Изх. № 54-30-3961
Дата: 19. 06. 2025 год.
Договора между Република България и Република
Македония за социално осигуряване;
КСО, чл. 4, ал. 1
КСО, чл. 4, ал. 3;
НООСЛБГРЧМЛ, чл. 1, ал. 1;
НООСЛБГРЧМЛ, чл. 1, ал. 2.
ОТНОСНО:Обществено осигуряване на български гражданин, работещ по трудово правоотношение в Република Северна Македония (РСМ) и на друго основание в България
Във Ваше писмо с вх. №...... по описа на Централно управление на Национална агенция за приходите (НАП) е изложена следната фактическа обстановка:
Вие сте български гражданин и работите като пилот на пътнически самолет в РСМ по трудов договор, сключен съгласно трудовото законодателство в РСМ. Дружеството, с което сте в трудови правоотношения, е регистриран в РСМ клон на унгарско дружество за самолетни превози. През повече от половината време на годината пребивавате в РСМ с документ на временно пребиваващ чужденец. Почти 100% от полетите, които извършвате, са от РСМ до страна на Европейския съюз и обратно. Дежурствата Ви започват и свършват в РСМ. Осигурителни вноски за Вас се плащат в РСМ съгласно местното законодателство, а данък върху дохода плащате в Унгария (прилага се Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане спрямо Вас).
Извън работата Ви в РСМ, в България извършвате дейност, която се облага с патентен данък, притежавате ЕИК и се осигурявате като самоосигуряващо се лице в България. Съдружник сте в дружество с ограничена отговорност и възнамерявате да полагате труд в това си качество.
Поставяте следният въпрос:
При положение че в РСМ се осигурявате върху доход, чиято левова равностойност надхвърля максималния за България месечен осигурителен доход, длъжен ли сте да се осигурявате за дейностите, които извършвате в България? Кое законодателство е приложимо в конкретния случай?
На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, въз основа на описаната фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, изразявам следното становище по направеното запитване:
По въпросите в областта на социалното осигуряване Република България и Република Северна Македония прилагат договор, който е в сила от 01.08.2003 г.
Договорът между Република България и Република Македония за социално осигуряване (договора) се прилага за осигурените лица, за които се прилагат или са били прилагани правните разпоредби на едната или на двете договарящи се страни (чл. 3 от договора).
В материалния обхват на договора се включва законодателството, посочено в чл. 2 от него. По отношение на България договорът включва българските правни разпоредби за:
- парични обезщетения за временна неработоспособност и майчинство;
- медицинска помощ в рамките на задължителното здравно осигуряване;
- пенсия за осигурителен стаж и възраст и за инвалидност поради общо заболяване;
- пенсия за трудова злополука или професионална болест;
- наследствени пенсии от горните видове;
- парични обезщетения за безработица;
- добавки за деца.
Приложимото законодателство се определя според разпоредбите на Дял II от договора (чл. 6 - чл. 9). Вследствие от определяне на приложимото законодателство се определя договарящата страна, в която се дължат задължителните осигурителни вноски съобразно рисковете, попадащи в материалния обхват на договора.
Моля да имате предвид, че компетентна институция да определя приложимото законодателство според Договора между Република България и Република Македония за социално осигуряване и да издава съответните удостоверения по реда на договора и административното споразумение за прилагането му, е Националният осигурителен институт, но е важно да се подчертае, че в Дял II от този договор не е предвидена хипотеза на едновременна работа на територията на двете страни.
Принципно, в подобни хипотези спрямо лице, попадащо в обхвата на двустранен договор за социална сигурност, в чийто обхват не е включена разпоредба за едновременна дейност в двете договарящи страни, се прилагат съответните национални законодателства за тази част от дейностите, които се осъществяват на територията на всяка една от двете държави.
При положение че подлежите на осигуряване съгласно законодателството на РСМ във връзка с трудовото Ви правоотношение там, и едновременно с това на осигуряване по реда на Кодекса за социално осигуряване (КСО) и Закона за здравното осигуряване(ЗЗО) за дейностите си в България, е необходимо да имате предвид следното:
Съгласно изложената фактическа обстановка към момента упражнявате дейност, която се облага с патентен данък и сте лице по чл. 4, ал. 3, ал. 1 от КСО. Отделно от това възнамерявате да полагате труд и в качеството Ви на собственик на еднолично дружеството с ограничена отговорност, съответно като лице по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО. Вие сте самоосигуряващо се лице по смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО.
Задължението за осигуряване на самоосигуряващите се лица възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване (чл. 1, ал. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ)). При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, самоосигуряващото се лице декларира това обстоятелство по реда на чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ за всяка от осъществяваните от него дейности поотделно.
Авансови осигурителни вноски самоосигуряващите се лица, които извършват дейности на различни основания (какъвто е Вашият случай), внасят за едно от основанията по собствен избор, а окончателният размер на месечния осигурителен доход се определя по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО - за периода, през който сте упражнявали трудова дейност през предходната година, и въз основа на доходите, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
Като лице, родено след 31.12.1959 г., подлежите на задължително осигуряване за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд, ако не сте направил избор да се осигурявате по реда на чл. 4б. (чл. 127, ал. 1 от КСО).
