ОТНОСНО: Прилагане на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба № Н-18/2006 г.)
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ..... постъпи Ваше запитване с вх. № 96-00-204/04.10.2024 г. относно прилагането на разпоредби на ЗДДС и Наредба № Н-18/2006 г.
Изложена е следната фактическа обстановка:
Дружеството ще извършва продажби чрез електронен магазин, като плащанията ще бъдат извършвани с дебитна/кредитна карта чрез виртуален ПОС терминал. Уточнено е в запитването, че дружеството не желае да се възползва от алтернативния метод и продажбите ще се отчитат чрез фискално устройство.
Поставени са следните въпроси:
1. Следва ли дружеството да издава фискална касова бележка (електронна или на хартия)?
2. Трябва ли дружеството да използва софтуер за управление на продажбите в търговски обект (СУПТО), одобрено от НАП или може да използва софтуер по собствена преценка?
3. Ако постъпват плащания през нощта веднага ли следва да се отразят на фискалното устройство или има възможност да се пусне касова бележка след няколко часа?
4. При наличие на възможност да се издаде касова бележка няколко часа след плащането на виртуалния ПОС терминал, необходимо ли е изготвянето и на одиторски файл, поради липсата на едновременност на операцията между ПОС терминала и фискалното устройство?
С оглед на изложената фактическа обстановка и действащото законодателство изразявам следното становище:
По първи и трети въпрос:
Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начина на издаване на фискални касови бележки се определят с Наредба № Н-18/2006 г.
Определящ за издаване на фискален бон е начинът на плащане на стоките от страна на клиента.
С оглед изложеното и предвид това, че плащането ще се извършва чрез дебитни или кредитни карти, за дружеството е налице задължение за регистриране и отчитане на продажбите чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство. Това задължение произтича от разпоредбата на чл. 118, ал. 3 от ЗДДС, в която изрично е указано, че се издава фискален или системен бон при плащане, извършено с банкова кредитна или дебитна карта. От тази гледна точка е без значение фактът, че плащането е извършено посредством виртуално терминално ПОС-устройство.
На основание чл. 118, ал. 3, изр. последно и ал. 3а от ЗДДС, в случаите на продажби на стоки или услуги чрез електронен магазин фискалният бон, регистриращ продажбата, може да се генерира в електронен види автоматично да се предостави на електронен адрес на получателя, без да се издава хартиен документ, по ред и по начин, определени с Наредба № Н-18 от 2006 г. В случаите на неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта по продажби/доставки на стоки или услуги се допуска вместо фискален или системен бон да се издава и предоставя на получателя по електронен път документ за продажбата, който не е издаден от фискално устройство от одобрен тип или от одобрена интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. Генерираният фискален бон в електронен вид трябва да отговаря на изискванията на наредбата за издаване на фискален бон на хартиен носител с изключение на изискването за отпечатване.
Съгласно чл. 3, ал. 18 от Наредба № Н-18/2006 г. задължените лица може да регистрират и отчитат извършваните от тях продажби на стоки и/или услуги в търговски обект чрез издаване на фискален бон, генериран в електронен вид, при условие че:
1. са избрали да използват в търговския обект софтуер, включен в списъка по чл. 118, ал. 16 от ЗДДС, и са подали информация съгласно приложение № 32;
2. разполагат с данни за клиента, необходими за предоставяне на фискалния бон в електронен вид, съгласно чл. 52з, ал. 17от наредбата.
Изборът на дружеството фискалният бон да се генерира в електронен вид (вместо на хартия) е въпрос на търговска организация, която не е ограничена от закона и е извън компетентността на НАП.
Съгласно чл. 25, ал. 7 от Наредба № Н-18/2006 г., когато лице по чл. 3, ал. 1 от наредбата извършва продажби на стоки чрез електронен магазин, които се регистрират и отчитат чрез издаване на фискален бон на хартиен носител, бонът се издава по реда на чл. 25, ал. 2 от Наредба № Н-18/2006 г.
