2_1007-1/06.10.15г.
ЗКПО, чл.208 и чл.209, ал.1
ДОПК, чл.209
В Дирекция ОДОП е постъпило Ваше писмено запитване, заведено с вх.№ ....2015г., в което посочвате, че представляваното от Вас дружество има подлежащи на принудително изпълнение публични вземания съгласно чл.162, ал.2,т.1 и 9, във вр. чл. 209, ал.2 от ДОПК, които са надлежно обезпечени с наложени от НАП възбрани върху недвижими имоти и запор на движими вещи, собственост на ООД.
Във връзка с изложеното поставяте следните въпроси:
- При предоставяне на ваучери за храна на работниците и служителите в размер до 60 лв. месечно, попадате ли в хипотезата на чл.209, ал.1 от ЗКПО;
- При сключване на корпоративна застраховка "Живот" в размер до 60 лв. месечно, попадате ли в хипотезата на чл.208 от ЗКПО;
- Могат ли да се ползват едновременно данъчните преференции по чл.208 и чл.209, ал.1 от ЗКПО.
На основание изложената фактическа обстановка изразявам следното принципно становище:
С данък върху разходите по реда на чл. 204, т. 2 от ЗКПО се облагат документално обоснованите социални разходи, предоставени в натура на работници и служители и лица, наети по договор за управление и контрол /наети лица/. В обхвата на тези разходи попадат вноските /премиите/ за допълнително доброволно осигуряване, за доброволно здравно осигуряване и за застраховки "Живот" и разходите за ваучери за храна, съгласно б."а" и б."б" от цитираната точка.
За да се приложи благоприятният режим на чл. 208 и чл.209 от ЗКПО на първо място разходите за застраховка "Живот" и за ваучери за храна трябва да попадат в обхвата на дефиницията за "социални разходи, предоставени в натура", дадена с § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО.
Според разпоредбата на § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО, "социални разходи, предоставени в натура" са отчетените като разходи социални придобивки по чл. 294 от Кодекса на труда /КТ/ и предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от КТ или от ръководството на предприятието. Социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол. Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и лицата по изречение второ са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.
Разпоредбата на чл. 208 от ЗКПО определя, че не се облагат с данък социалните разходи по чл. 204, т. 2, буква "а" в размер до 60 лв. месечно за всяко наето лице, когато данъчно задължените лица (ДЗЛ) нямат подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на извършване на разходите.
Нормата на чл.209, ал.1 от ЗКПО дава възможност на данъчно задължените лица /ДЗЛ/ да не облагат с данък върху разходите, извършените от тях социални разходи по чл.204, т.2, б."б" в размер до 60 лв. месечно, предоставени под формата на ваучери за храна на всяко наето лице, когато едновременно са изпълнени условията от т.1 до т.3 на същата алинея. Едно от условията, визирани в посочената норма е ДЗЛ да няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на предоставяне на ваучерите.
Обхватът на публичните задължения/вземания е регламентиран с чл.162, ал.2 от ДОПК. Съгласно ал.2, т.1 и т.9 от посочената правна норма публични са държавните и общинските вземания за данъци, включително акцизи, митни сборове, задължителни осигурителни вноски и други вноски за бюджета, както и лихвите за вземанията по точки от 1 до 8.
Публичните задължения и дължимите лихви, свързани с невнасянето на задълженията подлежат на доброволно и принудително изпълнение.
Вземанията, определени от закона като публични, чийто срок за доброволно изпълнение, съгласно съответния материален данъчен закон е изтекъл, подлежат на принудително изпълнение. Съгласно чл.209, ал.1 от ДОПК принудителното изпълнение на публични вземания се допуска въз основа на изпълнително основание.
Изпълнителните основания за предприемане на принудително изпълнение на публични вземания са посочени в чл. 209, ал. 2 от ДОПК и това са: ревизионен акт, независимо дали е обжалван; декларация, подадена от задължено лице с изчислени от него задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски; влязло в сила наказателно постановление и други, изчерпателно изброени в точки от 1 до 8 на посочената алинея.
