Изх. № М-26-И-51
Дата: 13.05.2020 год.
ЗДДС, чл. 118, ал. 1;
ЗДДС, чл. 118, ал. 3;
ЗДДС, чл. 131а, ал. 1;
ЗДДС, чл. 131а, ал. 3;
ЗДДС, чл. 131б, ал. 1;
ЗДДС, чл. 131б, ал. 2;
ДР на ЗДДС, § 1, т. 88;
ДР на ЗДДС, § 1, т. 89;
ДР на ЗДДС, § 1, т. 90;
Наредба № Н-18/2006 г., чл. 27, ал. 1.
ОТНОСНО: данъчно третиране по Закона за данък върху добавената стойност(ЗДДС) и Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин(Наредба № Н-18/2006 г.)на доставки на стоки, които се заплащат с подаръчни карти
В Централно управление на Национална агенция за приходите с вх. № М-26-И-51#1/03.02.2020 г. е заведено Ваше запитване, в което е изложена следната фактическа обстановка:
Дружество се занимава с търговия на дребно на облекла и аксесоари и издава подаръчни карти на различни стойности (10 лв., 20 лв., 50 лв. и др.). С тези подаръчни карти клиентът може да закупи стоки на стойност, равна на стойността на картата, или на по-ниска/по-висока стойност от тази на картата, като извърши доплащане за стоките в брой или с дебитна/кредитна карта. Посочено е, че е възможно клиент Х да закупи подаръчна карта, да я подари на друго лице - клиент У и това друго лице - клиент У да използва картата при закупуване на определена стока в търговски обект на дружеството. Смятате, че ваучер за конкретна цел е закупуването на ваучер за определена стока на определена цена (панталон с цена 50 лв.), срещу който дружеството да начисли данък върху добавената стойност и да отрази правилно изписването на стоката от склада си, а не моментът на закупуването на подаръчната карта, защото нямате информация за стоката, която ще бъде закупена с нея, и за стойността й.
При проверка в информационната система на Национална агенция за приходите е установено, че дружеството е регистрирано по ЗДДС лице.
Предвид изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1)Следва ли подаръчната карта да се третира като ваучер за конкретна цел, след като не е ясно дали тя ще бъде използвана еднократно или многократно, каква точно стока ще бъде закупена с нея, в кой от търговските обекти на дружеството ще бъде изразходвана, в кой момент ще бъде използвана, доколкото подаръчните карти са с валидност една календарна година от датата на закупуването им?
2)В кой момент следва да се начисли данък върху добавената стойност(ДДС)- в момента на закупуване на подаръчната карта или в момента на изразходването й?
3) Ако ДДС следва да се начисли в момента на закупуването на подаръчната карта, как следва да се отрази изразходването й във фискалното устройство и какъв бон следва да се издаде на клиента за стоките, които е закупил с тази карта, който клиент в повечето случаи е трето лице?
4) Кой е моментът на закупуването на стоката - при продажбата на подаръчната карта или при изразходването й?
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, изразявам следното становище по поставените от Вас въпроси:
Данъчно третиране по ЗДДС
1. Нормативна уредба
Считано от 1 януари 2019 г. в ЗДДС са в сила нови разпоредби, които касаят данъчното третиране на доставките, свързани с ваучери, за целите на облагането с данък върху добавената стойност. Тези разпоредби, съгласно § 58 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, се прилагат само за ваучери, издадени след 31 декември 2018 г.
Понятието "ваучер" е дефинирано в т. 88 от § 1 на Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДДС, съгласно която ваучерът е инструмент, при който съществува задължение да бъде приет като заплащане или част от заплащане за предоставяне на стоки или услуги и за който стоките или услугите, които ще се предоставят, или имената на лицата, които евентуално ще ги предоставят, са обозначени върху самия инструмент или в свързаната с него документация, включително в реда и условията за ползване на въпросния инструмент. В този смисъл основното предназначение на ваучера преди всичко е поемането на задължение да бъде приет като заплащане или част от заплащане за предоставяне на стоки или услуги.
За целите на облагането с данък върху добавената стойност законът определя два вида ваучери:
1. ваучери за конкретна цел (ВКЦ) и
2. многоцелеви ваучери (МЦВ).
