НАП: Осигуряване на регистриран земеделски стопанин, упражняващ дейност през част от годината по КСО

КСО - чл. 4, ал. 3, т. 4, чл. 6, ал. 8 и 9, чл. 10, ал. 1 и §1, ал. 1, т. 5 от ДР;

НООСЛБГРЧМЛ - чл. 1, ал. 1, 2 и 3

ОТНОСНО: Осигуряване на самоосигуряващо се лице - регистриран земеделски стопанин, упражняващо трудова дейност през определени месеци на календарната година

Във връзка с Ваше запитване, постъпило по компетентност в Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ............./26.10.2018 г., Ви уведомявам за следното:

В запитването посочвате, че имате актуална регистрация като земеделски стопанин по реда на Наредба № 3/1999 г. Практикуваната от Вас дейност пчеларство осъществявате ежегодно в интервала от месец април до месец септември. През останалото време от годината прекъсвате дейност, но поради изменящите се условия за производството, не прекратявате регистрацията си като земеделски стопанин. Интересувате се, имате ли задължение съгласно разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване да внасяте осигурителни вноски и за месеците, през които не извършвате дейност.

При така представената фактическа обстановка и с оглед действащата нормативна уредба по държавното обществено осигуряване, изразявам следното становище:

"Регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители" по смисъла на § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване (КСО) са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред.

Условията и редът за регистриране на земеделските стопани са определени с Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 3/1999 г. на регистрация подлежат юридически лица, еднолични търговци и физически лица, навършили 18 години, които стопанисват земеделска земя и/или осъществяват производство на земеделска продукция. Регистрацията се извършва в областната дирекция "Земеделие" ("ОДЗ") по постоянния адрес на физическото лице или едноличния търговец или по седалището на юридическото лице въз основа на анкетни карти с анкетни формуляри, попълнени от земеделския стопанин (чл. 3, ал. 4 от същата наредба). Въз основа на вписването на земеделския стопанин се издава регистрационна карта по образец съгласно приложение № 1 и справка, генерирана от регистъра, за декларираната от него дейност като неразделна част от регистрационната карта (чл. 5, ал. 2 от наредбата).

Регистрираните земеделски стопани или упълномощени от тях лица с нотариално заверено пълномощно представят ежегодно в срок от 1 октомври до края на срока по чл. 12, ал. 2 от Наредба № 5 от 2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (ДВ, бр. 22 от 2009 г.) актуална информация за дейността си чрез анкетна карта с анкетни формуляри. Въз основа на представената информация областна дирекция "Земеделие" заверява регистрационната карта на земеделския стопанин за срок до края на срока по изречение първо за следващата стопанска година и издава справка, генерирана от регистъра, за декларираната от него дейност (чл. 5, ал. 3 от наредбата).

При прекратяване на дейността си земеделският стопанин е длъжен в едномесечен срок да подаде заявление до директора на областната дирекция "Земеделие" за отписване от регистъра и да върне регистрационната си карта и анкетните карти с анкетните формуляри или официалната разпечатка. Заявлението за отписване се подава в областна дирекция "Земеделие" или чрез общинската служба по земеделие (чл. 11, ал. 6 от наредбата). При отписване от регистъра по предходната алинея или при пропусната заверка по реда и в сроковете на ал. 1 или ал. 1б земеделският стопанин може да се регистрира отново през следващата стопанска година (чл. 11, ал. 7 от наредбата).

На основание чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт са регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО).

Регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители са самоосигуряващи се, по смисъла на чл. 5, ал. 2 във връзка с чл. 6, ал. 8 от КСО и се осигуряват по ред, определен с Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ).

Задължението за осигуряване на самоосигуряващите се лица (лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 - 4 от КСО), в т.ч. регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводителивъзниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството (чл. 1, ал. 1 и 2 от НООСЛБГРЧМЛ).

Осигурителните вноски за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, са за сметка на осигурените лица и се дължат авансово: върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година (чл. 6, ал. 8 от КСО).

Окончателният размер на месечния осигурителен доход за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход (чл. 6, ал. 9 от КСО).

Регистрираните земеделски стопани,произвеждащи непреработена растителна и/или животинска продукция, не определят окончателен размер на осигурителния доход за тази дейност(чл. 6, ал. 10 от КСО). "Непреработена растителна и животинска продукция" по смисъла на § 1, т. 9 от Допълнителните разпоредби на КСО е всеки първичен продукт, получен от растенията и животните, който се използва в естествен вид, без да е подлаган на технологична обработка и преработка, в резултат на която да са настъпили физико-химични изменения в състава.

При определяне на годишния осигурителен доход не се включват сумите, получени под формата на държавни помощи, субсидии и друго подпомагане от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и от държавния бюджет (чл. 3, ал. 3, т. 3 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски).

От цитираните разпоредби следва, че земеделският стопанин придобива качеството на "регистриран земеделски стопанин", респективно на самоосигуряващо се лице по чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО, от вписването му в регистъра към съответната областна дирекция "Земеделие" и притежава това качеството до деня на отписването му, при условие че заверява регистрационната си карта в сроковете по чл. 5, ал. 3 от Наредба № 3/1999 г.

В тази връзка следва да се отбележи, че моментът на придобиване качеството на "регистриран земеделски стопанин" може да е различен от момента на реалното започване на дейност от самоосигуряващото се лице. Относим към общественото осигуряване е именно този по-късен момент на полагане на труд и развиване на дейност като регистриран земеделски стопанин, от който за лицето възниква задължението да подаде декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице в компетентната териториална дирекция на НАП в 7- дневен срок от започване или възобновяване на трудовата дейност, с която да заяви началото на трудовата дейност и вида на осигуряването (чл. 1, ал. 2 и 3 от НООСЛБГРЧМЛ).

Упражняването на трудова дейност е в основата за осигуряването на лицата за част или всички покрити от държавното обществено осигуряване социални рискове. Обвързването на осигуряването с полагането на труд е изведено в чл. 10, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), който гласи, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейностпо чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Поради това, задължението на регистрирания земеделски стопанин да се осигурява като самоосигуряващо се лице ще възникне, когато то започне да полага труд в това качество.

Предвид изложеното, Вие подлежите на задължително осигуряване за фондовете на държавното обществено осигуряване само за периодите, през които упражнявате трудова дейност като регистриран земеделски стопанин. При условие, че извършваната от Вас дейност е свързана с известна сезонност и не налага целогодишната Ви заетост, за месеците на календарната година, през които няма да упражнявате дейност, няма да имате задължение да внасяте осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице по чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО.