Изх. № М-26-А-385
Дата: 14.10.2020 год.
ЗДДС, чл. 90
ОТНОСНО: дата на ефективно плащане на данък върху добавената стойност при внос на стоки
Във Ваше писмено запитване, постъпило в Централно управление на Националната агенция за приходите с вх. № М-26-А-385/09.09.2020 г., е изложена следната фактическа обстановка:
Дружеството е вносител на стоки, които продава в нормалната си търговска дейност. Съгласно изискванията на митническото законодателство Дружеството обезпечава митата и данъка при внос, чрез заплащане на депозит по сметката на съответното митническо учреждение. След приключване на митническите формалности депозитът се разпределя, усвоява и се внася ефективно по съответната бюджетна сметка за вида на данъка, като тези действия се извършват от компетентните митнически органи на база на подаден от вносителя формуляр - Искане от декларатор или пълномощник (приложение 1). В деня на приключване на митническите формалности Дружеството има право да приспадне данъчен кредит за внесения ДДС при внос, когато притежава митнически документ за внос, в който е посочено като вносител и данъкът е внесен ефективно в държавния бюджет по сметка на съответното митническо учреждение, оформящо вноса, по реда на чл. 90, ал. 1, т. 1 от ЗДДС.
Предвид това, че Дружеството внася депозит за обезпечаване на вноса, единственият платежен документ, с който разполага, е именно платежното нареждане за внесения депозит. Дружеството не разполага с информация за датата на ефективно постъпване на сумите по съответната бюджетна сметка, тъй като тези действия се извършват от митническите органи и то не е част от този процес.
При така изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. В описаната по-горе ситуация коя е точната дата, на която Дружеството има право да приспадне данъчния кредит за платения ДДС при внос? Може ли за дата на ефективно внасяне на данъка да се счита датата на приключване на митническите формалности - т.е. датата на окончателната митническа декларация?
2. В случай че датата на окончателната митническа декларация се счита за дата на ефективно внасяне на данъка, на която Дружеството може да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит, какво ще се случи при установяване от страна на данъчните органи при последваща проверка на евентуално разминаване между датата на окончателната митническа декларация (приключване на митническите формалности) и датата на ефективното внасяне на данъка, съгласно Справка за информация от Агенция "Митници", особено ако двете дати са гранични и попаднат в два различни календарни месеца?
На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходитеи съобразявайки относимата нормативна уредба изразявам следното принципно становище по направеното запитване:
Регистрирано по ЗДДС лице може да упражни право на приспадане на данъчен кредит за данъчния период, през който е възникнало това право, или в един от следващите 12 данъчни периода (чл. 72, ал. 1 от ЗДДС). Съгласно чл. 68, ал. 2 от ЗДДС правото на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем.
По силата на чл. 54, ал. 1 от ЗДДС данъчното събитие при внос на стоки възниква и данъкът става изискуем на датата, на която възниква задължението за заплащане на вносни мита на територията на страната или би следвало да възникне, включително когато задължение не съществува или размерът му е нула. Начисляването на данъка при внос по чл. 16 от същия закон се извършва от митническите органи, като размерът на данъка се взема под отчет по реда, определен за митническото задължение (чл. 56 от ЗДДС).
Съгласно разпоредбата на чл. 71, т. 3 от ЗДДС в случаите на внос по чл. 16 от същия закон лицето упражнява правото си на приспадане на данъчен кредит, при условие че:
- притежава митнически документ за внос, в който лицето е посочено като вносител, и
- данъкът е внесен по реда на чл. 90, ал. 1 от закона.
Тези две условия трябва кумулативно да бъдат изпълнени, за да бъде упражнено правото на данъчен кредит от лицата, осъществили внос.
Съгласно чл. 90, ал. 1 от ЗДДС в случаите на внос вносителят на стоки внася ефективно начисления от митническите органи данък в републиканския бюджет, както следва:
- по сметка на съответното митническо учреждение, оформящо вноса;
- по сметка или в касата на съответното митническо учреждение, оформящо вноса, когато вносителят е нерегистрирано по този закон физическо лице, което не е едноличен търговец.
Данъкът не може да се прихваща от органите по приходите или митническите органи с други задължения (чл.90, ал.2 от ЗДДС).
Видно от цитираните норми, в случаите на внос, правото на приспадане на данъчен кредит възниква само за данък, платен ефективно в Републиканския бюджет.
С цел изясняване на датата на ефективното внасяне на данъка върху добавената стойност в случая, посочен в запитването, е изискано становище от Агенция "Митници" с писмо изх. № ....../16.09.2020 г. В отговор на цитираното писмо е получено следното становище:
"Съгласно разпоредбата на чл. 56 от ЗДДС начисляването на данъка при внос по чл. 16 от същия закон, се извършва от митническите органи, като размерът на данъка се взема под отчет по реда, определен за митническото задължение. Заплащането на начисления от митническите органи данък се внася в държавния бюджет по реда и в сроковете, предвидени за заплащане на вносните мита, съгласно чл. 60 от ЗДДС. При внос на стоки, начисления от митническите органи ДДС се внася от вносителя ефективно в държавния бюджет, по сметка на съответното митническо учреждение, оформящо вноса.
Извършената проверка в Системата за управление на митническите решения показа, че "АБ" ЕООД е титуляр на разрешение за използване на опростена декларация, (с регулярно използване) с номер BG......, с дата на издаване 13.01.2020 г.
Поставянето на стоки под митнически режим с опростена декларация се налага, когато към момента на декларирането не са известни или липсват някои от изискваните данни или придружаващи документи, необходими за прилагане на разпоредбите, отнасящи се до митническия режим, за който стоките са декларирани.
Митническото законодателство допуска в такива случаи опростената митническа декларация (ОМД) да не съдържа тези данни или да се декларират провизорни, неокончателни данни. Така например, когато стойността на внасяната стока не е известна и все още няма издадена окончателна фактура за цената на стоката в ОМД се посочва неокончателната цена на стоката, за целите на изчисляване на необходимото обезпечение и неговия мониторинг.
Съгласно чл. 167, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (МКС) деклараторът подава допълнителна декларация (ДД), която съдържа всички данни, необходими за съответния митнически режим в рамките на определен срок. Необходимите придружаващи документи също трябва да са на разположение на митническите органи в рамките на определен срок.
Сроковете за подаване на допълнителна декларация са регламентирани в чл. 146 от Делегирания регламентна Комисията (EC) 2015/2446 от 28 юли 2015 г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейскияпарламент и на Съвета за определяне на подробни правила за някои от разпоредбите на Митническия кодекс наСъюза (ДР), които се определят от митническите органи в зависимост от характера на ДД, която може да има общ, периодичен или рекапитулативен характер, както и сроковете за вземане под отчет на възникналото митническо задължение.
Опростената декларация по чл. 166 от МКС, както и допълнителната декларация, се считат за единен и неделим инструмент, който поражда действие съответно на датата, на която опростената декларация е приета в съответствие с чл. 172 от МКС.
В конкретния случай, "АБ" ЕООД, като титуляр на разрешение BG....., вземането под отчет се извършва в съответствие с чл. 105, параграф 1, втора алинея от МКС с подаването на допълнителната декларация, във връзка с чл. 146, параграф 2 от ДР.
С подаването на допълнителната декларация, вносителят на стоките разполага и декларира всички данни относно размера на задълженията за мита и другите вземания, в резултат на което може да осъществи ефективното им внасяне.
По отношение на въпроса за точната дата, която дружеството да посочи в дневника за покупките за съответния период, за да се възползва от правото на данъчен кредит при внос по разрешение BG...... за използване на опростена декларация, следва да се посочва документът, удостоверяващ приключването на митническите формалности, който в случая е допълнителната декларация."
Според изложеното, дружеството притежава необходимата информация за размера на дължимия данък върху добавената стойност за осъществения внос след подаване на допълнителната декларация. Независимо от начина на плащане на дължимата сума за данък върху добавената стойност по допълнителната декларация - използване на внесения депозит, внасяне на дължимата сума без да се използва депозита или друг способ, е необходимо дружеството да има информация за датата на заверяване на съответната сметка на митническото учреждение, оформящо вноса. Тази информация дружеството би могло да получи от съответното митническо учреждение. Правото на приспадане на данъчен кредит ще възникне за данъчния период, за който са изпълнени едновременно и двете условия, а именно наличието на допълнителната декларация и ефективно внесен данък върху добавената стойност.
