НАП: Здравноосигурителни вноски при неплатен отпуск и осигуряване на друго основание по ЗЗО и Регламент (ЕО) № 883/2004

Въпрос: Следва ли да се внасят здравноосигурителни вноски и да се подават данни с декларация образец № 1 за петима лекари на "..........." ЕООД, които са в продължителен неплатен отпуск, при положение че трима от тях са пенсионери, а двама работят по трудови правоотношения в лечебни заведения във Франция и са осигурени здравно на друго основание?

Според изложената фактическа обстановка петима служители на "..........." ЕООД, наети като лекари по трудови договори с болницата, са в продължителен неплатен отпуск. За времето на отпуска болницата не подава данни с декларация образец № 1, тъй като трима от тях са пенсионери, а двама са на специализация в чужбина. В телефонен разговор е уточнено, че работещите извън страната лекари са наети по трудови правоотношения в лечебни заведения във Франция.

При тази фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на Закона за здравното осигуряване се изразява следното становище.

1. Здравноосигурителни вноски при неплатен отпуск по чл. 40, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗЗО

Здравноосигурителните вноски за периодите на неплатен отпуск се внасят по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1, буква "б" от Закона за здравното осигуряване, който гласи:

"За лицата в неплатен отпуск, които не подлежат на осигуряване на друго основание, вноската се определя върху половината от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване; вноската е изцяло за сметка на осигуреното лице - когато неплатеният отпуск е по негово желание, и за сметка на работодателя - когато неплатеният отпуск е за отглеждане на дете по реда на чл. 165, ал. 1 и чл. 167а от Кодекса на труда или поради производствена необходимост и престой; вноската се внася чрез съответното предприятие или организация до 25-о число на месеца, следващ този, за който се отнася."

От тази разпоредба следва, че здравноосигурителни вноски по чл. 40, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗЗО за периодите на неплатен отпуск се дължат само ако лицето не е осигурено на друго основание, предвидено в закона.

Като други основания за здравно осигуряване законът посочва, между другото:

• упражняване на трудова дейност и/или получаване на доходи по трудови правоотношения;
• служебни правоотношения;
• правоотношения, възникнали на основание специални закони;
• договори за управление и контрол на търговски дружества, еднолични търговци и неперсонифицирани дружества;
• изборни длъжности;
• упражняване на свободна професия или занаятчийска дейност;
• извършване на дейност като едноличен търговец, собственик или съдружник в търговско дружество;
• физическо лице - член на неперсонифицирано дружество;
• морско лице;
• работа без трудово правоотношение;
• получаване на пенсия от държавното обществено осигуряване;
• получаване на обезщетение за безработица и др.

Обстоятелството дали лицата са здравно осигурени на друго основание следва да бъде декларирано от тях пред работодателя, който е разрешил ползването на неплатения отпуск.

При неплатен отпуск по желание на работника или служителя, който не е осигурен на друго основание по ЗЗО, той трябва да внесе при работодателя дължимите за негова сметка здравноосигурителни вноски, тъй като не получава възнаграждение, от което те да бъдат удържани. Сумата може да бъде внесена авансово за избран период от време. Ако лицето не внесе сумите за здравни осигуровки, съгласно действащата нормативна уредба работодателят няма задължение да ги заплати от свои средства.

Извод: Здравноосигурителни вноски по чл. 40, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗЗО за периодите на неплатен отпуск се дължат само ако лицето не е осигурено на друго основание по ЗЗО; при неплатен отпуск по желание на работника, който не е осигурен на друго основание, вноските са за негова сметка и работодателят не е длъжен да ги поема, ако лицето не ги внесе.

2. Здравно осигуряване на пенсионерите по чл. 40, ал. 1, т. 4 от ЗЗО

Здравноосигурителните вноски за пенсионерите от държавното обществено осигуряване или от професионален пенсионен фонд са за сметка на държавния бюджет и се внасят върху размера на пенсията или сбора от пенсии, без добавките към тях (чл. 40, ал. 1, т. 4 от ЗЗО).

