Изх. № М-03-00-128
Дата: 14. 11. 2022 год.
|
КТ, чл. 129; КТ, чл. 399, ал. 1; ЗЗО, чл. 33, ал. 1, т. 4, буква "а"; ЗЗО, чл. 34, ал. 1, т. 3, буква "а"; ЗЗО, чл. 39, ал. 1; ЗЗО, чл. 39, ал. 2; ЗЗО, чл. 40, ал. 1, т. 1; ЗЗО, чл. 40, ал. 1, т. 3, буква "а"; ЗЗО, чл. 40, ал. 5; ЗЗО, чл. 40, ал. 10; КСО, чл. 4, ал. 1, т. 1; КСО, чл. 4, ал. 3, т. 5; КСО, чл. 4, ал. 3, т. 6; КСО, чл. 5, ал. 4; КСО, чл. 127, ал. 1; Наредба № 5, чл. 1, ал. 1 от 29 Декември 2002 год. |
ОТНОСНО:Прилагането на осигурителното законодателство спрямо граждани на Украйна, осъществяващи трудова дейност на територията на Република България.
Във Ваше писмено запитване, постъпило в Централно управление на Националната агенция за приходите (НАП), заведено с вх. №....../2022 г., поставяте следните въпроси:
1. Какви процедури трябва да предприемат украинските бежанци с временна закрила след като намерят работа в България?
2. Какви са правата и задълженията на украинските бежанци при сключване на трудов и при сключване на граждански договор?
Съобразявайки относимата нормативна уредба изразявам следното становище:
НАП е специализиран държавен орган към министъра на финансите за установяване, обезпечаване и събиране на публични вземания и определени със закон частни държавни вземания. Функциите на агенцията са установени в Закона за Националната агенция за приходите.
На основание чл. 399, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" (ИА ГИТ) към министъра на труда и социалната политика. В този смисъл въпроси, относно прилагането на трудовото законодателство, са от компетентността на ИА ГИТ.
Изразяване на становище по отношение на правата, свързани с парични обезщетения е в компетентността на Националния осигурителен институт, а относно ползването на здравноосигурителни права компетентна институция е Националната здравноосигурителна каса (НЗОК).
В този аспект, във връзка с поставените въпроси, следва да имате предвид:
В областта на социалното осигуряване, Република България и Украйна прилагат Договор между Република България и Украйна за социално осигуряване(договора), който е в сила от 01.04.2003 г.
Договорът се отнася за тези области на социалното осигуряване, които са включени в материалния му обхват.
Българската институцията, която е компетентна да определя приложимо законодателство по договора, е Националният осигурителен институт (НОИ).
Относно въпроси, свързани с договора и при възникнала необходимост от определяне на приложимо законодателство за лица, попадащи в обхвата на този договор, украинските граждани следва да се обърнат към НОИ.
На основание изложеното и във връзка с компетентността на НАП, изразявам следното становище:
При условие, че спрямо лицата е приложимо българското осигурително законодателство, задължителните осигурителни вноски за социално осигуряване за осъществяваната от тях трудова дейност са дължими съгласно законодателство на Република България. Те са дължими за областите на социалното осигуряване, които са включени в материалния обхват на договора, на съответното основание по реда на Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Законодателството, регламентиращозадължителното здравно осигуряване, не е включено в приложното поле на договора. Следователно по отношение на здравното осигуряване се прилага националното законодателство.
Свързаните със здравното осигуряване обществени отношения са регламентирани със Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).
За да възникне задължение за здравно осигуряване за дадено лице то следва да е в обхвата на задължително осигурените по ЗЗО лица. Кръгът на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в НЗОК, е определен в чл. 33 от същия закон.
В сила от 26.04.2022 г. в кръга на задължително осигурените по ЗЗО лица са включени и лицата с предоставена временна закрила и лицата с двойно българско и чуждо гражданство, които пристигат от държава, на чужденците от която е предоставена временна закрила - чл. 33, ал. 1, т. 4а от ЗЗО (обн. ДВ, бр. 32, от 26 април 2022 г.).
Съгласно чл. 34, ал. 1, т. 3а от същия закон задължението за здравно осигуряване за този кръг лица възниква от датата, определена в постановлението на Министерския съвет по чл. 40, ал. 10 от ЗЗО.
С оглед на тези разпоредби, при условие че украинските граждани попадат в кръга на задължително осигурените в НЗОК, задължителните здравноосигурителни вноски за тях са дължими на съответното основание по реда на чл. 40 от ЗЗО.
