НАП: Данъчно и осигурително третиране на труд, полаган дистанционно в Германия за български работодател

Изх. № 54-30-713

Дата: 23. 01. 2025 год.

ЗДДФЛ, чл. 4;

ЗДДФЛ, чл. 7;

ЗДДФЛ, чл. 8, ал. 2;

ДОПК, чл. 128.

ОТНОСНО: Прилагане разпоредбите на данъчното и осигурителното законодателство.

Във Ваше запитване с вх. № ..... по описа на Централно управление на Националната агенция за приходите (НАП) е изложена следната фактическа обстановка:

От месец декември 2022 г. сте назначена по трудов договор на длъжност главен асистент в ..... През целия период от началото на договора извършвате работата си дистанционно и пребивавате на територията на Германия. Посочили сте, че според Спогодбата между Република България и Федерална република Германия за избягване на двойното данъчно облагане и на отклонението от облагане с данъци на доходите (СИДДО с Германия)сте местно лице на Германия и от началото на трудовия Ви договор декларирате доходите си в Германия, покривайки данъците, социалните и здравните осигуровки според законодателството на Германия. Същевременно през целия период от началото на договора от заплатата Ви са удържани дължимият годишен данък и осигуровки по реда на Кодекса за социалното осигуряване(КСО) иЗакона за здравното осигуряване (ЗЗО).

Във връзка с изложената фактическа обстановка поставяте следните въпроси:

1. Каква е процедурата за възстановяване на платените данъци и социални и здравни осигуровки в България?
2. Какви стъпки трябва да предприеме Вашият работодател, за да бъде прекратено плащането на данъци и осигуровки в България и да се предотврати нарушаването на СИДДО с Германия?

Предвид така изложената фактическа обстановка, поставените въпроси и съобразявайки относимата нормативна уредба с оглед компетентността на НАП, изразявам следното становище:

По въпросите, свързани с данъчното облагане:

Дефинирането на едно физическо лице като местно или като чуждестранно има първостепенно значение за определянето на дължимите данъци по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). Това е така, тъй като местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина, а чуждестранните физически лица - само за придобити доходи от източници в Република България (чл. 6 и 7 от ЗДДФЛ). Критериите, въз основа на които едно физическо лице се определя като местно по смисъла на данъчния закон, са изброени в нормата на чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ. На това основание местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице:

- което има постоянен адрес в България, или

- което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период или

- което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или

- чийто център на жизнени интереси се намира в България.

Видно от цитираната разпоредба е, че критериите, въз основа на които едно физическо лице се определя като местно, са изброени алтернативно, т.е. достатъчно е наличието само на една от изброените хипотези. Изключение от това правило е предвидено единствено в разпоредбата на чл. 4, ал. 5 от ЗДДФЛ, според която не е местно физическо лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната.

От фактите, изложени в запитването Ви, не може да се направи категоричен извод дали попадате в някоя от хипотезите на чл. 4 от ЗДДФЛ, но ако на тази база не може да се определите като местно лице за България, на основание чл. 5 от същия закон ще се третирате като чуждестранно физическо лице. Ако това е така, по отношение на данъчното Ви третиране е необходимо да се прилагат разпоредбите на ЗДДФЛ, касаещи чуждестранните физически лица.

Съгласно чл. 7 от ЗДДФЛ чуждестранните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България. При определянето на дохода като такъв от източник в страната следва да се прилагат разпоредбите на чл. 8 от ЗДДФЛ. Според общото правило на чл. 8, ал. 2 от ЗДДФЛ доходите от труд, положен на територията на Република България, или от услуги, извършени на територията на Република България, са от източник в Република България. Предвид на това, че трудът в конкретния случай не се полага на територията на страната, доходите Ви не са от източник в Република България. При това положение, както за Вас, така и за работодателя Ви, не възниква задължение за облагане с данък по реда на ЗДДФЛ на доходите, които получавате по силата на сключения с него трудов договор.

