ОТНОСНО: Прилагане на ЗКПО, ЗДДС и Наредба № Н-18/2006г.
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" постъпи Ваше писмо с вх. № ......16.04.2019 г.
Дружество е регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност. Намерението на предприятието е да започне да купува и внася продукти - хранителни добавки. Продуктите ще се поръчват чрез уеб сайт, който ще бъде преведен на български език. Същият е собственост на чуждестранна фирма-доставчик, с който българското дружество ще има сключен договор за дистрибуция на продуктите, както и за обработка на поръчките, направени през онлайн магазина. При получаване на поръчка през онлайн магазина, дружеството ще обработва поръчката и ще изпраща продуктите на клиента от склада си в гр. Пловдив. Клиентите ще заплащат поръчаната стока на нашата фирма. Плащанията на поръчките ще се извършват чрез наложен платеж в пощенски паричен превод.
Приложен е част от проекто-договор с чуждестранната фирма.
- Необходимо ли е при тези условия чуждестранната фирма да има някаква регистрация в Р България?
- Трябва ли да е регистриран електронния магазин в системата на НАП и кой трябва да го регистрира - дружеството или чуждестранното лице?
- За електронния магазин нужна ли е СУПТО и касов апарат? Ако е необходимо кой трябва да ги регистрира в НАП?
- Какво е данъчното третиране по ЗКПО и ЗДДС на доставките между двете фирми и между дружеството и клиентите - физически лица от Р България?
- Ако разплащанията с клиентите от Р България са през ePay.bg, как стои въпросът за СУПТО и касов апарат за електронен магазин?
Предвид изложената фактическа обстановка, изразявам следното становище:
По отношение на първия въпрос:
Съгласно разпоредбите на ЗНАП, в компетентност на Изпълнителния директор на НАП е издаването на методологически указания и съответно разяснения по прилагането на данъчното и осигурителното законодателство.
Въпросът в отправеното запитване не е свързан с данъчното и осигурителното законодателство и считам, че приходната администрация не е компетентна и не би могла да се ангажира с отговор относно необходимостта чуждестранна фирма да подлежи на регистрация в България.
По отношение на втория, третия и петия въпрос:
Предвид липсата на утвърдена практика относно въпросите, касаещи измененията в Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, в сила от 28.09.2018г., запитването е препратено до ЦУ на НАП за отговор по компетентност.
По прилагане на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО):
Електронната търговия със стоки не се различава от обикновената търговия, има същите елементи, същата функционалност и същите участници, както и традиционната.
Поради това приложимите счетоводни и данъчни разпоредби, са еднакви с тези, които се прилагат за търговци, извършващи същата дейност чрез реални магазини.
Предмет на дейността на електронната търговия със стоки е покупко-продажба на стоки. Приложимите нормативни актове при счетоводно третиране на покупко-продажба на стоки са: Закон за счетоводството (ЗСч); Националните счетоводни стандарти (НСС); Общи разпоредби към НСС; СС 2 Отчитане на стоково-материалните запаси; СС 18 Приходи; СС 2 Материални запаси.
Законът за счетоводството изисква от предприятията да отразяват стопанските си операции на основата на документалната обоснованост, като спазват изискванията за съставянето на документите, заложени в него. Независимо от характера на магазина, онлайн или офлайн, счетоводството на предприятието следва да е основано на принципите за текущо отразяване на стопанските операции, принципа на начисляването, принципа за съпоставимост на приходи и разходи и други, посочени в счетоводния закон.
Счетоводното отчитане на стоките при тяхното придобиване се оценяват и записват в счетоводството по историческа цена. При закупуване на стоки от внос търговецът следва да отрази придобиването им на основание издаденият му от чуждестранния доставчик първичен счетоводен документ. При продажбата на стоките (отписване) се прилагат методите посочени в СС 2.
За да бъде коректно представено в счетоводството на предприятието движението на стоките по веригата покупко-продажба (придобиване-потребление), е необходимо данъчно задълженото лице да води и аналитична отчетност в количествено и стойностно изражение.
