Изх. № 54-30-1649
Дата: 21. 02. 2025 год.
ЗДДФЛ, чл. 49, ал. 1;
ЗДДФЛ, чл. 50;
ЗДДФЛ, чл. 52, ал. 1.
ОТНОСНО: Прилагане на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)
Във Ваше писмо с вх. № М-94-Д-1171 по описа на Централно управление на Национална агенция за приходите, е посочено, че лице е назначено на два трудови договора. Първият е основен, вторият допълнителен при друг работодател. През годината лицето упражнява труд само при допълнителния работодател и само при него получава месечна заплата, върху която му се удържат данък и задължителни осигурителни вноски. През цялата година не е упражнявал труд и не му е удържан данък при основния работодател.
Поставени са следните въпроси:
- Кой има задължението да направи годишното преизчисление на данъка на служителя, при условие че няма удържан данък при основния работодател, а допълнителните работодатели не правят преизчисление на данъка. Служителят има ли отговорността сам да подаде в срок годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, за да декларира данъка, който му е удържан при допълнителния работодател.
- Задължен ли е служителят да уведомява основния работодател за съществуването на допълнителния работодател, при положение че основният работодател няма да преизчислява данъка му?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите,Ви уведомявам следното:
На основание чл. 49, ал. 1 от ЗДДФЛ работодателят до 31 януари на следващата данъчна година изчислява годишната данъчна основа по чл. 25, ал. 1 и 3, намалена по реда на ал. 3, и определя годишния размер на данъка, когато към 31 декември на данъчната година той е работодател по основното трудово правоотношение на работника или служителя.
Според ал. 2 от същата разпоредба, когато работникът или служителят през данъчната година има или е имал трудов договор за допълнителен труд при друг работодател или е имал основно трудово правоотношение при друг работодател, работодателят по ал. 1 включва придобития при другия работодател доход при изчисляване на годишната данъчна основа и определя годишния размер на данъка, ако работникът/служителят му предостави служебна бележка по чл. 45 от другия работодател.
Следователно, в случай че лицето не е предоставило служебна бележка от допълнителния работодател, тъй като това е по желание, работодателят по основното трудово правоотношение няма да извършва годишно облагане на доходите от трудови правоотношения, доколкото същият не е изплатил такива.
В съответствие с разпоредбата на чл. 52, ал. 1 от ЗДДФЛ не са задължени да подават годишна данъчна декларация лицата, които са получили само:
1. доходи от трудови правоотношения, когато към 31 декември на данъчната година лицето има работодател по основно трудово правоотношение и той е определил годишния размер на данъка за всички придобити през данъчната година доходи от трудови правоотношения и пълният размер на данъка за данъчната година е удържан до 31 януари на следващата година, и/или
2. доходи от трудови правоотношения, когато към 31 декември на данъчната година лицето няма работодател по основно трудово правоотношение или има такъв, но той не е определил годишен размер на данъка за всички придобити през данъчната година доходи от трудови правоотношения, ако са изпълнени едновременно следните условия:
а) данъкът върху общата годишна данъчна основа е равен на авансово удържания по чл. 42, и
б) лицето не ползва данъчни облекчения по реда на чл. 23.
Предвид горецитираните разпоредби, при положение че работникът/служителят отговаря на условията по чл. 52, ал. 1, т. 2 от ЗДДФЛ, няма да е задължен да подава годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ВЕНЦИСЛАВА ПЕТКОВА/
В запитването е посочено, че физическо лице е назначено на два трудови договора. Първият е основен, вторият - допълнителен при друг работодател. През данъчната година лицето фактически упражнява труд само при допълнителния работодател и само от него получава месечна заплата, върху която се удържат данък и задължителни осигурителни вноски. През цялата година лицето не е упражнявало труд и не му е удържан данък при основния работодател.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Кой има задължението да направи годишното преизчисление на данъка на служителя, при условие че няма удържан данък при основния работодател, а допълнителните работодатели не правят преизчисление на данъка.
Въпрос 2: Служителят има ли отговорността сам да подаде в срок годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, за да декларира данъка, който му е удържан при допълнителния работодател.
Въпрос 3: Задължен ли е служителят да уведомява основния работодател за съществуването на допълнителния работодател, при положение че основният работодател няма да преизчислява данъка му.
На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, с оглед изложената фактическа обстановка и относимата нормативна уредба по ЗДДФЛ, е изложено следното:
Съгласно чл. 49, ал. 1 от ЗДДФЛ работодателят до 31 януари на следващата данъчна година изчислява годишната данъчна основа по чл. 25, ал. 1 и 3, намалена по реда на ал. 3, и определя годишния размер на данъка, когато към 31 декември на данъчната година той е работодател по основното трудово правоотношение на работника или служителя.
Съгласно чл. 49, ал. 2 от ЗДДФЛ, когато работникът или служителят през данъчната година има или е имал трудов договор за допълнителен труд при друг работодател или е имал основно трудово правоотношение при друг работодател, работодателят по ал. 1 включва придобития при другия работодател доход при изчисляване на годишната данъчна основа и определя годишния размер на данъка, ако работникът/служителят му предостави служебна бележка по чл. 45 от другия работодател.
От това следва, че ако лицето не е предоставило служебна бележка от допълнителния работодател, тъй като това е по желание, работодателят по основното трудово правоотношение няма да извършва годишно облагане на доходите от трудови правоотношения, доколкото същият не е изплатил такива доходи.
Извод: В разглежданата хипотеза основният работодател не извършва годишно преизчисление на данъка, тъй като не е изплащал доходи и не е налице задължение за включване на доходите от допълнителния работодател без предоставена служебна бележка по чл. 45 от ЗДДФЛ.
Съгласно чл. 52, ал. 1 от ЗДДФЛ не са задължени да подават годишна данъчна декларация лицата, които са получили само:
- т. 1 - доходи от трудови правоотношения, когато към 31 декември на данъчната година лицето има работодател по основно трудово правоотношение и той е определил годишния размер на данъка за всички придобити през данъчната година доходи от трудови правоотношения и пълният размер на данъка за данъчната година е удържан до 31 януари на следващата година, и/или
- т. 2 - доходи от трудови правоотношения, когато към 31 декември на данъчната година лицето няма работодател по основно трудово правоотношение или има такъв, но той не е определил годишен размер на данъка за всички придобити през данъчната година доходи от трудови правоотношения, ако са изпълнени едновременно следните условия:
- буква "а" - данъкът върху общата годишна данъчна основа е равен на авансово удържания по чл. 42, и
- буква "б" - лицето не ползва данъчни облекчения по реда на чл. 23.
Предвид тези разпоредби, ако работникът/служителят отговаря на условията по чл. 52, ал. 1, т. 2 от ЗДДФЛ, той не е задължен да подава годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.
Извод: При наличие на предпоставките по чл. 52, ал. 1, т. 2 от ЗДДФЛ лицето няма задължение да подава годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за доходите от трудови правоотношения, придобити от допълнителния работодател.