С оглед горното, публичните вземания, подлежащи на принудително изпълнение са тези, посочени в ДОПК, независимо от обстоятелството, че същите са обезпечени.
Предвид посочените нормативни основания и при условие, че за дружеството са налице подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към дата на извършване на разходите по чл. 204, т.2 б."а" и б."б" от ЗКПО, независимо от изпълнението на останалите условия, дружеството не следва да се ползва от предоставената от закона преференция за необлагане с данък върху разходите на социалните разходи по чл.204, т.2, б. "а" и б."б" от ЗКПО, предоставени по реда на чл.208 и чл.209, ал.1 от същия закон.
По отношение на третия въпрос следва да имате предвид, че както в част четвърта "Данък върху разходите" - от чл. 204 до чл. 217 от ЗКПО, така и в другите части на закона не е предвидена забрана за ползване на повече от едно данъчно облекчение. Ограничението при ползване на всяко едно от предимствата, дадени от закона не е в броя им, а е в зависимост от спазването и изпълнението на поставените задължителни изисквания.
В запитването е посочено, че представляваното дружество има подлежащи на принудително изпълнение публични вземания по чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 9 във връзка с чл. 209, ал. 2 от ДОПК, които са обезпечени с наложени от НАП възбрани върху недвижими имоти и запор на движими вещи, собственост на дружеството.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: При предоставяне на ваучери за храна на работниците и служителите в размер до 60 лв. месечно, попадате ли в хипотезата на чл. 209, ал. 1 от ЗКПО?
Въпрос 2: При сключване на корпоративна застраховка "Живот" в размер до 60 лв. месечно, попадате ли в хипотезата на чл. 208 от ЗКПО?
Въпрос 3: Могат ли да се ползват едновременно данъчните преференции по чл. 208 и чл. 209, ал. 1 от ЗКПО?
На основание изложената фактическа обстановка е изразено следното принципно становище.
1. Общ режим на социалните разходи, предоставени в натура
С данък върху разходите по чл. 204, т. 2 от ЗКПО се облагат документално обоснованите социални разходи, предоставени в натура на работници и служители и на лица, наети по договор за управление и контрол (наети лица). В обхвата на тези разходи попадат:
- вноските (премиите) за допълнително доброволно осигуряване, за доброволно здравно осигуряване и за застраховки "Живот" - по чл. 204, т. 2, б. "а" от ЗКПО;
- разходите за ваучери за храна - по чл. 204, т. 2, б. "б" от ЗКПО.
За да се приложи благоприятният режим на чл. 208 и чл. 209 от ЗКПО, на първо място разходите за застраховка "Живот" и за ваучери за храна трябва да попадат в обхвата на дефиницията за "социални разходи, предоставени в натура" по § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО.
Съгласно § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО "социални разходи, предоставени в натура" са отчетените като разходи социални придобивки по чл. 294 от Кодекса на труда и предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от КТ или от ръководството на предприятието. Социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол. Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и лицата по изречение второ са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.
Извод: За да се приложат чл. 208 и чл. 209 от ЗКПО, разходите за застраховка "Живот" и за ваучери за храна трябва да представляват социални разходи, предоставени в натура по смисъла на § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО.
2. Условия за необлагане на разходите за застраховки "Живот" по чл. 208 от ЗКПО
Разпоредбата на чл. 208 от ЗКПО предвижда, че не се облагат с данък социалните разходи по чл. 204, т. 2, б. "а" в размер до 60 лв. месечно за всяко наето лице, когато данъчно задължените лица нямат подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на извършване на разходите.
Обхватът на публичните задължения (вземания) е регламентиран в чл. 162, ал. 2 от ДОПК. Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 9 от ДОПК публични са:
- държавните и общинските вземания за данъци, включително акцизи, митни сборове, задължителни осигурителни вноски и други вноски за бюджета;
- лихвите за вземанията по т. 1 - 8.
