НАП: Осигуряване на самоосигуряващо се лице – чужд гражданин, управител и собственик на търговско дружество в България

Регламент 883/2004: чл. 11 - 16;

КСО: чл. 4, ал. 3, т. 2; чл. 4, ал. 4; чл. 5, ал. 4; чл. 10, ал. 1;

НООСЛБГРЧМЛ: чл. 1, ал. 1,2 и 3;

ОТНОСНО: Осигуряване на гръцки гражданин - управител на търговско дружество в България

Във връзка с Ваше запитване, постъпило в Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. ........, с вх. № .../18.09.2019 г., Ви уведомявам за следното:

Описвате следната фактическа обстановка: Вие сте гръцки гражданин с ЛНЧ и същевременно сте собственик и управител на дружество, което е регистрирано на територията на Република България. Осигурявал сте се като самоосигуряващо се лице и през периода 2012 г. - 2014 г. дружеството, което представлявате е осъществявало дейност. Подавал сте декларации образец № 1, както и декларация образец № 6 за дължимите осигурителни вноски. През септември 2012 г. Ви е повдигнато обвинение от гръцките власти с налагане на ограничителна мярка - забрана за напускане на страната, а през декември 2014 г. влиза в сила ефективна присъда - лишаване от свобода. На 01.12.2014 г. е подписан учредителен акт, с които е определен нов собственик и управител на дружеството.

Задавате следните въпроси:

1. Дължите ли осигурителни вноски за периода от септември 2012 г. (повдигане на обвинението) до декември 2014 г. (заличаването Ви като собственик и управител на дружеството) в качеството Ви на самоосигуряващо се лице?
2. При положение, че не дължите, какъв е редът за заличаване на подадените декларации образец № 1 и образец № 6?

С оглед така изложената фактическа обстановка и действащото законодателство, изразявам следното становище:

По отношение на лицата, граждани на държави членки на Европейския съюз (ЕС), които осъществяват трудова дейност, упражнявайки правото си на свободно движение в рамките на ЕС, се прилагат Регламент (ЕО) №883/2004 за координация на системите за социална сигурност и Регламент (ЕО) №987/2009за установяване на процедура заприлагането на Регламент (ЕО) №883/2004.

За да се установи дали е налице основание за социално и здравно осигуряване в България спрямо едно лице, попадащо в обхвата на регламентите за координация на системите за социална сигурност, е необходимо първо да се определи кое е приложимото за него законодателство в областта на социалната сигурност.

Приложимото законодателство се определя в съответствие с разпоредбите на Дял II от Регламент (ЕО) №883/2004 (чл. 11 - 16), при условие че е налице трансгранична ситуация (пресичане на граници между държави, които прилагат регламента от лица, попадащи в персоналния му обхват).

"Определяне на приложимото законодателство" е един от основните принципи, установени с Регламент №883/2004. Според този принцип, лицата, за които се прилага регламентът, са подчинени на законодателството на само една държава-членка(основание чл. 11(1) от Регламент №883/2004).

Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата - членка, на чиято територия полагат труда си ("lex loci laboris"). Лицата, осъществяващи дейност като заети или като самостоятелно заети в една държава-членка, са подчинени на законодателството на тази държава (основание чл. 11(3)(а) от Регламент №883/2004).

В Дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004 са предвидени изключения от основното правило за различни хипотези. Една от тях е осъществяване на дейност в две или повече държави-членки(чл. 13 от Регламент (ЕО) №883/2004). В този случай отново следва да се определи само едно приложимо осигурително законодателство.

Основното следствие от определяне на приложимото законодателство според Дял II от Регламент №883/2004 е, че се определя държавата-членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски съгласно законодателството на тази държава, включително за дейностите и доходите от други държави-членки. При определяне на дължимите осигурителни вноски, всички дейности и доходи в две или повече държави-членки се считат за реализирани на територията на компетентната държава-членка (основание чл. 13(5) от Регламент (ЕО) № 883/2004). Освен превеждане на осигурителните вноски националното законодателство на компетентната държава-членка може да предвижда задължения за регистрации, подаване на информация за осигуреното лице и др.

Документът, чрез който се удостоверява приложимото законодателство, е формуляр А1. Удостоверението се издава от компетентната институция на държавата - членка, чието законодателство е приложимо. Този формуляр удостоверява, че лицето е подчинено на законодателството на определена държава-членка и същото е освободено от прилагане на законодателствата на съответните други държави-членки, в които то полага труд.