При постъпило плащане през нощта, следва да се има предвид че на основание чл. 26а, ал. 4 от Наредба № Н-18/2006 г. в случаите по чл. 25, ал. 7 от същата, когато фискалният бон се издава преди получаване на плащането, се допуска продажбите да се регистрират в отделен департамент с наименование "ЕЛЕКТРОННА ТЪРГОВИЯ".
Прилагането на разпоредбата на чл. 26а, ал. 4 от Наредба № Н-18/2006 г. е препоръчително. При възприемане на такъв подход за отчитане на продажбите, в дневния финансов отчет на отделен ред ще се отбелязва общата сума на продажбите, отнесени в този департамент, като част от общия оборот.
По втори въпрос:
Наредба № Н-18/2006 г. не въвежда изискване за задължително използване на СУПТО.
Следва да се има предвид, че с измененията в ЗДДС, в сила от 12.12.2020 г., е регламентирана възможността за избор на лицата да използват софтуер за управление на продажбите в търговските обекти. Съгласно чл. 118, ал. 18, лице, за което е налице задължение за регистриране и отчитане на продажбите чрез издаване на фискален бон и желае да ползва софтуер за управление на продажбите в търговски обект, може да избере за управлението на продажбите да използва в търговски обект софтуер, включен в списъка по ал. 16. Редът за избор и отказ от него, изискванията към лицата, избрали да ползват такъв софтуер, към производителите/разпространителите му и към софтуера се определят с наредбата по ал. 4. В търговски обект, в който лицето е избрало да ползва софтуер, включен в списъка по ал. 16, за управление на продажбите е длъжно да ползва само този софтуер.
Следва да се обърне внимание, че вариантите на работа на дружеството, изборът на същото да използва софтуер за управление на продажбите в търговски обект (СУПТО), както и изборът да се издава електронна касова бележка или на хартия са въпрос на търговска преценка, извън компетентността на НАП.
По четвърти въпрос:
Считано от 1 февруари 2020 г. е създадена алтернативна възможност, която при определени условия допуска вместо фискален/системен бон да се издаде друг документ за продажба. По силата на чл. 3, ал. 17 от Наредба № Н-18/2006 г. лице, което извършва продажби на стоки и/или услуги чрез електронен магазин, може да регистрира и отчита тези продажби вместо с фискален или системен бон чрез документ за регистриране на продажбата, който не е издаден от ФУ или ИАСУТД, когато е извършено неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта и при условие че:
1. софтуерът/софтуерите за управление на продажбите, отговаря/т на изискванията по чл. 52с от наредбата; и
2. за продажбите, извършвани чрез електронния магазин, лицето приема неприсъствени плащания, извършвани с кредитна и дебитна карта.
В този случай е необходимо лицето, изпълняващо условията и желаещо да приложи посочената алтернативна възможност за отчитане на продажбите чрез електронен магазин, да се запознае подробно с разпоредбите в чл. 52о - 52у от Наредба № Н-18/2006 г.
Само в случай че дружеството отговаря на изискванията на чл. 3, ал. 17 от Наредба № Н-18/2006 г. и е избрало да регистрира и отчита продажбите, заплатени неприсъствено с кредитна или дебитна карта, чрез документ за регистриране на продажбата, който не е издаден от ФУ или ИАСУТД, с реквизити, посочени в чл. 52о от Наредба № Н-18/2006 г., то е задължено на основание чл. 52т, ал. 2 от същата наредба за всеки календарен месец да подава към НАП стандартизиран одиторски файл съгласно приложение № 38.
Видно от изложеното в запитването дружеството не смята да приложи алтернативната възможност, предвидена в чл. 3, ал. 17 от Наредба № Н-18/2006 г. за отчитане на продажбата на стоки при неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта. В този случай същото следва да регистрира и отчита онлайн продажбите чрез регистрирано фискално устройство по общия ред.
Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Изложена е следната фактическа обстановка: дружеството ще извършва продажби чрез електронен магазин, като плащанията ще се извършват с дебитна/кредитна карта чрез виртуален ПОС терминал. Уточнено е, че дружеството не желае да се възползва от алтернативния метод по Наредба № Н-18/2006 г. и продажбите ще се отчитат чрез фискално устройство.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Следва ли дружеството да издава фискална касова бележка (електронна или на хартия)?
Въпрос 2: Трябва ли дружеството да използва софтуер за управление на продажбите в търговски обект (СУПТО), одобрено от НАП или може да използва софтуер по собствена преценка?
Въпрос 3: Ако постъпват плащания през нощта, веднага ли следва да се отразят на фискалното устройство или има възможност да се пусне касова бележка след няколко часа?
Въпрос 4: При наличие на възможност да се издаде касова бележка няколко часа след плащането на виртуалния ПОС терминал, необходимо ли е изготвянето и на одиторски файл, поради липсата на едновременност на операцията между ПОС терминала и фискалното устройство?
По първи и трети въпрос
Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начинът на издаване на фискални касови бележки се определят с Наредба № Н-18/2006 г.
Определящ за издаване на фискален бон е начинът на плащане на стоките от страна на клиента. Тъй като плащането ще се извършва чрез дебитни или кредитни карти, за дружеството възниква задължение за регистриране и отчитане на продажбите чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство. Това задължение произтича от чл. 118, ал. 3 от ЗДДС, където изрично е указано, че се издава фискален или системен бон при плащане, извършено с банкова кредитна или дебитна карта. От тази гледна точка е без значение, че плащането е извършено посредством виртуално терминално ПОС устройство.
На основание чл. 118, ал. 3, изр. последно и ал. 3а от ЗДДС, при продажби на стоки или услуги чрез електронен магазин фискалният бон, регистриращ продажбата, може да се генерира в електронен вид и автоматично да се предостави на електронен адрес на получателя, без да се издава хартиен документ, по ред и начин, определени с Наредба № Н-18/2006 г.
В случаите на неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта по продажби/доставки на стоки или услуги се допуска вместо фискален или системен бон да се издава и предоставя на получателя по електронен път документ за продажбата, който не е издаден от фискално устройство от одобрен тип или от одобрена интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. Генерираният фискален бон в електронен вид трябва да отговаря на изискванията на наредбата за издаване на фискален бон на хартиен носител, с изключение на изискването за отпечатване.
Съгласно чл. 3, ал. 18 от Наредба № Н-18/2006 г. задължените лица може да регистрират и отчитат извършваните от тях продажби на стоки и/или услуги в търговски обект чрез издаване на фискален бон, генериран в електронен вид, при условие че:
- 1. са избрали да използват в търговския обект софтуер, включен в списъка по чл. 118, ал. 16 от ЗДДС, и са подали информация съгласно приложение № 32;
- 2. разполагат с данни за клиента, необходими за предоставяне на фискалния бон в електронен вид, съгласно чл. 52з, ал. 17 от наредбата.
Изборът фискалният бон да се генерира в електронен вид вместо на хартия е въпрос на търговска организация, която не е ограничена от закона и е извън компетентността на НАП.
Съгласно чл. 25, ал. 7 от Наредба № Н-18/2006 г., когато лице по чл. 3, ал. 1 от наредбата извършва продажби на стоки чрез електронен магазин, които се регистрират и отчитат чрез издаване на фискален бон на хартиен носител, бонът се издава по реда на чл. 25, ал. 2 от Наредба № Н-18/2006 г.
При постъпило плащане през нощта следва да се има предвид, че на основание чл. 26а, ал. 4 от Наредба № Н-18/2006 г., в случаите по чл. 25, ал. 7, когато фискалният бон се издава преди получаване на плащането, се допуска продажбите да се регистрират в отделен департамент с наименование "ЕЛЕКТРОННА ТЪРГОВИЯ". Прилагането на разпоредбата на чл. 26а, ал. 4 е препоръчително. При възприемане на такъв подход за отчитане на продажбите, в дневния финансов отчет на отделен ред ще се отбелязва общата сума на продажбите, отнесени в този департамент, като част от общия оборот.
