Изх. № М-26-З-51
Дата: 25. 09. 2024 год.
ЗНАП, чл. 10, ал. 1, т. 10;
Регламент (ЕО) №883/2004, чл. 1(а);
Регламент (ЕО) №883/2004, чл. 1(б);
Регламент (ЕО) №883/2004, чл. 11(3), буква "а";
Регламент (ЕО) №883/2004, чл. 11 - чл. 16
Регламент №987/2009, чл. 21(2).
ОТНОСНО: Прилагане разпоредбите на Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета за координация на системите за социална сигурност (Регламент (ЕО) №883/2004).
Във Ваше запитване с вх. №...... по описа на Централно управление на Национална агенция за приходите (НАП) е изложена следната фактическа обстановка:
Българско търговско дружество предстои да назначи двама служители, които ще работят и пребивават на територията на Гърция. Лицата имат двойно гражданство - българско и гръцко.
Във връзка с изложената фактическа обстановка поставяте следните въпроси:
- Кое ще е приложимото осигурително законодателство за тези лица и има ли някакво изискване относно задължителното осигуряване съгласно гръцкото законодателство?
- Необходими ли са някакви допълнителни документи?
Предвид така изложената непълна фактическа обстановка, поставените въпроси и съобразявайки относимата нормативна уредба с оглед компетентността на НАП, изразявам следното становище:
Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП) изпълнителният директор на НАП организира разясняване на данъчното и осигурителното законодателство в рамките на функциите и правомощията на агенцията.
По отношение на лицата, граждани на държави-членки на Европейския съюз (ЕС), които осъществяват трудова дейност, упражнявайки правото си на свободно движение в рамките на ЕС, се прилагат Регламент (ЕО) №883/2004 и Регламент (ЕО) №987/2009 на Европейския парламент и на Съвета за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) №883/2004 за координация на системите за социална сигурност (Регламент (ЕО) №987/2009).
Определяне на приложимото законодателство е един от основните принципи, установени с координационните регламенти. Резултат от него е определянето на държавата членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски.
На основание чл. 11, параграф 1 от общите правила на Регламент (ЕО) №883/2004 лицата, за които се прилага регламентът, са подчинени на законодателството на само една държава членка.
Разпоредбите, регламентиращи правилата за определяне на приложимото законодателство, се съдържат в Дял II на Регламент (ЕО) №883/2004. Тези правила имат приоритет над националното законодателство на държавите членки по отношение на това къде трябва да бъде осигурено едно лице.
Приложимото законодателство се определя в съответствие с разпоредбите на , при условие че е налице трансгранична ситуация (пресичане на граници между държави, които прилагат регламента от лица, попадащи в персоналния му обхват).
В конкретната ситуация е налице специфичен случай на трансгранична ситуация, предопределен от факта, че дружеството е установено в държава членка (България), различна от държавата, в която се полага труд (Гърция).
С оглед на това наетите лица попадат в приложното поле на координационните регламенти и за тях следва да се определи приложимото законодателство за социална сигурност според разпоредбите на Дял II от Регламент (ЕО) №883/2004.
При определяне на приложимото законодателство по отношение на трудовоактивните лица е от съществено значение същите да бъдат ясно определени като заети или самостоятелно заети лица.
За целите на прилагането на Дял II от Регламент (ЕО) №883/2004 "дейност като заето лице" и "дейност като самостоятелно заето лице" е всяка дейност или положение, което се приема за еквивалентно за целите на осигурителното законодателство на държавата членка, в която се осъществява такава дейност или съществува еквивалентно положение (основание чл. 1(а) и (б) от Регламент (ЕО) №883/2004).
Квалифицирането на лице като заето или самостоятелно заето се извършва въз основа третирането на съответната дейност според осигурителното законодателство на държавата членка, на чиято територия подлежащият на осигуряване полага труда си.