По смисъла на т. 89 от § 1 от ДР на ЗДДС "ваучер за конкретна цел" е ваучер, при който мястото на изпълнение на доставка на стоките или услугите, за които се отнася ваучерът, и дължимият данък върху добавената стойност за тези стоки или услуги могат да бъдат определени в момента на издаването на ваучера. "Многоцелеви ваучер" е ваучер, различен от ваучер за конкретна цел, съгласно т. 90 от § 1 от ДР на ЗДДС.
В този смисъл, за да бъде един ваучер третиран като ваучер за конкретна цел, към момента на издаването му трябва да може да бъде определено мястото на изпълнение на доставката на стоки или услуги, за които се отнася, т.е. територията на страната, друга държава членка или трета страна, в която може да бъде предоставен ваучерът като заплащане или част от заплащане за получаването на тези стоки или услуги. Освен това към момента на издаването на този ваучер трябва да може да бъде определен дължимият данък върху добавената стойност за доставките на стоки или услуги, които могат да бъдат получени при предоставянето му. Дължимият данък върху добавената стойност може да бъде определен, когато е известен характерът на тази доставка - облагаема или освободена, и ако доставката е облагаема - приложимата ставка на данъка за доставките на стоки или услуги, за които се отнася ваучерът.
Горепосочените две условия - определяемост на мястото на изпълнение и дължимия данък за доставките на стоките и услугите, които ще се заплащат чрез ваучера, трябва кумулативно да бъдат изпълнени, за да бъде един ваучер третиран като ваучер за конкретна цел.
2. Характеристика на ваучера "подаръчна карта", издаван от дружеството
Тъй като в случая, изложен в запитването, дружеството, издало подаръчните карти, притежава търговски обекти и приема подаръчните карти като заплащане или част от заплащане за предоставяне на стоки (облекла и аксесоари), подаръчните карти попадат в обхвата на понятието "ваучер" по смисъла на ЗДДС.
Доколкото в запитването не е предоставена информация за местонахождението на търговските обекти на дружеството и за прилаганата ставка на данъка (20%, 0% или е налице освободена доставка по реда на глава четвърта от ЗДДС), са възможни следните хипотези:
1) В случай че продажбите на стоки, които клиентите ще заплащат чрез използването на подаръчна карта, са с място на изпълнение на територията на страната, извършват се в търговски обекти на дружеството на територията на страната, и приложимата за тях данъчна ставка е еднаква, то подаръчната карта се определя като ваучер за конкретна цел.
В момента на възмездното предоставяне на подаръчните карти на клиентите, когато същите се третират като ваучер за конкретна цел, е налице доставка съгласно чл. 131а, ал. 1 от ЗДДС и следва да се начисли данък върху добавената стойност по реда на чл. 86 от същия закон.
Фактическото предоставяне на стоките от дружеството към лицето, предоставило подаръчната карта, която се третира като ваучер за конкретна цел, като заплащане или част от заплащане за получаването на тези стоки, не се смята за доставка съгласно чл. 131а, ал. 3 от ЗДДС.
2) В случай че мястото на изпълнение на доставката и дължимият данък върху добавената стойност (приложимата единна данъчна ставка, характерът на доставката - облагаема или освободена) за заплащаните с подаръчната карта стоки не могат да бъдат определени в момента на издаването на подаръчните карти, същите следва да се третират като многоцелеви ваучер.
В тези случаи при възмездното предоставяне на подаръчните карти от дружеството на клиентите не е налице доставка на стоките, за които се отнася картата, съгласно чл. 131б, ал. 1 от ЗДДС.
Фактическото предоставяне на стоките от дружеството към лицето, предоставило картата като заплащане или част от заплащане за получаването на тези стоки, е доставка на основание чл. 131б, ал. 2 от ЗДДС и същото следва да начисли данък върху добавената стойност по реда на чл. 86 от ЗДДС.
Третиране на ваучерите "подаръчна карта" по Наредба № Н-18/2006 г.
По отношение на продажбата на ваучер "подаръчна карта":
На основание чл. 118, ал. 1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.
