Изх. №20-00-507/25.08.2023 г.
КСО - чл. 9, ал. 3, т. 2
КСО - чл. 7, ал. 12, т.2
В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №20-00-507/26.07.2023 г. и допълнение към него с вх. №20-00-507#2/01.08.2023 г., относно прилагането на разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (КСО).
В запитването не е изложена фактическа обстановка. Поставен е следният въпрос:
За чия сметка са осигурителните вноски за държавното общественоосигуряванезавремето,презкоетолицетоебило без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи?
Предвид поставения въпрос и относимата към него нормативна уредба, изразявам следното принципно становище:
В КСО е предвиден специален ред за осигуряване на лицата, които са били без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи, регламентиран в чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО.
Съгласно цитираната разпоредба, за осигурителен стаж се зачита времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 и чл. 4а от КСО са били без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи - от датата на уволнението до възстановяването им на работа, но не по-късно от 14 дни от влизането в сила на акта, с който се признава незаконността на уволнението от съответния компетентен орган. За този период се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя, а за лицата по чл. 4а, ал. 1 от КСО - от работодателя им върху последното брутно възнаграждение, ако лицето не е било осигурявано. Ако лицето е било осигурявано, осигурителните вноски се внасят върху разликата между последното брутно възнаграждение и осигурителния доход за периода, ако този доход е по-малък.
Осигурителните вноски са в размерите, определени за фонд "Пенсии", съответно фонд "Пенсии за лицата по чл. 69 от КСО", и за допълнително задължително пенсионно осигуряване и Учителския пенсионен фонд, в зависимост от категорията на труда при условията, на които е работило лицето преди уволнението (чл. 9, ал. 4 и ал. 5 от КСО).
Дължимите, за периодите по чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО, осигурителни вноски се внасят от осигурителите до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е влязъл в сила актът, с който се признава незаконността на уволнението от съответния компетентен орган (основание чл. 7, ал. 12 , т. 2 от КСО).
В КСО не е предвидена разпоредба, която да дава възможност за разпределяне на осигурителните вноски за периодите на уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи, между осигурителя и осигуреното лице.
Следва да имате предвид, че за времето на незаконното уволнение, което се зачита за осигурителен стаж съгласно чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО, не се внасят здравноосигурителни вноски за сметка на осигурителя. За това време, ако лицето не е било осигурявано здравно на друго основание, се дължат здравноосигурителни вноски за негова сметка по реда на чл. 40, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване(ЗЗО).
В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" е постъпило писмено запитване и допълнение към него относно прилагането на разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (КСО). В запитването не е изложена фактическа обстановка.
Въпрос: За чия сметка са осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване за времето, през което лицето е било без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи?
Предвид поставения въпрос и относимата нормативна уредба е изложено следното принципно становище:
В КСО е предвиден специален ред за осигуряване на лицата, които са били без работа поради уволнение, признато за незаконно от компетентните органи. Този ред е регламентиран в чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО.
Съгласно цитираната разпоредба, за осигурителен стаж се зачита времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 и чл. 4а от КСО са били без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи - от датата на уволнението до възстановяването им на работа, но не по-късно от 14 дни от влизането в сила на акта, с който се признава незаконността на уволнението от съответния компетентен орган.
За този период се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя, а за лицата по чл. 4а, ал. 1 от КСО - за сметка на работодателя им, върху последното брутно възнаграждение, ако лицето не е било осигурявано. Ако лицето е било осигурявано, осигурителните вноски се внасят върху разликата между последното брутно възнаграждение и осигурителния доход за периода, ако този доход е по-малък.
Осигурителните вноски са в размерите, определени за фонд "Пенсии", съответно фонд "Пенсии за лицата по чл. 69 от КСО", и за допълнително задължително пенсионно осигуряване и Учителския пенсионен фонд, в зависимост от категорията на труда при условията, на които е работило лицето преди уволнението, съгласно чл. 9, ал. 4 и ал. 5 от КСО.
Дължимите за периодите по чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО осигурителни вноски се внасят от осигурителите до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е влязъл в сила актът, с който се признава незаконността на уволнението от съответния компетентен орган, на основание чл. 7, ал. 12, т. 2 от КСО.
В КСО не е предвидена разпоредба, която да дава възможност за разпределяне на осигурителните вноски за периодите на уволнение, признато за незаконно от компетентните органи, между осигурителя и осигуреното лице.
Извод: Осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване за времето на незаконното уволнение по чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО са изцяло за сметка на осигурителя (съответно работодателя за лицата по чл. 4а, ал. 1 от КСО) и не подлежат на разпределяне между осигурителя и осигуреното лице.
Посочено е също, че за времето на незаконното уволнение, което се зачита за осигурителен стаж съгласно чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО, не се внасят здравноосигурителни вноски за сметка на осигурителя. За този период, ако лицето не е било осигурявано здравно на друго основание, се дължат здравноосигурителни вноски за негова сметка по реда на чл. 40, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).
Извод: За времето на незаконното уволнение, макар да се зачита за осигурителен стаж по чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО, здравноосигурителни вноски не се дължат от осигурителя; ако лицето не е здравно осигурено на друго основание, то само дължи здравноосигурителни вноски по чл. 40, ал. 5 от ЗЗО.
