1_ИТ-00-84/21.09.2016
КСО,чл. 4а, ал. 1
КСО, чл. 9, ал. 2, т. 3
ЗЗО, чл. 40, ал. 1, т. 2а
Относно:Осигуряване на морските лица по време на неплатен отпуск
В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр......... е постъпило Ваше писмено запитване с вх.№ ....../2016г., в което са поставени следните въпроси:
1. Могат ли морски лица да ползват неплатен отпуск?
2. Следва ли да се внасят и през този период осигурителни вноски по реда на чл.4а, ал.1, т.2а от КСО или се внасят само здравноосигурителни вноски по реда на чл.40, ал.1, т.2а от ЗЗО?
3. Как морските лица прекратяват дейността си като самоосигуряващи се лица по реда на чл.10 от КСО?
Предвид зададените въпроси и относимата нормативна уредба, изразяваме следното принципно ставище:
Морските лица са въведени в Кодекса за социално осигуряване като отделна категория задължително осигурени за държавното обществено осигуряване лица с изменение в сила от 01.01.2010г.
"Морско лице" е физическо лице, което заема длъжност по трудово правоотношение като член на екипажа на морски кораб, вписан в регистъра на корабите на държава-членка на Европейския съюз, независимо дали се намира на брега или на борда на кораба, притежава свидетелство за правоспособност и свидетелство за допълнителна и/или специална подготовка, придобито по реда на наредбата по чл.87, ал.1 от Кодекса на търговското корабоплаване (§1, т.5а от ДР на КСО).
Съгласно чл.88б, ал.1 от Кодекса за търговското корабоплаване трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения между членовете на екипажа на кораба и корабопритежателя се уреждат с наредба на Министерския съвет. В съответствие с разпоредбата е издадена Наредба за трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения между членовете на екипажа на кораба и корабопритежателя. По отношение на отпуските в наредбата е регламентирано само ползването на платен годишен отпуск, което според нас не изключва възможността морските лица да се възползват от правата си на наети лица по Кодекса на труда и да ползват неплатен отпуск. Обръщаме Ви внимание, че компетентната институция, която може да даде отговор на този въпрос е Министерство на труда и социалната политика.
Във връзка с осигуряването на морските лица, в случай на признато право на ползване на неплатен отпуск по чл.160 от Кодекса на труда, следва да имате предвид:
Осигуряването на морските лица възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4а, ал.1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й (основание чл.10 от кодекса). Морските лица се считат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски, съгласно определението за "осигурено лице" в §1, т.3 от ДР на КСО и разпоредбата на чл.9, ал.1, т.4 от КСО. Прекратяване трудовата дейност на морските лица по смисъла на чл.10 от КСО и отпадане основанието за осигуряване по реда на чл.4а, ал.1 от кодекса настъпва с прекратяване на трудовите правоотношения със същите.
Морските лица задължително се осигуряват изцяло за своя сметка за общо заболяване, инвалидност поради общо заболяване, майчинство, старост, смърт, трудова злополука и професионална болест. По свой избор и желание, морските лица могат да се осигуряват и за безработица. Същите се осигуряват за горепосочените рискове върху избран месечен осигурителен доход между минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица и максималния месечен размер на осигурителния доход, определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.
Осигурителните вноски за морските лица се внасят от работодателя до 25-то число на месеца, следващ месеца, през който е положен труда (основание чл.4а, ал.7 от КСО).
Съгласно разпоредбата на чл.157, ал.4 от КСО, вноските за професионалните пенсионни фондове на морските лица са изцяло за тяхна сметка.
На основание чл.9, ал.2, т.3 от КСО за осигурителен стаж, без да се внасят осигурителни вноски, се зачита времето на неплатения отпуск до 30 работни дни през една календарна година. Изхождайки от наличието на трудово правоотношение, считаме, че цитираната разпоредба следва да се прилага за периода на неплатен отпуск до 30 работни дни и за морските лица. Според ал.2 на чл.10 от КСО, осигуряването се прекъсва през периодите, които не се зачитат за осигурителен стаж, независимо, че дейността по чл.4 или чл.4а, ал.1 не е прекратена. Такива са и случаите на неплатен отпуск повече от 30 работни дни в една календарна година. Следователно за периода на неплатен отпуск повече от 30 работни дни в една календарна година осигуряването се прекъсва и не се дължат осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване и допълнително задължително пенсионно осигуряване.