Съгласно чл. 110, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс(ДОПК) органите по приходите осъществяват данъчно-осигурителния контрол чрез извършване на ревизии и проверки. Същите на основание чл. 4 от ДОПК осъществяват производството самостоятелно и при изпълнение на правомощията си те са независими и действат само въз основа на закона.
ЗАМ.ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРКТОР НА НАП:
/ПЛАМЕН ДИМИТРОВ/
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Дружеството е вносител на стоки, които продава в рамките на обичайната си търговска дейност. Съгласно митническото законодателство дружеството обезпечава митата и данъка при внос чрез заплащане на депозит по сметката на съответното митническо учреждение.
След приключване на митническите формалности депозитът се разпределя, усвоява и се внася ефективно по съответната бюджетна сметка за вида на данъка. Тези действия се извършват от компетентните митнически органи въз основа на подаден от вносителя формуляр "Искане от декларатор или пълномощник" (приложение 1).
В деня на приключване на митническите формалности дружеството има право да приспадне данъчен кредит за внесения ДДС при внос, когато притежава митнически документ за внос, в който е посочено като вносител, и данъкът е внесен ефективно в държавния бюджет по сметка на съответното митническо учреждение, оформящо вноса, по реда на чл. 90, ал. 1, т. 1 от ЗДДС.
Поради това, че дружеството внася депозит за обезпечаване на вноса, единственият платежен документ, с който разполага, е платежното нареждане за внесения депозит. Дружеството не разполага с информация за датата на ефективно постъпване на сумите по съответната бюджетна сметка, тъй като тези действия се извършват от митническите органи и то не участва в този процес.
При тази фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
Въпрос 1: В описаната по-горе ситуация коя е точната дата, на която дружеството има право да приспадне данъчния кредит за платения ДДС при внос? Може ли за дата на ефективно внасяне на данъка да се счита датата на приключване на митническите формалности - т.е. датата на окончателната митническа декларация?
Въпрос 2: В случай че датата на окончателната митническа декларация се счита за дата на ефективно внасяне на данъка, на която дружеството може да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит, какво ще се случи при установяване от страна на данъчните органи при последваща проверка на евентуално разминаване между датата на окончателната митническа декларация (приключване на митническите формалности) и датата на ефективното внасяне на данъка, съгласно Справка за информация от Агенция "Митници", особено ако двете дати са гранични и попаднат в два различни календарни месеца?
На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите и при съобразяване на относимата нормативна уредба е изложено следното принципно становище:
Регистрирано по ЗДДС лице може да упражни право на приспадане на данъчен кредит за данъчния период, през който е възникнало това право, или в един от следващите 12 данъчни периода, съгласно чл. 72, ал. 1 от ЗДДС.
Съгласно чл. 68, ал. 2 от ЗДДС правото на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем.
По силата на чл. 54, ал. 1 от ЗДДС данъчното събитие при внос на стоки възниква и данъкът става изискуем на датата, на която възниква задължението за заплащане на вносни мита на територията на страната или би следвало да възникне, включително когато задължение не съществува или размерът му е нула.
Начисляването на данъка при внос по чл. 16 от ЗДДС се извършва от митническите органи, като размерът на данъка се взема под отчет по реда, определен за митническото задължение, съгласно чл. 56 от ЗДДС.
Съгласно чл. 71, т. 3 от ЗДДС в случаите на внос по чл. 16 от закона лицето упражнява правото си на приспадане на данъчен кредит при условие, че:
- притежава митнически документ за внос, в който лицето е посочено като вносител, и
- данъкът е внесен по реда на чл. 90, ал. 1 от закона.
Двете условия трябва да са изпълнени кумулативно, за да може лицето, осъществило внос, да упражни правото на данъчен кредит.
Съгласно чл. 90, ал. 1 от ЗДДС при внос вносителят на стоки внася ефективно начисления от митническите органи данък в републиканския бюджет, както следва:
- по сметка на съответното митническо учреждение, оформящо вноса;
- по сметка или в касата на съответното митническо учреждение, оформящо вноса, когато вносителят е нерегистрирано по този закон физическо лице, което не е едноличен търговец.