Счетоводното третиране на реализираните приходи от търговия със стоки, в т.ч. и по електронен път е регламентирано в СС 18 - Приходи. Основният счетоводен принцип, залегнал в СС 18 за отчитане на приходите от продажби, който е обект на проверка, е приходът да се отчита на принципа на начисляването. Това означава, че търговецът следва да отрази в счетоводството си приходи от продажба на стоки към момента, в който те са напуснали патримониума на неговото предприятие, а не да чака да пристигнат парите и разписката за получаването на стоките. Друг счетоводен принцип, който следва да се спазва е този за съпоставимост на приходи и разходи. Този принцип изисква към момента на изпращането на стоката към клиента едновременно с отразяването на приход от продажбата, да се изпише от наличност стоката, количествено и стойностно.
С разпоредбата на чл. 2 от ЗСч изчерпателно са посочени лицата, които са предприятия и са задължени да спазват изискванията счетоводното законодателство в предвидените от закона ред, организация и форма на документи. Чуждестранните юридически лица, които не са регистрирали клонове и нямат място на стопанска дейност в Република България не са посочени в изчерпателно изброените в чл. 2 и не се считат за предприятия. Законът за счетоводството има териториален обхват на действие, поради което изискванията на чл. 6 от същия закон са приложими само по отношение на случаите, при които съставители на документите са български предприятия. Независимо от това, за да се признае счетоводният разход за данъчни цели, постъпилите в предприятието документи, издадени от чуждестранни лица, следва да съдържат информация, която по безспорен начин да доказва реално осъществена стопанска операция. Както е посочено и в чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗКПО, документална обоснованост ще е налице и когато в първичния счетоводен документ, издаден от чуждестранното лице, липсва част от необходимата информация, доказваща осъществяването на стопанската операция, но за нея има други документи, които я удостоверяват (платежни документи, общи условия на сайтове, договори, транспортни документи, документи от куриерска фирма, споразумения, протоколи и други документи, създадени във връзка с извършваната търговия).
По отношение на счетоводните документи, които постъпват в предприятията на чужд език, е необходимо да се има предвид, че същите трябва да се превеждат на български език, в случаите, когато това е предвидено в закон (чл. 5, ал. 2 от ЗСч).
ЗКПО изисква данъчните субекти да декларират резултата от стопанската си дейност чрез подаване на годишна данъчна декларация по чл. 92, ал. 1, ведно с годишен отчет за дейността по чл. 92, ал. 3 от ЗКПО.
В съответствие със ЗСч, данъчният материален закон, изисква от търговците да обосноват чрез първични счетоводни документи отразените от тях счетоводни разходи. Принципът за документална обоснованост на информацията е намерил отражение в чл. 10 от ЗКПО, който препраща към съдържанието на понятието, уредено с разпоредбите на ЗСч.
Следователно, за данъчни цели е необходимо едновременно да се удостовери:
- документална обоснованост на счетоводния разход - първичен счетоводен документ, който да съдържа изискуемата по ЗСч минимална информация или други документи, удостоверяващи липсващата информация;
- реалност на отразената стопанска операция.
При липса на документална обоснованост и реалност на сделките ще е приложима разпоредбата на чл. 26, т. 2 от ЗКПО, съгласно която не се признават за данъчни цели разходите, които не са документално обосновани по смисъла на този закон.
Тъй като въпросът за данъчното третиране по реда на ЗКПО е зададен много общо е необходимо при формиране на данъчния финансов резултат и размерът на корпоративния данък да се спазват разпоредбите в част I Общи положения и II Корпоративен данък от ЗКПО, както и част III за Данък при източника и част IV за Данъците върху разходите.
При възникване на необходимост от отговор на конкретен въпрос във връзка с прилагането на норма или норми от ЗКПО може да поискате изразяване на становище извън това, което вече е пояснено в настоящия отговор.
По прилагане на Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС):
В случай, че българското дружество закупува стока от чуждестранното дружество, регистрирано по ДДС в държава членка и стоката се транспортира до територията на страната от територията на държава членка, ще е налице вътреобщностно придобиване. Ще възникне задължение за начисляване на данък за ВОП съгласно чл.84 от ЗДДС. Правото на данъчен кредит ще е налице, при изпълнение на условията на чл.69, ал.1 от ЗДДС.
При последващата продажба на стоката на клиенти - физически лица от България, доставката е с място на изпълнение на територията на страната предвид разпоредбата на чл.17, ал.2 от ЗДДС. Доставката е облагаема и за фирмата възниква задължение за начисляване на ставката от 20 % съгласно чл.66, ал.1, т.1 от ЗДДС.
