2_1045/19.10.2015 г.
ЗДДС чл.118, ал.1
ЗДДС Чл.17, ал.1
ОТНОСНО:Приложение на ЗДДС при извършване на доставка с място на изпълнение извън територията на страната.
В Дирекция ОДОП е постъпило Ваше писмено запитване, заведено с вх. ..............в регистъра на дирекцията, в което е изложена следната фактическа обстановка:
" ХХХ" ООД е регистрирано по ЗДДС лице. Занимава се основно с преработка на минерали. Планирате пътувания до Турция и Гърция за срещи с потенциални клиенти, с които сте осъществили контакт чрез интернет, за да представите продуктите си. При проявен интерес от тяхна страна е възможно да осъществите продажби на минералите веднага. Уточнявате, че тъй като сумите не надхвърлят 15 000лв. ще се извърши плащане в брой. В тази връзка поставяте следните въпроси:
1. Как ще се издаде касов бон към фактурата?
2. Ако не се издаде касов бон, какъв друг приходен документ е необходимо да придружава фактурата?
3. Как ще се заприходят парите в касата и ще се отчете продаденото количество?
4. Какви документи са необходими като основание за начисляване на ДДС с нулева ставка за доставките в Турция и Гърция?
При така изложената фактическа обстановка, предвид действащите разпоредби на данъчното законодателство/, изразявам следното принципно становище:
По първи, втори и четвърти въпрос:
На основание чл.118, ал.1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта.
Редът и начинът за отчитането на продажбите е регламентиран с Наредба Н-18/13.12.2006г. на министъра на финансите за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства ( обн. ДВ бр.106/2006г.).
Както ЗДДС, така и Наредба Н-18/13.12.2006г. имат териториален обхват и се прилагат за доставки с място на изпълнение на територията на страната.
Мястото на изпълнение на доставките със стоки се определя по реда на чл.17 от ЗДДС и е в зависимост от това дали стоката се превозва или не.
Съгласно чл.17, ал.1 от ЗДДС мястото на изпълнение на доставка със стока, която не се изпраща/превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността.
Съгласно чл.17, ал.2 от ЗДДС, мястото на изпълнение при доставка със стока, която се изпраща/превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който започва превозът ѝ към получателя.
Според Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ от съществено значение за определяне на момента на прехвърляне на собствеността е вида на стоката- дали същата е родово определена или конкретно определена вещ.
Когато предмет на доставката е индивидуално определена вещ, прехвърлянето на собствеността настъпва по силата на самия договор, без да е нужно да се предаде вещта- чл.24, ал.1 от ЗЗД.
Когато предмет на доставката са родово определени вещи, собствеността се прехвърля щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени - чл.24, ал.2 от ЗЗД.
В запитването уточнявате, че при проявен интерес от страна на потенциалните клиенти бихте осъществили продажбите на минерали веднага, т.е. бихте постигнали съгласие за извършване на доставката, както и предали вещта, на място извън територията на страната, от което следва, че мястото на доставката ще се определи по реда на чл.17, ал.1 от ЗДДС.
За доставки с място на изпълнение извън територията на страната не се прилага ЗДДС, а съответното данъчно законодателство по местоизпълнението им. За тези доставки не се начислява ДДС на основание чл.86, ал.3 от ЗДДС.
Независимо от това, съгласно чл.121, ал.2 от ППЗДДС регистрираното лице е длъжно да води документация и отчетност за доставките с място на изпълнение извън територията на страната.
В ЗДДС не са предвидени специални доказателства за доказване на тези доставки. Такива доказателства могат да бъдат всички относими и налични при доставчика документи - договори, фактури, приемо- предавателни протоколи, бизнес кореспонденция, транспортни документи, митническа декларация за временно изнесените стоки и др.
За тези доставки не възниква задължение за издаване на фискален бон, предвид териториалния обхват на Наребда Н-18/13.12.2006г
По отношение на доставките, които биха възникнали на територията на Гърция, следва да имате предвид разпоредбата на чл.6, ал.3, т.3 от ЗДДС, съгласно която за облагаема доставка със стока се счита изпращането/транспортирането на стоката за целите на икономическата дейност на данъчно задължено лице до територията на друга държава - членка.
