Изх. № 94-К-525
Дата: 16. 10. 2024 год.
Регламент (ЕО) №883/2004, чл. 11 - чл. 16;
Регламент (ЕО) №883/2004, чл. 13;
Регламент (ЕО) №883/2004, чл. 13(1), буква "а";
Регламент (ЕО) №987/2009, чл. 14 - 21;
Регламент (ЕО) №987/2009, чл. 21(2);
ДОПК, чл. 80, ал. 1;
ДОПК, чл. 82, ал. 4;
КТ, чл. 62, ал. 3.
ОТНОСНО: Прилагане разпоредбите на Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския парламент и на Съвета за координация на системите за социална сигурност (Регламент (ЕО) №883/2004).
Във Ваше писмо с .................. по описа на Централно управление на Национална агенция за приходите (НАП) е изложена следната фактическа обстановка:
Упражнявате трудова дейност на територията на България като заето лице по силата на действащо трудово правоотношение с български работодател. Едновременно с това, считано от .............. г. започвате да упражнявате друга трудова дейност във Франция като заето лице на основание сключен трудов договор в полза на френски работодател. Пояснявате, че основното Ви място на пребиваване е на територията на България.
Във връзка с изложената фактическа обстановка поставяте следните въпроси:
- Необходимо ли е да уведомите НАП за осъществяваната от Вас трудова дейност като заето лице на територията на двете държави членки?
- Следва ли да се подаде уведомление по чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ), (в редакцията в сила до 31.05.2025 г.)за сключения трудов договор с френския Ви работодател?
Предвид така изложената фактическа обстановка, поставените въпроси и съобразявайки относимата нормативна уредба с оглед компетентността на НАП, изразявам следното становище:
Спрямо лицата, граждани на държави членки на Европейския съюз (ЕС), които осъществяват трудова дейност, упражнявайки правото си на свободно движение в рамките на ЕС, се прилагат Регламент (ЕО) №883/2004 и Регламент (ЕО) №987/2009 на Европейския парламент и на Съвета за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) №883/2004 за координация на системите за социална сигурност (Регламент (ЕО) №987/2009).
Един от основните принципи, установени с координационните регламенти, е определяне на приложимото законодателство. Резултат от него е определянето на държавата членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски съгласно законодателството на тази държава, включително за дейностите и доходите от други държави членки.
Правилата за определяне на приложимото законодателство за социална сигурност са разписани в Дял II от Регламент (ЕО) №883/2004 (чл. 11 - 16), а съответните разпоредби за прилагане се съдържат в чл. 14 - 21 от Регламент (ЕО) №987/2009.
Според общите правила на Регламент (ЕО) №883/2004 лицата, за които той се прилага, са подчинени на законодателството на само една държава членка.
Основно правило при определяне на приложимото право е, че лицата, които осъществяват трудова дейност като заети или самостоятелно заети лица, се подчиняват на законодателството на държавата членка, на чиято територия полагат труда си.
С цел улеснение свободното движение на трудово активните лица в основния регламент са предвидени изключенияот основното правило, които се прилагат в специфични ситуации, при които е обосновано прилагането на критерии, различни от действителното място на заетост. Към такива ситуации спадат случаите, при които дадено лице работи в две или повече държави членки и др.
От запитването Ви е видно, че към настоящия момент осъществявате трудова дейност едновременно в България и във Франция в качеството си на заето лице на основание сключени трудови договори с двама работодатели, установени в двете държави членки.
В тази връзка е важно да имате предвид, че във всички случаи, когато едно лице упражнява дейности в две или повече държави членки, то уведомява за това компетентната институция на държавата членка по пребиваване (основание чл. 16 от Регламент (ЕО) №987/2009). От своя страна тази институция има задължението незабавно да определи приложимото спрямо него осигурително законодателство и да информира за това определените институции на всички други държави членки, на чиято територия лицето извършва дейност.
В конкретната ситуация, доколкото в изложената фактическа обстановка пояснявате, че държавата Ви на пребиваване е България, Вие следва да уведомите за своето положение компетентната териториална дирекция на НАП, като подадете уведомление по чл. 16 от Регламент (ЕО) №987/2009. Преценката за приложимото осигурително законодателство се извършва индивидуално и спрямо спецификата на всеки отделен случай.
Правилата за определяне на приложимото осигурително законодателство в ситуация на обичайно осъществяване на дейност в две или повече държави членки се съдържат в разпоредбите на чл. 13 от Регламент (ЕО) №883/2004. За определяне на приложимото право в тези случаи е от съществено значение да бъде изследвано обстоятелството дали значителна част от дейността на заетото лице се извършва на територията на държавата членка по пребиваване.