Извод: Дружеството е задължено да издава фискална касова бележка при плащания с дебитна/кредитна карта, включително при плащане чрез виртуален ПОС, като може да избере бонът да е на хартия или в електронен вид при условията на чл. 3, ал. 18 от Наредба № Н-18/2006 г.; при нощни плащания може да се използва препоръчителният режим по чл. 26а, ал. 4 с отделен департамент "ЕЛЕКТРОННА ТЪРГОВИЯ", когато бонът се издава преди плащането.
По втори въпрос
Наредба № Н-18/2006 г. не въвежда изискване за задължително използване на СУПТО.
С измененията в ЗДДС, в сила от 12.12.2020 г., е регламентирана възможност за избор на лицата да използват софтуер за управление на продажбите в търговските обекти. Съгласно чл. 118, ал. 18 от ЗДДС, лице, за което е налице задължение за регистриране и отчитане на продажбите чрез издаване на фискален бон и желае да ползва софтуер за управление на продажбите в търговски обект, може да избере за управлението на продажбите да използва в търговски обект софтуер, включен в списъка по ал. 16. Редът за избор и отказ от него, изискванията към лицата, избрали да ползват такъв софтуер, към производителите/разпространителите му и към софтуера се определят с наредбата по ал. 4.
В търговски обект, в който лицето е избрало да ползва софтуер, включен в списъка по ал. 16, за управление на продажбите е длъжно да ползва само този софтуер.
Посочва се, че вариантите на работа на дружеството, изборът да използва софтуер за управление на продажбите в търговски обект (СУПТО), както и изборът да се издава електронна касова бележка или на хартия, са въпрос на търговска преценка и са извън компетентността на НАП.
Извод: Дружеството не е задължено да използва СУПТО; ако избере да използва софтуер за управление на продажбите, може да избере софтуер, включен в списъка по чл. 118, ал. 16 от ЗДДС, като при такъв избор в съответния търговски обект е длъжно да използва само този софтуер.
По четвърти въпрос
Считано от 1 февруари 2020 г. е създадена алтернативна възможност, която при определени условия допуска вместо фискален/системен бон да се издаде друг документ за продажба.
По силата на чл. 3, ал. 17 от Наредба № Н-18/2006 г. лице, което извършва продажби на стоки и/или услуги чрез електронен магазин, може да регистрира и отчита тези продажби вместо с фискален или системен бон чрез документ за регистриране на продажбата, който не е издаден от ФУ или ИАСУТД, когато е извършено неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта и при условие че:
- 1. софтуерът/софтуерите за управление на продажбите отговаря/т на изискванията по чл. 52с от наредбата; и
- 2. за продажбите, извършвани чрез електронния магазин, лицето приема неприсъствени плащания, извършвани с кредитна и дебитна карта.
В този случай е необходимо лицето, което изпълнява условията и желае да приложи посочената алтернативна възможност за отчитане на продажбите чрез електронен магазин, да се запознае подробно с разпоредбите на чл. 52о - 52у от Наредба № Н-18/2006 г.
Само в случай че дружеството отговаря на изискванията на чл. 3, ал. 17 от Наредба № Н-18/2006 г. и е избрало да регистрира и отчита продажбите, заплатени неприсъствено с кредитна или дебитна карта, чрез документ за регистриране на продажбата, който не е издаден от ФУ или ИАСУТД, с реквизити, посочени в чл. 52о от Наредба № Н-18/2006 г., то е задължено на основание чл. 52т, ал. 2 от същата наредба за всеки календарен месец да изготвя одиторски файл (изискването е посочено в продължението на нормата, което се прилага към това задължение).
Извод: Задължение за изготвяне на одиторски файл възниква само ако дружеството прилага алтернативния ред по чл. 3, ал. 17 от Наредба № Н-18/2006 г. и отчита неприсъствените плащания с кредитна/дебитна карта чрез документ по чл. 52о, който не е издаден от ФУ или ИАСУТД; в останалите случаи, при отчитане чрез фискално устройство, изискването за одиторски файл по този ред не се прилага.