Публичните задължения и дължимите лихви, свързани с невнасянето на задълженията, подлежат на доброволно и принудително изпълнение. Вземанията, определени от закона като публични, чийто срок за доброволно изпълнение по съответния материален данъчен закон е изтекъл, подлежат на принудително изпълнение.
Съгласно чл. 209, ал. 1 от ДОПК принудителното изпълнение на публични вземания се допуска въз основа на изпълнително основание. Изпълнителните основания за предприемане на принудително изпълнение на публични вземания са посочени в чл. 209, ал. 2 от ДОПК и включват:
- ревизионен акт, независимо дали е обжалван;
- декларация, подадена от задължено лице с изчислени от него задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски;
- влязло в сила наказателно постановление;
- и други основания, изчерпателно изброени в т. 1 - 8 на чл. 209, ал. 2 от ДОПК.
С оглед на горното, публичните вземания, подлежащи на принудително изпълнение, са тези, посочени в ДОПК, независимо от обстоятелството, че същите са обезпечени (например с възбрани и запори).
Предвид тези нормативни основания, ако за дружеството са налице подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към датата на извършване на разходите по чл. 204, т. 2, б. "а" от ЗКПО, независимо от изпълнението на останалите условия, дружеството не следва да се ползва от преференцията за необлагане с данък върху разходите по чл. 208 от ЗКПО.
Извод: При наличие на подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на извършване на разходите за застраховки "Живот" до 60 лв. месечно на лице, дружеството не попада в хипотезата на чл. 208 от ЗКПО и не може да ползва необлагане с данък върху разходите.
3. Условия за необлагане на разходите за ваучери за храна по чл. 209, ал. 1 от ЗКПО
Нормата на чл. 209, ал. 1 от ЗКПО дава възможност на данъчно задължените лица да не облагат с данък върху разходите социалните разходи по чл. 204, т. 2, б. "б" в размер до 60 лв. месечно, предоставени под формата на ваучери за храна на всяко наето лице, когато едновременно са изпълнени условията от т. 1 до т. 3 на същата алинея.
Едно от тези условия е данъчно задълженото лице да няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на предоставяне на ваучерите.
Както е посочено по-горе, публичните вземания, подлежащи на принудително изпълнение, са тези по чл. 162, ал. 2 от ДОПК, за които е изтекъл срокът за доброволно изпълнение и за които е налице изпълнително основание по чл. 209, ал. 2 от ДОПК, независимо дали са обезпечени.
Предвид това, ако за дружеството са налице подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към датата на предоставяне на ваучерите за храна по чл. 204, т. 2, б. "б" от ЗКПО, независимо от изпълнението на останалите условия по чл. 209, ал. 1 от ЗКПО, дружеството не следва да се ползва от преференцията за необлагане с данък върху разходите.
Извод: При наличие на подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на предоставяне на ваучери за храна до 60 лв. месечно на лице, дружеството попада в хипотезата на чл. 209, ал. 1 от ЗКПО като данъчно задължено лице с такива задължения и не може да ползва необлагане с данък върху разходите по този член.
4. Едновременно ползване на преференциите по чл. 208 и чл. 209, ал. 1 от ЗКПО
По отношение на третия въпрос се посочва, че в част четвърта "Данък върху разходите" - от чл. 204 до чл. 217 от ЗКПО, както и в другите части на закона, не е предвидена забрана за ползване на повече от едно данъчно облекчение.
Ограничението при ползване на всяко едно от предимствата, дадени от закона, не е в броя им, а зависи от спазването и изпълнението на поставените задължителни изисквания за всяко конкретно облекчение.
Извод: Законът не забранява едновременното ползване на данъчните преференции по чл. 208 и чл. 209, ал. 1 от ЗКПО; възможността за това зависи от изпълнението на всички законови условия за всяка от преференциите, включително липса на подлежащи на принудително изпълнение публични задължения.