Съгласно разпоредбата на т.2а на чл.40, ал.1 от Закона за здравно осигуряване морските лица се осигуряват изцяло за своя сметка върху избран месечен осигурителен доход между минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица и максималния месечен размер на осигурителния доход, определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. Докато притежават качеството "морско лице"по смисъла на ЗЗО (§ 1, т. 23 от ДР на ЗЗО), задължителните здравноосигурителни вноски за тези лица се определят по реда на чл.40, ал.1, т.2а от ЗЗО, включително за периодите на неплатен отпуск.
В запитването са поставени следните въпроси:
Въпрос 1: Могат ли морски лица да ползват неплатен отпуск?
Въпрос 2: Следва ли да се внасят и през този период осигурителни вноски по реда на чл.4а, ал.1, т.2а от КСО или се внасят само здравноосигурителни вноски по реда на чл.40, ал.1, т.2а от ЗЗО?
Въпрос 3: Как морските лица прекратяват дейността си като самоосигуряващи се лица по реда на чл.10 от КСО?
Предвид въпросите и относимата нормативна уредба се излага следното принципно становище.
Правен статус на морските лица
Морските лица са въведени в Кодекса за социално осигуряване като отделна категория задължително осигурени за държавното обществено осигуряване лица с изменение в сила от 01.01.2010 г.
"Морско лице" е физическо лице, което:
- заема длъжност по трудово правоотношение като член на екипажа на морски кораб, вписан в регистъра на корабите на държава - членка на Европейския съюз, независимо дали се намира на брега или на борда на кораба, и
- притежава свидетелство за правоспособност и свидетелство за допълнителна и/или специална подготовка, придобито по реда на наредбата по чл.87, ал.1 от Кодекса на търговското корабоплаване.
Това определение е дадено в § 1, т.5а от допълнителните разпоредби на КСО.
Съгласно чл.88б, ал.1 от Кодекса за търговското корабоплаване трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения между членовете на екипажа на кораба и корабопритежателя се уреждат с наредба на Министерския съвет. В съответствие с тази разпоредба е издадена Наредба за трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения между членовете на екипажа на кораба и корабопритежателя.
По въпрос 1: Неплатен отпуск на морски лица
По отношение на отпуските в посочената наредба е регламентирано само ползването на платен годишен отпуск. Според изложеното в становището това не изключва възможността морските лица да се възползват от правата си на наети лица по Кодекса на труда и да ползват неплатен отпуск.
Извод: В наредбата за трудовите отношения на морските лица е уреден само платеният годишен отпуск, като според становището това не изключва правото им да ползват неплатен отпуск по Кодекса на труда, но окончателният отговор по този въпрос е в компетентността на Министерство на труда и социалната политика.
Осигуряване на морските лица и неплатен отпуск
Във връзка с осигуряването на морските лица, при признато право на ползване на неплатен отпуск по чл.160 от Кодекса на труда, следва да се има предвид следното:
Осигуряването на морските лица възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4а, ал.1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването на тази дейност. Правното основание е чл.10 от КСО.
Морските лица се считат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски, съгласно определението за "осигурено лице" в § 1, т.3 от допълнителните разпоредби на КСО и разпоредбата на чл.9, ал.1, т.4 от КСО.
Прекратяване на трудовата дейност на морските лица по смисъла на чл.10 от КСО и отпадане на основанието за осигуряване по реда на чл.4а, ал.1 от КСО настъпва с прекратяване на трудовите правоотношения с тях.
Морските лица задължително се осигуряват изцяло за своя сметка за следните рискове:
- общо заболяване,
- инвалидност поради общо заболяване,
- майчинство,
- старост,
- смърт,
- трудова злополука и професионална болест.
По свой избор и желание морските лица могат да се осигуряват и за безработица.
Те се осигуряват за посочените рискове върху избран месечен осигурителен доход между:
- минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица и
- максималния месечен размер на осигурителния доход,
определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.