Съгласно чл. 118, ал. 3 от ЗДДС фискалният и системният бон са хартиени документи, регистриращи продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издадени от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип или от одобрена интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. Това означава, че при извършване на продажба на ваучер "подаръчна карта", издаден от дружеството в търговски обект, плащането на стойността на който е извършен по някой от начините, изброени в ал. 3, същата следва да се регистрира и отчита чрез издаване на фискална касова бележка. Когато продажбата на подаръчна карта на клиент се третира като ваучер за конкретна цел, продажбата следва да намери отражение в съответната данъчна група, която отразява прилаганата единна данъчна ставка. Когато продажбата на подаръчна карта на клиент се третира като многоцелеви ваучер, продажбата следва да намери отражение в данъчна група "А", която отразява продажби, за които не се начислява ДДС към момента на продажбата на многоцелевия ваучер.
По отношение на заплащане на стоките чрез ваучер"подаръчна карта":
При извършване на фактическото предоставяне на стоките, стойността на които клиентите заплащат с ваучер "подаръчна карта", продажбата следва да се регистрира и отчита с издаване на фискална касова бележка по общия ред на Наредбата. Фискалната касова бележка се издава за цялата стойност на продажбата, като сумата може да бъде платена изцяло или частично с ваучер и приключена с друг вид плащане (смесено плащане). За целите на отчетността плащанията с ваучер следва да се обособят като отделен вид плащане, при условие на проследимост на ваучера. При възприемане на такъв подход, в дневния финансов отчет на отделен ред ще се отпечата оборотът по тези плащания. Това ще даде информация за целите на коректното счетоводно отчитане на стоките.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ПЛАМЕН ДИМИТРОВ/
Въпрос 1: Следва ли подаръчната карта да се третира като ваучер за конкретна цел, след като не е ясно дали тя ще бъде използвана еднократно или многократно, каква точно стока ще бъде закупена с нея, в кой от търговските обекти на дружеството ще бъде изразходвана, в кой момент ще бъде използвана, доколкото подаръчните карти са с валидност една календарна година от датата на закупуването им?
Въпрос 2: В кой момент следва да се начисли данък върху добавената стойност (ДДС) - в момента на закупуване на подаръчната карта или в момента на изразходването й?
Въпрос 3: Ако ДДС следва да се начисли в момента на закупуването на подаръчната карта, как следва да се отрази изразходването й във фискалното устройство и какъв бон следва да се издаде на клиента за стоките, които е закупил с тази карта, който клиент в повечето случаи е трето лице?
Въпрос 4: Кой е моментът на закупуването на стоката - при продажбата на подаръчната карта или при изразходването й?
1. Нормативна уредба и общи понятия
От 1 януари 2019 г. в Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) са в сила нови разпоредби относно данъчното третиране на доставките, свързани с ваучери, за целите на облагането с ДДС. Съгласно § 58 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане тези разпоредби се прилагат само за ваучери, издадени след 31 декември 2018 г.
Понятието "ваучер" е определено в § 1, т. 88 от ДР на ЗДДС, според която ваучерът е инструмент, при който съществува задължение да бъде приет като заплащане или част от заплащане за предоставяне на стоки или услуги и за който стоките или услугите, които ще се предоставят, или имената на лицата, които евентуално ще ги предоставят, са обозначени върху самия инструмент или в свързаната с него документация, включително в реда и условията за ползване на инструмента.
Основното предназначение на ваучера е поемането на задължение да бъде приет като заплащане или част от заплащане за предоставяне на стоки или услуги.
За целите на облагането с ДДС законът различава два вида ваучери:
- ваучери за конкретна цел (ВКЦ);
- многоцелеви ваучери (МЦВ).
По смисъла на § 1, т. 89 от ДР на ЗДДС "ваучер за конкретна цел" е ваучер, при който мястото на изпълнение на доставка на стоките или услугите, за които се отнася ваучерът, и дължимият данък върху добавената стойност за тези стоки или услуги могат да бъдат определени в момента на издаването на ваучера.
Съгласно § 1, т. 90 от ДР на ЗДДС "многоцелеви ваучер" е ваучер, различен от ваучер за конкретна цел.
За да бъде един ваучер третиран като ваучер за конкретна цел, към момента на издаването му трябва кумулативно да са изпълнени следните условия:
- да може да бъде определено мястото на изпълнение на доставката на стоките или услугите, за които се отнася ваучерът - територията на страната, друга държава членка или трета страна, в която ваучерът може да бъде предоставен като заплащане или част от заплащане за получаването на тези стоки или услуги;
- да може да бъде определен дължимият ДДС за доставките на стоки или услуги, които могат да бъдат получени при предоставянето на ваучера, т.е. да е известен характерът на доставката (облагаема или освободена) и, ако е облагаема, приложимата ставка на данъка.