В писменото запитване няма данни относно това дали лицата ще осъществяват трудова дейност за други работодатели/възложители на територията на други държави - членки от ЕС. Няма яснота и в качеството на какви ще бъдат наети от българското дружество, т.е. по трудов договор или по без трудово правоотношение. В тази връзка при условие че лицата полагат трудединствено на територията на Гърция за дружество със седалище в България, то приложение намира разпоредбата на чл. 11, параграф 3, б. "а" от Регламент (ЕО) №883/2004, съгласно която спрямо лице, осъществяващо дейност като наето или самостоятелно заето лице в една държава членка, се прилага законодателството на тази държава членка.
Следователно в тази хипотеза задължителните осигурителни вноски за периода, за който полагат труд в качеството им на наети или самостоятелно заети лица на територията на Гърция, са дължими по гръцкото осигурително законодателство.
Националното законодателство на компетентната държава членка се прилага в неговата цялост с всички произтичащи задължения, които освен превеждане на осигурителни вноски, могат да включват задължителни регистрации, подаване на данни и други задължения, в зависимост от спецификата на това законодателство.
Като дружество, което следва да внася задължителните осигурителни вноски за наети лица в Гърция съгласно нейното законодателство, Вие следва да се информирате относно Вашите задължения в този конкретен случай.
На основание чл. 21(2) от Регламент №987/2009 работодателят, чието място на дейност не е в компетентната държава членка, може да се договори с лицето, за което е определено като приложимо законодателството на съответната друга държава членка, това лице да изпълнява от свое име задълженията по плащането на вноски и подаването на данни във връзка с неговото осигуряване. Работодателят уведомява за тази договореност компетентната институция на държавата членка, чието законодателство се прилага спрямо съответното лице.
Периодите на приложимост на чуждо законодателство могат да бъдат удостоверени с преносим документ А1, издаден от компетентна институция на държавата по месторабота на лицата (в конкретната хипотеза - Гърция). Този документ ще удостовери, че лицата са подчинени на гръцкото осигурително законодателство за периода, посочен в него, и не се дължат задължителни осигурителни вноски в България по българското законодателство.
В допълнение Ви уведомявам, че изразеното становище по поставените въпроси е принципно тълкуване на относимите правни норми, като е възможно факти и обстоятелства, които не са описани в запитването Ви, да дават основание за становище, различно от изложеното.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ВЕНЦИСЛАВА ПЕТКОВА/
В запитване до Национална агенция за приходите е изложена следната фактическа обстановка: българско търговско дружество предстои да назначи двама служители, които ще работят и пребивават на територията на Гърция. Лицата имат двойно гражданство - българско и гръцко.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос: Кое ще е приложимото осигурително законодателство за тези лица и има ли някакво изискване относно задължителното осигуряване съгласно гръцкото законодателство?
Въпрос: Необходими ли са някакви допълнителни документи?
Предвид изложената фактическа обстановка, поставените въпроси и относимата нормативна уредба, НАП излага следното становище.
Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите изпълнителният директор на НАП организира разясняване на данъчното и осигурителното законодателство в рамките на функциите и правомощията на агенцията.
По отношение на лицата, граждани на държави членки на Европейския съюз, които осъществяват трудова дейност, упражнявайки правото си на свободно движение в рамките на ЕС, се прилагат:
- Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския парламент и на Съвета за координация на системите за социална сигурност;
- Регламент (ЕО) №987/2009 на Европейския парламент и на Съвета за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) №883/2004.
Определянето на приложимото законодателство е един от основните принципи, установени с координационните регламенти. Резултат от този принцип е определянето на държавата членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски.
На основание чл. 11, параграф 1 от Регламент (ЕО) №883/2004 лицата, за които се прилага регламентът, са подчинени на законодателството на само една държава членка.
Разпоредбите, регламентиращи правилата за определяне на приложимото законодателство, се съдържат в Дял II от Регламент (ЕО) №883/2004. Тези правила имат приоритет над националното законодателство на държавите членки по отношение на това къде трябва да бъде осигурено едно лице.
Приложимото законодателство се определя в съответствие с разпоредбите на Дял II от Регламент (ЕО) №883/2004, при условие че е налице трансгранична ситуация - пресичане на граници между държави, които прилагат регламента, от лица, попадащи в персоналния му обхват.