Осигурителните вноски за морските лица се внасят от работодателя до 25-то число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът, на основание чл.4а, ал.7 от КСО.
Съгласно чл.157, ал.4 от КСО вноските за професионалните пенсионни фондове на морските лица са изцяло за тяхна сметка.
На основание чл.9, ал.2, т.3 от КСО за осигурителен стаж, без да се внасят осигурителни вноски, се зачита времето на неплатения отпуск до 30 работни дни през една календарна година. Изхождайки от наличието на трудово правоотношение, становището приема, че тази разпоредба следва да се прилага за периода на неплатен отпуск до 30 работни дни и за морските лица.
Съгласно чл.10, ал.2 от КСО осигуряването се прекъсва през периодите, които не се зачитат за осигурителен стаж, независимо че дейността по чл.4 или чл.4а, ал.1 не е прекратена. Такива са и случаите на неплатен отпуск повече от 30 работни дни в една календарна година.
Следователно за периода на неплатен отпуск повече от 30 работни дни в една календарна година осигуряването се прекъсва и не се дължат осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване и допълнително задължително пенсионно осигуряване.
Извод: За неплатен отпуск до 30 работни дни в календарна година времето се зачита за осигурителен стаж без внасяне на осигурителни вноски и тази уредба се прилага и за морските лица. При неплатен отпуск над 30 работни дни в календарна година осигуряването се прекъсва и за този период не се дължат вноски за държавно обществено осигуряване и допълнително задължително пенсионно осигуряване.
Здравно осигуряване на морските лица, включително при неплатен отпуск
Съгласно чл.40, ал.1, т.2а от Закона за здравното осигуряване морските лица се осигуряват изцяло за своя сметка върху избран месечен осигурителен доход между:
- минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица и
- максималния месечен размер на осигурителния доход,
определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.
Докато притежават качеството "морско лице" по смисъла на ЗЗО (§ 1, т.23 от допълнителните разпоредби на ЗЗО), задължителните здравноосигурителни вноски за тези лица се определят по реда на чл.40, ал.1, т.2а от ЗЗО, включително за периодите на неплатен отпуск.
Извод: Морските лица дължат здравноосигурителни вноски по чл.40, ал.1, т.2а от ЗЗО върху избран осигурителен доход за своя сметка за целия период, през който имат качеството "морско лице" по ЗЗО, включително и за времето на неплатен отпуск.
По въпрос 2: Вид и ред на вноските през неплатен отпуск
От изложените разпоредби следва, че:
- за неплатен отпуск до 30 работни дни в календарна година времето се зачита за осигурителен стаж без внасяне на осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване и допълнителното задължително пенсионно осигуряване;
- за неплатен отпуск над 30 работни дни в календарна година осигуряването за държавното обществено осигуряване и допълнителното задължително пенсионно осигуряване се прекъсва и не се дължат вноски;
- здравноосигурителните вноски по чл.40, ал.1, т.2а от ЗЗО се дължат изцяло за сметка на морските лица върху избран осигурителен доход за целия период, през който те имат качеството "морско лице", включително през неплатения отпуск.
Извод: През периода на неплатен отпуск не се внасят осигурителни вноски по реда на чл.4а, ал.1, т.2а от КСО, но се дължат здравноосигурителни вноски по чл.40, ал.1, т.2а от ЗЗО, доколкото лицето запазва качеството "морско лице".
По въпрос 3: Прекратяване на дейността като самоосигуряващо се лице по чл.10 от КСО
Съгласно чл.10 от КСО осигуряването на морските лица възниква от деня на започване на трудовата дейност по чл.4а, ал.1 от КСО и продължава до прекратяването й. Прекратяването на трудовата дейност на морските лица по смисъла на чл.10 от КСО и отпадането на основанието за осигуряване по чл.4а, ал.1 от КСО настъпва с прекратяване на трудовите правоотношения с тях.
Извод: Дейността на морските лица като осигурени по чл.4а, ал.1 от КСО се счита прекратена по смисъла на чл.10 от КСО от момента на прекратяване на трудовото им правоотношение, като тогава отпада и основанието за осигуряването им в това качество.
