ОТНОСНО:Приложение на Наредба Н-18 от 13 декември 2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства (ФУ) на продажбите в търговски обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, извършващи продажби чрез електронен магазин (Наредба № Н-18/2006 г.)
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ..... постъпи Ваше писмено запитване с вх. № 07-00-342/12.09.2022 г. относно прилагане на ЗДДС, препратено за отговор по компетентност от ЦУ на НАП гр. София.
Поставен е следният въпрос:
Следва ли да се издава фискална касова бележка при продажба на свещи, икони, молитвеници, тамян и др. от православен храм?
С оглед на действащото данъчно законодателство изразявам следното становище:
Съгласно чл. 118, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.
Условията и редът, по който се издават фискални касови бележки, са регламентирани в Наредба № Н-18/2006 г.
Лицата, респективно дейностите, които са освободени от задължително регистриране на оборотите от продажби чрез фискално устройство, са изброени в чл. 4 и чл. 5 от Наредба №Н-18/2006 г. Съгласно т. 5 на чл. 4 от Наредбата, не е налице задължение за регистриране чрез фискално устройство на продажбата на вещи и извършването на услуги, свързани с осъществяването на религиозна, социална, образователна и здравна дейност от Българската православна църква и други регистрирани вероизповедания по Закона за вероизповеданията.
Видно от гореизложеното, за продажбата на вещи за религиозна дейност от Българската православна църква не е налице задължение за издаване на касова бележка от фискално устройство.
Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Въпрос: Следва ли да се издава фискална касова бележка при продажба на свещи, икони, молитвеници, тамян и др. от православен храм?
Съгласно чл. 118, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.
Условията и редът за издаване на фискални касови бележки са регламентирани в Наредба № Н-18/2006 г.
Лицата и дейностите, освободени от задължително регистриране на оборотите от продажби чрез фискално устройство, са изброени в чл. 4 и чл. 5 от Наредба № Н-18/2006 г.
Съгласно чл. 4, т. 5 от Наредба № Н-18/2006 г. не е налице задължение за регистриране чрез фискално устройство на продажбата на вещи и извършването на услуги, свързани с осъществяването на религиозна, социална, образователна и здравна дейност от Българската православна църква и други регистрирани вероизповедания по Закона за вероизповеданията.
Видно от горното, продажбата на вещи за религиозна дейност от Българската православна църква, каквито са свещи, икони, молитвеници, тамян и др., не подлежи на задължително регистриране чрез фискално устройство.
Извод: При продажба на свещи, икони, молитвеници, тамян и други вещи за религиозна дейност от православен храм не е налице задължение за издаване на касова бележка от фискално устройство.
Настоящото становище е изготвено въз основа на фактическата обстановка, изложена в запитването. В случай че в производство по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прилага разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК въз основа на това становище.