В конкретната ситуация е налице специфичен случай на трансгранична ситуация, предопределен от факта, че дружеството е установено в една държава членка (България), различна от държавата, в която се полага труд (Гърция). Поради това наетите лица попадат в приложното поле на координационните регламенти и за тях следва да се определи приложимото законодателство за социална сигурност според разпоредбите на Дял II от Регламент (ЕО) №883/2004.
При определяне на приложимото законодателство по отношение на трудовоактивните лица е от съществено значение същите да бъдат ясно определени като заети или самостоятелно заети лица.
За целите на прилагането на Дял II от Регламент (ЕО) №883/2004, съгласно чл. 1(а) и чл. 1(б) от Регламент (ЕО) №883/2004, "дейност като заето лице" и "дейност като самостоятелно заето лице" е всяка дейност или положение, което се приема за еквивалентно за целите на осигурителното законодателство на държавата членка, в която се осъществява такава дейност или съществува еквивалентно положение.
Квалифицирането на лице като заето или самостоятелно заето се извършва въз основа на третирането на съответната дейност според осигурителното законодателство на държавата членка, на чиято територия подлежащият на осигуряване полага труда си.
В писменото запитване няма данни дали лицата ще осъществяват трудова дейност за други работодатели/възложители на територията на други държави членки от ЕС. Няма яснота и в какво качество ще бъдат наети от българското дружество - по трудов договор или по без трудово правоотношение.
В тази връзка, при условие че лицата полагат труд единствено на територията на Гърция за дружество със седалище в България, приложение намира разпоредбата на чл. 11, параграф 3, буква "а" от Регламент (ЕО) №883/2004, съгласно която спрямо лице, осъществяващо дейност като наето или самостоятелно заето лице в една държава членка, се прилага законодателството на тази държава членка.
Следователно, в тази хипотеза задължителните осигурителни вноски за периода, през който лицата полагат труд в качеството им на наети или самостоятелно заети лица на територията на Гърция, са дължими по гръцкото осигурително законодателство.
Националното законодателство на компетентната държава членка се прилага в неговата цялост с всички произтичащи задължения, които, освен превеждане на осигурителни вноски, могат да включват задължителни регистрации, подаване на данни и други задължения, в зависимост от спецификата на това законодателство.
Като дружество, което следва да внася задължителните осигурителни вноски за наети лица в Гърция съгласно нейното законодателство, дружеството следва да се информира относно своите задължения в този конкретен случай.
На основание чл. 21(2) от Регламент №987/2009 работодателят, чието място на дейност не е в компетентната държава членка, може да се договори с лицето, за което е определено като приложимо законодателството на съответната друга държава членка, това лице да изпълнява от свое име задълженията по плащането на вноски и подаването на данни във връзка с неговото осигуряване. Работодателят уведомява за тази договореност компетентната институция на държавата членка, чието законодателство се прилага спрямо съответното лице.
Периодите на приложимост на чуждо законодателство могат да бъдат удостоверени с преносим документ А1, издаден от компетентна институция на държавата по месторабота на лицата (в конкретната хипотеза - Гърция). Този документ удостоверява, че лицата са подчинени на гръцкото осигурително законодателство за периода, посочен в него, и че за този период не се дължат задължителни осигурителни вноски в България по българското законодателство.
В допълнение е посочено, че изразеното становище по поставените въпроси представлява принципно тълкуване на относимите правни норми, като е възможно факти и обстоятелства, които не са описани в запитването, да обосноват становище, различно от изложеното.
Извод: При условие че лицата работят единствено на територията на Гърция за българското дружество, приложимо е гръцкото осигурително законодателство по силата на чл. 11, параграф 3, буква "а" от Регламент (ЕО) №883/2004, задължителните осигурителни вноски се дължат в Гърция, възможно е по чл. 21(2) от Регламент №987/2009 да се договори лицата да изпълняват от свое име задълженията по плащане на вноски и подаване на данни, а приложимото чуждо законодателство може да бъде удостоверено с преносим документ А1, издаден от компетентната гръцка институция.