Извод: За да се квалифицира един инструмент като ваучер за конкретна цел по ЗДДС, трябва да са определяеми още при издаването му както мястото на изпълнение на бъдещата доставка, така и дължимият ДДС за нея.
2. Характеристика на подаръчната карта, издавана от дружеството
Дружеството извършва търговия на дребно с облекла и аксесоари и издава подаръчни карти на различни стойности (10 лв., 20 лв., 50 лв. и др.). С тези подаръчни карти клиентът може да закупи стоки на стойност, равна на стойността на картата, или на по-ниска/по-висока стойност, като при по-висока стойност извършва доплащане в брой или с дебитна/кредитна карта. Възможно е клиент Х да закупи подаръчна карта, да я подари на друго лице - клиент У, и това друго лице да използва картата при закупуване на стока в търговски обект на дружеството. Подаръчните карти са с валидност една календарна година от датата на закупуването им.
Дружеството счита, че ваучер за конкретна цел е закупуването на ваучер за определена стока на определена цена (например панталон с цена 50 лв.), срещу който да начисли ДДС и да отрази изписването на стоката от склада, а не моментът на закупуване на подаръчната карта, тъй като при закупуването на картата няма информация за конкретната стока и нейната стойност.
При проверка в информационната система на НАП е установено, че дружеството е регистрирано по ЗДДС лице.
Тъй като дружеството притежава търговски обекти и приема подаръчните карти като заплащане или част от заплащане за предоставяне на стоки (облекла и аксесоари), подаръчните карти попадат в обхвата на понятието "ваучер" по смисъла на ЗДДС.
В запитването не е предоставена информация за местонахождението на търговските обекти на дружеството и за прилаганата ставка на данъка (20%, 0% или наличие на освободена доставка по глава четвърта от ЗДДС). Поради това се разглеждат следните хипотези:
2.1. Хипотеза 1 - подаръчната карта като ваучер за конкретна цел
Ако продажбите на стоки, които клиентите ще заплащат чрез използването на подаръчната карта, са с място на изпълнение на територията на страната, извършват се в търговски обекти на дружеството на територията на страната и приложимата за тях данъчна ставка е еднаква, подаръчната карта се определя като ваучер за конкретна цел.
В този случай, съгласно чл. 131а, ал. 1 от ЗДДС, в момента на възмездното предоставяне на подаръчните карти на клиентите е налице доставка и следва да се начисли ДДС по реда на чл. 86 от ЗДДС.
Съгласно чл. 131а, ал. 3 от ЗДДС фактическото предоставяне на стоките от дружеството към лицето, което предоставя подаръчната карта, третирана като ваучер за конкретна цел, като заплащане или част от заплащане за получаването на тези стоки, не се смята за доставка.
Извод: Когато всички стоки, които могат да се закупят с подаръчната карта, са с място на изпълнение в страната и с еднаква данъчна ставка, подаръчната карта е ваучер за конкретна цел. ДДС се начислява при възмездното предоставяне на картата, а при последващото й използване за получаване на стоките не възниква нова доставка по ЗДДС.
2.2. Хипотеза 2 - подаръчната карта като многоцелеви ваучер
Ако мястото на изпълнение на доставката и дължимият ДДС (приложимата единна данъчна ставка, характерът на доставката - облагаема или освободена) за стоките, заплащани с подаръчната карта, не могат да бъдат определени в момента на издаването на подаръчните карти, те следва да се третират като многоцелеви ваучери.
В тези случаи при възмездното предоставяне на подаръчните карти от дружеството на клиентите не е налице доставка по смисъла на ЗДДС и не се начислява ДДС на този етап. Данъчното третиране и моментът на начисляване на ДДС се определят при фактическото предоставяне на стоките срещу използването на многоцелевия ваучер, съгласно приложимите разпоредби на ЗДДС за МЦВ (вкл. чл. 131б от ЗДДС, когато е относим).
Извод: Когато към момента на издаване на подаръчната карта не могат да се определят мястото на изпълнение и дължимият ДДС за стоките, които ще се получат срещу нея, картата е многоцелеви ваучер и ДДС не се начислява при продажбата на картата, а при последващото й използване за получаване на стоките.