Данъчната основа на доставката по чл.6, ал.3, т.3 от ЗДДС се определя по реда на чл.27, ал.1 от ЗДДС и е равна на данъчната основа при придобиването на стоката, или на себестойността й. Данъчното събитие за доставката възниква на датата на отделянето или предоставянето на стоката /чл.25, ал.3, т.2 от ЗДДС/. Данъкът се начислява чрез издаване на Протокол по чл.117, ал.1, т.3 от ЗДДС.
Тъй като ще извършвате доставки с място на изпълнение на територията на друга държава членка следва да се запознаете със съответното данъчно законодателство.
По трети въпрос:
Относно заприхождаването на паричните средства в касата и свързаните с тях приходи, следва да се съобразите с изискванията на чл.4, ал.3 от Закона за счетоводството, съгласно който предприятията осъществяват счетоводството на основата на документалната обоснованост на стопанските операции и факти, като спазват изискванията за съставянето на документите съгласно действащото законодателство.
За възникнала за първи път стопанска операция се издава първичен счетоводен документ, който съдържа реквизитите, регламентирани в чл.7, ал.1 от ЗСч. За внасяне на парични средства в касата обичайно се съставя приходен касов ордер.
Следва да имате предвид, че НАП не е компетентна да изразява становище по приложението на счетоводното законодателство. При възникнали въпроси от Ваша страна писмено запитване можете да отправите към Дирекция "Данъчна политика" в Министерство на финансите.
В "ХХХ" ООД, регистрирано по ЗДДС лице, основната дейност е преработка на минерали. Планират се пътувания до Турция и Гърция за срещи с потенциални клиенти, с които е осъществен контакт чрез интернет, с цел представяне на продуктите. При проявен интерес е възможно незабавно осъществяване на продажби на минералите. Посочва се, че при тези продажби, тъй като сумите не надхвърлят 15 000 лв., плащането ще се извършва в брой.
В тази връзка са поставени следните въпроси:
Въпрос 1: Как ще се издаде касов бон към фактурата?
Въпрос 2: Ако не се издаде касов бон, какъв друг приходен документ е необходимо да придружава фактурата?
Въпрос 3: Как ще се заприходят парите в касата и ще се отчете продаденото количество?
Въпрос 4: Какви документи са необходими като основание за начисляване на ДДС с нулева ставка за доставките в Турция и Гърция?
По първи, втори и четвърти въпрос
Съгласно чл.118, ал.1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да го съхранява до напускане на обекта.
Редът и начинът за отчитане на продажбите е регламентиран с Наредба Н-18/13.12.2006 г. на министъра на финансите за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства (обн. ДВ, бр. 106/2006 г.).
ЗДДС и Наредба Н-18/13.12.2006 г. имат териториален обхват и се прилагат за доставки с място на изпълнение на територията на страната.
Мястото на изпълнение на доставките на стоки се определя по реда на чл.17 от ЗДДС и зависи от това дали стоката се превозва или не.
Съгласно чл.17, ал.1 от ЗДДС мястото на изпълнение на доставка на стока, която не се изпраща/превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността.
Съгласно чл.17, ал.2 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща/превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който започва превозът ѝ към получателя.
Съгласно Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за определяне на момента на прехвърляне на собствеността е от значение дали стоката е родово определена или индивидуално определена вещ. Когато предмет на доставката е индивидуално определена вещ, собствеността се прехвърля по силата на самия договор, без да е необходимо предаване на вещта - чл.24, ал.1 от ЗЗД. Когато предмет на доставката са родово определени вещи, собствеността се прехвърля, щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова - когато бъдат предадени - чл.24, ал.2 от ЗЗД.
В запитването е уточнено, че при проявен интерес от страна на потенциалните клиенти продажбите на минерали ще се осъществяват веднага, т.е. ще се постигне съгласие за извършване на доставката и ще се предаде вещта на място извън територията на страната. От това следва, че мястото на доставката ще се определи по реда на чл.17, ал.1 от ЗДДС.