С оглед правилната преценка на приложимите норми по осигурителното законодателство в контекста на правилата за координация на системите за социална сигурност са възможни следните хипотези относно задължителното Ви осигуряване:

• упражняване на дейност само в една държава-членка (само в България);
• упражняване на дейност в две или повече държави-членки (едновременно в България и Гърция и/или друга държава-членка).

В случай, че сте упражнявал дейност само на територията на България или за упражнявана дейност на територията на две или повече държави-членки за приложимо бъде определено българското законодателство, следва да имате предвид следното:

Упражняването на трудова дейност по смисъла на чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) е основополагащо за възникване на основание за внасяне на осигурителни вноски за съответното лице за фондовете на държавното обществено осигуряване. Това произтича от разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО, която гласи, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от същия кодекс, и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.

В Кодекса за социално осигуряване няма легална дефиниция на понятието"трудова дейност". За целите на осигуряването достатъчно е лицето да попадне в кръга на задължително осигурените по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО като упражняващо дейност на някое от посочените основания, за да възникне задължение за внасяне на осигурителни вноски за него.

Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 (посл. изм. ДВ,бр.102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) от КСО, лицата, които упражняват трудова дейност като еднолични търговци, собственици илисъдружници в търговски дружества и физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества и лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт (фонд "Пенсии"). По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО). Лицата по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО са самоосигуряващи се по смисъла на чл. 5, ал. 2 във връзка с чл. 6, ал. 8 от КСО и се осигуряват по ред, определен с Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ).

Задължението за осигуряване на лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО, включително собствениците исъдружниците в търговски дружества, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване(чл. 1, ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ). За започването, прекъсването, възобновяването и прекратяването на всяка трудова дейност самоосигуряващото се лицеподава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) до компетентната териториална дирекция на НАП в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството, и избира и вида на осигуряването (за фонд "Пенсии" или и за фонд "Общо заболяване и майчинство"), за който желае да се осигурява (чл. 1, ал. 2 и ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ).

На основание чл. 5, ал. 4 от КСО самоосигуряващите се лица периодично представят в НАП данни за осигурителния доход, дните в осигуряване, както и за дължимите задължителни осигурителни вноски и данък по Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Данните по чл. 5, ал. 4 от КСО се подават по ред, определен в Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.

От цитираните разпоредби следва, че упражняването на трудова дейност от самоосигуряващото се лице е основна правопораждаща предпоставка за възникване на задължението му да се осигурява съгласно чл. 4, ал. 3, т. 1-4 от КСО и да подава декларации, свързани с осигуряването му. Съответно, ако не е налице трудова дейност, това задължение отпада.

Съществува правна възможност собствениците и съдружниците на търговски дружества, когато са вписани като управители, както и едноличните търговци, да прехвърлят управлението на дружеството/търговското предприятие на друго лице чрез сключване и вписване в Търговския регистър на договор за прокура или на нов управител с оглед доказване на обстоятелството, че през посочените периоди те няма да полагат труд в това качество.

В заключение може да се обобщи, че ако за посочения в запитването период сте упражнявал дейност само на територията на България или сте упражнявал трудова дейност на територията на две или повече държави-членки и за Вас бъде определено за приложимо българското осигурително законодателство, то Вие следва да се осигурявате по описания ред и подадените декларации образец № 1 и № 6 не подлежат на заличаване.

В хипотезата, при която за посочения период Вие сте упражнявал трудова дейност на територията на две или повече държави-членки (България и Гърция или друга държава-членка) и за Вас бъде определено за приложимо законодателството на другата държава-членка, то за цялата Ви дейност на територията и на двете или повече държави членки ще се прилага това законодателство. Следователно Вие няма да дължите осигурителни вноски в България и подадените по надлежния ред декларации образец № 1 и образец № 6 подлежат на заличаване.

Обръщам Ви внимание, че упражняването на трудова дейност от лицата по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО се установява за всеки конкретен случай в хода на административното производство по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).В тази връзка, органите по приходите осъществяват производствата самостоятелно, като при изпълнение на правомощията си, определени в чл. 12, ал. 1 от ДОПК те са независими и действат само въз основа на закона.