2_438/27.04.2015
ЗДДС, чл.11, ал.2, т.3
КСО, чл.10
Подали сте писмено запитване до Дирекция ОДОП - при ЦУ на НАП с вх. № .../..04.2015 г. в което сте описали следната фактическа обстановка:
Работили сте по трудово правоотношение заедно с още четири работника в предприятието на майка си, която е била регистриран едноличен търговец с фирма "А", ЕИК ............ Майка Ви е починала на ....04.2015 г. Регистриран едноличен търговец сте с фирма "Б",ЕИК ........., която през последните години не е извършвала дейност. Желаете да наследите фирмата на майка си и да продължите дейността й. Подали сте в Агенцията по вписванията заявление за регистриране на ЕООД, с цел то да наследи фирмата на майка Ви.
В запитването не посочвате да извършвате в момента трудова дейност.
Поставили сте следните въпроси:
1. Кой може да бъде правоприемник на ЕТ"А":
- ЕТ"Б"
- новорегистрираното ЕООД
- или съществува друга възможност?
2. Какво преобразуване следва да направите, за да подлежи правоприемника на задължителна регистрация по ЗДДС по чл.132, ал.1 от ЗДДС?
3. След вписване на правоприемника в Търговския регистър, за лицата работили по трудов договор в ЕТ"А" ще подадете уведомление по чл.123, ал.1 от КТ за смяна на работодател, в което няма да фигурирате, а за себе си ще подадете декларация като самоосигуряващо се лице. Въпросът Ви е: За междинния период от датата на смъртта на едноличния търговец до датата на вписване на правоприемника в Търговския регистър на какво основание и как следва да се осигурявате?
При така описаната фактическа обстановка, предвид действащата нормативна уредба, изразяваме следното принципно становище:
По първи въпрос:
Уведомяваме Ви, че НАП не е компетентна да дава разяснения по приложението на Търговския закон, който е приложим относно поставения първи въпрос. Действията, които ще предприемете се извършват пред Търговския регистър при Агенцията по вписванията и съответните длъжностни лица преценяват законосъобразността им.
По втори въпрос:
Разпоредбата на чл. 132, ал.1 от ЗДДС регламентира, че задължително се регистрира по реда на ЗДДС лице, което на основание чл.10, ал. 1 от с.з. придобие стоки и услуги от регистрирано лице. На основание чл.132, ал.2 от ЗДДС регистрацията по ал. 1 се извършва с подаване на заявление за регистрация в 14-дневен срок от вписване на обстоятелството по чл. 10, ал. 1 в търговския регистър.
В чл. 10, ал. 1 от закона са определени т.нар. "недоставки" по ЗДДС, като съгласно т.2 не е доставка на стока или услуга доставката към приобретателя от отчуждителя в резултат на прехвърляне на предприятие по реда на чл. 15 или 60 от Търговския закон.
Чл.15 от ТЗ регламентира прехвърлянето на предприятието на едноличния търговец чрез сделка, а в чл.60 , ал.2 от ТЗ е предвидена възможността за запазване на фирмата на починалият търговец при продължаване търговската дейност от неговите наследниците.
При поемане на предприятие на едноличен търговец от наследник не е налице доставка от отчуждител към приобритател и за наследника не възниква задължение за регистрация по реда на чл.132 от ЗДДС в 14 -дневен срок от вписване на обстоятелството в търговския регистър. По отношение на регистрацията по ЗДДС се прилагат общите правила на закона.
Допълнителен аргумент за липсата на задължение на регистрация по този ред е разпоредбата на чл.111, ал.2, т.3 от ЗДДС, съгласно която не се дължи ДДС към датата на дерегистрация при смърт на регистрирано по ЗДДС лице - едноличен търговец, ако предприятието на лицето е поето по наследство или по завет от лице, което се регистрира в срок до 6 месеца от датата на смъртта. Липсата на задължение за начисляване на ДДС към датата на дерегистрация на починалия едноличен търговец касае само наличните стоки и услуги към датата на регистрация на наследника.
По трети въпрос:
Обществените отношения, свързани с държавното обществено осигуряване, са уредени с Кодекса за социално осигуряване (чл. 1 от КСО). В същия нормативен акт e дадено легалното определение на понятието "осигурено лице" и се регламентират кръговете осигурени лица, обхванати от системата на социално осигуряване в Република България.
Легална дефиниция на осигурено лице за целите на държавното обществено осигуряване /ДОО/ е въведена с § 1, т. 3 от ДР на КСО.
"Осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за което са внесени или дължими осигурителни вноски.
От легалната дефиниция се извличат разпоредбите от КСО, определящи задължителните условия, които трябва да са налице, за да третираме едно лице като осигурено за целите на ДОО: упражняване на трудова дейност, внесени или дължими вноски, наличие на правна норма. За да се определи дали лице е осигурено за целите на ДОО, разгледаните задължителни условия и съответстващите им разпоредби от КСО се разглеждат комплексно и взаимосвързано.
Упражняването на трудовата дейност по смисъла на КСО е основна предпоставка за осигуряването. Съгласно чл. 10 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от с.з. и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й, т.е. времетраенето на задължителното осигуряване се определя от деня на започване на трудовата дейност и продължава до деня на прекратяването й.
Видно от посочената разпоредба, за да се счита едно лице за осигурено по смисъла на КСО и да има право на съответни престации, предвидени в кодекса, е необходимо да са налице едновременно следните условия:
- да извършва трудова дейност, която е основание за осигуряване по чл. 4 или 4а от КСО;
- да са внесени или дължими осигурителни вноски върху възнаграждение.
Кръгът на задължително осигурените по КСО лица е регламентиран в чл. 4 и чл. 4а от кодекса.
На основание чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица са управителите и прокуристите на търговски дружества и на еднолични търговци и на техните клонове.
Съгласно чл.4, ал.3, т.2 от КСО задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества.
Следователно, Вие подлежите на осигуряване за част или за всички фондове на държавното обществено осигуряване ако спрямо Вас са изпълнени кумулативно посочените по-горе условия и Вие имате качеството "осигурено лице".
Доколкото в запитването посочвате, че не упражнявате дейност в качеството Ви на ЕТ "Б" и предвид факта, че към настоящия момент не сте управител или съдружник на регистрирано юридическо лице (ЕООД е в процес на регистрация), то не попадате в кръга на осигурените лица на основание чл.4, ал.1, т.7 или ал.3, т.2 от КСО, предвид което не подлежите на задължително осигуряване за фондовете на държавното обществено осигуряване.
Подадено е писмено запитване, в което е изложена следната фактическа обстановка: работили сте по трудово правоотношение заедно с още четири работника в предприятието на майка си, регистрирана като едноличен търговец с фирма "А", ЕИК ............ Майка Ви е починала на ....04.2015 г. Вие сте регистриран едноличен търговец с фирма "Б", ЕИК .........., която през последните години не е извършвала дейност. Желаете да наследите фирмата на майка си и да продължите дейността й. Подали сте в Агенцията по вписванията заявление за регистриране на ЕООД с цел то да наследи фирмата на майка Ви. В запитването не посочвате да извършвате в момента трудова дейност.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Кой може да бъде правоприемник на ЕТ "А": ЕТ "Б", новорегистрираното ЕООД или съществува друга възможност?
Въпрос 2: Какво преобразуване следва да направите, за да подлежи правоприемникът на задължителна регистрация по ЗДДС по чл. 132, ал. 1 от ЗДДС?
Въпрос 3: След вписване на правоприемника в Търговския регистър, за лицата, работили по трудов договор в ЕТ "А", ще подадете уведомление по чл. 123, ал. 1 от КТ за смяна на работодател, в което няма да фигурирате, а за себе си ще подадете декларация като самоосигуряващо се лице. Въпросът Ви е: за междинния период от датата на смъртта на едноличния търговец до датата на вписване на правоприемника в Търговския регистър на какво основание и как следва да се осигурявате?
По първи въпрос
Отбелязва се, че НАП не е компетентна да дава разяснения по приложението на Търговския закон, който е относими към първия въпрос. Действията, които ще предприемете, се извършват пред Търговския регистър при Агенцията по вписванията, като съответните длъжностни лица преценяват тяхната законосъобразност.
Извод: НАП не се произнася по това кой може да бъде правоприемник на ЕТ "А", тъй като това е въпрос по прилагане на Търговския закон и е в компетентността на Агенцията по вписванията.
По втори въпрос
Съгласно чл. 132, ал. 1 от ЗДДС задължително се регистрира по реда на ЗДДС лице, което на основание чл. 10, ал. 1 от ЗДДС придобие стоки и услуги от регистрирано лице. На основание чл. 132, ал. 2 от ЗДДС регистрацията по ал. 1 се извършва с подаване на заявление за регистрация в 14-дневен срок от вписване на обстоятелството по чл. 10, ал. 1 в търговския регистър.