Здравното осигуряване на лицата, упражняващи дейност, която се облага с патентен данък, и лицата, упражняващи трудова дейност в качеството на собственици на търговски дружества, се провежда по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ВЕНЦИСЛАВА ПЕТКОВА/
В запитването е изложена следната фактическа обстановка: Вие сте български гражданин и работите като пилот на пътнически самолет в Република Северна Македония (РСМ) по трудов договор, сключен съгласно трудовото законодателство на РСМ. Дружеството, с което сте в трудови правоотношения, е регистриран в РСМ клон на унгарско дружество за самолетни превози. През повече от половината време на годината пребивавате в РСМ с документ на временно пребиваващ чужденец. Почти 100% от полетите, които извършвате, са от РСМ до страна на Европейския съюз и обратно, като дежурствата Ви започват и свършват в РСМ. Осигурителни вноски за Вас се плащат в РСМ съгласно местното законодателство, а данък върху дохода плащате в Унгария, като спрямо Вас се прилага спогодба за избягване на двойното данъчно облагане.
Извън работата Ви в РСМ, в България извършвате дейност, която се облага с патентен данък, притежавате ЕИК и се осигурявате като самоосигуряващо се лице. Съдружник сте в дружество с ограничена отговорност и възнамерявате да полагате труд в това си качество.
Въпрос: При положение че в РСМ се осигурявате върху доход, чиято левова равностойност надхвърля максималния за България месечен осигурителен доход, длъжен ли сте да се осигурявате за дейностите, които извършвате в България? Кое законодателство е приложимо в конкретния случай?
По поставените въпроси се посочва, че в областта на социалното осигуряване между Република България и Република Северна Македония се прилага Договор между Република България и Република Македония за социално осигуряване (договора), в сила от 01.08.2003 г. Съгласно чл. 3 от договора той се прилага за осигурените лица, за които се прилагат или са били прилагани правните разпоредби на едната или на двете договарящи се страни. В материалния обхват на договора, определен в чл. 2, по отношение на България се включват българските правни разпоредби за:
- парични обезщетения за временна неработоспособност и майчинство;
- медицинска помощ в рамките на задължителното здравно осигуряване;
- пенсия за осигурителен стаж и възраст и за инвалидност поради общо заболяване;
- пенсия за трудова злополука или професионална болест;
- наследствени пенсии от горните видове;
- парични обезщетения за безработица;
- добавки за деца.
Приложимото законодателство се определя съгласно разпоредбите на Дял II от договора (чл. 6 - чл. 9). В резултат от определяне на приложимото законодателство се определя договарящата страна, в която се дължат задължителните осигурителни вноски за рисковете, попадащи в материалния обхват на договора.
Посочва се, че компетентна институция да определя приложимото законодателство по договора и да издава съответните удостоверения по реда на договора и административното споразумение за прилагането му е Националният осигурителен институт. Подчертава се, че в Дял II от договора не е предвидена хипотеза на едновременна работа на територията на двете страни.
Принципно, при хипотези на едновременна дейност в двете договарящи се страни, когато двустранният договор за социална сигурност не съдържа разпоредба за едновременна дейност, се прилагат съответните национални законодателства за онази част от дейностите, които се осъществяват на територията на всяка от двете държави поотделно.
При положение че подлежите на осигуряване съгласно законодателството на РСМ във връзка с трудовото Ви правоотношение там и едновременно с това подлежите на осигуряване по реда на Кодекса за социално осигуряване (КСО) и Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) за дейностите си в България, следва да се имат предвид следните разпоредби на българското законодателство:
Съгласно изложената фактическа обстановка към момента упражнявате дейност, която се облага с патентен данък, и сте лице по чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО. Освен това възнамерявате да полагате труд и в качеството си на собственик на еднолично дружество с ограничена отговорност, съответно като лице по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО. Вие сте самоосигуряващо се лице по смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО.
Съгласно чл. 1, ал. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ), задължението за осигуряване на самоосигуряващите се лица възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност самоосигуряващото се лице декларира това обстоятелство по реда на чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ за всяка от осъществяваните от него дейности поотделно.
Авансови осигурителни вноски самоосигуряващите се лица, които извършват дейности на различни основания (какъвто е Вашият случай), внасят за едно от основанията по собствен избор, а окончателният размер на месечния осигурителен доход се определя по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО - за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година, въз основа на доходите, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
Като лице, родено след 31.12.1959 г., подлежите на задължително осигуряване за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд, ако не сте направил избор да се осигурявате по реда на чл. 4б от КСО (чл. 127, ал. 1 от КСО).
Здравното осигуряване на лицата, упражняващи дейност, която се облага с патентен данък, и на лицата, упражняващи трудова дейност в качеството на собственици на търговски дружества, се провежда по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО.
Извод: При липса на разпоредба в договора между Република България и Република Македония за социално осигуряване относно едновременна дейност в двете държави, за дейността Ви в РСМ се прилага законодателството на РСМ, а за дейностите, които извършвате в България като самоосигуряващо се лице и като собственик/съдружник в търговско дружество, подлежите на задължително обществено и здравно осигуряване по реда на КСО, НООСЛБГРЧМЛ и ЗЗО, независимо че в РСМ се осигурявате върху доход над максималния месечен осигурителен доход в България.
