НАП: Отразяване на изплатените печалби от хазартни игри в справката по чл. 73, ал. 1, т. 4 ЗДДФЛ

ОТНОСНО: Прилагането на чл. 73, ал. 1, т. 4 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)

Изложена е следната фактическа обстановка:

"..." АД е лицензиран организатор на хазартни игри по Закона за хазарта (ЗХ). В качеството си на платец на доходи по чл. 13, ал. 1, т. 20 от ЗДДФЛ дружеството има задължение да предоставя информация по реда на чл. 73, ал. 1 от същия закон за изплатените доходи на физически лица. До момента справките се изготвят на база печалбите, изплатени по игралните сметки на участниците в хазартните игри.

Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 4 от ЗХ, във връзка с издаването на лиценз за организиране на онлайн залагания, едно от изискванията е централната компютърна система (ЦКС) на организатора да има:

• система за регистрация и идентификация на участниците в игрите, и
• система за съхраняване и подаване в реално време към сървър на Държавната комисия по хазарта (ДКХ) и Националната агенция за приходите на информация за:
  • едновременните игрални сесии,
  • направения залог от всеки участник,
  • изплатената на всеки участник печалба.

Участието в онлайн хазартни игри от гледна точка на играча - извършване на залози и получаване на печалби - се осъществява посредством игралната му сметка в ЦКС на организатора. Игралната сметка се дебитира с всеки направен залог и се кредитира с всяка захранена парична сума и всяка печалба, като резултатът е моментното салдо на нетната наличност на участника. ЦКС захранва игралната сметка на участника с всички негови печалби и допуска той да изтегли всички средства по игралната си сметка.

В момента, в който игралната сметка на участника се захрани с печалба, той може да я "осребри" или да направи нов залог с нея. Изплатените по игралната сметка печалби може да не съответстват на размера на изплатеното на участника през платежната сметка на организатора. В случай че участникът е взел решение да заложи част или цялата изплатена печалба в игралната си сметка и залогът не е печеливш, то изплатената през платежната сметка на организатора сума (салдото по игралната сметка) ще бъде съответно по-малка или равна на нула. Например участник, по игралната сметка на който са изплатени печалби от над 5 000 лв., може да реши да залага от тези средства и накрая да "осребри" значително по-малко или да изиграе целия положителен баланс по игралната си сметка.

По смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 3 от ЗХ, отново във връзка с издаването на лиценз за организиране на онлайн залагания, е необходимо да бъде открита сметка за депозиране на залози и изплащане на печалби в банка, лицензирана в Република България, или в банка, лицензирана в друга държава - членка на Европейския съюз, в друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария, която извършва дейност на територията на Република България съгласно Закона за кредитните институции.

Посочено е, че тази сметка касае случаите, в които участникът реши да изтегли пари от игралната си сметка. В нея обаче се съхраняват/отразяват не само печалби, но и депозирани средства за извършване на залози. При тази хипотеза, когато участникът "осребрява" от игралната си сметка, изтеглените средства трудно могат да бъдат квалифицирани по отношение на техния генезис - дали са спечелени от залог или са от депозираните наличности.

Въпрос: Какъв смисъл следва да се влага в понятието "изплатен доход" за целите на справката по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ, а именно дали меродавна при изготвяне на справката е годишната сума на изплатените печалби в игралната сметка на участника или тази на изплатените печалби през платежната сметка на организатора?

Предвид изложената фактическа обстановка и относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите е изразено следното становище:

На основание чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ предприятията и самоосигуряващите се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване - платци на доходи, изготвят справка по образец за изплатените през годината доходи на физически лица, посочени в тази разпоредба.

В чл. 73, ал. 1, т. 4 от ЗДДФЛ изрично са посочени и доходите, освободени от облагане по силата на чл. 13, ал. 1, т. 20 от същия закон, когато годишният им размер, изплатен на физическо лице, превишава 5 000 лв. В този смисъл паричните и предметните печалби, получени от физически лица от участие в хазартни игри, организирани с лиценз, издаден по реда на ЗХ, трябва да се описват във формуляра, когато годишният размер, изплатен на физическото лице от съответния организатор, превишава 5 000 лв.

Съгласно общото правило на чл. 11, ал. 1 от ЗДДФЛ, ако не е предвидено друго в този закон, доходът се смята за придобит на датата на:

• плащането - при плащане в брой;
• заверяването на сметката на получателя на дохода или получаването на чека - при безналично плащане;
• получаването на престацията - за непаричен доход.

Предвид тази данъчна норма, в конкретния случай паричната печалба ще се счита за получена от физическото лице (съответно изплатена от организатора на хазартната игра) на датата на постъпването й по кредита на игралната му сметка. Сборът от тези печалби следва да се посочи в справката по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ, ако размерът му превишава 5 000 лв. за конкретното физическо лице.

Фактът, че лицето може да използва печалбите си или част от тях, за да прави нови залози, не променя това данъчно третиране - на практика лицето се разпорежда с придобит от него доход, който е освободен от облагане на основание чл. 13, ал. 1, т. 20 от ЗДДФЛ.

Извод: За целите на справката по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ като "изплатен доход" следва да се отчита сборът от паричните печалби, постъпили по кредита на игралната сметка на участника, и този сбор да се включва в справката, когато надвишава 5 000 лв. годишно за съответното физическо лице, независимо от последващото използване на тези суми за нови залози или тяхното "осребряване" през платежната сметка на организатора.