ОТНОСНО: Право на възстановяване на данък върху добавената стойност по реда на чл. 92, ал. 3, т. 3 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/
В Дирекция ОДОП ... постъпи писмено запитване с вх. № 20-15-275 от 19.11.2018 г., относно право на възстановяване на данък върху добавената стойност по реда на чл. 92, ал. 3, т. 3 от ЗДДС, препратен за отговор по компетентност от ТД на НАП ........
В запитването е изложена следната фактическа обстановка: През 2017 г. община С...... кандидатства по "Приоритетна ос 2 "Отпадъци" на Оперативна програма "Околна среда 2014-2010 г." с проект "Комбинирана процедура за проектиране и изграждане на компостиращи инсталации и на инсталации за предварително третиране на битови отпадъци за общините Б....,П..., П... и С...." За предварителните разходи по проекта са платени 2 бр. фактури на обща стойност 198 856 лв. с ДДС. Тъй като плащанията по тези две фактури са извършени преди одобрението на проекта, те са посочени в ДДС дневниците без право на данъчен кредит. Към днешна дата община С.... има подписан договор за безвъзмездна финансова помощ по този проект и съгласно чл. 92, ал. 3, т. 3 от ЗДДС има право на данъчен кредит по платените фактури.
В запитването е зададен следният въпрос: По какъв начин община С,,,, може да си възстанови данък върху добавената стойност по платените фактури: № 128 от 17.03.2017 г. на "Л" ЕООД и № 84/03.04.2017 г. на "С" ЕООД?
В отговор на поставените от Вас въпроси, съобразявайки относимата нормативна уредба, изразявам следното становище:
Разпоредбата на чл. 92, ал. 3, т. 3 от ЗДДС регламентира правото на възстановяване за възстановяване по чл. 88, ал. 3 в 30-дневен срок от подаване на справка-декларацията на данък в 30-дневен срок от подаване на справка-декларацията, лицето е усвоило средства за изграждане, стопанисване, поддържане и експлоатация на В и К системи и съоръжения в изпълнение на водни проекти по Приоритетна ос 1 на Оперативна програма "Околна среда 2007 - 2013" и на системи и съоръжения в изпълнение на проекти по Приоритетни оси 1 и 2 на Оперативна програма "Околна среда 2014 - 2020", до приключване на изграждането им, а не правото на приспадане на данъчен кредит.
По отношение на правото на приспадане на данъчен кредит следва да се имат предвид разпоредбите на Глава седма "Данъчен кредит" от ЗДДС. Правото на приспадане на данъчен кредит по реда на ЗДДС възниква и се упражнява по общите правила на чл. 69, при ограниченията на чл. 70, при условията на чл. 71 и в срока по чл. 72 от закона.
Съгласно чл. 72, ал. 1 от ЗДДС, регистрирано по този закон лице може да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит за данъчния период, през който е възникнало това право, което предвид разпоредбата на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем, или в един от следващите 12 данъчни периода. Правото на приспадане на данъчен кредит, според ал. 2 на същата разпоредба, се упражнява, като лицето:
1. включи размера на данъчния кредит при определяне на резултата за данъчния период по ал. 1 в справка-декларацията по чл. 125 за същия данъчен период;
2. посочи документа по чл. 71 в дневника за покупките по чл. 124 за данъчния период по т. 1.
От предоставената от ТД на НАП ....... информация относно посочените от Вас фактури издадени през м. март и м.април 2017 г. става ясно, че същите са намерили отражение в дневника за покупки и справка декларация за м.юни 2018 г. без право на данъчен кредит.
Предвид гореизложеното, за начисления данък върху добавената стойност за получените от Вас доставки по фактури, издадени през м. март и м. април 2017 г., право на приспадане на данъчен кредит, в случай, че е възникнало, не би могло да бъде упражнено, тъй като с изтичането на визирания в чл. 72 от ЗДДС преклузивен срок това право е погасено.