Видно от приложения анекс, българското дружество е получател на маркетингови услуги, свързани с продажба на продукти. Съгласно чл.82, ал.2, т.3 от ЗДДС, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и доставката е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема, данъкът е изискуем от получателя по доставката при доставка на услуги - когато получателят е данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6. Предвид тази разпоредба, за получената услуга от чуждестранния доставчик, за българската фирма възниква задължение за начисляване на данък за получената услуга съгласно чл.21, ал.2 и чл.82, ал.2, т.3 от ЗДДС.
В запитването е изложено, че дружество, регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност, възнамерява да започне да купува и внася продукти - хранителни добавки. Продуктите ще се поръчват чрез уеб сайт, който ще бъде преведен на български език. Уеб сайтът е собственост на чуждестранна фирма - доставчик, с която българското дружество ще има сключен договор за дистрибуция на продуктите, както и за обработка на поръчките, направени през онлайн магазина.
При получаване на поръчка през онлайн магазина, българското дружество ще обработва поръчката и ще изпраща продуктите на клиента от своя склад в гр. Пловдив. Клиентите ще заплащат поръчаната стока на българското дружество. Плащанията ще се извършват чрез наложен платеж в пощенски паричен превод. Към запитването е приложена част от проекто-договор с чуждестранната фирма.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос: Необходимо ли е при тези условия чуждестранната фирма да има някаква регистрация в Република България?
Въпрос: Трябва ли да е регистриран електронният магазин в системата на НАП и кой трябва да го регистрира - дружеството или чуждестранното лице?
Въпрос: За електронния магазин нужна ли е СУПТО и касов апарат? Ако е необходимо, кой трябва да ги регистрира в НАП?
Въпрос: Какво е данъчното третиране по ЗКПО и ЗДДС на доставките между двете фирми и между дружеството и клиентите - физически лица от Република България?
Въпрос: Ако разплащанията с клиентите от Република България са през ePay.bg, как стои въпросът за СУПТО и касов апарат за електронен магазин?
По отношение на първия въпрос
Съгласно разпоредбите на Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП), в компетентността на изпълнителния директор на НАП е издаването на методологически указания и съответно разяснения по прилагането на данъчното и осигурителното законодателство.
Поставеният въпрос относно необходимостта чуждестранната фирма да подлежи на регистрация в България не е свързан с данъчното и осигурителното законодателство. Поради това приходната администрация не е компетентна и не може да се ангажира с отговор по този въпрос.
Извод: НАП не се произнася относно необходимостта от регистрация на чуждестранната фирма в България, тъй като този въпрос не е от компетентността на приходната администрация по ЗНАП.
По отношение на втория, третия и петия въпрос
Във връзка с въпросите, касаещи измененията в Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, в сила от 28.09.2018 г., е посочено, че липсва утвърдена практика относно тези въпроси.
Поради това запитването в тази му част е препратено до Централно управление на НАП за отговор по компетентност.
Извод: По въпросите за регистрацията на електронния магазин в НАП, необходимостта от СУПТО и касов апарат и тяхната регистрация, включително при плащания през ePay.bg, становище не се дава, тъй като запитването е препратено до ЦУ на НАП по компетентност.
По прилагане на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО)
Посочено е, че електронната търговия със стоки не се различава от обикновената търговия - има същите елементи, същата функционалност и същите участници, както традиционната търговия. Поради това приложимите счетоводни и данъчни разпоредби са еднакви с тези, които се прилагат за търговци, извършващи същата дейност чрез реални магазини.
Предметът на дейност при електронната търговия със стоки е покупко-продажба на стоки.
Приложимите нормативни актове при счетоводно третиране на покупко-продажба на стоки са:
- Закон за счетоводството (ЗСч);
- Национални счетоводни стандарти (НСС);
- Общи разпоредби към НСС;
- СС 2 Отчитане на стоково-материалните запаси;
- СС 18 Приходи;
- СС 2 Материални запаси.
Законът за счетоводството изисква от предприятията да отразяват стопанските си операции на основата на документалната обоснованост, като спазват изискванията за съставяне на документите, заложени в него.
Независимо от характера на магазина - онлайн или офлайн - счетоводството на предприятието следва да е основано на принципите за текущо отразяване на стопанските операции, принципа на начисляването, принципа за съпоставимост на приходи и разходи и други принципи, посочени в счетоводния закон.