"Пребиваване" за целите на определяне на приложимото законодателство е мястото, където лицето обичайно пребивава (обичайният център на жизнени интереси). В конкретната ситуация, при условие че съобразно относимите критерии се определи, че значителна част от всичките си дейности, осъществявани в държавите членки, извършвате в държавата по пребиваване (България) то приложение ще намери чл. 13, параграф 1, буква "а" от Регламент (ЕО) №883/2004. Съгласно цитираната разпоредба лице, което обичайно осъществява дейност като заето лице в две или повече държави членки, е подчинено на законодателството на държавата членка на пребиваване, ако то осъществява значителна част от дейността си в тази държава членка. В тази хипотеза ще подлежите на задължително осигуряване в България, съгласно българското осигурително законодателство, включително за дейностите и доходите от други държави членки (Франция).
Националното законодателство на компетентната държава членка се прилага в неговата цялост с всички произтичащи задължения, които освен превеждане на осигурителни вноски, могат да включват задължителни регистрации, подаване на данни и други задължения, в зависимост от спецификата на това законодателството.
При условие че за Вас се определи като приложимо осигурителното законодателство на България, е необходимо да имате предвид възможността, предоставена с чл. 21, параграф 2 от Регламент (ЕО) №987/2009, работодател, чието място на дейност не е в държавата членка, чието законодателство се прилага (България), и заетото лице да се договорят последното да изпълнява от свое име задълженията на работодателя по плащането на вноски, без да се засягат основните задължения на работодателя. При тази ситуация, в случай че за работодателя не се извършва служебно вписване на данни в регистъра на задължените лица по чл. 80, ал. 1 отДанъчно-осигурителния процесуален кодекс(ДОПК), за целите на задължителното осигуряване същият получава служебен номер от НАП на основание чл. 82, ал. 4 от ДОПК.
В отговор на поставеното от Вас запитване дали за сключения трудов договор с френския Ви работодател е необходимо да подадете уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ (в редакцията в сила до 31.05.2025 г.), съобразно функционалната компетентност на НАП Ви уведомявам, че на регистрация в агенцията подлежат само трудовите договори, за които се прилага българското трудово законодателство, т.е. които са сключени на основание на разпоредбите на КТ.
В допълнение Ви уведомявам, че изразеното становище по поставените въпроси е принципно тълкуване на относимите правни норми, като е възможно факти и обстоятелства, които не са описани в запитването Ви, да дават основание за становище, различно от изложеното по-горе.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ВЕНЦИСЛАВА ПЕТКОВА/
Във връзка с прилагането на разпоредбите на Регламент (ЕО) №883/2004 относно координацията на системите за социална сигурност е изложена следната фактическа обстановка:
Упражнявате трудова дейност на територията на България като заето лице по силата на действащо трудово правоотношение с български работодател. Едновременно с това, считано от .............. г., започвате да упражнявате друга трудова дейност във Франция като заето лице на основание сключен трудов договор с френски работодател. Посочвате, че основното Ви място на пребиваване е на територията на България.
Във връзка с това поставяте следните въпроси:
Въпрос 1: Необходимо ли е да уведомите НАП за осъществяваната от Вас трудова дейност като заето лице на територията на двете държави членки?
Въпрос 2: Следва ли да се подаде уведомление по чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда (в редакцията в сила до 31.05.2025 г.) за сключения трудов договор с френския Ви работодател?
С оглед изложената фактическа обстановка, поставените въпроси и относимата нормативна уредба, се изразява следното становище:
1. Приложими регламенти и общи принципи
Спрямо лицата, граждани на държави членки на Европейския съюз, които осъществяват трудова дейност, упражнявайки правото си на свободно движение в рамките на ЕС, се прилагат:
- Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския парламент и на Съвета за координация на системите за социална сигурност;
- Регламент (ЕО) №987/2009 на Европейския парламент и на Съвета за установяване на процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) №883/2004.
Един от основните принципи, установени с тези координационни регламенти, е определянето на приложимото законодателство. Резултат от този принцип е определянето на държавата членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски съгласно законодателството на тази държава, включително за дейностите и доходите от други държави членки.
Правилата за определяне на приложимото законодателство за социална сигурност са разписани в Дял II от Регламент (ЕО) №883/2004 (чл. 11 - 16), а съответните разпоредби за прилагане се съдържат в чл. 14 - 21 от Регламент (ЕО) №987/2009.
Според общите правила на Регламент (ЕО) №883/2004 лицата, за които той се прилага, са подчинени на законодателството на само една държава членка. Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата, които осъществяват трудова дейност като заети или самостоятелно заети лица, се подчиняват на законодателството на държавата членка, на чиято територия полагат труда си.
С цел улесняване на свободното движение на трудово активните лица в основния регламент са предвидени изключения от основното правило, които се прилагат в специфични ситуации, при които е обосновано прилагането на критерии, различни от действителното място на заетост. Към такива ситуации спадат случаите, при които дадено лице работи в две или повече държави членки и др.
От запитването е видно, че към настоящия момент осъществявате трудова дейност едновременно в България и във Франция в качеството си на заето лице на основание сключени трудови договори с двама работодатели, установени в двете държави членки.
Извод: Върху Вас се прилагат правилата на Регламент (ЕО) №883/2004 и Регламент (ЕО) №987/2009 за определяне на едно приложимо осигурително законодателство, включително в хипотеза на работа в две държави членки.