В Дирекция ОДОП е постъпило писмено запитване относно правото на възстановяване на данък върху добавената стойност по реда на чл. 92, ал. 3, т. 3 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), препратено за отговор по компетентност от ТД на НАП.
Изложена е следната фактическа обстановка:
През 2017 г. община С.... кандидатства по "Приоритетна ос 2 "Отпадъци" на Оперативна програма "Околна среда 2014 - 2020 г." с проект "Комбинирана процедура за проектиране и изграждане на компостиращи инсталации и на инсталации за предварително третиране на битови отпадъци за общините Б...., П..., П... и С....".
За предварителните разходи по проекта са платени 2 броя фактури на обща стойност 198 856 лв. с ДДС. Плащанията по тези две фактури са извършени преди одобрението на проекта и фактурите са посочени в ДДС дневниците без право на данъчен кредит.
Към момента на запитването община С.... има подписан договор за безвъзмездна финансова помощ по този проект и счита, че съгласно чл. 92, ал. 3, т. 3 от ЗДДС има право на данъчен кредит по платените фактури.
Въпрос: По какъв начин община С.... може да си възстанови данък върху добавената стойност по платените фактури: № 128 от 17.03.2017 г. на "Л" ЕООД и № 84/03.04.2017 г. на "С" ЕООД?
В отговор, при съобразяване на относимата нормативна уредба, се изразява следното становище:
Разпоредбата на чл. 92, ал. 3, т. 3 от ЗДДС регламентира правото на възстановяване по чл. 88, ал. 3 в 30-дневен срок от подаване на справка-декларацията на данък, когато в 30-дневен срок от подаване на справка-декларацията лицето е усвоило средства за изграждане, стопанисване, поддържане и експлоатация на В и К системи и съоръжения в изпълнение на водни проекти по Приоритетна ос 1 на Оперативна програма "Околна среда 2007 - 2013" и на системи и съоръжения в изпълнение на проекти по Приоритетни оси 1 и 2 на Оперативна програма "Околна среда 2014 - 2020", до приключване на изграждането им. Тази разпоредба урежда правото на възстановяване на данък, а не правото на приспадане на данъчен кредит.
По отношение на правото на приспадане на данъчен кредит следва да се прилагат разпоредбите на Глава седма "Данъчен кредит" от ЗДДС. Правото на приспадане на данъчен кредит по реда на ЗДДС възниква и се упражнява по общите правила на чл. 69, при ограниченията на чл. 70, при условията на чл. 71 и в срока по чл. 72 от закона.
Съгласно чл. 72, ал. 1 от ЗДДС, регистрирано по този закон лице може да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит за данъчния период, през който е възникнало това право, или в един от следващите 12 данъчни периода. Съгласно чл. 68, ал. 2 от ЗДДС, правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем.
Съгласно чл. 72, ал. 2 от ЗДДС, правото на приспадане на данъчен кредит се упражнява, като лицето:
- включи размера на данъчния кредит при определяне на резултата за данъчния период по ал. 1 в справка-декларацията по чл. 125 за същия данъчен период;
- посочи документа по чл. 71 в дневника за покупките по чл. 124 за данъчния период по първата точка.
От предоставената от ТД на НАП информация относно посочените фактури, издадени през месец март и месец април 2017 г., е видно, че същите са намерили отражение в дневника за покупки и справка-декларацията за месец юни 2018 г. без право на данъчен кредит.
Предвид гореизложеното, за начисления данък върху добавената стойност за получените доставки по фактури, издадени през месец март и месец април 2017 г., право на приспадане на данъчен кредит, в случай че е възникнало, не може да бъде упражнено, тъй като с изтичането на визирания в чл. 72 от ЗДДС преклузивен срок това право е погасено.
Извод: Община С.... не може да упражни право на приспадане и съответно да възстанови ДДС по фактури № 128/17.03.2017 г. и № 84/03.04.2017 г., тъй като преклузивният срок по чл. 72 от ЗДДС за упражняване на правото на данъчен кредит е изтекъл.
