В Дирекция ОДОП ...... постъпи Ваше писмено запитване с вх. № 07-00-117 от 19.04.2021г., препратено по компетентност от ЦУ на НАП с вх. № М-94-Г-600/12.04.2021 г., в качеството Ви на счетоводител на друго задължено, което не сте идентифицирали. Допълнително сте уточнили, че поставените въпроси не са свързани с конкретно висящо производство.
В писмото е изложена следната фактическа обстановка:
Ваш клиент - физическо лице е извършило през 2020 г. две сделки с недвижими имоти, разположени на територията на България.
Имот 1 е закупен с цел живеене, като впоследствие е продаден, за да се закупи друг имот, който отговаря на изискванията за по-добра локация и разпределение. Имот 1 е продаден на цена по себестойност. Имот 2 е закупен с ипотечен кредит, извършени са ремонти и подобрения, като впоследствие клиентът се отказва да живее там и продава имота на цена, включваща и разходите по ремонтни дейности.
Уточнявате, че имотите не се квалифицират като нови сгради, като жилищата се закупуват от клиента с намерение за живеене. Клиентът не е регистриран като едноличен търговец или самоосигуряващо се лице и е извършил сделките като физическо лице, като същият се осигурява на постоянен трудов договор и няма други доходи, извън тези по трудовия договор и доходите, реализирани от продажбата на двата имота.
Задавате въпросите възможен ли е риск от преквалифициране на дейността като търговска за целите на ДДС, съществува ли задължение за задължителна регистрация по ЗДДС, както и кога евентуално възниква задължение за регистрация по ЗДДС, свързано с разпореждането с недвижими имоти. В случай, че клиентът подлежи на задължителна регистрация, с какъв срок разполага клиентът да предприеме необходимите действия и да представи документи, удостоверяващи сделките с недвижими имоти.
След извършена проверка за допустимост и компетентност по запитването и предвид изложената фактическа обстановка и приложимото законодателство в областта на данъка върху добавената стойност, Ви уведомявам за следното:
Правата на задължените лица са визирани в чл. 17, ал. 1 от ДОПК. По смисъла на т. 2 и т. 5, б. "б" от същия член, задължените лица имат право да им бъдат разяснявани правата в производствата по този кодекс, включително и правото на защита в административното, изпълнителното и съдебното производство, и да бъдат предупредени за последиците от неизпълнение на задълженията им, както и да им бъде осигурена и информация за публичните им задължения и за сроковете, в които следва да заплатят дължимите от тях данъци, задължителни осигурителни вноски и други публични задължения.
Запитванията към НАП следва да се отправят от задълженото лице или негов пълномощник. В запитването физическите лица се идентифицират чрез ЕГН и адрес за кореспонденция, а юридическите лица се идентифицират чрез наименование, представляващ, ЕИК по Булстат или ЕИК от търговския регистър и адрес за кореспонденция. Към запитванията от упълномощено лице се прилага пълномощно. Запитванията могат да се подадат и по електронен път чрез електронен подпис.
Отговорите на поставените въпроси ангажират отговорността на НАП спрямо запитващото лице /чл. 17 ал. 3 от ДОПК/, поради което за да получите конкретен отговор, в запитването следва да бъде идентифицирано задълженото лице, съгласно изложеното по-горе, както и да се представи пълномощно, удостоверяващо правата Ви на пълномощник.
Независимо от горното, следва да имате предвид следното принципно становище:
Съгласно чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, всяко данъчно задължено лице, което е установено на територията на страната, с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. Когато оборотът е достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, лицето е длъжно да подаде заявлението в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът.
По смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС, данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея. Легална дефиниция на понятието "независима икономическа дейност" е дадена в чл. 3, ал. 2 от ЗДДС - независима икономическа дейност е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство, както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус. Независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него.
В ЗДДС не са посочени изрични критерии, според които да се определи дали една дейност се осъществява редовно или по занятие. Преценка за това може да бъде направена при разглеждане на конкретна фактическа обстановка, с оглед всички факти и обстоятелства.
Във възприетата досега практика на ВАС като критерий за определяне на една дейност като такава по занятие се посочва системното й /три или повече пъти за една година/ осъществяване с цел извличане на печалба в свой частен интерес. В този смисъл са и решения на ВАС с № 7301/23.05.2012 г. по адм.д. № 1394/2012 г., № 5935/26.04.2013 г. по адм.д. № 7552/2012 г. Така например, в случаите на продажби на недвижими имоти ВАС е приел, че лицето осъществява дейност редовно, ако извърши три или над три продажби в рамките на 12 последователни месеца, с цел реализиране на печалба.
В допълнение, когато обект на прехвърлителна сделка са "нови сгради", същите формират оборот за регистрация по ЗДДС, при условие, че се извършва независима икономическа дейност. Когато основният режим на доставките по чл. 45, ал. 3 от ЗДДС /"стара сграда"/ е "освободена доставка", в случай че едно лице осъществи такива доставки преди датата на регистрацията си по ЗДДС, същите не формират по отношение на него облагаем оборот. Правото на избор освободените доставки по чл. 45, ал. 1, 3 и 4 от ЗДДС да бъдат облагаеми може да се упражни от регистрирано по ЗДДС лице по повод конкретна доставка, осъществена в това му качество.
В Дирекция ОДОП е постъпило писмено запитване от Вас като счетоводител на друго задължено лице, което не е идентифицирано. Допълнително е уточнено, че въпросите не са свързани с конкретно висящо производство.