За доставки с място на изпълнение извън територията на страната не се прилага ЗДДС, а съответното данъчно законодателство по местоизпълнението им. За тези доставки не се начислява ДДС на основание чл.86, ал.3 от ЗДДС.
Независимо от това, съгласно чл.121, ал.2 от ППЗДДС регистрираното лице е длъжно да води документация и отчетност за доставките с място на изпълнение извън територията на страната.
В ЗДДС не са предвидени специални доказателства за доказване на тези доставки. Доказателства могат да бъдат всички относими и налични при доставчика документи, като: договори, фактури, приемо-предавателни протоколи, бизнес кореспонденция, транспортни документи, митническа декларация за временно изнесените стоки и др.
За тези доставки не възниква задължение за издаване на фискален бон, предвид териториалния обхват на Наредба Н-18/13.12.2006 г.
По отношение на доставките, които биха възникнали на територията на Гърция, следва да се има предвид разпоредбата на чл.6, ал.3, т.3 от ЗДДС, съгласно която за облагаема доставка на стока се счита изпращането/транспортирането на стоката за целите на икономическата дейност на данъчно задължено лице до територията на друга държава членка.
Данъчната основа на доставката по чл.6, ал.3, т.3 от ЗДДС се определя по реда на чл.27, ал.1 от ЗДДС и е равна на данъчната основа при придобиването на стоката или на себестойността ѝ.
Данъчното събитие за доставката възниква на датата на отделянето или предоставянето на стоката - чл.25, ал.3, т.2 от ЗДДС.
Данъкът се начислява чрез издаване на протокол по чл.117, ал.1, т.3 от ЗДДС.
Тъй като ще се извършват доставки с място на изпълнение на територията на друга държава членка, следва да се запознаете със съответното данъчно законодателство.
Извод: За продажбите на минерали, при които прехвърлянето на собствеността и предаването на стоката се извършват в Турция или Гърция, мястото на изпълнение е извън територията на страната по чл.17, ал.1 от ЗДДС, поради което ЗДДС и Наредба Н-18/13.12.2006 г. не се прилагат, не се начислява ДДС по чл.86, ал.3 от ЗДДС, не се издава фискален бон, но се води документация по чл.121, ал.2 от ППЗДДС с относими документи (договори, фактури, протоколи, кореспонденция, транспортни документи, митнически декларации и др.). При изпращане/транспортиране на стоката до Гърция за целите на икономическата дейност се прилага чл.6, ал.3, т.3 от ЗДДС, данъчната основа се определя по чл.27, ал.1 от ЗДДС, данъчното събитие - по чл.25, ал.3, т.2 от ЗДДС, а данъкът се начислява с протокол по чл.117, ал.1, т.3 от ЗДДС.
По трети въпрос
Относно заприхождаването на паричните средства в касата и свързаните с тях приходи следва да се съобразят изискванията на чл.4, ал.3 от Закона за счетоводството, съгласно който предприятията осъществяват счетоводството на основата на документалната обоснованост на стопанските операции и факти, като спазват изискванията за съставянето на документите съгласно действащото законодателство.
За възникнала за първи път стопанска операция се издава първичен счетоводен документ, който съдържа реквизитите, регламентирани в чл.7, ал.1 от ЗСч.
За внасяне на парични средства в касата обичайно се съставя приходен касов ордер.
Посочва се, че НАП не е компетентна да изразява становище по прилагането на счетоводното законодателство. При възникнали въпроси може да се отправи писмено запитване до Дирекция "Данъчна политика" в Министерство на финансите.
Извод: Заприхождаването на паричните средства в касата и отчитането на свързаните приходи следва да се извършват при спазване на изискванията на Закона за счетоводството за документална обоснованост по чл.4, ал.3 и реквизитите на първичните счетоводни документи по чл.7, ал.1 от ЗСч, като обичайно за внасяне на пари в касата се съставя приходен касов ордер, а по въпроси на счетоводното законодателство компетентен орган за становища е Дирекция "Данъчна политика" при Министерство на финансите.