В чл. 10, ал. 1 от ЗДДС са определени т.нар. "недоставки" по ЗДДС. Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗДДС не е доставка на стока или услуга доставката към приобретателя от отчуждителя в резултат на прехвърляне на предприятие по реда на чл. 15 или чл. 60 от Търговския закон.
Чл. 15 от ТЗ регламентира прехвърлянето на предприятието на едноличния търговец чрез сделка. В чл. 60, ал. 2 от ТЗ е предвидена възможността за запазване на фирмата на починалия търговец при продължаване на търговската дейност от неговите наследници.
При поемане на предприятие на едноличен търговец от наследник не е налице доставка от отчуждител към приобретател и за наследника не възниква задължение за регистрация по реда на чл. 132 от ЗДДС в 14-дневен срок от вписване на обстоятелството в търговския регистър. По отношение на регистрацията по ЗДДС се прилагат общите правила на закона.
Като допълнителен аргумент за липсата на задължение за регистрация по този ред се посочва чл. 111, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, съгласно който не се дължи ДДС към датата на дерегистрация при смърт на регистрирано по ЗДДС лице - едноличен търговец, ако предприятието на лицето е поето по наследство или по завет от лице, което се регистрира в срок до 6 месеца от датата на смъртта. Липсата на задължение за начисляване на ДДС към датата на дерегистрация на починалия едноличен търговец касае само наличните стоки и услуги към датата на регистрация на наследника.
Извод: При поемане на предприятието на починалия едноличен търговец от наследник не възниква задължение за регистрация по чл. 132 от ЗДДС в 14-дневен срок от вписване на обстоятелството, а за регистрацията по ЗДДС се прилагат общите правила на закона.
По трети въпрос
Обществените отношения, свързани с държавното обществено осигуряване, са уредени с Кодекса за социално осигуряване (КСО) (чл. 1 от КСО). В КСО е въведено легално определение на понятието "осигурено лице" и са регламентирани кръговете осигурени лица, обхванати от системата на социално осигуряване в Република България.
Съгласно § 1, т. 3 от ДР на КСО "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. От тази дефиниция се извеждат задължителните условия, за да се третира едно лице като осигурено за целите на ДОО: упражняване на трудова дейност, наличие на внесени или дължими осигурителни вноски и наличие на правна норма, която предвижда осигуряване.
За да се определи дали едно лице е осигурено за целите на ДОО, тези условия и съответните разпоредби от КСО се разглеждат комплексно и взаимосвързано. Упражняването на трудова дейност по смисъла на КСО е основна предпоставка за осигуряването.
Съгласно чл. 10 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й. Времетраенето на задължителното осигуряване се определя от деня на започване на трудовата дейност до деня на прекратяването й. За да се счита едно лице за осигурено по смисъла на КСО и да има право на съответните престации, е необходимо едновременно да са налице:
- извършване на трудова дейност, която е основание за осигуряване по чл. 4 или чл. 4а от КСО;
- внесени или дължими осигурителни вноски върху възнаграждение.
Кръгът на задължително осигурените по КСО лица е регламентиран в чл. 4 и чл. 4а от КСО.
На основание чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица са управителите и прокуристите на търговски дружества и на еднолични търговци и на техните клонове.
Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт са лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества.
Следователно, Вие подлежите на осигуряване за част или за всички фондове на държавното обществено осигуряване, ако спрямо Вас са изпълнени кумулативно посочените по-горе условия и имате качеството "осигурено лице".
В запитването посочвате, че не упражнявате дейност в качеството си на ЕТ "Б" и към настоящия момент не сте управител или съдружник на регистрирано юридическо лице (ЕООД е в процес на регистрация). Поради това не попадате в кръга на осигурените лица на основание чл. 4, ал. 1, т. 7 или чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, поради което не подлежите на задължително осигуряване за фондовете на държавното обществено осигуряване.
Извод: За междинния период от датата на смъртта на едноличния търговец до вписване на правоприемника в Търговския регистър, при положение че не упражнявате дейност като ЕТ "Б" и не сте управител или съдружник в регистрирано юридическо лице, не подлежите на задължително осигуряване по чл. 4, ал. 1, т. 7 или ал. 3, т. 2 от КСО и съответно не се осигурявате за фондовете на държавното обществено осигуряване.