Съгласно чл. 90, ал. 2 от ЗДДС данъкът не може да се прихваща от органите по приходите или митническите органи с други задължения.
От цитираните норми следва, че при внос правото на приспадане на данъчен кредит възниква само за данък, платен ефективно в републиканския бюджет.
За изясняване на датата на ефективното внасяне на данъка върху добавената стойност в разглеждания случай е изискано становище от Агенция "Митници" с писмо изх. № ....../16.09.2020 г.
В отговор е получено следното становище от Агенция "Митници":
"Съгласно разпоредбата на чл. 56 от ЗДДС начисляването на данъка при внос по чл. 16 от същия закон се извършва от митническите органи, като размерът на данъка се взема под отчет по реда, определен за митническото задължение. Заплащането на начисления от митническите органи данък се внася в държавния бюджет по реда и в сроковете, предвидени за заплащане на вносните мита, съгласно чл. 60 от ЗДДС.
При внос на стоки начисленият от митническите органи ДДС се внася от вносителя ефективно в държавния бюджет по сметка на съответното митническо учреждение, оформящо вноса.
Извършената проверка в Системата за управление на митническите решения показа, че "АБ" ЕООД е титуляр на разрешение за използване на опростена декларация (с регулярно използване) с номер BG......, с дата на издаване 13.01.2020 г.
Поставянето на стоки под митнически режим с опростена декларация се прилага, когато към момента на декларирането не са известни или липсват някои от изискваните данни или придружаващи документи, необходими за прилагане на разпоредбите, отнасящи се до митническия режим, за който стоките са декларирани. Митническото законодателство допуска в такива случаи опростената митническа декларация (ОМД) да не съдържа тези данни или да се декларират провизорни, неокончателни данни.
Например, когато стойността на внасяната стока не е известна и все още няма издадена окончателна фактура за цената на стоката, в ОМД се посочва неокончателната цена на стоката за целите на изчисляване на необходимото обезпечение и неговия мониторинг.
Съгласно чл. 167, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (МКС) деклараторът подава допълнителна декларация (ДД), която съдържа всички данни, необходими за съответния митнически режим, в рамките на определен срок. Необходимите придружаващи документи също трябва да са на разположение на митническите органи в рамките на определен срок.
Сроковете за подаване на допълнителна декларация са регламентирани в чл. 146 от Делегирания регламент на Комисията (ЕС) 2015/2446 от 28 юли 2015 г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на подробни правила за някои от разпоредбите на Митническия кодекс на Съюза (ДР). Тези срокове се определят от митническите органи в зависимост от характера на допълнителната декларация, която може да има общ, периодичен или рекапитулативен характер, както и сроковете за вземане под отчет на възникналото митническо задължение.
Опростената декларация по чл. 166 от МКС, както и допълнителната декларация, се считат за единен и неделим инструмент, който поражда действие на датата, на която опростената декларация е приета в съответствие с чл. 172 от МКС.
В конкретния случай "АБ" ЕООД, като титуляр на разрешение BG....., вземането под отчет се извършва в съответствие с чл. 105, параграф 1, втора алинея от МКС с подаването на допълнителната декларация, във връзка с чл. 146, параграф 2 от ДР. С подаването на допълнителната декларация, вно..."
(Текстът на становището на Агенция "Митници" в предоставения откъс е прекъснат и не е наличен в пълен вид.)
От изложените в становището на Агенция "Митници" норми и обяснения следва, че за целите на митническото законодателство опростената митническа декларация и допълнителната декларация представляват единен инструмент, който поражда действие от датата на приемане на опростената декларация, а вземането под отчет се извършва при подаване на допълнителната декларация, съгласно приложимите разпоредби на МКС и ДР.
Извод: В разглежданото становище се подчертава, че правото на приспадане на данъчен кредит при внос възниква само за ефективно внесен в републиканския бюджет данък и при наличие на митнически документ за внос, в който лицето е посочено като вносител, като конкретната дата на ефективното внасяне на данъка и връзката ѝ с датата на митническите формалности се обвързват с митническите правила за опростена и допълнителна декларация, но окончателният извод по поставените въпроси не е напълно възпроизведен в предоставения откъс от становището.