По отношение на задължителните осигурителни вноски:

Лицата, граждани на държави - членки на Европейския съюз, които осъществяват трудова дейност, упражнявайки правото си на свободно движение в рамките на Европейския съюз, попадат в персоналния обхват на Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския парламент и на Съвета за координация на системите за социална сигурност(Регламент (ЕО) №883/2004). В процедурно отношение се прилага Регламент (ЕО) №987/2009 на Европейския парламент и на Съвета за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) №883/2004 за координация на системите за социална сигурност (Регламент (ЕО) №987/2009).

Съгласно член 11(1) от Регламент (ЕО) №883/2004 лицата, за които се прилага регламентът, са подчинени на законодателството само на една държава членка.

Основното правило при определяне на приложимото право в сферата на социалната сигурност е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата членка, на чиято територия полагат труда си (основание чл. 11(3)(а) от Регламент (ЕО) 883/2004).

Следователно, при условие че извършвате трудова дейност единствено на територията на Германия за работодател, установен в България, Вие попадате в обхвата на разпоредбата на чл. 11(3)(а) от Регламент (ЕО) №883/2004, според която спрямо Вас е приложимо осигурителното законодателство на държавата по месторабота (Германия).

Разпоредбата на чл. 21(1) от Регламент (ЕО) №987/2009 предвижда работодателят, чието седалище или място на дейност се намира извън компетентната държава членка, да изпълнява всички задължения, произтичащи от законодателството, приложимо за наетото от него лице, включително и задължението за плащане на осигурителни вноски, предвидени в това законодателство, така както би било, ако седалището или мястото на дейността му се намираха в компетентната държава членка.

Важно е да се подчертае, че националното законодателство на компетентната държава членка се прилага в неговата цялост с всички произтичащи задължения, които могат да включват и задължителни регистрации, подаване на данни за лицата и други задължения в зависимост от спецификата на въпросното законодателство.

С други думи българският работодател следва да прилага по отношение на Вас националното осигурително законодателство на Германия с всички произтичащи от това задължения. Единствената възможност да се запази като приложимо за Вас в конкретния случай българското осигурително законодателство е чрез сключване на споразумение между българската и германската компетентни институции за изключение от прилагането на чл. 11(3)(а) от Регламент (ЕО) 883/2004).

Такава възможност е предвидена с разпоредбата на чл. 16 от Регламент (ЕО) №883/2004, съгласно която институциите по приложимо право на държавите членки могат с общо споразумение да предвидят изключения от членове 11 - 15 от същия регламент, ако това е в интерес на някои лица.

Такова споразумение за изключение може да се постигне, само ако е налице съгласие и на двете институции по приложимо право.

В случай че желаете и е във Ваш интерес за Вас да остане приложимо българското осигурително законодателство, следва да подадете искане за прилагане на чл. 16 от Регламент (ЕО) №883/2004 до Централно управление на НАП, в което да опишете конкретния казус и периода, за който се отнася то.

При съгласие от страна на германската компетентна институция за прилагане на българското законодателство по отношение на осигуряването Ви, това ще бъде удостоверено с формуляр А1, който ще Ви бъде издаден при поискване от компетентната териториална дирекция на НАП.

При несъгласие на германската компетентна институция за прилагане на българското законодателство, неоснователно внесените задължителни осигурителни вноски в България подлежат на прихващане и възстановяване.

Прихващането и възстановяването са уредени в чл. 128 - чл. 132 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс(ДОПК). На основание чл. 128, ал. 1 от кодекса на прихващане или възстановяване подлежат недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство. Прихващане или възстановяване на суми може да се извърши по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето. Писменото искане се подава до компетентната на лицето териториална дирекция на НАП, като към него се прилагат доказателства, които го подкрепят. Освен това искането се разглежда, ако същото е подадено до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон не е предвидено друго, като по повод на него може да се възложи извършването на ревизия или проверка.

Според разпоредбата на чл. 129, ал. 3 от ДОПК, в 30-дневен срок от постъпване на искането следва да се издаде акт за прихващане или възстановяване, в случаите когато в същия срок не е възложена ревизия.

Моля да имате предвид, че факти и обстоятелства, които не са посочени в запитването, могат да доведат до становище, различно от гореизложеното.

ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:

/ВЕНЦИСЛАВА ПЕТКОВА/