Следва изрично да се отбележи, че националното законодателство на България се прилага в неговата цялост с всички произтичащи задължения, които освен превеждане на осигурителни вноски могат да включват задължителни регистрации, подаване на данни и други задължения по националното законодателство.
При наличие на трудово правоотношение:
На основание чл. 1, ал. 1 от Наредба №5 от 29 Декември 2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда (Наредба №5/2002 г.) работодателятуведомява компетентната ТД на НАП за сключване, изменение или прекратяване на трудовите договори, като изпраща уведомление (приложение №1 към Наредба №5/2002 г.).
По силата на чл. 129 от КТ работодателят има задължение да осигури работника или служителя при условия и по ред, установени в КСО и в ЗЗО.
Работниците и служителите са задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица на основание чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО.
Също така, съгласно чл. 127, ал. 1 от КСО, лицата, родени след 31 декември 1959 г., задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд, ако са осигурени във фонд "Пенсии", съответно във фонд "Пенсии за лицата по чл. 69", на държавното обществено осигуряване, с изключение на лицата, осигуряващи се по реда на чл. 4б.
Задължителното здравното осигуряване на лицата, полагащи труд по трудово правоотношение се извършва по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО. Вноските се внасят от осигуряващите и се разпределят между тях и осигурените лица.
В хипотезата на полагане на труд по трудово правоотношение, украинските граждани следва да имат предвид, че задължителните осигурителни вноски се разпределят между осигурителите и осигурените лица и се внасят от осигурителите. Т.е. за лицата се дължат лични осигурителни вноски и тези вноски се удържат от техните възнаграждения и се внасят от работодателя.
При наличие на без трудово правоотношение:
Така нареченият "граждански договор" е договор по облигационно правоотношение, правната уредба на който е в Закона за задълженията и договорите(ЗЗД), в който са уредени и отношенията между възложител и изпълнител.
За целите на социалното осигуряване работата без трудово правоотношение е трудова дейност и лицата са осигурени на основание чл. 4, ал. 3, т. 5 или т. 6 от КСО, съгласно която тези от тях, които полагат труд без трудово правоотношение и не са осигурени на друго основание през съответния месец, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, ако получаваното от тях месечно възнаграждение след намаляването му с разходите за дейността е равно или по-голямо от минималната за страната работна заплата (чл. 4, ал. 3, т. 5 от КСО). Ако лицата, които полагат труд без трудово правоотношение са осигурени на друго основание през съответния месец, подлежат на задължително осигуряване независимо от размера на полученото възнаграждение (чл. 4, ал. 3, т. 6 от КСО).
Също така, съгласно чл. 127, ал. 1 от КСО, лицата, родени след 31 декември 1959 г., задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд, ако са осигурени във фонд "Пенсии", съответно във фонд "Пенсии за лицата по чл. 69", на държавното обществено осигуряване, с изключение на лицата, осигуряващи се по реда на чл. 4б.
По отношение на задължителното здравно осигуряване при упражняване на трудова дейност по без трудово правоотношение в България, следва да имате предвид, че съгласно чл. 40, ал. 1, т. 3, б. "а" от ЗЗО за лицата, които работят без трудово правоотношение и не подлежат на осигуряване на друго основание по закона, здравноосигурителни вноски се внасят, ако полученото възнаграждение (от един или повече възложители) за календарния месец е равно или по-голямо от минималната работна заплата за страната, след приспадане на нормативно признатите разходи по ЗДДФЛ. Ако лицата, които полагат труд без трудово правоотношение са осигурени на друго основание през съответния месец, подлежат на задължително здравно осигуряване независимо от размера на полученото възнаграждение.
В тези случаи задължителните осигурителни вноски се внасят от възложителите и се разпределят между тях и осигурените лица.
Видно е, че в цитираните хипотези на упражняване на труд по без трудово правоотношение, за украинските граждани с временна закрила се дължат лични осигурителни вноски, но тези вноски се удържат от техните възнаграждения и се внасят от възложителя.