Предвид тази разпоредба, ако наетото лице е пенсионер от държавното обществено осигуряване, за времето на неплатения отпуск не следва да се внасят здравноосигурителни вноски по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1, буква "б" от ЗЗО.

Извод: За наетите лица - пенсионери от държавното обществено осигуряване, за периода на неплатен отпуск не се дължат здравноосигурителни вноски по чл. 40, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗЗО, тъй като вноските за тях се поемат от държавния бюджет върху пенсията.

3. Лица, упражняващи трудова дейност в други държави-членки на ЕС по време на неплатен отпуск

Относно лицата, които по време на неплатения отпуск упражняват трудова дейност в други държави-членки на Европейския съюз, приложение намират европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, които въвеждат правила за определяне на приложимото законодателство.

От 01.01.2007 г. в кръга на задължително осигурените в НЗОК са включени лицата, за които се прилага законодателството на Република България съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност, а са изключени лицата, които съгласно тези правила подлежат на здравно осигуряване в друга държава-членка (чл. 33, ал. 1, т. 6 и ал. 2 от ЗЗО).

Приложимото законодателство се определя по разпоредбите на Дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета (приложим от 01.05.2010 г.). Основното правило е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата-членка, на чиято територия полагат труда си.

В Дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004 са предвидени изключения от това основно правило, при които приложимото законодателство се определя по други критерии.

Когато лицата осъществяват дейност в две или повече държави-членки, приложимото законодателство се определя съобразно чл. 13(1), чл. 13(2) и чл. 13(3) от Регламент (ЕО) № 883/2004.

Съгласно чл. 16(1) от Регламент (ЕО) № 987/2009 лицата, които осъществяват дейност в две или повече държави-членки, са длъжни да уведомят за тази ситуация компетентната институция на държавата-членка, в която пребивават.

"Пребиваване" по смисъла на чл. 1(й) от Регламент (ЕО) № 883/2004 е мястото, където лицето обичайно пребивава. Критериите за установяване на пребиваването са посочени в чл. 11 от Регламент (ЕО) № 987/2009.

Институцията на държавата-членка по пребиваване на лицето определя приложимото спрямо него законодателство. В резултат от това се определя държавата-членка, която за съответния период е единствено и изцяло компетентна за социалната сигурност на лицето. Това е държавата, в която следва да се превеждат задължителните осигурителни вноски и по чието законодателство се придобиват права на обезщетения и помощи.

Извод: За лицата, които по време на неплатения отпуск упражняват трудова дейност в друга държава-членка на ЕС (напр. Франция), приложимото законодателство и държавата, в която се дължат осигурителните вноски, се определят по правилата на Дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009; ако по тези правила лицето подлежи на осигуряване в друга държава-членка, то не е задължително осигурено в НЗОК по чл. 33, ал. 1, т. 6 и ал. 2 от ЗЗО.

4. Подаване на декларация образец № 1 при неплатен отпуск

На основание чл. 5, ал. 4, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване осигурителите (работодателите) са длъжни да подават данни с декларация образец № 1 за периодите на неплатен отпуск, които се зачитат за осигурителен стаж и/или за които се дължат осигурителни вноски за здравно осигуряване.

Когато лицето е осигурено на друго основание, декларация образец № 1 се подава само за периода, който се зачита за осигурителен стаж - до 30 работни дни през една календарна година (аргумент от чл. 9, ал. 2, т. 3 от КСО).

В случаите, когато няма законово основание за внасяне на здравноосигурителни вноски за периодите на неплатения отпуск, но такива вноски са направени и са подадени данни по Наредба Н-8 от 29 декември 2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхраняване на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, подадените декларации образец № 1 следва да се заличат, а декларираните данни за дължимите осигурителни вноски с декларация образец № 6 следва да се коригират.

Извод: Работодателят подава декларация образец № 1 за периодите на неплатен отпуск само когато има законово основание за зачитане на осигурителен стаж и/или за дължими здравноосигурителни вноски; при неправомерно внесени вноски и подадени данни декларациите образец № 1 се заличават, а данните по декларация образец № 6 се коригират.