2. Задължение за уведомяване на компетентната институция по пребиваване (отговор по Въпрос 1)
Във всички случаи, когато едно лице упражнява дейности в две или повече държави членки, то уведомява за това компетентната институция на държавата членка по пребиваване, на основание чл. 16 от Регламент (ЕО) №987/2009.
Компетентната институция на държавата по пребиваване има задължението незабавно да определи приложимото спрямо лицето осигурително законодателство и да информира за това определените институции на всички други държави членки, на чиято територия лицето извършва дейност.
В конкретната ситуация, доколкото в изложената фактическа обстановка пояснявате, че държавата Ви на пребиваване е България, Вие следва да уведомите за своето положение компетентната териториална дирекция на НАП, като подадете уведомление по чл. 16 от Регламент (ЕО) №987/2009.
Извод: Необходимо е да уведомите НАП (компетентната териториална дирекция) за осъществяваната от Вас трудова дейност в България и Франция, чрез подаване на уведомление по чл. 16 от Регламент (ЕО) №987/2009.
3. Определяне на приложимото осигурително законодателство при дейност в две държави членки
Преценката за приложимото осигурително законодателство се извършва индивидуално и спрямо спецификата на всеки отделен случай.
Правилата за определяне на приложимото осигурително законодателство в ситуация на обичайно осъществяване на дейност в две или повече държави членки се съдържат в чл. 13 от Регламент (ЕО) №883/2004.
За определяне на приложимото право в тези случаи е от съществено значение да бъде изследвано обстоятелството дали значителна част от дейността на заетото лице се извършва на територията на държавата членка по пребиваване.
"Пребиваване" за целите на определяне на приложимото законодателство е мястото, където лицето обичайно пребивава (обичайният център на жизнени интереси).
В конкретната ситуация, при условие че съобразно относимите критерии се определи, че значителна част от всичките си дейности, осъществявани в държавите членки, извършвате в държавата по пребиваване (България), приложение ще намери чл. 13, параграф 1, буква "а" от Регламент (ЕО) №883/2004.
Съгласно тази разпоредба лице, което обичайно осъществява дейност като заето лице в две или повече държави членки, е подчинено на законодателството на държавата членка на пребиваване, ако то осъществява значителна част от дейността си в тази държава членка.
В тази хипотеза ще подлежите на задължително осигуряване в България, съгласно българското осигурително законодателство, включително за дейностите и доходите от други държави членки (Франция).
Националното законодателство на компетентната държава членка се прилага в неговата цялост с всички произтичащи задължения, които, освен превеждане на осигурителни вноски, могат да включват задължителни регистрации, подаване на данни и други задължения, в зависимост от спецификата на това законодателство.
Извод: Ако значителна част от дейността Ви се извършва в държавата по пребиваване (България), ще се прилага чл. 13, параграф 1, буква "а" от Регламент (ЕО) №883/2004 и ще подлежите на задължително осигуряване по българското законодателство за всички дейности и доходи, включително тези от Франция.
4. Възможност за договаряне на плащането на вноските с чуждестранния работодател
При условие че за Вас се определи като приложимо осигурителното законодателство на България, следва да имате предвид възможността, предоставена с чл. 21, параграф 2 от Регламент (ЕО) №987/2009, работодател, чието място на дейност не е в държавата членка, чието законодателство се прилага (България), и заетото лице да се договорят последното да изпълнява от свое име задълженията на работодателя по плащането на вноски, без да се засягат основните задължения на работодателя.
При тази ситуация, в случай че за работодателя не се извършва служебно вписване на данни в регистъра на задължените лица по чл. 80, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), за целите на задължителното осигуряване същият получава служебен номер от НАП на основание чл. 82, ал. 4 от ДОПК.
Извод: При прилагане на българското осигурително законодателство може да се договори Вие да изпълнявате от свое име задълженията на френския работодател по плащане на вноските по чл. 21, параграф 2 от Регламент (ЕО) №987/2009, като при необходимост работодателят получава служебен номер по чл. 82, ал. 4 от ДОПК.
5. Уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ за договора с френския работодател (отговор по Въпрос 2)
В отговор на поставения въпрос дали за сключения трудов договор с френския Ви работодател е необходимо да подадете уведомление по чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) (в редакцията в сила до 31.05.2025 г.), съобразно функционалната компетентност на НАП се посочва, че на регистрация в агенцията подлежат само трудовите договори, за които се прилага българското трудово законодателство, т.е. които са сключени на основание разпоредбите на КТ.
Извод: За трудовия договор с френския работодател не се подава уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ, тъй като на регистрация в НАП подлежат само договори, сключени на основание КТ и подчинени на българското трудово законодателство.
6. Характер на становището
Изразеното становище по поставените въпроси представлява принципно тълкуване на относимите правни норми. Възможно е факти и обстоятелства, които не са описани в запитването Ви, да дават основание за становище, различно от изложеното по-горе.
Извод: Становището е принципно и може да бъде различно при наличие на допълнителни или различни факти и обстоятелства от тези, посочени в запитването.