Когато работещите без трудово правоотношение, които не се осигуряват на друго основание по ЗЗО, получават възнаграждение (от един или повече възложители) за календарния месец по-ниско от минималната работна заплата след намаляването му с разходите за дейността, те се осигуряват сами по реда на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО. Лицата, които нямат доходи, върху които се дължат здравноосигурителни вноски на друго основание и не подлежат на осигуряване от държавния бюджет, дължат здравноосигурителни вноски. Вноските са за тяхна сметка и се внасят до 25-о число на месеца, следващ този, за който се отнасят, върху месечен осигурителен доход не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. В случай че през годината са получили доходи, подлежащи на данъчно облагане, те извършват годишно изравняване на осигурителния доход, съгласно данните от данъчната декларация по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), като окончателните осигурителни вноски се внасят в срока за нейното подаване. Тези лица са самоосигуряващи се лица по смисъла на ЗЗО. Възложителите на работата в тези случаи не удържат и не внасят здравноосигурителни вноски за изплатените от тях възнаграждения, а лицата сами следва да внасят здравноосигурителните си вноски.
Не на последно място е необходимо да се има предвид, че осигурителя/осигуряващия, в качеството си на лице, което има задължение да внесе задължителните осигурителни вноски, е длъжен да представи в компетентната териториална дирекция на НАП данни съгласно чл. 5, ал. 4 от КСО и чл. 39, ал. 1 и 2 от ЗЗО. Данните се подават по реда на Наредба №Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и за самоосигуряващите се лица(Наредба №Н-13/17.12.2019 г.).
Когато украинските граждани са длъжни да се осигуряват сами по реда на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО следва да имат предвид, че в съответствие с разпоредбата на чл. 40, ал. 5, т. 2 от ЗЗО те трябва да декларират обстоятелството, че не подлежат на осигуряване на друго основание с декларация, която се подава по ред, определен с Наредба №Н-13/17.12.2019 г. Това е декларация образец №7 за възникване на задължението за внасяне на вноски на това основание. Подава се в компетентната териториална дирекция на НАП лично или от упълномощено лице до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е възникнало задължението за осигуряване на основание чл. 40, ал. 5, т. 1 от ЗЗО.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ГЕОРГИ АРНАУДОВ/
Въпрос 1: Какви процедури трябва да предприемат украинските бежанци с временна закрила след като намерят работа в България?
Въпрос 2: Какви са правата и задълженията на украинските бежанци при сключване на трудов и при сключване на граждански договор?
Националната агенция за приходите (НАП) е специализиран държавен орган към министъра на финансите за установяване, обезпечаване и събиране на публични вземания и определени със закон частни държавни вземания. Функциите на агенцията са установени в Закона за Националната агенция за приходите.
Съгласно чл. 399, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" (ИА ГИТ) към министъра на труда и социалната политика. Въпросите относно прилагането на трудовото законодателство са от компетентността на ИА ГИТ.
Изразяването на становище по отношение на правата, свързани с парични обезщетения, е в компетентността на Националния осигурителен институт (НОИ), а относно ползването на здравноосигурителни права компетентна институция е Националната здравноосигурителна каса (НЗОК).
В областта на социалното осигуряване Република България и Украйна прилагат Договор между Република България и Украйна за социално осигуряване, който е в сила от 01.04.2003 г. Договорът се отнася за тези области на социалното осигуряване, които са включени в материалния му обхват. Българската институция, компетентна да определя приложимото законодателство по договора, е НОИ. При въпроси, свързани с договора, и при необходимост от определяне на приложимо законодателство за лица, попадащи в обхвата му, украинските граждани следва да се обърнат към НОИ.
Извод: НАП няма компетентност по въпросите на трудовото законодателство, паричните обезщетения и здравноосигурителните права, а само по прилагането на осигурителното законодателство в рамките на своята компетентност и при приложимост на българското законодателство.
Приложимо осигурително и здравноосигурително законодателство
При условие, че спрямо лицата е приложимо българското осигурително законодателство, задължителните осигурителни вноски за социално осигуряване за осъществяваната от тях трудова дейност са дължими съгласно законодателството на Република България. Те са дължими за областите на социалното осигуряване, които са включени в материалния обхват на договора между Република България и Украйна, на съответното основание по реда на Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Законодателството, регламентиращо задължителното здравно осигуряване, не е включено в приложното поле на договора. Следователно по отношение на здравното осигуряване се прилага националното законодателство. Свързаните със здравното осигуряване обществени отношения са регламентирани със Закона за здравното осигуряване (ЗЗО.
За да възникне задължение за здравно осигуряване за дадено лице, то следва да е в обхвата на задължително осигурените по ЗЗО лица. Кръгът на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в НЗОК, е определен в чл. 33 от ЗЗО.
В сила от 26.04.2022 г. в кръга на задължително осигурените по ЗЗО лица са включени и лицата с предоставена временна закрила и лицата с двойно българско и чуждо гражданство, които пристигат от държава, на чужденците от която е предоставена временна закрила - чл. 33, ал. 1, т. 4а от ЗЗО (обн. ДВ, бр. 32 от 26 април 2022 г.).
Съгласно чл. 34, ал. 1, т. 3а от ЗЗО задължението за здравно осигуряване за този кръг лица възниква от датата, определена в постановлението на Министерския съвет по чл. 40, ал. 10 от ЗЗО.
С оглед на тези разпоредби, при условие че украинските граждани попадат в кръга на задължително осигурените в НЗОК, задължителните здравноосигурителни вноски за тях са дължими на съответното основание по реда на чл. 40 от ЗЗО.
Изрично се отбелязва, че националното законодателство на България се прилага в неговата цялост с всички произтичащи задължения, които, освен превеждане на осигурителни вноски, могат да включват задължителни регистрации, подаване на данни и други задължения по националното законодателство.
Извод: При приложимост на българското законодателство украинските граждани с временна закрила подлежат на задължително социално и здравно осигуряване по реда на КСО и ЗЗО, като се прилагат всички свързани национални задължения.
При наличие на трудово правоотношение
Съгласно чл. 1, ал. 1 от Наредба № 5 от 29 декември 2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда (Наредба № 5/2002 г.) работодателят уведомява компетентната териториална дирекция на НАП за сключване, изменение или прекратяване на трудовите договори, като изпраща уведомление (приложение № 1 към Наредба № 5/2002 г.).
По силата на чл. 129 от КТ работодателят има задължение да осигури работника или служителя при условия и по ред, установени в КСО и в ЗЗО.
Работниците и служителите са задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица на основание чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО.
Съгласно чл. 127, ал. 1 от КСО лицата, родени след 31 декември 1959 г., задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд, ако са осигурени във фонд "Пенсии", съответно във фонд "Пенсии за лицата по чл. 69", на държавното обществено осигуряване, с изключение на лицата, осигуряващи се по реда на чл. 4б.
Задължителното здравно осигуряване на лицата, полагащи труд по трудово правоотношение, се извършва по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО. Вноските се внасят от осигуряващите и се разпределят между тях и осигурените лица.
В хипотезата на полагане на труд по трудово правоотношение украинските граждани следва да имат предвид, че задължителните осигурителни вноски се разпределят между осигурителите и осигурените лица и се внасят от осигурителите. За лицата се дължат лични осигурителни вноски и тези вноски се удържат от техните възнаграждения и се внасят от работодателя.
Извод: При сключен трудов договор украинските граждани се осигуряват по общия ред за работници и служители, като работодателят подава уведомление по Наредба № 5/2002 г., удържа личните осигурителни вноски от възнаграждението и внася както тях, така и дължимите от него вноски.
При наличие на работа без трудово правоотношение ("граждански договор")
Т.нар. "граждански договор" е договор по облигационно правоотношение, чиято правна уредба се съдържа в Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), в който са уредени и отношенията между възложител и изпълнител.
За целите на социалното осигуряване работата без трудово правоотношение е трудова дейност и лицата са осигурени на основание чл. 4, ал. 3, т. 5 или т. 6 от КСО.
Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 5 от КСО лицата, които полагат труд без трудово правоотношение и не са осигурени на друго основание през съответния месец, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, ако получаваното от тях месечно възнаграждение след намаляването му с разходите за дейността е равно или по-голямо от минималната за страната работна заплата.
Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 6 от КСО, ако лицата, които полагат труд без трудово правоотношение, са осигурени на друго основание през съответния месец, те подлежат на задължително осигуряване независимо от размера на полученото възнаграждение.
Също така, съгласно чл. 127, ал. 1 от КСО, лицата, родени след 31 декември 1959 г., задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд, ако са осигурени във фонд "Пенсии", съответно във фонд "Пенсии за лицата по чл. 69", на държавното обществено осигуряване, с изключение на лицата, осигуряващи се по реда на чл. 4б.
Извод: При сключен "граждански договор" украинските граждани подлежат на задължително социално осигуряване по чл. 4, ал. 3, т. 5 или т. 6 от КСО в зависимост от това дали са осигурени на друго основание и от размера на възнаграждението, като за родените след 31.12.1959 г. възниква и задължение за допълнително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд.
