.2019 г. и 26-С-599/16.10.2019 г.

Въпрос №1:

След свързване на СУПТО с касовия апарат:

• Като се издаде кредитно известие по много продажби с отделни фактури и УНП-та в края на дадено тримесечие, кой номер на УНП за продажбата трябва да се подава в касовия бон и касовия апарат за кредитното известие?
• На 02.10.2019 издаваме кредитно по фактура от 20.09.2019, която дата е преди въвеждането на СУПТО във фирмата, какъв УНП се подава след като за продажбата не е бил генериран УНП?

Отговор:

В случай че фактурите, по които се издава кредитно известие, са платени в брой и сумата по известието се връща в брой, е необходимо да бъдат издадени сторно фискални бонове за частично сторниране на издадените фискални бонове. Реквизитите на сторно-бона са посочени в чл. 31, ал. 2 от Наредба №Н-18/2006 г., един от които е уникалният номер на продажбата (УНП), по която се извършва сторнирането.

Ако въпросът се задава в контекста на предоставяне на отстъпка на база достигнат оборот през посочения период - тримесечие, която се възстановява по банков път, а не в брой на лицето, тази операция не се регистрира във фискалното устройство. Необходимо е кредитното известие да съдържа номерата и датите на фактурите, по които се издава, съгласно чл. 115, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС). Доколкото всяка фактура се отнася към конкретна продажба, за която софтуерът е генерирал уникален номер (УНП), в базата данни на СУПТО следва да се съхранява информация за обвръзката между кредитното известие и съответните номера на продажби. Препоръчително е информацията за кредитните известия и свързаните с тях продажби да може да се извежда като справка през потребителския интерфейс на софтуера.

Втората част на въпроса е зададена в контекста на издаване на кредитно известие след въвеждане в експлоатация на СУПТО, а фактурата, по която кредитното известие се издава, е за продажба без уникален номер (УНП) поради извършването й, респ. датата на издаване на фактурата, е преди въвеждането в експлоатация на СУПТО. Не е необходимо продажбите, извършени преди въвеждане в експлоатация на СУПТО, да имат УНП. Кредитното известие може да бъде издадено, тъй като УНП не е задължителен реквизит в него. В случай че по кредитното известие се издава сторно фискален бон към фискалното устройство следва да се подаде УНП със стойност, посочена в т. 10 от приложение №29 на Наредба №Н-18/2006 г.

Въпрос № 2:

Изложена е следната фактическа обстановка:...... АД е официален дистрибутор на автомобилите ..... в България, като дружеството продава нови и употребявани автомобили, резервни части и поддържа сервизна мрежа. Дружеството извършва своята дейност на адрес ........ в София, като на същия адрес са регистрирани и други дружества - свързани лица по смисъла на ДОПК.

На този адрес са построени няколко отделни (несвързани помежду си) сгради, като в една от тях се помещават само дружества, които не приемат плащания в брой, като ........ АД е от тях. Дружествата, които приемат плащания, за които следва да се издава фискална бележка - в брой или с карти, се помещават в други сгради на същия адрес и те ще имат съответните фискални устройства и ще използват СУПТО, вписан в регистъра на НАП.

Всички свързани лица на адреса на ......... използват общ софтуер - ERP система, която обаче няма да се лицензира като СУПТО, а ще има отделен СУПТО, който ще управлява фискалните устройства на дружествата, които приемат плащания в брой и с карти.

В писмото се изразява становище, че независимо че фирмите са свързани лица и осъществяват дейността си на един адрес, всяка част от сградите, които се използват от отделните дружества следва да се третира като отделен търговски обект по смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗДДС, съответно ако приема плащания, за които се издава фискален бон, отделният търговски обект следва да отговаря на всички изисквания на Наредба H-18.

Въпросътвъв връзка с изложената фактическа обстановка е следният:

С оглед обстоятелството, че в разпоредбите на ЗДДС и Наредба Н-18 не се разглежда специфичният случай, когато свързани лица осъществяват дейност на един адрес, но в различни търговски обекти и използват общ ERP софтуер, моля да отговорите на следния въпрос: При описаната фактическа обстановка и при условие, че ...... АД приема плащания единствено и само по банков път, необходимо ли е дружеството да има фискално устройство и да използва СУПТО?

Отговор:

На база описаната фактическа обстановка и поставен въпрос считам за необходимо да направим разяснения в няколко аспекта:

1. В изложената фактическа обстановка не е изяснено каква е свързаността между СУПТО и ЕРП-системата, вкл. каква е информацията, която се обменя между тях.

В обектите, в които се използва СУПТО, процесът по извършване на продажба започва от заявяването и завършва с предоставянето или плащането на стоката/услугата (по арг. на §1, т. 19 от ДР на наредба №Н-18/2006 г.).

Следва да се има предвид, че в обекти, в които се използва СУПТО, не се допуска елемент от процеса по продажба (например заявяване, авансово плащане, др.) да бъде отразяван в друг софтуер, в който се управляват продажби и който има функционалност на СУПТО, и впоследствие да се импортира в СУПТО.

В случай че елемент от процеса по продажба се отразява в модули от ERP-системата преди отразяването им в СУПТО на търговския обект, то тази функционалност на ERP-системата се разглежда като СУПТО по смисъла на Наредба №Н-18/2006 г. и следва да отговаря на всички изисквания в Приложение №29 от наредбата.

1. Посоченият в писмото обхват на дейността на ..... АД,освен продажбананови и употребявани автомобили, включва и продажба на резервни части и поддръжка на сервизна мрежа. Продажбата на стоки (резервни части, аксесоари, консумативи и др.) и предоставянето на услуги чрез сервизната мрежа са дейности, които предполагат плащания не само по банков път, но и с дебитна/кредитна карта или в брой - плащания, за които се изисква издаване на фискален бон. Поради това считам, че софтуерът, който се използва в търговските обекти, е необходимо да отговаря на всички изисквания съгласно Приложение №29 от Наредба №Н-18/2006 г.
2. В случай че някои от дружествата използват СУПТО и същевременно всички дружества (свързани лица по смисъла на ДОПК) използват обща ERP-система, до която има достъп от всеки от търговските обекти, за първата група дружества ще бъде налице хипотезата, че в един и същи търговски обект се използва и СУПТО, и друг софтуер с характеристики на СУПТО, без да отговаря на изискванията на наредбата (не-СУПТО). Това би било нарушение на чл. 52з, ал. 3 от Наредба №Н-18/2006 г. При положение че ERP-системата функционира като СУПТО, то дружествата, които приемат само банкови плащания и нямат фискални устройства, не биха могли да я използват.

ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:

/ПЛАМЕН ДИМИТРОВ/