Изложена е следната фактическа обстановка: Ваш клиент - физическо лице, през 2020 г. е извършил две сделки с недвижими имоти, разположени на територията на България.
Имот 1 е закупен с цел живеене, като впоследствие е продаден, за да се закупи друг имот, който да отговаря на изискванията за по-добра локация и разпределение. Имот 1 е продаден на цена по себестойност.
Имот 2 е закупен с ипотечен кредит, извършени са ремонти и подобрения, след което клиентът се отказва да живее там и продава имота на цена, включваща и разходите по ремонтните дейности.
Уточнено е, че имотите не се квалифицират като нови сгради, като жилищата са закупени от клиента с намерение за живеене. Клиентът не е регистриран като едноличен търговец или самоосигуряващо се лице и е извършил сделките като физическо лице. Той се осигурява по постоянен трудов договор и няма други доходи, освен тези по трудовия договор и доходите от продажбата на двата имота.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос: Възможен ли е риск от преквалифициране на дейността като търговска за целите на ДДС?
Въпрос: Съществува ли задължение за задължителна регистрация по ЗДДС?
Въпрос: Кога евентуално възниква задължение за регистрация по ЗДДС, свързано с разпореждането с недвижими имоти?
Въпрос: В случай че клиентът подлежи на задължителна регистрация, с какъв срок разполага да предприеме необходимите действия и да представи документи, удостоверяващи сделките с недвижими имоти?
След извършена проверка за допустимост и компетентност по запитването и с оглед изложената фактическа обстановка и приложимото законодателство в областта на данъка върху добавената стойност, се излагат следните съображения.
1. Права на задължените лица и изисквания към запитванията
Правата на задължените лица са уредени в чл. 17, ал. 1 от ДОПК. Съгласно т. 2 и т. 5, б. "б" от същия член, задължените лица имат право:
- да им бъдат разяснявани правата в производствата по този кодекс, включително правото на защита в административното, изпълнителното и съдебното производство;
- да бъдат предупредени за последиците от неизпълнение на задълженията им;
- да им бъде осигурена информация за публичните им задължения и за сроковете, в които следва да заплатят дължимите от тях данъци, задължителни осигурителни вноски и други публични задължения.
Запитванията към НАП следва да се отправят от задълженото лице или негов пълномощник. В запитването:
- физическите лица се идентифицират чрез ЕГН и адрес за кореспонденция;
- юридическите лица се идентифицират чрез наименование, представляващ, ЕИК по Булстат или ЕИК от търговския регистър и адрес за кореспонденция.
Към запитванията, подадени от упълномощено лице, се прилага пълномощно. Запитванията могат да се подадат и по електронен път чрез електронен подпис.
Съгласно чл. 17, ал. 3 от ДОПК, отговорите на поставените въпроси ангажират отговорността на НАП спрямо запитващото лице. Поради това, за да бъде даден конкретен отговор, в запитването следва да бъде идентифицирано задълженото лице по горепосочения ред, както и да се представи пълномощно, удостоверяващо правата Ви на пълномощник.
Извод: В конкретния случай, поради липса на идентификация на задълженото лице и пълномощно, не може да бъде даден индивидуален, обвързващ отговор, а само принципно становище.
2. Принципно становище относно регистрацията по ЗДДС и независимата икономическа дейност
Съгласно чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, всяко данъчно задължено лице, установено на територията на страната, с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец, е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по закона. Когато оборотът е достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, лицето е длъжно да подаде заявлението в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът.
По смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС, данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея.
Легална дефиниция на понятието "независима икономическа дейност" е дадена в чл. 3, ал. 2 от ЗДДС. Независима икономическа дейност е:
- дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство;
- упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус;
- всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него.
В ЗДДС не са посочени изрични критерии, по които да се определи дали една дейност се осъществява редовно или по занятие. Преценката се прави въз основа на конкретната фактическа обстановка и всички относими факти и обстоятелства.
Във възприетата досега практика на Върховния административен съд като критерий за определяне на една дейност като осъществявана по занятие се посочва системното й осъществяване (три или повече пъти за една година) с цел извличане на печалба в свой частен интерес. В този смисъл са решения на ВАС № 7301/23.05.2012 г. по адм. д. № 1394/2012 г. и № 5935/26.04.2013 г. по адм. д. № 7552/2012 г.
По отношение на продажбите на недвижими имоти ВАС е приел, че лицето осъществява дейност редовно, ако извърши три или повече продажби в рамките на 12 последователни месеца с цел реализиране на печалба.
В допълнение, когато обект на прехвърлителна сделка са "нови сгради", тези доставки формират оборот за регистрация по ЗДДС, при условие че се извършва независима икономическа дейност.
Когато основният режим на доставките по чл. 45, ал. 3 от ЗДДС ("стара сграда") е "освободена доставка", ако едно лице осъществи такива доставки преди датата на регистрацията си по ЗДДС, те не формират по отношение на него облагаем оборот.
Правото на избор освободените доставки по чл. 45, ал. 1, 3 и 4 от ЗДДС да бъдат облагаеми може да се упражни от регистрирано по ЗДДС лице по повод конкретна доставка, осъществена в това му качество.
Извод: Задължение за регистрация по ЗДДС възниква само за лице, което извършва независима икономическа дейност и достигне облагаем оборот по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС. Продажбите на "стари сгради" по чл. 45, ал. 3 от ЗДДС, извършени преди регистрация, не формират облагаем оборот, а избор за облагане на тези доставки може да упражни единствено вече регистрирано по ЗДДС лице за конкретна доставка.