Счетоводното отчитане на стоките при тяхното придобиване се извършва по историческа цена. При закупуване на стоки от внос търговецът следва да отрази придобиването им на основание издадения му от чуждестранния доставчик първичен счетоводен документ.
При продажбата на стоките (отписване) се прилагат методите, посочени в СС 2. За да бъде коректно представено в счетоводството движението на стоките по веригата покупко-продажба (придобиване - потребление), е необходимо данъчно задълженото лице да води аналитична отчетност в количествено и стойностно изражение.
Счетоводното третиране на реализираните приходи от търговия със стоки, включително и по електронен път, е регламентирано в СС 18 "Приходи". Основният счетоводен принцип, залегнал в СС 18 за отчитане на приходите от продажби, е принципът на начисляването. Това означава, че търговецът следва да отрази в счетоводството си приходите от продажба на стоки към момента, в който те са напуснали патримониума на неговото предприятие, а не да изчаква постъпването на парите и разписката за получаването на стоките.
Друг счетоводен принцип, който следва да се спазва, е принципът за съпоставимост на приходи и разходи. Този принцип изисква към момента на изпращането на стоката към клиента, едновременно с отразяването на прихода от продажбата, да се изпише от наличност стоката - количествено и стойностно.
С разпоредбата на чл. 2 от ЗСч изчерпателно са посочени лицата, които са предприятия и са задължени да спазват изискванията на счетоводното законодателство в предвидените от закона ред, организация и форма на документи. Чуждестранните юридически лица, които не са регистрирали клонове и нямат място на стопанска дейност в Република България, не са посочени в изчерпателно изброените в чл. 2 и не се считат за предприятия.
Законът за счетоводството има териториален обхват на действие, поради което изискванията на чл. 6 от същия закон са приложими само по отношение на случаите, при които съставители на документите са български предприятия.
Независимо от това, за да се признае счетоводният разход за данъчни цели, постъпилите в предприятието документи, издадени от чуждестранни лица, следва да съдържат информация, която по безспорен начин да доказва реално осъществена стопанска операция.
Както е посочено и в чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗКПО, документална обоснованост ще е налице и когато в първичния счетоводен документ, издаден от чуждестранното лице, липсва част от необходимата информация, доказваща осъществяването на стопанската операция, но за нея има други документи, които я удостоверяват. Такива документи могат да бъдат платежни документи, общи условия на сайтове, договори, транспортни документи, документи от куриерска фирма, споразумения, протоколи и други документи, създадени във връзка с извършваната търговия.
По отношение на счетоводните документи, които постъпват в предприятията на чужд език, следва да се има предвид, че същите трябва да се превеждат на български език в случаите, когато това е предвидено в закон - чл. 5, ал. 2 от ЗСч.
ЗКПО изисква данъчните субекти да декларират резултата от стопанската си дейност чрез подаване на годишна данъчна декларация по чл. 92, ал. 1, ведно с годишен отчет за дейността по чл. 92, ал. 3 от ЗКПО.
В съответствие със ЗСч, данъчният материален закон изисква от търговците да обосноват чрез първични счетоводни документи отразените от тях счетоводни разходи. Принципът за документална обоснованост на информацията е намерил отражение в чл. 10 от ЗКПО, който препраща към съдържанието на понятието, уредено с разпоредбите на ЗСч.
Следователно, за данъчни цели е необходимо едновременно да се удостовери:
- документална обоснованост на счетоводния разход - наличие на първичен счетоводен документ, който да съдържа изискуемата по ЗСч минимална информация, или други документи, удостоверяващи липсващата информация;
- реалност на отразената стопанска операция.
При липса на документална обоснованост и реалност на сделките ще е приложима разпоредбата на чл. 26, т. 2 от ЗКПО, съгласно която не се признават за данъчни цели разходите, които не са документално обосновани по смисъла на този закон.
Тъй като въпросът в запитването е свързан с електронна търговия със стоки, посочените принципи и изисквания относно счетоводното отчитане, документалната обоснованост и признаването на разходите за данъчни цели са приложими и към разглежданата дейност.
Извод: За целите на ЗКПО електронната търговия със стоки се третира по същия начин, както традиционната търговия - прилагат се общите счетоводни принципи (начисляване, съпоставимост, историческа цена), изискванията за документална обоснованост по ЗСч и чл. 10 от ЗКПО, както и правилото на чл. 26, т. 2 от ЗКПО за непризнаване на недокументално обосновани разходи.
